Тази мисъл буди възражения у мен: учителят, добрият учител трябвало да учи накъде да гледаме, но не какво да виждаме; да, но изборът на посока ("накъде да гледаме") нима не трябва да е приоритет на самия учещ, на младите, на които учителят само помага да учат?! Ако от учителя зависи посоката, в която учениците или младите да гледат, то тогава ще се получи нещо крайно неприемливо: всички да гледат все в една и съща посока, сякаш са нещо като автомати, като роботчета и пр.?! Нали навремето, в ерата на комунизма, така рисуваха плакатите: всички гледат в една и съща посока, спомняте ли си ги тия плакати? А нормалното, естественото е всеки сам да избира и посоката, в която да гледа, което именно е област на неговите специфични интереси, потребности, на неговата оригиналност, на неговата свобода на самоопределение.
Изборът на посока, в която да гледаме, е предпоставка на избора на път в живота, ето това вече, сами виждате, е нещо най-основно, то не може да се дирижира от друг, пък дори и от "добрия учител". А това че сме били могли да избираме какво да виждаме и то след като гледаме в една и съща посока, на това пък ще отвърна следното: като гледаме всичките все в една и съща посока, нима ще можем да виждаме различни неща, нима това не предопределя да виждаме и едно и също нещо? Щото виждането зависи от позицията, от която гледаме, сиреч, от посоката. Една ли е посоката на гледане, една ли е позицията, от която гледаме на нещата, няма начин да не виждаме и едни и същи неща. Сами разбирате, надявам се, как една добре или прилично звучаща мисъл ако се подложи на осмисляне, почва да звучи иначе. Само давам пример за това. Факт: трябва да се мисли дори и за онова, което ни изглежда несъмнено. Или най-много следва да мислим тъкмо за нещата, изглеждащи ни съвсем несъмнени...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар