На такова враждебно отношение не съм бил подлаган дори и в най-варварските и тъмни времена на комунизма!

Така съм обиден, че явно тази нощ съвсем няма да мога да мигна, камо ли пък да заспя. Днес, както вече съобщих - виж Самокритика: за наказанието, което ми подготвят - и за наказанието, което наистина заслужавам - ми беше устоена проверка от инспектор и зам.-директор; влязоха в мой час, а след това два часа ми се наложи да слушам какви ли не упреци от най-примитивно и банално чиновническо естество. Разбира се, реагирах, встъпих в безсмислена дискусия, а в резултат сега съм в най-отвратително настроение и изобщо не мога да мигна.

Бях обвинен в какви ли не грехове: не съм бил спазвал "държавните образователни изисквания", бил съм изпаднал в "престъпно свободомислие" и едва ли не в произвол, не съм си бил гледал работата, сякаш съм мързеливец и паразит, и прочие, и какво ли не още; оказва се, бюрокрацията не прощава, минала е в настъпление, копнее за отмъщение и няма да миряса, докато не вземе реванш - спрямо ония, които са дръзнали да отправят някакво предизвикателство спрямо пълновластието й.

Разбира се, наблегнато бе предимно на бюрократичните формализми, а, оказа се, човек не може да убеди никой, че има свое принципно различно разбиране относно същностния смисъл и мисията на образованието. За бюрократа учителят е прост изпълнител на бюрократичните недомислици на висшестоящите, а пък това, че образованието е сложно духовно и личностно взаимодействие на свободни субекти, оказва се, е абсолютно неприемлив лукс в оптиката на една такава и толкова бедна административно-бюрократична представа за това що е образование. Откривам - след като цял живот съм имал какви ли не проблеми с така гордата ни, заради всевластието си, образователна бюрокрация - че в рамките на тази система е невъзможен никакъв същностен прогрес и дори най-обикновената промяна; това, че вече сме 21 век, изобщо не се е отразило на представата на горките бюрократи. В концептуално отношение бюрократичната представа за образование е замръзнала поне на нивото на модела за образование от 50-те години на миналия ХХ век. Ето, благодарение тъкмо на старанията на всевластната образователна бюрокрация българското образование е в такава отчайваща криза и стагнация; тя няма друга грижа освен да души, гази и мачка всеки порив към новото, автентичното, същностно-необходимото, смисленото, бих казал даже субстанциалното.

Не мога да скрия - крайно много съм обиден. По никакъв начин тия хора не могат да вникнат и да оценят моите усилия да си върша работата според една най-съвременна образователна философия. Обвинен бях едва ли не в "лентяйство", един вид, тоя Грънчаров, за да си пише книгите, изобщо не си гледа работата в училище - и е станал нещо като вреден паразит! За кой ли път ми се отправят абсурдни изисквания: да не преподавам по собствените си учебни помагала (!), щото, представяте ли си, не били утвърдени от висшестоящите бюрократични органи; това, разбира се, си е най-обикновена цензура, независимо от опитите да й се придава някаква благовидност.

Дори не ми бе спестено обвинението, че съм бил, представяте ли си, в "конфликт на интереси" (!), един вид съм бил станал нещо като "печалбар", понеже съм бил "принуждавал" учениците да си купуват от моите помагала; въпреки че никой ученик по никакъв начин не е бил принуждаван да прави това, за което свидетелства и фактът, че помагалата са били закупени (и то на половин цена, за символичните 3 лева, колкото е тяхната производствена себестойност!) от едва съвсем малка част от учениците, само от ония, които желаят, а пък всички останали имат възможността да си ги ползват съвсем безплатно - понеже са на разположение за свободно ползване в интернет. Трябвало обаче да задължа учениците да си закупят и да ползват скъпите и прескъпи официални казионни учебници, та нечии банкови сметки, именно, сметките на бюрократичните любимци, автори на тия учебници, да се пълнят с парите на нещастните ученици! Всяко едно мое възражение беше възприето подигравателно, един вид, като искаш, пиши си никому непотребните си книжки, ала ако искаш да си учител, т.е. ако искаш да си получаваш мизерната заплата, или ще изпълняваш нарежданията ни, или си вземай шапката и си обирай крушите!

Страшна работа! Оказва се, нещата вместо да се подобряват, съвсем се влошават: аз на такова враждебно отношение не съм бил подлаган дори и в най-варварските и тъмни времена на първосортния комунизъм! Дори и тогава ми се признаваше някаква, макар и твърде орязана свобода, докато сега не ми признават никаква свобода, а пък свободомислието вече се възприема като престъпление. Това, че образованието е най-фина духовна дейност, а пък автентичният учител е творец, имащ суверенно право на новаторство, изобщо не се допуска от нашите самозабравили се образователни бюрократи. Тук отново е в сила правилото: "Ще папкаш, ако слушкаш!". А пък тия, дето не слушат, дето се инатят, на тях по най-безпардонен начин ще им вгорчат живота така, че в един момент сами да си вземат шапката и да се махнат. Разбира се, убедих се за сетен път, че тъкмо такова е най-съкровеното желание на толкова отмъстителната спрямо дейността на моя милост бюрокрация - понеже имах дързостта да отправя непростими предизвикателства спрямо мъртвилото, наречено българско образование. И докато не ми отмъстят няма да мирясат; битката вече е на живот и смърт, а пък бюрократите, естествено, не познават снизхождение, те са безжалостни.

Работата става дебела: имало какви ли не жалби по повод на моя милост от възмутени родители и дори от ученици. Обвинен съм директно в сексуална извратеност: някаква ученичка се била оплакала преди време, че моя милост я била изпитвала за "усещанията й по време на оргазъм" и похотливо била чакала отговор!!! Представяте ли си?!! Гнусна работа!!! Щом паднаха до такова едно ниско ниво, работите вече съм съвсем ясни. Ще ме гонят до дупка! Обявена ми е война, при която не мога да чакам никаква пощада. Директно ми е наредено в часовете ми по психология да не се говори повече за секс! Можете ли да повярвате в това, представяте ли си в кой свят и в кой век живеят нашите образователни бюрократи?! Как пък не можаха поне малко от малко да се променят, как е възможно да са си все същите: абсолютно същите прийоми за разправа спрямо неудобните личности биваха използвани и в най-славните времена на тоталния комунизъм!

Представяте ли си, бил съм чисто и просто развратник! Аз лично сега, в тоя момент, имам чувството, че това не е възможно да се е случило, чини ми се, че нищо чудно е и да съм сънувал; за жалост обаче, точно така си беше, беше нещо като сън наяве, а пък, от друга страна погледнато, си беше някакво чисто "дежа вю", щото точно по този начин, както казах, се разправяха спрямо неудобните едно време! Нямам думи вече! Срам!!! Гнус!!! Как изобщо да мога да заспя при това положение?! Тази нощ няма да се спи; дано сърцето ми издържи тоя път, щото още треперя от униженията, на които бях подложен днес.

Спирам дотук. Нямам сили да продължа. Писна ми съвсем! По всичко личи, че и най-лошите ми предчувствия се сбъдват. Само аз единствен до тоя момент от училището имам честта да съм проверен от инспектор в час, което и показва точния замисъл на инициативата; а той е: да ми бъде отмъстено! И затова от десет дерета вода ще докарат, само и само да потръгне мелницата на репресивната кампания спрямо мен. А целта е: или да бъда уплашен и да кандисам, да мирясам, или пък, в един момент, да бъда принуден да сторя най-желаното от родните ни бюрократи: да си взема шапката и да се махна. На името на Стив Джобс ще ми иска той да бъде наричано училището, мизерникът, ще види той на какво сме способни пък ний! Явно това за Стив Джобс беше капката, която доведе дотам чашата на търпението на бюрокрацията ни да прелее. Да, изобщо не са случайни тия съответствия; има-няма две седмици са минали след медийния шум по повод на моята инициатива, и ето, съответните уязвени сили вече търсят реванш. И то на всяка цена и с всякакви средства. Туйто!

Аз обаче съм стар боец и лесно не мога да бъда уплашен. Ще се боря до сетни сили. Даже бях предупреден по своеобразен начин: казано ми беше, имало някакъв учител по философия в Пловдив (аз наистина не знаех за тоя показателен случай!), който като мен "бил ударил през просото", бил направил не знам какви ли нарушения в часовете си, съответните органи се намесили, а пък учителят, в резултат на напрежението, не издържал и... починал. Да, умрял, и такъв случай имало. Аз, като чух това, имах наглостта да попитам: значи го убихте, така ли?! Отговориха ми: не, той е бил болен, затуй, не за друго, е умрял. Аз казах: всички сме болни, всеки боледува от нещо. Погледнат бях разбиращо и едва ли не със съчувствие...

Лека нощ ви желая! Простете, че бях пределно искрен. Тежко ми е, трябваше да споделя, иначе ще се пръсна. Което, явно, е и целта. Но това си е мой дневник, ще си пиша в него за своята болка, нищо че рискувам да се подложа на какви ли не злорадства и на всякаква ехидност. Но: майната му, човеци сме все пак. И човешко е човек, като са го обидили така жестоко, да реагира някак, та да запази поне малко от малко достойнството си.

Какво?! Достойнство ли рекох? За такова няма място в рамките на бюрократичния произвол - и на тоталното бюрократично неприемане на суверенитета на личността. Какво, "личност" ли рекох?! Майчице?! Каква личност бе, няма такова нещо?! Явно съвсем не съм наред, щом ползвам толкова неуместни в случая думи...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)