
Някои бдителни граждани в тази връзка не пропуснаха възможността да ме клъвнат като заявиха, че "десномислещ" не може да иде на такива "леви сборища на консуматори". Щото на някои "десни мислители" им се струва, че пенсионерите и кандидат-пенсионерите са нещо като алчни и лакоми паразити, които нямат друг стимул в живота освен да смучат създадените от други хора благинки. Аз вече разясних позицията си по тия въпроси, виж Дясна или лява мярка е увеличаването на възрастта за пенсиониране?.
В тия дни на дебат по пенсионната реформа моя милост обаче съвсем безрезултатно очаква да чуе по тия въпроси позицията на образователния министър, към чиито "ресор" е и моето поле за професионална изява. Чаках, чаках, не дочаках обаче момента г-н Министърът Игнатов - който, прочее, по едно стечение на олучайностите, ми е състудент от университета в Санкт Петербург, живели сме в едно и също общежитие и пр. - да има достойнството и добрината да заеме позиция в защита интересите на съсловието, което е под неговата власт, под неговото ведомство.
И понеже, познавайки даже темперамента и някои дори най-скрити ъгли в душата на г-н Министъра, добре зная, че едва ли някога ще дочакам такъв един сгоден момент той да прояви капчица смелост, тази сутрин сядам и започвам да пиша следното Отворено писмо по-скоро не до Министъра, а най-вече до началника на Министъра, именно до негово превъзходителство г-н Премиерът, на когото ще пратя надлежно едно Копие; правя го, щото добре знам, че Министърът Игнатов, доколкото е верен на себе си, ще може да направи нещичко в каквато и да било посока само ако Премиерът му даде, така да се каже, известен начален тласък. А ето сега и самото писмо; приятно четене ви желая:
Гневно писмо до Министъра на образованието, младежта и науката

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар