А не знаещите истината шарани вярват ли вярват!

Есето със заглавие Най-важното жизнено дело на човека в онова време от поредицата за преживяното по времето на комунизма предизвика следния важен и интересен отзив, който ми се иска да се съхрани в отделен постинг; ето какво пише тоя човек, вземайки повод от следния откъс от моето есе:

"Тъй че СДС просто извърши един отдавна назрял и справедлив исторически акт, връщайки земята на хората."

Не можа да върне навякъде, а само там, където местната власт беше на СДС. Там, където си бяха комунистите (като тук, където съм аз) хората не можаха да си върнат земята (бяха ограбени и измамени от "орсовките").

"Това бях длъжен да изтъкна особено, понеже, както е известно, тия събития другарите ги тълкуват, по своя си маниер, съвсем лъжливо: видите ли, кризата била настъпила затова, че СДС било върнало земята и било ликвидирало "цъфтящите ТКЗС-та"; няма такова нещо, ТКЗС-тата бяха докарани от крадливите другари до фалит още много преди 1989-та година, и ако тия мафиотски текезесарски структури не бяха ликвидирани в 1992 г., наистина щяхме да изпукаме от глад"

Тук две седмици преди встъпване на ликвидационният съвет изкарваха от ТКЗС с камион документи. Ние опитвахме да ги спрем, но кметът-комунист прати полиция да ни отстрани. Когато Ликвидационният съвет (ЛС) пое ръководството завари 3 милиона дълг, празна банкова сметка, заложени всички активи и на всичкото отгоре без съдебна регистрация (де юре несъществуващо). През цялото време работата ЛС беше подлагана на саботажи от кмета и свързани "другарски".

Въпреки всички пречки, ЛС зася повече от преди и след, върна кравите (които също бяха заложени срещу липсващите 3 мил.). Завареният дълг също се изплащаше от ЛС. Заплати се плащаха, най-напред на работниците, след това на канцеларистите и накрая на ЛС (ако останат пари, рядко оставаха за ЛС).

Свалиха правителството на СДС и назначиха комунистически ЛС, които пометоха всичко в сътрудничество с "Орсовките". Та така, комунистическите ликвидатори ликвидираха, но крадецът вика: "Дръжте крадеца!", а не знаещите истината шарани вярват!

Написа: Румен Бърцов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.