Истината ни прави свободни

петък, 18 юли 2014 г.

Ако искаме да изградим децата си като свободни, самостоятелни и отговорни личности...




Въпросът "Трябва ли да има само един учебник по предмет в училище?" измества същинския проблем.

Утвърдената до момента идея за ученето и учебниците е основана на няколко допускания. Първо, че има конкретен обем знания, които трябва да бъдат научени, и източникът на тези знания е учебникът. Второ, че оценяването трябва бъде основано на това колко добре могат да бъдат възпроизвеждани фактите и частичните концепции, представени в учебника. Трето, че учителят и ученикът са неспособни да преценят какво, колко, кога и как да учи.

Приемаме за доказателство за успешно "образование" способността на децата да възпроизведат тези факти и концепции скоро, след като са ги "научили". Без да обръщаме особено внимание върху взаимовръзките между тях и останалия свят, нито върху основните системи и принципи, които ги пораждат.

След това избягваме въпроса какво всъщност е останало дългосрочно, как децата могат да се справят с нови проблеми, сами да търсят информация, да я разглеждат критично, да правят изводи, да измислят нови неща, активно да изграждат собствено разбиране за света и т.н. Избягваме го, защото отговорът е твърде неудобен за всички – и за администраторите на образователната система, и за обществото като цяло. Избягваме дискусиите за това какво всъщност стои в основата на ученето, осмислянето и интегрирането на видяното, чутото и преживяното във вътрешния свят на детето. Избягваме да вникнем в същината на педагогическите проблеми.

Ученето е интензивен социален процес на взаимодействие с учителите и околните хора, на откриване и осъзнаване на света, на личностно израстване – често трудно и неравномерно, като всяка истинска промяна.

Фокусирането върху конкретна информация, която трябва да бъде заучена и възпроизведена, е изключително неадекватно и вредно, ако искаме децата ни да успяват в бъдеще и да изградят благоденстваща България (каквато ние все не успяваме да изградим).

Сегашната ни концепция за учебник е точно такава – изключително неадекватна и вредна. Ако искаме първото, ходът да бъде въведен един учебник на всеобщата (и по дефиниция ужасно тясна и бедна) истина е напълно оправдан икономически.

Ако искаме второто, ще трябва да излезем от зоната си на комфорт или по-скоро от вцепенението и нихилизма, представляващи най-голямата заплаха за бъдещето на децата ни.

Би трябвало да се запитаме какъв е смисълът на образованието.

Със сигурност не е възпроизводство на заучена информация за единица време. Би трябвало да направим всичко възможно да намерим новия му смисъл чрез диалог помежду си. Диалог, който ще е неудобен, труден и бавен. Диалог, който ще показва и поставя под въпрос основните ни разбирания и ценности. Диалог, който ще изисква вникване в ситуацията на другия – дори на този, с който не сме съгласни или не искаме да имаме нищо общо. Диалог, който може да бъде воден единствено от активни граждани. Диалог, който да произведе нови изисквания към образователната система, нова идея за нейния смисъл.

Едва тогава можем да очакваме политическите и държавни институции да изпълнят конституционните си задължения. Тогава те ще бъдат длъжни да ги изпълнят - да подсигурят и осъществят фундаментална образователна реформа съгласно новите изисквания на обществото. Едва тогава можем да се надяваме на по-добро бъдеще за нашите деца в България, а не другаде по света. Ще сме изпълнили дълга си към следващите поколения.

Ако искаме да изградим децата си като свободни, самостоятелни и отговорни личности. Ако искаме да бъдат активни граждани в реално работеща демокрация на ангажирани общности. Ако искаме да могат да общуват смислено, да са добри приятели, родители и партньори. Ако искаме да живеят комфортно и да са способни да развиват икономика с висока добавена стойност, която не разрушава природата и обществата. Ако искаме да са способни да мислят – аналитично, критично, творчески и съзидателно. Ако искаме да са способни да обичат, да имат дълбоки, близки взаимоотношения, за разбират другите, да творят и да се веселят. Да утвърждават себе си, но и да приемат различното и различните. Да са здрави – физически и психически. Ако искаме да общуват със себе си и с целия свят. Да се изразяват богато и красиво, да водят диалог – на български и други езици – с говор, рисунка, песен и танц. Ако искаме да изграждат самочувствието си върху собствените си постижения и способности, гледайки напред. Ако искаме да възприемат себе си и света като безкрайна възможност за развитие. Ако искаме да се възхищават, да откриват и преоткриват човека и Вселената.

Ако искаме се справят с най-трудните глобални проблеми, които ще са пред тях. Проблеми, които сега само бегло си представяме, а повечето просто не можем да видим. В крайна сметка, ако искаме да са способни да създават смисъла на собствения си живот и да имат капацитета да реализират този смисъл, следва да правим съвсем друго.

Следва незабавно да спрем да си губим времето с безсмислени въпроси като този за единия учебник. Та ние сме залети от информация. Каква точно милиардна частица от нея искаме да вмъкнем в този един учебник и защо? И как това ще ни помогне да изграждаме ценностите, нагласите, уменията, навиците и практическия опит на нашите деца, за да са адекватни за успешна реализация в тяхното бъдеще? Тяхното бъдеще, не нашето минало!

Следва незабавно да организираме същински граждански диалог за смисъла на образованието с всички заинтересувани страни – на практика с всички граждани, граждански сдружения, бизнеси и бизнес сдружения, образователни институции, общински и държавни структури. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ