А мисията на съвременния учител е да подпомага свободната изява и личностното израстване на учениците си

Преди няколко дни публикувах писмата, които си обменихме с един колега, млад учител по философия: Способните, пък особено и млади учители сякаш са съвсем нежелани от установилата се в образованието на България бюрократична система. Нашият разговор продължи и тъй като смятам, че поставяме важни и болезнени за съвременното училище теми, помолих този млад човек да даде разрешението си да публикувам отново писмата ни. С оглед някои ръководни фактори да не бъдат уязвени и евентуално да му отмъстят, се налага отново да запазя името на този човек в тайна; ето какво си казахме:

Г-н Грънчаров, ето един показателен пример: когато изпратих в канцеларията текст на Георги Марков за принтиране - за да бъде използван в час по етика и право - шефката го прие лично и каза, че за пръв път и се било случвало да получава нареждане (?!) от учител! Просто нямам думи! Честно казано, карам ден за ден с идеята да ги заразя тия хора към свободолюбие и съмняване във всичко, което им се казва, като, разбира се, спазваме едни общочовешки принципи.

Ама трябва да ви кажа, че не съм от най-лесните и ще видят зор с мене, поне до края на учебната година - когато ми изтича договора. Непримирим съм към такива неща и ще се видят в "неочаквано лоша ситуация". Разбира се, ще се стремя всичко да е добре изиграно. Но демотивацията и огорчението бяха много силни за мен и повече от 10 дена съм "болен"...

След проверката бях заведен в час по... - да видя как се провежда час! Учудването ми беше огромно! Какво става тук?! Всички ученици стоят, слушат презентацията, участват. Да, ама този предмет не е психология, където имаме индивидуално преживяване и нещата са далеч по-фини и деликатни...

Както и да е, защитих се по всяка точка, по която бях атакуван (атаката включваща и не-едични методи продължи два учебни часа в кабинета на директора). След което ги питам тия деца: какво стана в тоя час, така ли минава по принцип?? А те - не господине, мас капеше от госпожата! За разлика от моя час, в който аз наивно се преструвах, че няма проверяващи.

Абе това ако е образование бих се махнал от това прогнило училище! За себе си мога да кажа, че съм бил на 101 процента, освен като натрупани знания и умения (запален читател и отличен студент), така и като старание.

Също трябва да кажа, че часовете ми ще продължат да се случват в същия формат (защото това са нуждите) и ако отново стане проблем ще вдигна голяма гюрулнтия. Нямам опит - да, не познавам "методиката" - да, но отношението към мен беше в много пъти по-дискфалициращо и унизително отколкото аз бих могъл да си позволя да имам към който и да е ученик. Според мен това е недопустимо и съм им го казал по един умерен начин, който докара шефката (която подозирам, че се изживява като фалосоносителка на властта!) в бяс.

Ще имат да вземат. Нищо няма да ми коства да си тръгна, защото имам още две професии, които съм овладял на много добро ниво. Но няма да ги оставя така, бъдете сигурен.

С най-добри пожелания: ...

А ето сега и моя отговор на горното писмо:

Здравейте, извинявам се, че едва сега Ви отговарям на съобщението, но тия дни бях много ангажиран с какви ли не неща (моя милост е и нещо като издател), та не смогнах да Ви отговоря. Сега намирам малко време да реагирам.

Всичко това, което ми пишете, ми е добре познато, понеже и аз лично съм го преживял, и то неведнъж. Оня преподавател, особено пък по нашите предмети, който се съпротивлява да бъде натикан в обезличаващия шаблон на "примерния и изпълнителен учител", неизбежно ще си има главоболия с бюрократите от образованието; защото тия последните просто няма как да оценят най-важното, истински същественото: на учениците трябва да се помогне да развият способността си за самостоятелно осмисляне на проблемите, а не да бъдат изпълнителни "папагалчета", от които са доволни всички, и инспекторите, и директорите, и учителите, изменили на своята мисия. А нашата мисия е тази: да подпомагаме свободната изява и личностното израстване на учениците си. Как да стане това, ако работим срещу всички пориви от тяхна страна към личностна изява и утвърждаване?! Тъй че Вие сте тръгнал по най-трудния, но за сметка на това благороден път към носене на автентичната мисия на учителя, а у нас такива хора са трън в очите на пълновластната образователна бюрокрация.

Вие сте млад и наистина е твърде обнадеждаващо, че има и учители от Вашата генерация с подобно съзнание, разбиране и отношение; е, ще имате проблеми, но привикнете към това, то е неизбежно, то същото както и тропането на колелата и на железата на каруцата о калдъръма при движение. Аз тия дни имам абсолютно същите проблеми (и на мен ми правиха проверка, писах за това в блога си), нищо че вече имам 28 години стаж като преподавател по философия. Тъй че не се учудвайте на нищо. Няма как да е иначе. Опази Боже пък да Ви похвали някога някой администратор; това ще означава, че са Ви прекършили и са Ви погубили.

Аз бих си позволил да Ви дам все пак един съвет. Правете в часовете каквото намерите за добре и това, което трябва. Спазвайте единствено формалностите: да има съвпадение между темите в т.н. "разпределение" и написаното в материалната книга. Оттам нататък имате пълна свобода да правите каквото трябва - и с нищо не могат да Ви навредят. Вярно, че Вие сте на срочен договор и най-вероятно ще Ви отмъстят, като не Ви продължат договора. И аз по тоя начин съм сменил за тия години 10-тина училища. Но това си има и добрите страни, ако изключим безработицата, несигурността и униженията при търсене на работа. И то е: че като човек обикаля в различни училища ще има възможността да пусне "заразата" на личностното отношение на повече места. Този е начина да помогнем командно-административната дидактична система, която господства в българските училища, в един момент да бъде разклатена.

Аз например заявих на моята инспекторка, че ако иска да има перманентен контрол върху това, което правя, нека тогава да ми назначи пазач - и пак ще правя това, което смятам за нужно. Те са безсилни, щото все пак живеем, слава Богу, в по-други времена. Сега тяхното вече не е нищо друго освен предсмъртни конвулсии. Но змията най-злобно хапе когато е настъпена. И това не трябва да забравяме.

Искам да завърша със следното. Вие сигурно сте разбрал, че аз имам подготвени, написани и издадени учебни помагала по всичките дисциплини от т.н. философски цикъл в гимназиалното образование. Помагалото ми по психология, например, вече има 4 издания. В тази връзка искам да Ви подаря всички тия моя помагала (в хартиен вид), смятам, че ще са Ви от полза. А за мен е интересно да ми кажете как ги възприемате. Да обменим, както се казва, идеи, да си сверим часовниците. Моля да ми пратите адрес, на който да Ви изпратя помагалата. Подарявам Ви ги, моля изобщо да не мислите за купуване и пр. Аз имам много от тези помагала, щото бюрокрацията най-усърдно забранява на учителите да ползват в работата си моите помагала. Знам обаче, че в няколко града на България те се ползват от отделни учители - рицари на един друг тип обучение, за което е така жадно българското образование, а също е така потребно на българския ученик.

Също така искам да Ви подаря всичките досега излезли броеве на философското списание ИДЕИ, което група философи и психолози издаваме, да ги видите, а също искам да Ви предложа да се присъедините към нашия екип, да участвате в списването на списанието със свои текстове и с всичко друго, което пожелаете. Трябва хората, които имаме сродни разбирания, да се подкрепяме и да си сътрудничим. Само така ще станем по-силни - и ще принудим институциите да се съобразяват с нас.

И още нещо, съвсем на края; простете, че толкова дълго Ви пиша тая сутрин. Аз смятам, че тия мисли, които си обменяме тук, може да имат значение, да са интересни за повече хора, т.е. че трябва да им придадем известна публичност, та да предизвикаме общественото мнение. Не бива да се страхуваме от нищо, битката, която водим, е безпощадна. Голяма е силата на публичността, с нея и бюрократите се съобразяват, от нея се плашат така, както дяволът се плаши от тамяна.

Воден от такива подбуди, си позволих да публикувам в блога си предишните ни две реплики, като, понеже не съм Ви питал, запазих пълното Ви инкогнито (скрих всички ония неща, с които можете да бъдете разпознат). Сега вече Ви питам: съгласен ли сте да публикувам тоя наш разговор чрез съобщения? Аз лично съм убеден, че ако го направя тоя път с Ваше разрешение, и Вие излезете от своето име, това ще бъде своеобразен начин да се защитите от агресията, на която сте подложен. И вече да не сте така самотен в борбата си, защото много хора, убеден съм, ще Ви подкрепят. Какво ще кажете, как възприемате предложението ми. Сам знаете, че силата на общественото мнение е голяма и от него най-вече трепери нашата разложила се от толкова власт и разврат бюрокрация. Очаквам да ми разрешите да публикувам разговора ни в блога, който все пак се чете от много хора.

Това е. Хубав ден Ви желая!

С поздрави: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.