Истината ни прави свободни

вторник, 8 юли 2014 г.

Ний, философите, сме нещо като лечители на душите - поради своето изключително човеколюбие


Обещах вчера - виж: Зачена се творение, което обещава да стане грандиозен памятник на световната, на общочовешката литература и духовност! - да пиша свой коментар на станалата вече историческа заповед (на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова) за уволнението на "абсолютно неспособния да бъде учител", на "пълния некадърник"... Ангел Грънчаров, една заповед, която съвсем скоро ще бъде най-внимателно тълкувана, анализирана и коментирана, и то не къде да е, а в съда, в Районния съд в Пловдив: след Атина и на Пловдив, изглежда, е отредено един философ да бъде съден за "вредите", които е нанесъл на... човечеството; прочее, въпросната заповед за уволнение е нещо като "присъда", издадена самоволно от една самозабравила се администраторка, а на съдебното дело просто ще бъде обжалвана тази присъда, щото у нас, да се надяваме, присъди може да издава само съдът, а не този или онзи, на когото това се е приискало! Както и да е, налага се да изпълня обещанието си; та значи ето по-долу моя коментар, за удобство ми се наложи да придам на въпросния любопитен текст една по-аналитична, по-годна да бъде анализирана форма, щото в самата заповед всичко е натрупано както се трупат какви ли не неща на бунището, пък ний, както е известно, сме естети:

- Главно твърдение: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, а именно:

- Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция (старши учител общообразователен учебен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ:

Какви именно умения ми липсват тъй усърдната директорка е изредила по-долу с трогателна педантичност, но нека сега да се опитаме да покажем какво всъщност и наистина е дръзнала да твърди с тази своя наистина така категорична присъда; защото имаме чувството, че въпросната администраторка като е писала шедьовъра си явно не е съзнавала какво всъщност се е осмелила да твърди; нали знаете как обикновено става, особено сред представителките на нежния пол това нещо е толкова разпространено: говорят или дори пишат нещо, водени от някаква овладяла душата им страст, пък се оказва, че в очите на неовладените от тази същата страст хора по очебиен начин си личи, че туй нещо не просто че не е верно, то е и обидно (компрометиращо) за онзи, който се е оставил страстта да ръководи ума или думите му. Та така се е получило и тук; когато се пишат разни текстове, особено от този характер, за които априори се знае, че ще бъдат разглеждани под лупа, включително и от съдии, от адвокати и пр., не е добър атестат да се оставяме да бъдем водени от една страст, от една емоция, от едно чувство. Ний, философите, се водим в своите търсения от разума, да, от разума, недейте обаче да го бъркате с разсъдъка, разум и разсъдък са доста различни неща; умът (разсъдъкът, съзнанието, интелектът) е едно, а разумът е нещо много повече от него, понеже (за краткост ще кажа само това) разумът е синтетична душевна сила, обединяваща в едно мисълта и чувството; аз не отричам, че чувството е нещо безкрайно ценно - та нали чрез него ние постигаме жизнения смисъл на нещата, тяхната значимост за нас самите? - но все пак ако се оставим да бъдем водени от чувството (страстта) в сфера, за която голото чувство не е подходящо да ни води, ще сътворим доста нелепици, от които после ще ни се наложи да се срамуваме. Толкоз по тази теоретична и терминологична страна на въпроса, който се интересува повече, нека да има добрината да се запознае с моята теория по тия въпроси, която съм развил още в младежките си години в текст, предназначен за докторска дисертация по философия, който издадох преди време под заглавието Учението за човека и формите на духа. Та нека сега от гледна точка на казаното да се постараем да изявим оня смисъл, който се крие в така своеволните думи на пишещата по тъй страстни подбуди администраторка, авторка на въпросния документ.

А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция; защо тези две твърдения са нелепици, ще го покажа ето как:

Изразът не притежава КАЧЕСТВА в тази своя обща форма показва, че лицето А.И.Г., т.е. моя милост не притежава никакви качества (за за ефективно изпълнение на работата и тра-ля-ля); да допуснем, че аз съм наистина един лош, много лош учител, "пълен некадърник", за какъвто иска да ме представи овладяната от някаква неразумна страст администраторка: та нима не е "пълен некадърник" оня който при това, представете си, не иначе, ами и "обективно" е... "неспособен да изпълнява трудовата си функция"; давате ли си сметка какво всъщност и наистина това означава? Нека заедно да помислим над този въпрос, щото явно оня, който го твърди, съвсем не е мислил като го е писал, тук, както след малко ще разберете, наистина липсва каквато и да е мисъл, а има едно поразително празнословие (те, апропо, администраторите наистина владеят, някои от тях до съвършенство, един чудесен административен език, с който е възможно много нещо да изговориш или да изпишеш, а всъщност нищо да не кажеш, сиреч, смисълът да липсва! Това е цяло изкуство, от което аз съм се възхищавал даже: много неща са написали, с много думи са блудствали, а смисъл няма, отсъства, празнословието е пълно!). И така, нека да подложим на по-основателно тълкуване горните тъй внушително опаковани празнословни думи или твърдения.

Да допуснем, че лицето А.И.Г. е случайно взето от улицата и нему е възложено, кой знае защо, да изпълнява "функцията учител". Сиреч, никога то не се е подготвяло за тази функция, но ето, по стечение на обстоятелствата, са го взели от улицата и са го турили пред ученици. Дали някак (както и да е, според това доколко може), това лице все пак, с една или друга, по-малка или по-голяма ефективност, ще се справи с възложената му функция?! Вероятно да, нещо повече, бих се осмелил да твърдя дори още по-уверено: разбира се, че ще се справи; разбира се, че ще има някакъв ефект, пък дори и този ефект от ученето (преподаването) на това изцяло неопитно лице да е изцяло лош, негативен, вреден и пр.; та значи излиза, че едно лице, един човек, случайно взет от улицата, все някак, с по-голяма или по-малка степен или доза ефективност, ще се справи с възложената му функция да бъде учител. Защо ли? Ами защото всички ние, бидейки човеци, не просто някога (като сме били ученици), сме упражнявали дейността учене, но и защото, предполага се, това нещо, именно ученето, все някак, в една или друга степен, го практикуваме докато сме живи, цял живот; а щом практикуваме ученето, какво ни пречи да се изявяваме като учители, щото пък учителят, според разпространените представи, е оня, който помага на учещите да учат; като сам учиш, какво ти пречи да помагаш и на други хора да учат?! Значи, да запомним добре: едно случайно взето от улицата човешко същество, което никога не е било, формално погледнато, учител (щото неформално погледнато всички човешки същества са все и ученици, и учители, все и учат, и биват учени, най-малкото поне поучавани от разни мърморковци, които много обичат да ни учат какво било правилно да правим, да мислим, как да живеем и пр.), та значи дори и едно такова случайно взето от улицата човешко същество може да упражнява с някаква степен на ефективност функцията учител, нали така?!

Да, ама ето, оказва се, че има едно-единствено човешко същество на тази земя, именно лицето А.И.Г. (на едно място директорката на ПГЕЕ-Пловдив се увлича дотам, че наистина в писмен вид ме определя като "лице", сякаш сме пред съда, сякаш самата тя е нещо като съдийка, а пък аз съм нещо като подсъдим!), та значи има едно-единствено човешко същество на тази земя, което за разлика от целия човешки вид не притежава никакви качества за изпълнение на работата, свързана с ученето, именно сам да учи и да бъде учител, сиреч, да помага на други да учат, този човек изпълнява работата с нулева ефективност, сиреч, той, ерго, е толкова... мистичен, направо безплътен, че дори не е способен дори да навреди на учениците си, ефектът щом е нулев, то до този възтъпичък, в логическия смисъл, резултат по най-необходим начин стигаме - и няма начин да не стигнем! Значи цялото човечество, в своята пълна съвъкупност (нарочно пиша така тази дума), е способно да изпълнява някак, в една или друга степен, функцията, свързана с ученето и с учителстването, но има един свръхприроден и свърховешки феномен, наречен от тъй умело мислещата администраторка Анастасова "лицето А.И.Г", който, видите ли, е изцяло лишен от способност и качества да изпълнява тази така разпространена сред човечеството функция. И всичкото това е, видите ли, "ОБЕКТИВНО" (!!!), а давате ли си сметка това пък какво означава, тази думичка, която, впрочем, е изцяло философска, е любима тъкмо на философите, думичката "ОБЕКТИВНО", употребена именно в този контекст, поражда такива асоциации и мисли, че аз, като философ, горя от нетърпение да ги споделя с вас! Ох, какво нетърпение ме обзема пък тук, направо не се търпи! Имайте обаче малко търпение да ме изчетете внимателно - та да се насладите в пълна мяра на удоволствието, което и вие вече предвкусвате, нали така?!

Представителите на цялото човечество, без никакво изключение (и тук попадат дори и представителите на нашта тъй умна администрация, стига те изобщо да са човеци, което изглежда не е много сигурно!), сме все... субекти, сиреч, другояче казано, каквото и да кажем, да направим, да напишем, е все субективно, няма как да е друго, стига самите ние да сме субекти, стига да сме човеци (щото ако сме не човеци, а богове, тогава работите ще се променят). Защо само човек ли може да е субект, това ли ви вълнува вече? Да, само човек може да е субект и да се проявява субективно, щото, ако се осмисли самият термин, ако се изведе смисъла на самото понятие, то с изненада за по-голямата част от човечеството ще се окаже, че думата "субект" означава "носителят на активността", на активността, която може да е от всякакъв род. Щом даден човек предприеме нещо, някаква дейност, щом почне да изявява активността си, той мигновено се превръща в субект, а пък тази негова дейност, понеже е негова изява, няма как да не е... субективна. Разбира се, думите "субективно" и "обективно", с напредъка на нашето калпаво образование (което дава тапии на съвсем немислещи, на направо отчайващо немислещи, дори осакатени откъм мисленето индивиди с празно самочувствие!), та значи тия две думички в наше време се употребяват от кого ли не, от Сулю, от Пулю, от баджанака им Гюрко, от зълва им Пена, абе от абсолютно всички, щото както съм я подкарал, да ги изреждам по имена, съвсем няма надежда някога да свърша. Казваш надуто примерно думата "обективно", и то непременно с изражението на многоучен човек, та значи казваш "Абе, обективно казано...", и всички балъци наоколо си казват: "Малее, колко учен пък е тоя бе, леле, какви учени думи използва, требе да е много учен он - щом употребява такива мъчни учени думички!?". Та в тази връзка и директорката на училище Анастасова употребява тази дума, ала, за жалост, изглежда съвсем не си дава сметка какво всъщност и изобщо е дръзнала да каже и да твърди. Нека да й помогнем да осъзнае какво всъщност е казала тази иначе доста самонадеяна особа.

В светлината на вече казаното по-горе всички хора говорят и се изявяват, принципно казано, все субективно (оти са субекти, сиреч, человеци!), ала ето, имало и хора, дето се изразяват и... "обективно"! Сиреч, пишат и говорят не като человеци, а като... оракули, като богове направо! У нас, знайно е, разните там ясновидки, врачки, гадателки и пр. са доста уважавани и то не е случайно, първо, щот малоумието у нас е доста напреднало, второ, щото от дълбока древност се знае, да, знае се още от времената на древна Елада пък и от още по-рано, че тъкмо оракулите имат тази привилегия да знаят и да говорят "самата истина", сиреч, това, което казват, да е изцяло "обективно"; оракулите имат тази дарба да се свързват някак със самото божество, а то пък има добрината да им нашепва в ушите тъкмо тъй желаната и копняната "пълна истина", сиреч, "обективната истина". Виждате, че въпросната администраторка твърди, че мнението й за "лицето А.И.Г." е "обективно", сиреч, без изобщо да се замисли, че по този начин се самопроизвежда в нещо като... оракулка, да не кажем директно в богиня, щото никъде в тази грандиозна по "смисъла" си, направо епохална заповед не пише, че директорката Анастасова е питала боговете, които да са й отвърнали, че въпросното лице, "А.И.Г." де, е "обективно напълно некадърно", сиреч, му липсват "всякакви качества", поради което то, за разлика от целия човешки род, изобщо не успява ефективно да изпълнява една така проста и при това приятна, впрочем, работа, именно да учиш и да помагаш на други хора да учат, сиреч, учителската работа. Та дотук, съобразно всичко казано в прословутата заповед и на нейна основа адекватно изтълкувано от нас, разбираме и доказваме, че:


1.) Ангел Грънчаров, философ по професия и призвание, с 30 годишна преподавателска активност и дейност на нивата на българското образование, гимназиално и дори университетско, е... пълен дебил, да, той най-вероятно, щом дейността му няма никакви ефекти върху подрастващото поколение, нито положителни, нито дори отрицателни, като влезе в класна стая явно само мълчи, понеже, предполагаме, най-вероятно, горкият, е съвсем ням, при това е и глух, а най-вероятно е и дори сляп, сиреч, е изцяло безобиден, стои си там безмълвен, поради което именно и "обективно" излиза, че неговата дейност няма "абсолютно никакви ефекти" върху учениците, нито положителни, нито отрицателни;

2.) Директорката Анастасова, притежаваща уникалната за човешко същество свръхспособност да мисли, да говори и да пише "абсолютно обективни" истини, най-вероятно е... оракулка, имаща директни връзки не само в РИО-Пловдив, не само в Министерството на образованието и барабар с това и на нАуката, не само във висшето партийно ръководство на партия ГЕРБ, което, както твърди мълвата, й било уредило длъжността директор на ПГЕЕ-Пловдив, но и най-вероятно има такива директни връзки и с самото всезнаещо... божество, а пък, защо не, нищо чудно самата тя е това божество (ако отхвърлим версията, че е просто оракулка, ясновидка, гадателка или най-малкото една врачка).

Тия две безусловно верни неща установихме дотук и то с едно най-леко разсъждение. Две неща установихме, две неща казва с безапелационна и похвална прямота многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, а именно казва: Ангел Грънчаров е пълен дебил и, второ, аз самата, Стоянка Анастасова, с министерската милост директорка на ПГЕЕ-Пловдив, съм... оракул! Философът Грънчаров е абсолютен дебил, аз съм оракул - как ви звучи туй сублимно твърдение-признание? Бива си го, нали? Разните му там... Кафка, Йонеско, Бекет, Оруел, Платонов, Достоевски и пр. ряпа да ядат, за такива умопомрачително абсурдни ситуации не са и сънували, нали така? (Ако не знаете кои са всичките тия, погледнете в Гуглето.) Ако не е вярно това, което заключих, прилагайки най-прост и лек логически анализ, то какво ви пречи да откриете къде именно греша в заключенията си - и ще го поправим. Аз, макар и философ, съм човек - то да си философ означава да се стараеш да си във висша степен човек, нищо друго не е да си философ! - и по тази причина всичките ми мисли и разсъждения са все субективни, аз нямам претенцията да съм оракул или, опази Боже, "бог"; тъй че, както подобава за всички человеци, изказвам все субективни и като такива, оспорваеми мнения, мисли, разсъждения. Виж, директорките на училища, както се убедихме, са извън сферата на нашата человеческа ограниченост и общуват вероятно със самите богове - ако отхвърлим хипотезата, че сами са богове или богини. Всичко, що е казано, написано или направено от човек, е все субективно, вий недейте да се водите от постановките на тоя олигофрен Ленин, който е написал разни тъпотии, които явно още витаят в много нашенски глави. Даже някой да е инспектор по философия, даже да е експерт в самото Министерство, неговото становище пак, няма как, е субективно; казвам това щото неуморната г-жа Анастасова, за да "докаже" своето видение за "пълната олигофреничност" на "лицето А.И.Г." дръзна да се позове на "експертното мнение" на още по-големи от нея самата оракули и богове като инспекторката по философия в РИО-Пловдив и дори успя да домъкне и самия главен експерт по философия на самото Министерство на образованието и нАуката от София, където, както е известно, работят, по-скоро не работят, а блаженстват и обитават поднебесното пространство на "административната премъдрост" все предимно богове и богини; там явно да си просто оракул е малко, иска се да бъдеш с ранга поне на административен бог или богиня! И ето, в резултат ний имаме в крайна сметка това "обективно твърдение-признание", именно, повтарям, за да не се забрави:

Философът Ангел Грънчаров е... пълен дебил и, второ, аз самата, Стоянка Анастасова, с министерска и партийна милост директорка на ПГЕЕ-Пловдив, съм... оракул или дори, защо не, богиня!

Щото изказвам все обективни и неопровержими дори и от съда мнения! Затуй съм аз богиня - или поне ясновидка и врачка! Нема лабаво! Треперете от мен! Ако не вервате на моите писания най-вероятно и вий като философа Грънчаров сте пълни дебили! Даже и съдът, ако не поверва на моите "обективни" преценки, се състои от пълни дебели. Толкоз! Я ги виж ти, ще ми философстват те! Чувате ли бе: аз съм оракулка, аз съм врачка, аз съм богиня, аз съм ясновидка, аз зная самата абсолютна и обективна истина!

Обикновените смъртни хора, сред които сме и ний, философите, винаги казваме: аз преценявам, че нещо е така и така, но дали е така, то предстои тепърва да бъде обсъдено и осмислено - давайте да помислим заедно. Е, оказва се, сред нас има една особена категория хора, които са на власт, които са на някакви административни постове, които са се самозабравили дотам, че ето, виждаме, че имат претенцията, че преценките им са "абсолютно обективни". Абсолют според философската терминология е Бог, но не някакви си там самозвани административни "богчета", а Единственият Бог, истинският Бог, нашият Спасител, който при това ни е дал, понеже много ни обича, един непреходен морал - за да си спасим душите от съблазните, които са така пагубни. Истината за някои от нас, примерно за мен като философ, е нещо като божество, нещо повече, аз вярвам в това, което нашият така човеколюбив Бог Исус Христос е казал: Аз съм Истината, и Пътя, и Живота". Истината в по-обикновения смисъл, не онази велика и непреходна Истина, а истината по какъвто и да е въпрос, примерно въпроса "Аджеба, наистина ли е такъв пълен кретен тоя Грънчаров?", който, явно, прекалено много вълнува напоследък някои администратори в образованието, е постижима с много търсене, осмисляне, дискутиране, обсъждане и пр., тя никому не се дава наготово. Даже когато самонадеяна административна особа, която се е вманиачила дотам, че си мисли, че може да решава човешки съдби, дръзне да благоволи да ни осени с "напълно обективната истина", тя би следвало да има известно съмнение, че тази нейна "истина" ще бъде подложена на строга проверка - ето затова не трябва да бъде съвсем празнословна, а за нея се изискват неопровержими доказателства, аргументи, силни доводи и пр.

Иначе не стават нещата, ако щеш се тупай колкото си искаш по гърдите, ако си дръзнал да пишеш пълни глупости, никой няма да те пощади. И не бива да те пощади, щото това означава да те насърчи да продължиш да затъваш в заблудата си. Ний, философите, сме нещо като лечители на душите на такива вманиачили се хора, които си мислят, че техните бедни и направо мизерни представи за нещата от живота са достатъчни - или дори са меродавни. Или пък са "неоспорими". Нашата работа е да помагаме на такива хора да се освобождават от своите така гибелни представи. И ний точно това всъщност и правим - с всичките рискове на професията ни. Аз, примерно, това съм правил цял живот. Нищо че някои, за благодарност, дръзнаха да ме квалифицират, че съм бил, видите ли, "пълен олигофрен", кретен, дебил или каквото си искате там още. Знаете ли на мен колко ми пука от тия квалификации - щото те са унизителни не за мен, а за тия, които си ги позволяват?! Но понеже съм изключително човеколюбив, ето, старая се да помагам на такива хора. И в резултат някои от тях, вместо да са ми благодарни, почват още повече да се дразнят - и да ме мразят. И да се мъчат да ми отмъщават дори. Пишат какво ли не по мой адрес, бил съм... "луд" (директорката Анастасова и такава лицеприятна характеристика благоволи да ми даде, вписа я също така в официален документ, тя доста е загазила, милата, щото и за това я съдя вече!), бил съм, видите ли, не знам си какъв... олигофрен, абсолютно неспособен, некадърен, бил съм злодей, който не може да се разбира с учениците (!), и какво ли не още. Писа каквото и дойде в главицата, но така не стават тия работи. Прочее, това, че тя точно така се отнесе към мен само ми показва, че съм си вършил и че си върша перфектно работата. Това за мен е голяма оценка, аз не ща такива като нея да ме хвалят; за мен всичко е нормално когато ме хулят. Похвалят ли ме някой ден такива, аз тогава вече ще бъда свършен. Но щом ме хулят, всичко е наред, посоката ми значи е вярната.

Видяхте ли докъде ни доведе анализа само на първите две изречения от въпросната заповед за уволнение от тъй оригинално мислещата директорка? А знаете ли колко приятни емоции се крият ако не си спестим анализа и на останалите моменти от нейната така грандиозна заповед-шедьовър? Не можете да си представите какви превъзходни емоции ви очакват като пристъпя към анализа на останалите така чудесни и благодатни за анализ моменти (изреченийца) от нейната страхотна направо заповед? Да, ама сега нямам време за това. Пък и взе леко да ми писва. Някога ще продължа, най-вероятно утре. Тази работа взе да ме въодушевява. Утре ще продължа най-вероятно. А сега ви желая хубав, приветлив летен ден! Бъдете усмихнати!

ПОСЛЕПИС: Ето ви в ръкопис останалите моменти, които ни предстои заедно да изтълкуваме и анализираме (психоанализираме) тия дни; пускам ви ги тук за да знаете какво тепърва ни предстои:

Ний дотук проанализирахме ето това: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция;

Остава ни неговото продължение, ето какво съдържа то, показвайки по най-красноречив начин колко много моя милост се различава от баналната, стандартна, типова представа за учител, на която е жертва тъй шеметно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (тук-там в нейния блестящ и искрящ от смисъл текст съм сложил някои свои леки записки, за да не си забравя мисълта; не им обръщайте голямо внимание, тепърва обаче иде истинското забавление!):

... старши учител общообразователен учебен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ:

• не съумява да привлече вниманието на учениците;
• не съумява да предотврати възникналите конфликтни ситуации между него и учениците;
• генерира напрежение и незаинтересованост от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал, както сред учениците, така и сред техните родители (видно от депозираните жалби);
• има формално отношение към цялостната организация на обучението;
• не преподава учебния материал;
• липсва УМЕНИЕ за покриване и спазване на държавните образователни изисквания;
• хаотична и непоследователна организация на учебното време в часовете;
• липсва съсредоточеност, динамичност, експресивност в работата в часовете;
• не умее да овладее учениците в час и да задържи вниманието им за провеждане на ефективен учебен процес;
• учебният материал се преподава (нали изобщо не преподаваше?!) с неподходящи методи и похвати;
• използва свои разработки, които не следват изискванията и логиката на утвърдените от МОН учебници;
• като по този начин създава объркване и неяснота у децата;
• учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници;
• незаинтересованост на същия към проблематиката на учебния процес;
• прави впечатление ясната граница в подхода на различните преподаватели, като този на г-н Грънчаров е неприемлив за децата (как установи това? за някои ученици може да е приемлив, за други - не, но къде и как е констатирана 100% непримливост? изцяло голословно твърдение);
• не се постига усвояване на учебния материал и резултати на такова ниво, каквото е в класовете на другите преподаватели (как се установи това? или то е само субективно впечатление? в училището няма друг преподавател-философ, за да може да се направи такова сравнение; другата преподавателка е пенсионерка, приближена на директорката, при това е историчка - тя ли има по-високи резултати? кое именно е "по-високо" в резултатите - по-високи оценки ли е писала?);
• "лицето Ангел Грънчаров" (тя ме нарича лице, сякаш съм нещо като подсъдим или като дори осъден; трябваше да ме нарече "гражданинът Грънчаров") не притежава умения и активност за да може дискусията в неговите часове да придобие философски характер (а какъв характер има дискусията в моите часове? "нефилософски" ли? Как се установи и отчете това? Или и то е израз на субективно пристрастно отношение на особа, която хал хабер си няма от философия?);
• г-н Грънчаров (пак станах и бях произведен, кой знае защо, в звание "господин"!) е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина и много често (това "много често" е пълна лъжа!) търси по време на час (никога по време на час не е търсено такова! търсил съм го след часа) съдействие от ръководството, от педагогическия съветник и от класните ръководители;
• често (често? я помисли малко повечко? как обаче го разбра?) повишава тон на учениците,
• отправя нападки към тях (пълни глупости, изобретени от нечия фантазия!),
• не допуска мнение, различно от неговото (!!!),
• кара учениците да се чувстват незнаещи, неразбиращи като ги подценява (!!!)

- Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е Е) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения де предотвратява конфликти между учениците и самият него.


- НАВИЦИ:

• не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд;
• Тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал,
• индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия,
• а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики (похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е разбираемото, това изречение е несмислено)

- ОПИТ:

• не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях,
• да контролира добро темпо на работа (!),
• както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!)

Горните КАЧЕСТВА са необходими за:

Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига;

Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директорката-преподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици.

- Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез:

• използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.
• ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет - етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!).
• В следствие (не се ли пише: "вследствие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие.

ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (?!) на г-н Грънчаров доведоха до

• системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа
• и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава
• и техните родители, видно от:

(Изброява куп свои собствени съчинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното директорско бюро!) Тия всичките компромати са групирани в три раздела:

- Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив - 8 броя компромати

- Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати

(Тия съчинения на директорката - тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки "И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога - та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката!)

- Жалби - 9 броя компромати

(Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал, нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-директорката-и-синдикална-лидерка-и-първа-приятелка-на-директорката К.Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблюдатели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически анализатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.)

И след това пише с големи букви тъй жадуваното:

ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ