КОПИЕ: До г-н Бойко Борисов, Председател на Министерския съвет на Република България, СофияДо г-н Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката, София
Драги г-н Министре,
ЗАБЕЛЕЖКА: Ще пиша това писмо не в учтивата форма, не на "вие", а на "ти", не защото искам да фамилиарнича, а защото искам по-надолу да ти се карам, остро да те критикувам, а това няма как да стане ако човек е прекалено вежлив. Само затова. Да почвам сега, след това необходимо уточнение.
Тия дни текат интензивни дебати относно вдигането на пенсионната възраст. Не крия, очаквах, че твоя милост, като държавен ръководител на тази специфична област, каквато е образованието, ще има доблестта да заяви какво е виждането на ръководената от него институция относно стажа за пенсиониране на учителите. Нямах късмета да чуя една такава официална позиция, което ме кара да си мисля, че в случая, първо, проявяваш най-крещящо безхаберие към един такъв важен въпрос, на второ място, че мълчанието ти в случая е израз на малодушие, на слабост и на угодничество към висшестоящия. Понеже те познавам добре, ще си позволя да дам следното обяснение за твоето поведение: чакаш да чуеш какво ще каже по тия въпроси "Шефът", а като каже, ти ще изръкопляскаш, и ще кажеш "Браво, Шефе, колко умно го каза!" - и ще вземеш веднага да притърчиш с кибрита, та да запалиш на Шефа пурата. Такова едно поведение от страна на Министър, нищо че, предполагам, е типично в наше време за състава на Министерския съвет, към който принадлежиш, е изцяло безотговорно. Защо ли? Помисли малко: как Шефът ще има становище, след като за да има Шефът становище, трябва съответният Министър да му го е внушил, а ти като мълчиш; значи по тоя начин злепоставяш и Шефа, щото Шефът няма как да има позиция ако Министърът мълчи; надявам се, ме разбра. Да мина сега по съществото на проблема.
Аз твърде много лично съм заинтересуван да зная как ще се реши тоя въпрос за възрастта за пенсиониране на учителите, понеже ето, вече цели 28 години работя на това поприще - и в сферата на университетското, и също така в сферата на гимназиалното образование съм работил и работя. В случая обаче ти пиша като ангажиран гражданин, който държи на това институциите, които са издържани с моите данъци, да си вършат работата, а не да спят, както, в случая, си позволяваш да правиш. Ето какво искам в тази връзка да ти кажа:
Откъде-накъде ще спиш, когато се решава толкова важен въпрос?! Нима на теб не ти е известно, че умственият труд, към който се отнася и учителският труд, е изключително фин и сложен вид труд, а пък професионалната дейност на учителя в днешно време е така интензивна и натоварваща, че е същински абсурд да се очаква, че учителите могат да бъдат пенсионирани на същата възраст, на която биват пенсионирани представителите на останалите професии. Защо ли? Ами защото голяма част от учителите просто няма да доживеят до една такава преклонна възраст, та да имат късмета да се пенсионират. Ще ти дам следният пример, за да видиш, че не говоря ей-така, че става дума за самата реалност, за самата истина: в последните 6-7 години в училището, в което работя, от 60-70 човека преподавателски персонал, починаха на възраст, преди или малко след пенсионирането поне 5 учители, а много от учителите, както и моя милост, имат тежки заболявания, примерно на сърцето, преживели са инфаркти и инсулти и прочие, т.е. едва ли ще доживеят до пенсионна възраст дори каквато е в настоящия момент. Какво ти говори това? Няма ли да е крещяща несправедливост тъкмо към представителите на една от най-хуманните професии обществото да постъпва така безчовечно и грозно?!
И още нещо има. Учителите всекидневно общуват с младите, с децата. Самите деца - това един Министър на образованието трябва прекрасно да го знае! - имат нужда да общуват не с прегърбени старци и старици с бастуни, с изкуствени ченета и пр., а с млади учители, та да има надлежния ефект тяхното така фино взаимодействие. Престъпление е в същото време, когато предимно застаряло е учителството съсловие, огромната част от младите представители на същото това учителско съсловие да са перманентно безработни! А в същото време учителите, за да се пенсионират изобщо, да трябва да доживяват едва ли не до преклонна възраст! Което по-скоро, ако изобщо се случи, ще е чудо, а не масов случай... срамота! Аз на това му викам целенасочено избиване и изтребване на българската интелигенция, та да остане у нас само простотията, а ти, драги г-н Министре, каквото искаш му викай...
Тъй че в тази сфера на духовността и културата, каквато е образованието, се налага да се действа с пълното разбиране за нейната изключителна специфика, а не учителите да бъдат тикани в категорията на всички останали работещи, най-вероятно с очакването, един вид за благодарност, да бъдат просто убити с изискването за един такъв съвсем непосилен стаж за пенсиониране. А ти в случая сякаш най-блажено си спиш и даже си похъркваш, да не говорим за това, че така старателно мълчиш - заради малодушието и страха да не ти се обиди Шефът! Това твое безхаберие-малодушие е срамно и грозно, драги ми г-н Министре! То е израз на подло и дори престъпно безразличие спрямо жизнената съдба на хората, които са се посветили на така благородната професия да възпитават нашите деца и младежта, бъдещето на България.
Учителите трябва да се пенсионират - в едно хуманно общество, имащо някакви що-годе приемливи ценности и морал - след като имат най-много 25-30 години учителски стаж. Така е в някои съседни на България страни, в Турция например. След като българският учител през всичките години на професионалната си изява е бил всекидневно обиждан по всевъзможни начини от държавата и обществото (примерно заради мизерната си заплата и пълното недооценяване на труда му от страна на всички, на институции, на родители, на граждани, на общността като цяло!) ти, безотговорни ми г-н Министре, като израз на най-грозна неблагодарност от страна на социума, като капак на всичко да му подготвяш съдбата изобщо да не доживее до пенсия - сякаш е безправен роб или животно, а не човешко, сиреч, духовно същество! Вярно е, че у нас интелигентните и образованите хора са най-ненавистни, но чак пък да ги оставяме да мрат като мухи, както ти си позволяваш да правиш, без изобщо да ти пука, драги ми г-н Министре, не е ли вече свърхнагло?!
Спирам дотук. Прочее, ще кажа още нещичко. Толкова съм възмутен, че не намирам думи да изразя възмущението си! Срам и позор! Мълчиш, траеш си, за да си пазиш презряната си служба! Ти, драги ми Министре, не знаеш ли, че министър значи "чиновник", а чиновникът на държавна служба е просто слуга на народа, а не негов господар?! Да министерстваш не значи да се пъчиш на приемите и да се правиш на интересен пред мацките-репортерки, а да работиш всекидневно с оглед на това да защитиш интересите на работещите в твоята сфера.
Аман от подлизурковци-министри, които не смеят една дума да кажат, ако не са предварително уверени, че ще се харесат на Шефа, сиреч, на Вожда! Искам да ти кажа и това, че съм крайно разочарован от начина, по който си изпълняваш задълженията. Какво стана с така чакания и така дълго обещаван нов закон за училищното образование?! Какво стана с Концепцията, която отмени проекта за такъв закон?! Не разбра ли най-сетне, че вместо да защищаваш интереса на паразитиращата образователна бюрокрация, си длъжен да проведеш най-решителна и спешна реформа, та агонията, в която се намира трупът, наречен "българско образование", най-сетне да почне да се реанимира, да бъде поне малко оживен?!
И последно: като ти пратих, и то месец след като стана Министър, и то най-официално, своята книга под заглавие ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, защо още продължаващ най-подло да мълчиш и да се преструваш, че не знаеш за нейното съществуване?! Дори и след като откъси от нея бяха публикувани в най-различни списания?!
При това положение, след като, както се разбра от всички, изобщо не се справяш с работата си, да те запитам: не осъзна ли най-после, че отдавна е време да си идеш?!
Бъди здрав! Помисли върху това, което ти пиша. Опитай се да се промениш поне малко. Главозамаян си от властта, опиянен си от нея; властта наистина е наркотик, на който само най-силни личности могат да издържат. А останалите просто фалират като личности. Другояче казано, грохват и се орезиляват по всички линии. На път си да те постигне точно тая съдба. Пълен личностен банкрут те грози, нищо че в социално отношение успя да се докопаш до най-високото ниво. То не е за учудване, след като цял живот драпа за това, да го постигнеш.
Но на един Министър на образованието, да не говорим пък на един що-годе образован човек, какъвто претендираш, че си, все пак трябва да му е пределно ясно кое е истински важното в тоя живот. Не може за един Министър на образованието водеща грижа да е собственото му тяло, т.е. това как изглежда отвън! Като толкова се старае да изглежда добре, та пожизнено да впечатлява мацките, нека такъв Министър да има добрината да се откаже от министерстването и да се отдаде на това, за що душа му така копнее.
Както и да е. Действай, щото не само на мен ми писна, а на цялото общество взе да му писва от такива като теб. Къде ще бягате когато разгневеният народ скочи на улицата и си поиска правата?! Не ни подценявайте чак толкова, може да сме всякакви, но дори и робът в един момент осъзнава, че е човек, и тогава - тежко ви!
Заради старото ни познанство те предупреждавам: махни се овреме, недей да пречиш повече!
БЕЗ УВАЖЕНИЕ: Ангел Грънчаров
4 декември 2011 година
Пловдив
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар