Искам да допълня нещичко към разказаната история в есето Една странна, много чудна, направо почти мистична история. Тая забележка я пиша ето сега, почти три години след събитията, които представя самото есе. Дълго мислих дали да напиша това допълнение, но ето, сметнах, че си заслужава. Сами ще разберете защо е така като прочетете нижеследующите думи.Получи се по-късно някакво твърде неочаквано продължение на самата история около издаването на книгата ми, носеща заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия, която всъщност е главната моя книга, систематичното изложение на моите идеи. Не, нямам предвид това, че и тая моя книга стои арестувана вече трета година по борсите и складовете и не е допускана даже до книжарниците; книжарите просто не я щат, била "елитарна" или не знам каква си, а всъщност я оценяват за "непазарна", сиреч, основателно мислят, че от книгата ми няма да забогатеят; това обаче е разбираемо, като се вземе предвид в каква страна живеем; живеем в страна, в която материализмът и атеизмът са в своята стихия, как тогава книга като моята, в която се пише за духовни неща, да може да бъде оценена в страна като нашата?! Имам предвид обаче в случая за нещо съвсем друго, наистина неочаквано.
Става дума за спонсорите на книгата ми от Испания, за които ви писах. С тия хора, мъж и жена, живеещи е работещи заедно, до едно време имахме чудесни отношения. Но в един момент всичко рухна. Ето какво стана. Разказвам го, щото може да хвърли някаква светлина върху най-важния въпрос: какви всъщност сме ние, българите.
По най-глупави причини отношенията ми с тия хора внезапно рухнаха. За което още, и то много съжалявам. Първо имам чувство, че мъжът от двойката в Испания, един много добър, по предварителната ми преценка, човек, при това вярващ в Бога, неизвестно защо в един момент сякаш почна да ревнува от мен жената, с която живееше, и която всъщност даде от спечелените от нея пари за книгата; тя също така беше една прекрасна жена, по тогавашната ми преценка. Веднъж като разговарях с нея по Скайпа, и то в присъствието и на моята жена, с която всъщност исках да ги запозная, при включено видео - това, прочее, беше първият ми такъв разговор с нея! - внезапно оня човек, мъжът, с който тя живееше, се върна, почна да ù се кара нещо! В един момент даже я дръпна доста грубо, та да не говори повече по скайпа с мен; аз стоях като ударен с мръсен мокър парцал по лицето, а жена ми страшно много се уплаши от това, че заради нас оня се скара така грубо с жена си; връзката помежду ни беше прекъсната, не знам какво е станало след това. Повече с тая жена не съм разговарял след този случай; тя ми се извини за случилото се и се опита, твърде неубедително, впрочем, да интерпретира случката в една съвсем друга светлина; както и да е. Постепенно за известно време престанахме да имаме всякакви отношения; аз, прочее, с тия хора съм имал само виртуални отношения, не някакви други.
Книгата излезе. Първо изпратих един екземпляр на спонсорите ми от Испания. Техните отзиви бяха чудесни. За оная случка по Скайпа сякаш забравихме всички. Минаха обаче месец-два и веднъж, когато аз и оня човек от Испания коментирахме една статия, доколкото си спомням, посветена на провеждащ се в София гей-парад, ние с него влязохме в голям спор. Изведнъж тоя човек ми каза, че много ми се бил обидил, бил съм засегнал неговата мъжка чест и прочие. Извиних му се, не, не помогна. Бидох проклет от него като най-долен човек, който изобщо съществува на тая земя - и в един момент спряхме всякакви отношения. Ако изключим това, че той писа тук-там из интернет за това колко долен човек е Ангел Грънчаров; но това са подробности, съвсем безинтересни за мен лично.
Да, обаче работите не спряха дотук. Изведнъж жената от Испания ми написа едно крайно студено писмо, с което си поиска всички пари, които беше дала за издаването на книгата ми, става дума за ония 600 евро! Казах ù, че не мога да ù ги дам веднага, понеже парите ù са вече вложени в книгата; предложих ù да ù дам дори половината от тиража, та ако иска, да я продаде, та тогава не само да си върне разходите, ами дори и да спечели нещо. Не, не се съгласи. Обещах ù като (и ако) има някакви средства от продажбите, да почна да ù се издължавам; имах предвид продажбите не само на книгата, издадена с нейна помощ, но и да останалите мои книги. Обаче се оказа, че почна пак криза, почти никакви продажби на мои книги, ето, няма вече почти трета година; в един момент аз дръзнах да почна да издавам и списание, заради което съвсем изпаднах в дългове към банки и взаимоспомагателни каси. Тъй че още имам един грях: не съм ù се издължил на оня жена. Заради което, предполагам, справедливо съм възприеман от нея и от човека, с който тя живее като семейство, като най-долен човек.
Защо пиша това ли? Имам предвид продължението на цялата тази история. И аз не знам, но ми се иска да довърша разказа си до наши дни. Разбира се, помня за тоя мой дълг към тази жена и при първа възможност ще ù се изплатя. Заради тия наши отношения - аз, разбира се, дадох гласност в блога си за случката около спонсорирането на оня моя книга - много хора, предполагам, възприеха всичко в мой ущърб, поради което ето, вече години минаха, нито един българин, живеещ в чужбина, не е подкрепил дори и с 10 евро издаването не на моя книга, а дори и на списание ИДЕИ.
Явно бях възприет като мошеник, знам ли? Имам чувството, че повечето хора, като разбраха за описваната тук случка, наистина си помислиха, че с такъв лош човек като моя милост изобщо не трябва да си имат никаква работа. Както и да е, ето, днес е първият ден на Рождество Христово, аз, неизвестно защо, стигнах до мисълта да представя завършека на цялата история - и това, чини ми се, съвсем не е случайно. Не знам дали и случайно или не е случайно, това няма как да се знае. Но ето, разказах, и сякаш малко ми олекна. Не че се надявам някой да ми повярва, на някой, като му излезе име, че е лош, после и много добри работи да върши, никой няма да му повярва; нали знаете поговорката за несъществуващата ти сестра, за която някой бил подхвърлил, че е... лека жена? Иди после разправяй, че нямаш сестра; никой, разбира се, съвсем няма да ти повярва. Та и аз така.
Хайде да спирам дотук. Искам да кажа на всички, които дочетоха докрай горния текст, ето това:
Честито Рождество Христово! Бъдете живи и здрави и бъдете най-вече добри хора, т.е. запазете добротата в сърцата си! Това е най-важното; всичко останало в живота ни ще се подреди ако добротата от сърцата си не сме изгонили! Нека да бъдем човеци, и то в един най-истински смисъл на тая дума; какво ще кажете, възможно ли е това, а? На мен ми се струва, че това е възможно, че то съвсем не е така трудно - както изглежда на пръв поглед. Опитайте, ще разберете сами, ще се убедите, че е тъкмо така...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар