Истината ни прави свободни

понеделник, 14 юли 2014 г.

"Да живей поезията!" - да възкликнем накрая и ний, дето, напълно изтощени, се довлякохме, съвсем бездиханни, до спасителния бряг!



Майко мила, моите теглила са веч непоносими: ставам тази сутрин и се сещам, че още не съм си завършил феноменологично-херменевтичния анализ на епохално-грандиозната заповед-за-уволнение-и-литературен-шедьовър, написан от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, директорка, имаща несъмнени поетични наклонности, именно г-жа Ст.Анастасова! Да, не съм си завършил този анализ и май няма надежда да го завърша скоро, а ето, че всеки ден пиша по него, вчера също писах: виж Нова серия от моите херменевтични изследвания върху един грандиозен паметник-шедьовър на административната лирика. Днес дали да не си поотпочина от този сизифов труд, а, какво ще кажете? Хич не ми се пише още, признавам си, не съм някакъв садисто-мазохист, хем себе си да мъча, хем и вас, моите предани читатели. Но се налага да се довърши започнатото, аз съм човек на дълга, ето, май ще попиша и днес, стараейки се обаче да бъда пределно кратък. Ще вметвам само по-две или най-много три изречения коментар към всяка гениална фраза на въпросната административна поетеса, та белким свърша по-скоро (някой ден). Ох, да почвам, няма какво повече да се мотая или да се мая; ето, продължавам, и моята хич не е лесна - вместо да си пиша по някакви превъзходни философски теми, се занимавам с... пълни глупости; карай, такава явно ми е била съдбата:

И така, стигнахме до "обясненията" на г-жа поетесата с административна съдба, тя, след като описа какъв невъзможен некадърник съм - такъв, че абсолютно нищичко не мога, оказва се, само дето е забравила да пише дали пък дори не умея да си връзвам и връзките на обущата! - в един момент вероятно е почнала да чувства, че се е поувлякла, поради което й се е наложило да донесе вода от поне десетина дерета, та белким тръгне да скърца тъй и тъй съоръжената... ветрена мелница; ето първата кофа от тази домъкната от първото дере вода:

- Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е е, бел моя, А.Г., поетесата се е объркала малко в писането!) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения да предотвратява конфликти между учениците и самият него.

Леле, как ги е накъдрила пък тия приказки, няма що, нищо чудно да ги е преписала от някой важен административен справочник за директори! Значи аз, първо, нямам "мотивация за работа" и то тъкмо в среда, която изисквала "учителят да проявява респект спрямо своите ученици", то изобщо, тук възниква логичният въпрос, а има ли изобщо среда, в която се пък изисква учителят да не проявява такъв респект?! На мен ми се чини, че човек във всяка среда би следвало да се отнася с респект не само към учениците, но и към всички човешки същества, с които влиза в общение, пък дори и да е... директор, който, представете си, би следвало да се отнася с известен респект и към... "подчинените си учители", в това число и към... "оня там Грънчаров". Виждате каква богата на нюанси мисъл има въпросната администраторка, за която отчетох, че има също така и несъмнени лирико-поетични наклонности. По тази логика има среди, в които трябва да се отнасяме един към друг с респект, но има среди, в които не трябва да се отнасяме към околните с респект, да има много здраве от мен, аз пък твърдя, че навсякъде, безотносително към средата, човек трябва винаги да се отнася с респект към всяко човешко същество! И щом така смятам, и не само тук го пиша, но и винаги така съм се отнасял към хората (виждате как респектиращо се отнасям и към своята мъчителка и инквизиторка, именно поетичната директорка!), то оттук, логично погледнато, понеже аз не правя разлика в средите, то явно съм се отнасял с респект към своите ученици - именно щото съм дълбоко убеден, че всяко човешко същество заслужава такова отношение. И на това нещо ме е научила тъкмо философията, на която аз винаги съм бил верен. След това поетичната директорка твърди, че "онази същата особена среда" изисквала човек "да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване", аз пък смятам, че винаги човек следва да е диалогичен и конструктивен, без значение каква е средата и, воден от това свое убеждение, съм бил точно такъв, аз съм много диалогичен и конструктивен човек, и това ще го потвърдят всички, които ме познават, неслучайно съм станал и философ, то е тъкмо заради тази моята прословута диалогичност и конструктивност, виждате даже и като пиша този документ колко ярка диалогичност и конструктивност проявявам, дума по дума анализирам становището и виждането на уважаемата поетична директорка, което не е израз на нещо друго, а именно е израз на въпросната "диалогичност и конструктивно общуване".

Аз просто съм си такъв, диалогичен съм, друг въпрос е, че като се срещна някъде с отчайващо недиалогични и неконструктивни индивиди като тай любезната директорка с поетични наклонности, аз тогава, дето се казва, "удрям на камък", ала, както забелязвате, пак не се отчайвам и продължавам да се мъча да очаровам въпросната отчайващо недиалогична... другарка, ето, виждате, как на практика, на дело, в този момент доказах своята диалогичност и конструктивност, а това, че г-жа директорката с поетични наклонности не ме възприема за такъв, то е съвсем естествено: в очите на отчайващо недиалогични и неконструктивни особи като нея човек с така ясно проявени диалогични и конструктивни качества като моя милост няма начин да бъде възприеман иначе, освен както тя ме е възприела, сфащате ли сега как наистина стоят нещата - и как не могат иначе да стоят. И какво излиза, че тя е описала и представила в този свой документ нещата тъкмо наопаки на истинското, на реалното положение? Явно същото може да се каже и за останалите качества, които тя ми отрича, а именно "толерантност и отзивчивост" и също "умения да предотвратява конфликти между учениците и самият него". Ний, диалогичните и изпитващите респект към другата личност хора сме такива, сме и толерантни, тия неща са дълбоко свързани и произтичат едно от друго, а пък що се отнася "уменията за предотвратяване на конфликти", ний изобщо до конфликти и не стигаме никога, стига, разбира се, да не се намери някоя усърдна директорка с поетични наклонности, която, за да осъществи жаждата си за мъст, да не организира някои друг "спонтанен конфликт", с оглед да си докаже напълно несъстоятелната теза, а именно, че ни били, видите ли, "изцяло липсвали" гореизброените умения. Леле, колко дълго стана и това обяснение?! - е, стана, ама вече като е станало, няма да го променяме, ами ще вървим нататък. И нашата поетична писателка, подобна на "баба, която едно си знае, едно си баба и бае", пак, за всеки случай, повтаря, с оглед даскалското правило, че повторението е същинска... "майка на знанието"; та ето какво пак повтаря:


• не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд;
• тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал,
• индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия,
• а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики

Апропо, похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е разбираемото, това изречение е съвсем несмислено! Но това е най-малък кусур на горното изречение-съждение. Виждате тук поетичната директорка просто повтаря тия неща, което си знае и помни от педвуза, който някога е учила - и които влизат в тъй "съвременния" инструментариум на всяка една средностатистическа и недотам оригинално мислеща народна даскалица. Тия неща да се кажат в смисъл на "липса на навици" и то по отношение на човек, който 30 години точно това е правил, е пълен абсурд, ако не можеше този човек тия неща да ги прави след 30 години опит, той изобщо нямаше да има този 30 години опит, а щеше да се е отказал от учителстването още на втората година. Тъй че, виждате, лириката и поезията, които по начало са склонни да възприемат желаното за действително и да им подменят местата, тук не помагат изобщо, тук се иска известна логика, иска се известно умение и усърдие в мисленето. Ако ученик ми направи едно толкова объркано "умозаключение", объркано от всяка една гледна точка, и предпоставките му се неверни, и извода, и всичко, пък и логическите правила ги е объркал, та на такъв ученик ще му се наложи да му пиша с чиста съвест двойка по логика, щото ний, философите, сме толкова долни хора, че ето, и логика преподаваме, и при това някои от нас са написали и учебно помагало по логика; моето специално се казва ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА и има вече две издания. Да обясня нещо за по-трудно схватливите: не може учител с 30-годишен опит да няма най-основни, базисни и при това най-елементарни навици, свързани с упражняването на професията му. На моите години тия навици вече са ни станали нещо като "втора природа", тия навици са така автоматизирани, че просто не такъв човек по никакъв начин не можеш да му ги отнемеш, щото те съвпадат с него самия. Е, ако си поетичен фантазьор, можеш да опиташ да си помислиш, че такъв човек "няма такива навици" и то дори и развити в най-малка степен, но това нещо принадлежи вече към сферата на чистата поетична фантазия, то е, така да се рече, "лирическо отклонение", което служи само за разтуха на душата. Затова ний тук само ще се усмихнем снизходително и ще продължим нататък:

Да, ама ето, прекалената отдаденост на поезията не прощава явно никому, Платон, както винаги, е прав, като е предлагал поетите да ги изгоним от идеалната държава; вижте сега как лирично настроената администраторка ми отрича и цял един куп "опитности", като по този начин, дето се казва, сама "влиза директно в устата на ламята":

• не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях (неслучайно е казано, че "Повторението е майка на знанието!", по тази логика явно излиза, че... латерните са най-добрите даскалици; бел.моя, А.Г.)
• да контролира добро темпо на работа (!),
• както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!)

Аз тук ще се въздържа от коментар, щото е излишен. Само ще вметна, че това нещо за "творческия потенциал" е изцяло и органично чуждо на педагогическата система, в която така свято вярва нашата поетична директорка, тъй че тя просто няма морално право да употребява тия думи в дадения контекст, щото са израз на пълно лицемерие, израз са на неприкрит фалш. Също така само ще вметна, че едно нещо са опитностите (уменията) и качествата, качествата на нещо психично или личностно, което човек или го има, или го няма, а опитностите и уменията са нещо, което е израсло на почвата на съответните качества. Тия неща не бива да се бъркат по толкова груб начин, това е непростимо за една учителка, която трябва да възпитава учениците в мислене, пък дори и тази учителка вече да е станала, заради несъмнените си поетични заложби, директорка на професионална гимназия. Свидетелство за пълната смислова какофония в анализирания поетичен шедьовър е това, че авторката изведнъж, противно на всякаква логика, пак минава сега към някакви... "качества":


Горните КАЧЕСТВА са необходими за:

Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига;
Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директорката-преподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици.

Пак повторението е майка на знанието, безспорно, пак си повтаря, за по-сигурно, всичко, което като рефрен, звучи от началото на песента; аз затова смятам, че поезията в случая не е много подходящ прийом, след като в случая се иска по-скоро мислене, а не чак такава силна... "експресивност". Но както и да е, всеки прави което може; тук явно е валидно знаменитото правило, което било увесено на стените в кръчмите на т.н. див Запад навремето, а именно правилото: "Моля, не стреляйте по музиканта, той толкова си може!". Та затова аз спирам с всякаква възможна стрелба и минавам нататък, където, за до потвърди впечатлението за пълна смислово-логическа обърканост, изведнъж г-жа поетичната лиричка и администраторка изтърсва ето какво, санким, изплюва камъчето, което е било в устата й по време на цялата досегашна абракадабра:

- Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез:

• използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.
• ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет - етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!).
• В следствие (не се ли пише: "вследствие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие.

ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (пак качества, нали говорехме за умения?!) на г-н Грънчаров доведоха до

• системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа
• и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава
• и техните родители, видно от:

Изброява куп свои собствени съчинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното директорско бюро! Тия всичките компромати са групирани в нашия лирико-поетичен шедьовър ето в тия три раздела:

- Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив - 8 броя компромати
- Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати

Тия съчинения на директорката - тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки "И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога - та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката!

- Жалби - 9 броя компромати


Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал, нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-директорката-и-синдикална-лидерка-и-първа-приятелка-на-директорката К. Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблюдатели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически анализатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.)

И след това пише с големи букви тъй жадуваното:

ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ

Ох, аз пък стигнах до край на исполинския си, направо сизифов труд - човек не знае как да се изразя вече. Много съм радостен, че стигнах до края, то си ми личи - и понеже съм изморен, ви оставям на мислите ви: бъдете здрави! Никакви коментари от моя страна повече не са нужни, то всичко е видно с просто око: цялата онази поетична парлама по-горе, всичките ония изсмукани от пръстите лирично-експресивни "обвинения", многоучени, но за сметка на това и изцяло сантиментални "заключения", цялата онази несъмнена субективно-образна и патетична и при това "многослоеста" (в логичния сисъл) експресивност, която на моменти, ако беше звукова или гласова, щеше да премине във фалцет или във фалшиво пеене - слава Богу че нашата тъй поетична душа нямаше музикален талант, иначе щеше да напише, предполагам, цяла една опера вместо този все пак така зашеметяващ словесен опус! - та значи всичката тази изтънчена лирика и оперетна драматургия, на която въпреки всичко можахме да се насладим, има несъмнени художествени качества, ала, за жалост, няма особени логически, да не говорим за правен или пък дори за педагогически смисъл; всичко е дето се казва, едно "напълно свободно съчинение", което, убеден съм, ще предизвика несъмнения интерес на съдиите тъкмо поради очебийната си липса на логика, сиреч, на смисъл - и на мисъл. Убеден съм, че поне съдиите ще се впечатлят силно от подобен тип почти... еротична поезия, е, вярно, възслаба, но все пак поезия; ще се впечатлят, щото, по моето възприятие, хора с така поетични души рядко се изправят пред тях, рядко и пишат такива литературни шедьоври. (Истински лиричните хора по начало не стават директори на прогимназии и гимназии, чини ми се!) И тъй, да живей поезията - да възкликнем накрая и ний, дето, напълно изтощени, се довлякохме, съвсем бездиханни, до спасителния бряг! Приятен уикенд ви желая! Прощавайте ако има нещо!

Госпожа поетичната директорка също да прощава, ний, вижда се, почетохме лириката й, даже й признаваме заслугите, даже се покланяме пред оригиналния й талант! И цвете ще й поднесем ако устрои поетично четене на своя шедьовър някой ден; а ако пък се изнамери композитор, който и музика да съчини към творението й, тогава, убеден съм, несъмнено можем да завоюваме някоя престижна награда на музикалните класации. Щото лирика и музика са така близки, че са неразграничими на моменти. Но това е отделна тема. Да не се отплесвам сега по нея, че ще стане множко...

Благодарим Ви за наслаждението, славна поетесо! Поклон пред таланта Ви! Благодарим още веднъж, ама немаше нужда, дето се казва, да хабите таланта си за една такава прозаична тема. Но нищо, човек требва да работи и да се ползва от талантите си! Успехи Ви желаем! Поклон още веднъж! И до нови срещи в... съда!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

7 коментара:

Adelain Batova каза...

Г-н Грънчаров,не съм запозната с вашият труд и начин на работа,но от това което прочетох напълно подкрепям г-ж директорката за действията й ,и с удоволствие бих стискала ръката на г-ж Кузягина за реакцията й. Впечатлението с което останах за васпрочитайки това вобще не беше положително ако преподавате по същия начин вобще не се учудвам,че родителите са реагирали дори напротив,страхотно е ,че са реагирали на оплакванията на децата,които толкова често биват пренебрегвани. На ваше място бих преосмислила подхода към учениците и начина си на преподаване,а не да се правя на жертва и да обвинявам всички в някакъв несъществуващ заговор\корупция която е само в главата ми.

Ангел Грънчаров каза...

Госпожо Adelain Batovа, Ваше право е да оценявате нещата както намерите за добре. Всичко зависи от представите на отделния човек за нещата. Такива са Ви представите, по тази преценка такива са Ви преценките. Ние, хората, много често страдаме заради непълноценните си представи и преценки. Примерно у нас се е стигнало дотам, че има много хора, занимаващи се с образование, в това число и на ръководни позиции, които съвсем не са наясно що е това образование. Такива хора има и сред родителите, и сред учениците. Правете си сметката на базата на своите така ограничени и неверни представи за образование какви преценки имат тези хора. Вие лично в образователната сфера ли работите (макар това съвсем да не е гаранция за качеството на Вашите представи за същината на образованието, но все пак, да допуснем, има известно значение)?

Adelain Batova каза...

Ежедневието ми налага да се срещам и работя с хора свързани с образователната свера по различен начин и с различен подход.Н е твърдя,че знам всичко,но смея да твърдя ,че съм достатъчно компетентна да си изградя мнение по статията и да го споделя.По статията и вашият отговор мога само да съчувствам на учениците на които ежедневно им се налага да Ви слушат. Не знам как по няколко реда решихте ,че съм ограничена при положение,че нямата толкова голям досег до мой произведения отколкото аз,но това си е ваша работа. Не мисля ,че работното ми място Ви интересува.

Adelain Batova каза...

Ежедневието ми налага да се срещам и работя с хора свързани с образователната свера по различен начин и с различен подход.Н е твърдя,че знам всичко,но смея да твърдя ,че съм достатъчно компетентна да си изградя мнение по статията и да го споделя.По статията и вашият отговор мога само да съчувствам на учениците на които ежедневно им се налага да Ви слушат. Интересно ми е по какво съдите,че съм ограничена при положение ,че имате ограничен достъп до мой неща. Относно работното ми място не мисля ,че ви интересуват.

Ангел Грънчаров каза...

На мен ми е достатъчно да видя правописа Ви, за да си съставя преценка на образоваността Ви. :-) Представите Ви за образование са крайно ограничени и архаични... дано не работите в образователната сфера (пише се с "ф"), че горко на учениците, ала най-вероятно сте учителка...

Adelain Batova каза...

Толкова ли не намерихте за какво да се захванете ? Съгласна съм,че имам правописни и пунктуациони грешки поради ограниченото време с което разполагам и се извинявам за тях.Но все пак не разбирам как решихте ,че съм ограничена по редовете написани от мен на фона на "писанията ,, Ви. Това че не приемате критики и чуждо мнение говори колко "широко скроена,, личност сте. Искрени съболезнования на хората , на които се налага да ви търпят ежедневно.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, аз решавам с какво да се занимавам, не вие ще решавате аз какво да правя, нали така? Крайно време е да разберете това. Вие се занимавайте с каквото си искате, аз ще се занимавам с каквото аз реша, така съгласна ли сте? Второ, като сте толкова добра в образованието, защо не се зафанете да учителствате, направете нещо, помогнете на младите?! Аз правя това от 34 години вече, Вие сте седнала да ми опявате като очевидно си личи, че се изказвате по въпроси, от които изобщо не разбирате. Приемам критики, другарко, но от хора, които не злобеят, от мислещи хора, които имат достойнството да отправят аргументи, а не плювни.

Абонамент за списание ИДЕИ