В тия почивни дни много често си мисля какво да правя, какви действия да предприема след празниците относно съживяването на инициативата ПГЕЕ-Пловдив да бъде наречена на името на Стив Джобс. Сещате се за тая инициатива, за която се вдигна голям шум по медиите преди месец-два. По добра нашенска традиция мина малко време и ето, настъпи отново блаженото спокойствие и тишина, т.е. всичко замря. У нас, в България, ако не знаете, да ви го кажа аз: мъртвилото е предпочитаното състояние, а пък животът, движението, търсенето, творчеството, оригиналността, личността и пр. се оценяват като нещо скандално. За българското училище тия думи важат с още по-голяма сила.Но огънят съвсем не е угаснал. Всеки ден ученици от училището се свързват с мен, питат, настояват нещо да се предприеме, та да не умре ценната идея. У нас, оказва се, най-важната грижа на някои фактори е да убиват тъкмо най-ценните идеи. Колкото по-ценна е една идея, с още по-голямо настървение я убиват. Да, ама има хора като мен, които не мирясват да работят за сбъдването тъкмо на такива идеи. Щото именно без такива идеи животът ни ниминуемо се превръща в мъртвило.
След отшумяването на медийния интерес към инициативата на голяма група ученици тяхното училище да бъде наречено на името на Стив Джобс, на моя милост, като главен "подстрекател", както и подобава, по хубава българска традиция, бяха изпратени проверяващи, които да ме изловят в нарушения, та белким успеят да ме накажат, а пък, в една по-далечна перспектива, и да ме уволнят. Че са точно такива целите на тази проверка се разбра от начина, по който тя беше проведена. Още не съм наказан, но ми е даден срок да се поправя; обещани са ми нови и нови проверки и дори "външно оценяване" на резултатите на моите ученици с оглед към юли месец да има вече достатъчно мои престъпления, та да бъде поне наказан по-сурово. Намекът е ясен: "Слушкай, ако искаш да папкаш", а също и "Вържи попът, та да е мирно селото". Ний, преподавателите по философия в гимназиите, сме тъкмо нещо като поповете. Прочее, новите епохални реформи в образованието предвиждат тия философски предмети да отпаднат, щото е преценено, че на нашата младеж съвсем не са нужни някакви си там духовни, морални и човешки ценности; щото Азис и Кондю значително по-ефективно определяли ценностите на българската младеж от някакви си там презрени философи!
Така. Ето какво става обаче. На мой нарочен доклад до Педагогическия съвет относно една съвсем демократична процедура за избор на патрон на училището, именно, това да стане чрез допитване ("референдум") до цялата училищна общност, разбира се, не беше даден ход. Ей-така, нищо че докладът ми е адресиран до Педагогическия съвет, той е мушнат в чекмеджето и ход не му се дава. Аз, понеже съм толерантен човек, изчаках доста време да се сетят за него, не се сетиха, е, това предполага, че се налага да предприема нова офанзива. На всички нива и равнища. Смятам, че проблемът е твърде сериозен и не може към него да се отнасят точно така, както с подобни инициативи се отнасяха преди 1989 година. Е, засега само милиция не са ми пратили, но и това не е чудно да се случи. За някой хора искам да доведа до сведението им, че навън, на двора, вече е XXI век, а годината вече, кажи-речи, е 2012, а не 1953-та. Е, аз почти съм обявен за "враг на народа" и е интересно, че откак се разбра, че съм толкова зъл и коварен враг, с мен вече почти никой в училището даже и не разговаря. Мнозина ме гледат сякаш съм прокажен - и се пазят да не би да се заразят с нещо...
Длъжен съм да известя широката общественост за стъпките, които смятам да предприема след Нова година. Правя го, защото нямам друг избор. Ретроградните бюрократични сили се боят най-много от публичността; за тях тайната е живителната среда; е, добре, аз пък няма да държа нищо в тайна, а ще кажа открито какво мисля и как смятам да постъпя. Нищо че ме грози това да бъде изтълкувано като "нелоялност към институцията". Е, съобщавам, че правя всичко тъкмо за доброто на същата тази институция - и за поправяне на нейния опорочен публичен образ. Убеден съм, че в тази ситуация да се трепери от страх и да се мълчи е стратегия, която разваля престижа на институцията. Не може повече да се търпи това елитно учебно заведение да бъде именувано "ТЕТ-ЛЕНИН"! СРАМОТА! Та ето какво смятам да предприема тия дни в тази връзка.
Щом като Ръководството по недопустим начин скри от Педагогическия съвет мой нарочен доклад до него, то това ми развързва ръцете да осъществя предложеното до Съвета по един друг начин: а именно като "практическо изследване" ("анкета") на настроенията на училищната общност смятам да проведа тоя "референдум". Да, аз преподавам гражданско образование и моя задача е да помагам за разпространението на един демократически манталитет, за възникването на една активна гражданска позиция сред учениците ми. На това основание, под формата на експеримент по гражданско образование, ще се проведе допитването; прочее, под формата на такъв един експеримент аз дори водих своите ученици на гражданските протести от началото на 2009-та година, и тогава институцията нищо не можа да каже в отговор на моята "наглост", а само онемя от възмущение!
Ето по същия начин в кабинета по философия и към функциониращия в училището ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ ще се създаде изследователска група от доброволци или комисия, която ще има за задача да организира и да проведе гласуването със специално подготвени бюлетини, в които ще се включат всички досега дадени предложения за патрон на училището. Ще бъдат призовани да участват в това изследване всички ученици и учители. Дори и администрацията ще може да се включи ако иска. Е, тя ще се включи, но, предполагам, със забрана на "мероприятието". Ще видим. Но за развитието на българската демокрация се искат известни жертви и рискове. А пък за свободата си трябва да сме готови да направим всичко; тя, милата, заслужава това!Ето това смятам да предприема. Още от този момент във Фейсбук ще почна да набирам доброволци за провеждането на експеримента. След като получим резултатите от допитването по една толкова демократична процедура, тия резултати съвсем официално ще бъдат внесени на обсъждане от Педагогическия съвет, който вече трябва да вземе окончателното решение и да задвижи откритата още преди 2 години процедура по преименуването на училището. Което, прочее, тази година ще чества 50-годишен юбилей от основаването си. Прочее, на предколедна церемония по повод на юбилея някои ръководни фактори в училището го били нарекли, както ми донесоха мои "шпиони", присъствали на събитието, да били го нарекли, и то два пъти, представяте ли си (!), нарекли го били "ТЕТ-Ленин"!!! Явно в представата на такива хора училището "си има име", тъй че защо да трябва да го преименуваме: какъв Стив Джобс бе, та училището ни има за патрон "великия" Ленин?! Аз като казвам, че някои хора са съвременници не на 2012 година, а на 1953-та, имам нещо предвид, не си хвърлям думите току-така, без нищо.
Е, налага се да докажем, че навън, на двора, вече е 2012-та година, а 1989-та година отдавна е минала. Вярно, че 1989-та година още не е дошла не само в главите на мнозина, но и най-вече в мрачните и хладни коридори на образователната институция, която още си функционира по един командно-административен сталинистки модел; но ето, налага се да докажем на същите тия, че вече е 2012-та, а не 1953 или 1988 година. И, щом се налага, щом историческата необходимост го изисква, ще го сторим.
И истината го изисква; за свободата пък да не говорим. За достойнството също не се налага да се споменава: без свобода няма достойнство, а има само малодушие, жалка трепековщина! А ний, българите, сме прочути треперковци и търпеливци! За всичко търпим до немай-къде, докато ножът опре до кокала. А не бива да е така. Ето на такива "вредни" и "опасни" мисли си позволява да учи своите ученици моя милост. Позволява си да ги учи на свобода - най-прокълнатото нещо из нашите родни и така китни български простори. Аз, забелязвам напоследък, съм станал "още по-зъл" враг на несвободата, на робската психология, на малодушието, на подлизурковщината, на лицемерието, на лъжата и прочие, какъвто враг, да си призная, съм бил винаги, откакто се помня. Тия почивни дни, прочее, подготвям за печат новата си книга, наречена, засега условно, "Есета за преживяното при комунизма", в която удостоверявам с факти и примери дадената току-що по-горе констатация.
Хубав ден ви желая! И пазете свободата си така, както се пази зеницата на окото! Защото без свобода, без съзнание за свобода, сме още по-слепи слепи - дори и да сме окати. На свободата си дължим всичко. Но за свободата си трябва да се борим не на думи, а на дело. И то всеки ден. Непрекъснато. Такава е нашата човешка орис на тази земя. За щастие - така е!
Противното, именно бездушието към свободата, е на смърт подобно. А свободата е живот - и достойнство за живота. Само свободните имат пълното право да живеят, защото знаят за какво ни е даден животът. И затова само те могат да живеят истински, според истината на живота ни...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар