Ново Открито писмо до Министъра на образованието и Омбудсмана на Републиката във връзка с новите зулуми на една администраторка

Бях решил да се въздържам да пиша по нашата "световно-историческа разпра" с многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ-Пловдив, с която преди празниците разговарях продължително и то в един доста помирителен тон, ала се налага пак да напиша нещичко. Имах надеждата, че постепенно нейната активност спрямо мен ще намалее, сиреч, че тя ще миряса, още повече че тя и на втора инстанция загуби нашето съдебно дяло, което би следвало да й покаже нещо. Да, наистина бях решил да започна нов етап в отношенията ни, щото, признавам си, ми писна да се занимавам с нейните непрекъснати административни зулуми. Да, ама не: ето тази сутрин, понеже днес съм на ТЕЛК (за евентуално продължаване на инвалидизирането ми), решавам да погледна "производствената характеристика", която получих непосредствено преди празниците в един запечатан плик (!), да, отворих плика (в предишни подобни случаи съм получавал характеристиката си не в плик, а така, като формуляр) за да се запозная с нея - и какво да прочета?! Сюблимно е, няма що, заслужава си да се прочете. Ето какво е благоволила да напише въпросната административна особа по мой адрес, в качеството й на мой ръководител (цитирам дословно):

Господин Грънчаров работи с ученици на възраст от 16-19 години. Това са хора с формиращи се и неизградени характери. Поради много често възникващите конфликтни ситуации между него и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях, изпада в нервно-психически разстройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние.

Поради честите отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява задължителната си годишна минимална преподавателска норма и задължителната си като учител длъжностна характеристика, въпреки че е освободен от класно ръководство като трудоустроен.

Ръководител: Стоянка Анастасова

Това е написано на 20 декември 2013 г., в деня, в който излязохме в коледна ваканция, а ний, учителите, в платен отпуск. Това по-горе, тази "характеристика", е тъй да се рече предколедната честитка на многоуважаемата моя директорка: виждате какви "светли мисли" я вълнуват непосредствено преди празника! Това е счела за необходимо да напише тя за моята личност, за мен като преподавател с 30-годишен стаж, това е подбрала тя от моите така многостранни изяви като пишещ човек, като личност, като преподавател, като ангажиран гражданин. Забелязвате, предполагам, че присвоявайки си компетенции, които тя няма, ми е издала нещо като "оригинална диагноза", именно "нервно-психически разстройства": аз много пъти съм преминавал през какви ли не лекарски експертни комисии, но нито веднъж до този момент не ми е била слагана такава диагноза! Моите заболявания са съвсем други, аз страдам от болно сърце, имам астма, увредена е функцията на щитовидната ми жлеза, за коригирането на което пия съответните лекарства, а пък сега се явявам на ТЕЛК понеже преживях тежка операция по отстраняване на хематом от черепа ми, поради получено сътресение на мозъка и черепен кръвоизлив, получен при падане. До този момент лекарите никога не са ми давали "диагнозата", която моята така любезна директорка е благоволила да ми даде, присвоявайки си неправомерно квалификацията на... психиатър! Няма как, налага се да реагирам; ето какво написах по този повод:

До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката

До г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България

До Началника на РИО-Пловдив

До председателя на Националното ръководство на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

До председателя на Регионалното ръководство на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в гр. Пловдив

ОТКРИТО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Министър,

Уважаема госпожо Началник,

Господа синдикални ръководители,

Като ярко свидетелство за безцеремонната кампания по дискредитирането ми като личност и като преподавател, водена срещу мен от Директорката на ПГЕЕ-Пловдив, Ви представям "производствената характеристика", която многоуважаемата г-жа Директорка е благоволила да ми даде по повод на явяването ми пред ТЕЛК-Пловдив:

Господин Грънчаров работи с ученици на възраст от 16-19 години. Това са хора с формиращи се и неизградени характери. Поради много често възникващите конфликтни ситуации между него и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях, изпада в нервно-психически разстройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние.

Поради честите отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява задължителната си годишна минимална преподавателска норма и задължителната си като учител длъжностна характеристика, въпреки че е освободен от класно ръководство като трудоустроен.

Ръководител: Стоянка Анастасова

В тази връзка бих желал, алармирайки Ви за съдържанието на този толкова куриозен, бих казал дори безпрецедентен документ, да Ви помоля да ми отговорите на следните необходими за изясняването на случая въпроси:

1.) Има ли г-жа Директорката необходимата медицинска квалификация и правоспособност да поставя такива кардинални "диагнози" за здравословното ми състояние, това от нейната компетентност ли е?

2.) Защо до този момент компетентни лекарски комисии не са констатирали заболяването, което многоуважаемата г-жа Директорка така лековато ми приписва, дали тя не следва да бъде представена за присвояването й по извънреден порядък и на лекарска правоспособност като психиатър, т.е. да се признае от компетентните органи нейният подвиг, свеждащ се до това, че тя чрез самообучение е успяла да се подготви на едно такова високо ниво в медицинската наука? Уважаема г-жо Министър на образованието и науката, моля да изпълните предвидените по закон пълномощия в този случай и или да представите г-жа Анастасова пред своя колега, министъра на здравеопазването, за да й бъде присвоена по извънреден ред съответната медицинска квалификация, или да отмените тази нейна "професионална характеристика" като абсурден документ, в който няма нищо "професионално"!

3.) Моля също така да бъде установено в правомощията ли е на административни лица от такова ниво като нейното да се изживяват като самозвани "психиатри" и, респективно, да се занимават с писането на подобни скандални компромати-доноси, вместо да си изпълняват преките служебни задължения?

4.) Преди известно време г-жа Директорката благоволи да напише друг такъв не по-малко скандален документ по мой адрес, който изпрати под формата на "открито писмо на възмутения колектив" до Вас, уважаема госпожо Министър; понеже до този момент, въпреки настояванията ми, в това число и в писмен вид по надлежния ред, многоуважаемата г-жа Директорка не ми е дала възможността да се запозная с въпросния документ, засягащ така пряко моя личностен и професионален престиж, аз продължавам да смятам, че този документ заслужава да бъде квалифициран като нов литературен жанр, изобретен от нашата директорка-филоложка, а именно като "колективен донос"; той няма да е донос ако злепоставяното лице беше запознато с евентуалните претенции, представени в него, но понеже това до този момент не се е случило, имам моралното право да го квалифицирам по този начин; в тази връзка Ви моля, уважаема госпожо Министър, подчинените Ви длъжностни лица в РИО да се опитат да въздействат на г-жа Директорката с оглед тя да ми даде възможността да се запозная с въпросния куриозен и толкова тайнствен документ.

5.) Моля също, накрая, да ми бъде отговорено от подчинените Ви компетентни органи: влиза ли в длъжностните задължения на г-жа Директорката провеждането на такива ярки кампании по дискредитирането на подчинения й персонал, и то тъкмо в личностно и професионално отношение? И не следва ли, ако това не е така по закон, да ми дадете в писмен вид подобаващия коментар, който ми е необходим - за да мога да защитя най-сетне правата и достойнството си пред упълномощените за това органи, именно пред българския съд?

Надявам се, че ще ми бъде отговорено на въпросите, като за сетен път се извинявам, че съм принуден да Ви занимавам с подобни абсурдистки административни зулуми, но, за жалост, такава е реалността в учреждението, в което работя - и което е под така компетентното ръководство на многоуважаемата и толкова активна административна особа.

6 януари 2014 г.

Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.