Самокритика: за наказанието, което ми подготвят - и за наказанието, което наистина заслужавам

След цялата шумна медийна "одисея" с преименуването на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс, както обикновено и става у нас, всичко замря - и безразличието сякаш отново обхвана, обви в мъглата си съзнанията. Което е и целта на някои среди, които старото и все още популярно наименование на училището - ТЕТ-Ленин - изглежда изцяло ги устройва.

Е, безразличието не обхвана съзнанията на всички, има и обнадеждаващи симптоми: група ученици, ентусиасти на идеята училището да се казва "Стив Джобс", написаха писмо до корпорация Apple, в което предлагат на компютърния гигант да обяви позицията си по такава една идея. Отговор оттам все още нямаме, ако изключим топлата насърчителна реакция на софийското представителство на Apple, които отговориха, че приветстват идеята едно училище за първи път в света да бъде наречено на името на великия Стив Джобс.

Като казах, че цялата дандания нямаше никакъв ефект, не съм съвсем коректен. Имаше някакъв, и то съвсем неочакван за мен, ефект. Ще изложа една последователност от събития, която може да е съвсем случайна, но може и да не е. Ето за какво става дума.

Първо, аз бях наруган доста грубо на "екстрена оперативка" за това, че съм бунил духовете - и че съм давал интервюта на медиите. То пък едни интервюта съм давал: кажа десет изречения, медиите изрязват всичко и оставят само едно; но нищо, и заради това едно изречение някои среди сякаш побесняха. Но не за това искам да кажа, щото тия неща, в нашите специфични български условия, са си нещо съвсем естествено: да ругаят оня, който иска да направи нещо ново, необичайно. Има нещо друго, което също не бива да бъде отминато без внимание.

На втория ден след онази славна оперативка, на която ме наругаха и ме обявиха за много лош човек, беше спрян безжичния интернет на третия етаж на училището, към който всички знаят, че се привързва и компютъра на моя милост. Аз използвам интернет постоянно в работата си, ето, спряха го, и ми отрязаха, така да се каже, ръцете. Питах тук-там сред ръководните фактори защо го спряха, обещаха да го оправят, но дни наред не го оправяха. Наложи се, за да мога да си върша работата - служебната - да си купя устройство за мобилен интернет към Виваком. Ще плащам оттук-нататък цели две години по пет лева месечно; при това интернетът е слаб, но какво да правя, нямах друг избор. Ето как заради хрумването на някакви хора бях "глобен" с 240 лева за две години. Когато Иречек на времето е писал, че ний, българите, друго не правим, освен да си разваляме един-другиму работите, вижда се, че е казал една пророческа мъдрост: нещата не са се променили и до ден днешен.

Таман се оборудвах с мобилен интернет, и след няколко дена се видя, че безжичния интернет е пуснат, но с нова парола, до която моя милост, разбира се, нямаше достъп. Коректно е, като се сменя такава парола, всички, които ползват същата услуга, да бъдат уведомени. Някои може и да са уведомени, мен обаче не ме уведомиха. Което и издава потайния замисъл на организаторите на тази акция. Е, намериха се "подли издайници" сред учениците, които ми казаха паролата, аз пак почнах да ползвам значително по-свястния училищен интернет. Минаха няколко дни и ето, пак го спряха, просто изключиха рутера за безжичната връзка. И на инат не го пускат дни наред вече. Не само аз, но и други учители, които го ползват, роптаят, питат, разпитват, не могло да се оправи, не ставало, ето с такива лъжи се опитват да ни баламосват.

Но, дами и господа, както се казва в онази реклама, това съвсем не е всичко! В училището беше изпратена проверяваща комисия от Инспектората, вече няколко дни е в училището, а психозата в тази връзка, както се полага, е на висота. Е, съвсем "случайно", както се казва, е пратена и инспекторката по философия, която днес ще посети мой час. Да ме провери, така да се каже. Причинна връзка с цялостната ситуация в училище и с моята роля в нея, предполагам, няма. Или има, не знам. В едно професионално-техническо училище като нашето едва ли философията е най-голямата грижа, едва ли е най-значимия проблем на разните му там ръководства на образователната институция, но ето, оказа се, че е.

Както и да е. Нека да ме проверяват. Прочее, малко странна е тази проверка предвид това, че моя милост е единственият учител по философия в страната, а нищо чудно и в целия цивилизован свят, който записва на видео всичките си уроци и ги слага в интернет. Ето, и за това ползвам интернета, който биде отрязан, та да ми се облекчи, види се, работата. Пъзелът започва ли да се подрежда в съзнанията ви?! Аз питам: какъв смисъл има да бъде проверяван с посещение на час от инспектор тъкмо преподавателят, уроците на който, благодарение на видеозаписите, правени от самия него, са достъпни не само за инспекторите по философия, но и за цялата останала любознателна част от човечеството? Много ми е интересно дали някой от съответните фактори би могъл да отговори на този мой любопитен въпрос.

Да не пропусна, има и нещо друго. По древен български обичай ми беше казано, че имало "възмутени родители", които били написали жалби против мен и против моите иновации в Инспектората; жалбите били различни, но имало и такава, в която разгневена родителка се оплаквала, че правя видеозапис на урока си, което било незаконно и прочие. За това нещо бях предупреден и на учителски съвет. Пъзелът почна ли да се нарежда в съзнанията ти, уважаеми читателю?!

Живеем във второто десетилетие на XXI век. Не твърдя, че някой се опитва да ме репресира, но за определен натиск и за ропот срещу мен, и то сред управляващите фактори, разбира се, че може да се говори. Разбира се също, че роптаещите имат цялата власт да ми отмъстят. Ето затова съм и проверяван, та да има нещо, за което да се хванат, и да ме накажат. А че имат голямото желание да ме наказват си пролича преди две-три годинки, когато за малък пропуск от моя страна на изпит бях наказан с "последно предупреждение за уволнение", предпоследното по строгост наказание. Ето, сега имат и нови поводи така силно да желаят да ме наказват и да ме уволняват.

Ще завърша със следното. За да осъзнаете целия абсурд. Живеем все пак в любезното ни отечество, не в някоя друга точка на света. Представяте ли си изобщо за какво може да става дума?! Едва ли.

Ето за какво. Аз съм единственият съвременен и още жив преподавател по философия не само в България, но, предполагам, и в целия свят, който е написал учебни помагала по всичките 6 учебни предмета по философия, които се учат в гимназиалната степен на българското училище. Не само съм ги написал, ами съм ги и издал, на свои средства, без никаква подкрепа или насърчение от страна на образователната институция, за която работя вече толкова години. Нещо повече, аз съм единственият преподавател по философия не само в България, но и в целия свят, на който официално му забраняват да преподава по написаните от самия него учебни помагала! Това може ли да го схване разсъдъкът ви? Едва ли може. Да, но е факт. Ето защо ме проверяват днес, сфанахте ли най-после? ("Схванахте" го пиша по тоя начин неслучайно, и не от неграмотност. Това за успокоение на педантите.)

Вместо да ме наградят, се готвят да ме наказват. Това е положението. Тия дни на учениците си прожектирах откъс от филм за Сократ - италиански филм, заглавието му е тъкмо "Сократ"; в откъса, който избрах, учениците ми можаха да видят с очите си съдебния процес над великия Сократ. Когато смъртната му присъда вече е произнесена, му дават думата да моли за смекчаване на наказанието. А Сократ казва горе-долу ето това:

- Какво наказание заслужавам ли? Какво е справедливото наказание за това, което съм сторил ли? Ами аз смятам, че за това, което съм сторил за града Атина, заслужавам да бъда награден, не наказван. Затуй предлагам да ми бъде наложена следната присъда: да бъда обслужван доживотно в пританеята. Ето това предлагам.

И, разбира се, тия негови думи вбесяват враговете му; смъртната му присъда е потвърдена. А що е пританеята ли? Пританеята е било мястото, където атинската държава, в знак на благодарност, е давала безплатни обеди на най-заслужилите граждани на великия древен град, примерно олимпийски шампиони, заслужили военачалници, герои и прочие. Наглецът Сократ сам се предлага да го наградят с обеди в пританеята... такива ми ти работи.

И бива осъден на смърт. И умира. Тъй че какво се жалвам аз, че искали само да ме уволнят?! Но къде мога да се меря аз със Сократ?! Той е велик, аз съм само една гнида. Гнида, която обаче руши спокойствието и безметежността, в която пребивава капитулиралото пред мисията си българско образование. Да, гнида съм аз, но аз съм една много вредна гнида - запомнете това от мен, драги ми проверяващи и наказващи!

Прочее, днес на урока си по философия, на която ще бъда посетен от началството, смятам да правя това, което правя всеки път. Много ми е интересна реакцията на проверяващите. А пък на обсъждането на урока, ако изобщо ми бъде дадена думата, смятам да кажа следното, което наистина много ме интересува: ако не мен, а самия Сократ проверят нашите проверяващи, дали горкият Сократ ще издържи образователните стандарти - и дали и него няма да се наложи да уволняват?! Или той ще ги наруши така, че не просто ще го уволнят, ами отново ще го осъдят на смърт?

Майко мила, какви глупави въпроси взех да задавам?! Хайде да спирам дотук. Трябва да скачам и да се приготвям за работа, че закъснявам вече. Хубав ден на всички! А как мина деня при мен ще ви уведомя, живот и здраве да е, съвсем скоро...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.