Въртях се тази нощ в леглото, може и да съм заспал за час-два, ала това не е било сън, а е било по-скоро кошмар. Случилото се вчера ме травмира така, че скоро няма да се съвзема. Цяла нощ насън и в просъница, наум, продължих да водя дискусия с носителката на бюрократично-командната представа за образование, която вчера ме провери в час, констатира, че съм "абсолютно неправилен" и едва ли не абсурден, и ми предписа - нищо че съм вече на 52 години! - или да се променям, или да си обирам крушите.Защото, представете си, съм бил вреден и опасен за българското школо. Което без мен иначе си е в бляскаво състояние, само дето аз единствен развалям всичко! От друга страна ако погледнем обаче случилото се, бих могъл тази сутрин да се утешавам с това, че всъщност по-висока оценка за това, което правя, до този момент не съм получавал! Та нали по същия начин самият Сократ е бил обвинен, че единствен разваля младежта, а пък всички други милеят и работят единствено за нейното добро, за образоваността и за възпитанието и. В този смисъл е съвсем прав г-н Тодор Трендафилов, който във Фейсбук ми пише ето това:
Не се отчайвай! След като гнездото със стършелите се е разбунило - значи си на правилен път. Продължавай със същия дух да показваш истината!
Както и да е. Всъщност комплиментът от страна на самозабравилата се бюрокрация за мен е по-ценен: обявен съм за най-лош, за най-вреден, за най-некадърен, дори за най-мързелив, представяте ли си, аз, дето работя постоянно, съм бил мързелив! Излиза, че аз единствен съм пречката пред тоталния цъфтеж на българското образование! По тази логика може да се очаква, че след като бюрокрацията успее да ме елиминира и обезвреди, едва тогава нашето родно образование ще цъфне и ще върже истински! Как при това положение да не се ласкае човек, след като бюрократите му приписват такава магическа сила?!
Прочее, не аз, истината притежава такава сила, аз съм просто смирен неин служител, тъй че не толкова от мен, а от истината явно се боят разбеснелите се бюрократи, щом като успях да им стана такъв трън в очите. Аз, прочее, винаги съм бил "чуждо тяло" в тази т.н. образователна система, построена на команден принцип, понеже съм привързан към свободата, но ето че сега вече отново съм най-неприятен трън в очите и. Същото положение беше станало през 1992 година, когато станах трън в очите на т.н. университетска образователна бюрокрация в ПУ, поради което там извадиха тръна кардинално, завинаги: уволниха ме с един замах! Сега очаквам да се случи същото.
Прочее, не се съмнявам, че тия са способни на всяка мерзост - за да ми отмъстят и да вземат реванш. Сега очаквам да прибегнат до единствения проверен начин: да ми устроят нагла провокация, да ме вкарат в положение да се издъня, т.е. грубо да наруша правилата, и след това с удоволствие да ме уволнят. Как може да стане това ли? Какво имам предвид ли? Ето какво. Ето как се правят тия работи.
Преди около два месеца, тогава тъкмо бях написал своя доклад до Педагогическия съвет за промяна на патрона на училището от "Ленин" на "Стив Джобс", в час ми бе устроена невероятна провокация: ученик хвърли по време на часа бомбичка, при затворени прозорци, всички, и аз, и учениците, щяхме да оглушеем. Аз, за щастие, правех запис на часа, тъй записа още го имам, той, прочее, а достъпен и в интернет, ако някой не ми вярва, че това се е случило, да заповяда да го чуе. Сега не мога да го намеря, но днес, като имам време, ако не забравя, ще го сторя. Провокацията беше твърде нагла, а провокаторите очакваха от мен да си изпусна нервите и да сторя нещо недопустимо, та после да бъда уволнен. Не им дадох това щастие. Сторих каквото трябва. По съответния ред излязох с искане хулиганстващите да бъдат наказани. Класният ръководител ме подкрепи и написа доклад. Минаха месеци, обаче заповед за наказанието на вандалите от страна на директора няма. Излиза, че това, което са сторили, се толерира от ръководството, другояче този факт не може да се тълкува. Като си директор и като правиш нещо, ще се питаш и как то ще бъде възприето от хората. Ние, хората, не сме немислещи и безсловесни животни, а умеем да си правим съответните изводи.
Седмица преди вчерашния случай, горе-долу две седмици след медийния шум за преименуването на училището, ученик от 11 клас още в самото начало на часа почна да се държи пред мен безобразно; явно беше дошъл с тази цел. Казах му да напусне часа. Оня почна да се хили нагло и да ме предизвиква. Не искаше да изпълни разпореждането ми. Предизвикваше ме да го сграбча и да го изхвърля. Тръгна си най-после. Тръшнах вратата след него. Оня я отвори и, гледайки ме най-нагло в очите, изсъска: "Внимавай, че лошо ти се пише!". Ето че и този умишлено предизвикан инцидент сега се вписва в схемата на очертаваща се репресия над мен. Като едното нищо ще почнат да ми организират и нови провокации. Целта е ясна: да наруша закона и да бъда уволнен дисциплинарно, без право на преподаване в никакви училища на Республиката! Разбирате ли сега докъде се е стигнало вече?!
Да, добре разбирам какво няма да пропусне да изкрещи някой под този мой постинг. Разбира се, че ще изкрещи ето така: "Хей, драги, та ти имаш параноя! Иди се прегледай някъде. Защо преувеличаваш, не е възможно да е истина това, което пишеш?! В кой век живеем?! Ето, горе-долу така, примерно, реагира във Фейсбук един човек, пловдивчанин, Христо Марков, бивш депутат от СДС; той не вярва, че такова нещо изобщо е възможно; ето какво пише пък той:
Нерадостна съдба на учител, който иска да промени нещо в безумната система на соц-школото! Не предполагах, че още съществуват тези порядки - инспектори, проверяващи, държавни образователни изисквания?!... Майко мила!
Отвърнах му ето така:
Христо, абсолютно никаква промяна няма в соц. школото от 1989 г. насам; за българското соц. школо 1989 г. още не е дошла; прочее, понеже работя вече 28 години в тая система, мога да кажа, че в нашето школо дори тече обратен процес, процес на дегенериране, на вървене назад; вместо в школото ни да е 2011 година, в него в момента, по моя преценка, вече е... 1953 година; сталинизмът-комунизмът е на висота и вилнее. В цялото ни общество тече процес на бясна рекомунизация, в училището тоя процес е още по-явен и безпардонен. Административната и директивна командна система в образованието е всевластна и знае как да задуши всеки повей на новост и различност още в зараждането му...
Това написах там. Сега спирам дотук. Имам си и друга работа. Трябва да правя, в един спешен казармен порядък, нови "тематични разпределения" на уроците си, понеже проверяващата ме изобличи, че съм нещо като престъпник, който си прави в часовете каквото му скимне, не спазвайки "държавния стандарт". Искат да ме натикат в съответния калъп, което е и цялата цел на занятието. Но мен да ме накарат да се огъна е трудна работа и мисия невъзможна. Стари клони като мен вече не могат да се огъват; те по-скоро се чупят, но да се огънат не могат. Нека бюрократите да тормозят и да огъват по свой вкус младите учители, при мен тоя номер просто няма как да мине.
Сега разбирате ли малко по-добре защо работите в днешното българско школо отиват на поразия? Схванахте ли коя е всеотдайно пречещата на промените и на живота в него регресивна сила? Не се сещате ли? Ще ви кажа: това е самодоволната и всевластна образователна бюрокрация. Прочее, още нещо важно да кажа в завършек.
Вчера инспекторката по философия ми заяви, че според най-новите революционни напъни на Министерството за... реформа на средното образование се предвиждало, че философия повече нямало изобщо да се учи! Отпадала, представяте ли си? Щяло да се учи "нещо подобно", но в 10 клас. И в 8 клас щяло да се учи "нещо подобно"! Можело и на деца да се преподава философия, заяви тя на моето възражение, че това е гавра с философите - и с учениците! Иска се съответното ниво на личностно и самосъзнателно развитие, за да може да се философства - или за да има младият човек потребност от философия. Бюрократите в София обаче това изобщо не ги интересува. Тъй че подтекстът на това изказване беше: каквото и да правиш, ний пак ще те уволним; като паднат часовете по философия в резултат на най-новата реформа, ти пак ще си идеш!
Туйто! Спирам. Работите са ясни! И са страшни тия работи. На никой в средите на бюрокрацията не му пука за интересите на младите, на общността. Е, преструват се на твърде загрижени, но това е само маска, това е само лицемерие. Всъщност ги интересува единствено тяхното всевластие, тяхната хегемония, възможността им всекидневно да упражняват терор над всички, които са в тази система. Техният интерес, интереса на бюрократите, е над всичко друго, дори е и над интереса на нацията. И могат да си правят каквото им скимне. Това е положението. Скръбно, но факт.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар