Написаното тая сутрин есе (от поредицата под условно заглавие Преживяното в ерата на комунизма), а именно есето Какво е да си "бригадир", или робският труд при социализма е предизвикало един твърде ценен за мен отзив на читател, който ме насърчава да продължа писането на тия есета; та ето какво ми пише този човек, взел повод за коментара си ето от тия мои думи:"... на моменти, когато си мисля за тази поредица, все по-натрапчиво ми се появява усещането, че изобщо не трябваше да се захващам с писането на тия есета; от една страна имам много друга работа за вършене, от друга страна се питам: на кой ли пък ще е интересно да чете спомените на някакъв си там словолюбец, на комуто е хрумнало да се рови из паметта и да изнася на всеобщо обозрение всичко онова, което намери в нея?!"
Здравейте!
Роден съм през 80-те години и спомените ми от социалистическия период преди 10-ти ноември се свеждат общо взето до сините връзки, които ни дадоха в училище и оскъдния набор от стоки в магазините. "Социализмът" за мен "свърши" твърде скоро, за да мога да го усетя. Детският ми ум не е разбирал достатъчно, но поне някои неща съм запомнил, които, след години, с помощта на допълваща информация, да мога да осмисля и разбера.
И все пак тези неща са много малко. Точно това разсъждавах снощи: че дядо ми е живял живота си по времето на "комунизма", баща ми и той е израснал и живял в този режим, а аз самият знам твърде малко за него. Знам, че е бил "репресивен", че е "нямало свобода", че е отречен като "тоталитарен", че родителите ми мислено не искат да се връщат към това минало (поне в моите очи)... И си дадох сметка, че това минало е било преди 20 и повече години, по времето на баща ми, на дядо ми, че дори и моето време, и аз не го познавам; това не са 1000 или дори 100 години дистанция. И ако аз не познавам това, непосредствено минало, какво остава за по-далечното?
Вече разбирам, че това непознаване си има своите корени. Неслучайно в училище нищо не ни учеха за този период, за да не можем да направим връзките с настоящето. А и в крайна сметката същите тези хора, само че с други имена и дрехи, са на власт и до днес, и те избират какво да ни учат - и какво да не ни учат. Те имат интерес да не говорят за миналото, което ги уличава! А и родителите ми не са го сметнали за достатъчно ценно да седнат и да ми разяснят нагледно какво е представлявал този режим, защо се е провалил, какви са поуките от него (за нас, некомунистите).
Та в тази връзка, информацията, която сте изложили в разказа си, за мен е много полезна, защото хвърля светлина върху период от миналото на моя народ, което (парадоксално) е било потулено от мене, а и, мисля, от много хора от моето поколение. Историята има нужда да се познава. Не знам кой беше казал, че "народ, който не познава миналото си, няма бъдеще." Ние това минало имаме нужда да го познаваме, защото то е твърде много свързано с нашето настояще.
Та, г-н Грънчаров, има нужда от истинни спомени като вашите. Не че и други хора нямат такива спомени, но останали непредадени (по един или друг начин), те ще си отидат с тях самите.
Стефанов
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар