Ох, трябва да продължа анализа, тълкуването си на един литературен шедьовър, именно на станалата вече знаменита заповед за уволнението ми от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, което се случи наскоро; предишната част на този анализ, тази, която написах вчера, е ето тук: Продължавам да тълкувам представите за образование на една директорка с тъй чувствителна и поетична душа, а днес трябва да продължа, за да завърша някой ден започнатото. Прочее, вчера една читателка на тоя очертаващ се сякаш да бъде безкраен херменевтичен опус, една обзпокоена дама и учителка изрази съмнение дали лятната ваканция няма да свърши, а пък аз още да не съм успял да стигна до края на изследването си; тя го каза чудесно, ето как:
Опасявам се, че докато завърши анализа, ваканцията ще свърши и няма да имаме време да четем...
Горката душица: плаши се, че ще дойде есента, щъркелите ще отлетят на юг, ще тръгнем на училище, а ние все още няма да сме свършили със своя епичен анализ! :-) Е, с оглед да не станем за посмешище, ще се постарая да завърша анализа си съвсем скоро, моля, търпеливи читателю, не се отчайвай толкова. Ще натаманим нещата така, че скоро да завърша. Вярно, проблемите са много, не бива да се претупват, смисълът на въпросния документ е пребогат, аз вече почнах сериозно да се замислям дали за този шедьовър на авторката, именно на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, с оглед да отчетем несъмнените й литературни способности, да я предложим за някаква награда; несправедливо е да не я предложим щом ето, тя успя не кой да е, а мен, философа, да плени толкова с качествата на шедьовъра си, плени ме така, че ето, всеки ден и чета, и се наслаждавам, и тълкувам, и се вглъбявам в дълбините на тъй непостижимия и пребогат смисъл на това велико творение. Но да продължа, да не забравям, че обещах днес-утре за завърша своето изследване, ще направя нужното да спазя обещанието си: кураж, многотърпеливи читателю, иде веч краят на твоите исполински мъки!
И тъй, след като бях обвинен че не съм бил могъл да "овладявам" вниманието на учениците, а пък аз обясних, че има различни методи или начини за такова едно "овладяване", аз просто съм привърженик на един по-различен подход, щото авторитаризма не ми е по вкуса, иде вече решаващият момент; ето го този момент в цялата му непосредствена голота и тъй очарователна искреност:
• учебният материал се преподава с неподходящи методи и похвати;
Аз тук много мога да кажа, да защитя подхода си - за който авторката-мислителка с тъй поетична душа твърди, че не бил "подходящ"; "неподходящ подход", как ви звучи пък това?! - но обещах да бъда лаконичен, ще се огранича със следното.
Живеем в ХХI век вече. Обидно е някому да се налага да обяснявам, че за всяко нещо има много начини за правенето му, много различни виждания, различни технологии, думи като "многообразие", "плурализъм" и пр. вече са извезани дори и на знамето на Европейския съюз, те са неговия свещен девиз. Отдавна се знае, че униформеното еднообразие е хем убийствено скучно, хем е изцяло неефективно, води до противопоказни резултати, то е израз на непозволено тъпчене на личностната уникалност, отдавна е доказано и се знае, че няма един-единствен "правилен подход", а има много и различни, взаимно допълващи се, но имащи правото да съществуват подходи. Е, аз има свой подход, за който много съм мислил, изследвал, писал, имам книги на тази тема, проверил съм подхода си на практика, упражнявал съм го не от вчера, а от десетки години; и хоп, намира се сега една претенциозна дама, която, видите ли, понеже страстно иска да ми отмъсти за нещо, ме обвинява, че моят подход бил, представете си, "неподходящ"?! При това тя самата ни бъкел не разбира от такива неща като специфика на философското познание, обучение, нагласа и пр., не, тя си твърди, като казармен фелдфебел: "Подходът ти е неподходящ! Не рассуждать!". Глупава работа, нали? Излага се тая наперена иначе дама. Така не бива. Трябва да се самоуважаваме поне малко. А който уважава себе си, такъв няма да си позволи да не уважава околните хора, особено пък колегите си. Е, вярно, мразиш много тоя специално колега за нещо, искаш да му отмъстиш, но поне се контролирай малко де! Както и да е, предполагаме, че дамите с поетични наклонности имат едно по-освободено, по-артистично, по-екстравагантно държане, да го отдадем на това. Какво да правиш, страсти ги владеят тия души?! А какъв е моят подход аз тук няма да обяснявам, щото ще стане дълго, пък и съм го направил вече, тия, които си интересуват, могат да се зачетат в книгите ми на тази тема. Има ги и в хартиен формат, и в електронен, и онлайн, всякак ги има и са предоставени за свободно ползване на интересуващото се човечество. да минем нататък:
• използва свои разработки, които не следват изискванията и логиката на утвърдените от МОН учебници;
Тия мои "разработки" са учебните помагала, които аз съм написал и издал, те са по всички изучавани в гимназиите философски предмети, някои от тях имат по доста издания. Тук историята на отношението на въпросната администраторка с поетични наклонности е безкрайно интересно да бъде представено, но ми се налага да бъда кратък. Първо, това, че аз имам свои помагала, явно й е било крайно неприятно, аз имам, пък тя няма, нали знаете колко са суетни дамите? В един момент тази дама набра кураж и започна да ми заповядва да не ползвам своите помагала, щот не били "официално одобрени" от Министерството (имам и одобрени, но това на нея не й пука, както и да е, тя поетично, сиреч, всецяло, обича и властта - подобно на армейските фелдфебели!). Представяте ли си, на учителя, който е положил труд да поднесе на своите ученици "матр`ьяла" по най-разбираем, човечен и пр. начин, да се опиташ да му забраниш да ползва помагалата или учебниците си! Трябвало било да ползвам "официалните учебници", за които вече и само Министерство призна, че са негодни за употреба, неясни, неразбираеми и пр. Смешна работа! Аз пък съм чешит, в един момент направих следното: давам списък с всякакви учебници по съответния предмет, има такива бол, и рекох всеки ученик сам да си избере и да реши по кой учебник да учи, да учи по този, който най-много му харесва. Този списък го сложих и в т.н. "разпределение на часовете", документ, която бюрократите изискват, та да могат да контролират какво правят учителите в часовете. Директорката с поетична душа каза, че не могло така учениците сами да избират, вместо тях трябвало да избира учителят. Един учебник за всички, всички от един учебник да четат, в унификацията било спасението на нацията. Аз не приех тази теория. Обясних, че това все пак е философия, има свобода на мисълта, ний, хората, сме различни, имаме различни интереси, потребности и пр. Не та не, един трябвало да бъде учебникът. Месеци наред директорката отказваше да парафира моето разпределение само заради този пункт. Накрая се пречупи и подписа. Там сега пише, че учениците сами могат да избират помагалата, от които учат. Тя го е одобрила. Подписала се е. А пък да докаже, че моите специално помагала, ония, на които аз съм автор, би били следвали "логиката и изискванията" на утвърдените от МОН учебници, тук искам да информирам нашата административна поетеса, че по философия тъкмо всеки от от утвърдените от МОН учебници си има своя оригинална "логика", тъй че тук няма някакви "единни държавни изисквания"; който си мисли, че има и че може да има, да има много здраве от мен, с това той само показва, че хептен не знае що е това философия. поезия може да знае що е, но философията не нещо по-различно. Да си гледа поезията тогава и да има добрината да не се изказва за философията. Администраторите у нас са си втълпили, че от всичко били разбирали; това е една безпочвена претенция. Толкоз. Обещах да съм кратък. Иначе цяло есе мога да напиша по тази тема. Аз обаче добре че съм написал книги по тия въпроси, там който иска, да иде да чете повече. Та да разбере нещата съвсем изчерпателно. Интересни са. Всичко във философията е интересно и спорно. Това за сведение на поетеси с административни наклонности и на администратори с поетични наклонности го казвам. На "аргумента", който тук ще ми кажат, именно "И ний някога сме учили философия, и ний от философия разбираме!", ще отвърна: това, което сте учили някога, е било марксизъм-ленинизъм, то е нещо антифилософско, то е анти-философия, то няма нищо общо с философията. То е смъртта на философията. Да оставим мъртъвците да погребват своите мъртви. Да минем на следващия параграф от въпросната заповед за уволнение:
• като по този начин създава объркване и неяснота у децата;
Значи с ползването на различни помагала и учебници, с възможността учениците сами да решават и да избират от кой учебник да учат аз, виждате, съм бил създавал "объркване и неяснота" у "децата" (то "децата" в нашето училище са доста отраснали, те са юноши, но карай). Ами че това да има неяснота е прекрасно, госпожо поетесо! Та нали затова учим: неясното да го проясняваме, то нещата ако са си по начало ясни (както пише в единствения официален учебник), то тогава всичко отива по дяволите, тогава всички се обезсмисля; а като се върви от усещането за неяснота и то постепенно се надмогва от учениците, тогава има напредък, то така стават тия неща в човешкото познание, а не както Вие си го представяте. Изначално ясното и неоспоримото е безинтересно, вълнуващо е точно неясното, което трябва тепърва да се проясни и надмогне, и то от самите ученици. Просто ми е неудобно да обяснявам такива елементарни неща на човек, който се смята за педагог. Или е бил учител. Или е учител. Ако учениците никога не са знаели що е неяснота, ако не са я преживели, ако не са се обърквали, ако не са почвали да търсят и да се стремят към яснотата, но постигана от тях самите, то тогава нищо няма смисъл, тогава всичко именно отива по дяволите. И тогава идва добре познатата ви убийствена скука, от която изнемогват учениците в нашите училища. Нетърпима скука, щото всичко на учениците им се дава наготово - и съвсем ясно, предъвкано, готово за поглъщане, сякаш "децата" ни са беззъби старци. Ох, защо ли се занимавам да обяснявам това, като всичко би следвало да се знае от всеки! И особено пък от учителите, пък макар и да са с тъй поетични души.
• учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници;
Тук нещата са още по-сюблимни. Когато аз съм отсъствал, директорката обикновено нареждаше да ме замести който и да е, да има там някой, да не скучаят "децата". И идваха да ме заместват всякакви учителки, примерно исторички, даже, подочух, веднъж и математичка ме била замествала в час по философия! Е, тия наперени дами могат, разбира се, да преподават всичко, колко му е. Преписват си оттук-оттам една и друга дефиниция, съдържаща "пълната и единствена най-правилна истина" и я продиктуват на учениците. Учениците си я записват, важното е да убием времето, след това требва да я рецитират тая "велика мисъл". Те тия неща са ги отработили, те на това са натренирани, рецитират като папагалчета, и всички са доволни. А най-доволна е директрисата с поетична душа. Влиза после в мой клас, взема тетрадките, вижда "какви превъзходни мисли са научили учениците когато тоя злодей Грънчаров, дето ги тормози да мислят е отсъствал, и прави мъдрото "умозаключение", което ви цитирах, което намирам в така прочувствената заповед за моето уволнение, ето това: "учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници". Виждате колко "неоспоримо" е доказано туй твърдение, няма що. Аз като разбрах че ме заместват неправоспособни учители от други специалности, и то в часовете по философия, възразих в нарочна жалба до Инспектората, тогава директорката мигновено, като прочете в блога, намери някаква уж правоспособна другарка, която да ме замества. Тази другарка е същата, дето написа отгоре-до долу само шестици, учениците приеха това с овации, предполагам, джаста-праста, карай да върви, в това училище явно може всичко! Фурор! Да живей "правилната философия"! Уррааа!
• незаинтересованост на същия към проблематиката на учебния процес;
Това "същия" требе да съм аз. Аз съм бил незаинтересован. От какво ли съм толкова незаинтересован? От контекста се подразбира: от философията явно не съм заинтересован. Да приемеш, че човек, който цял живот се е занимавал с нещо, е незаинтересован от това нещо, простете, едно куриозно изказване (да употребя една по-мека дума). То е едно смехотворно изказване. Явно тия силни чувства, дето са владеели поетичното сърце на въпросната администраторка, тук са взели пълно надмощие. Та не се усеща какво пише. Излагация пълна, факт!
• прави впечатление ясната граница в подхода на различните преподаватели, като този на г-н Грънчаров е неприемлив за децата;
Това, че има "ясна граница" в подходите, е чудесно, то само показва, че моя милост не е типов преподавател; то къде, прочее, е написано, че преподавателите у нас трябва непременно да се все "типови"? Че има граници между подходите на различните преподаватели е чудесно, значи всичките са все оригинално мислещи хора, какво по-хубаво от това, не разбирам аз. Твърдението, че моят специално подход бил "неприемлив за децата" (абе тия деца са доста пораснали бе, да не ги обиждаме като ги наричаме деца!) да го отнесем към категорията на необоснованите и по причина на това - на смехотворните. Да го отнесем към категорията на страстните твърдения на нашата поетеса-администраторка, да го отнесем към твърденията, дължащи се на нейната тъй експресивна душа. Или страстна душа, то експресиите са чувства, но и страсти. Интересно е обаче да запитам само това: а как установи това че моят подход е толкова "неподходящ"? Прочее, няма подход, който да е подходящ за всички, по причина на това, че всички ние, в това число и учениците, сме човеци, сме индивиди, сме личности, сме различни. Затова за някои ученици моят подход може да е приемлив, за други - да не е, но къде и как е констатирана тази евентуална и хипотетична "100%-ва непримливост"? В директорската поетична фантазия, как къде? това, разбира се, е едно изцяло голословно и смехотворно твърдение. Да вървим нататък:
• не се постига усвояване на учебния материал и резултати на такова ниво, каквото е в класовете на другите преподаватели;
Тук с въпроси мога да отговоря. Как се установи това? Или то е само субективно впечатление? В училището, прочее, няма друг преподавател-философ, за да може да се направи такова сравнение. Другата преподавателка (преподава предмета "Свят и личност" е пенсионерка, е приближена на директорката, при това е историчка - тя ли има по-високи резултати от мен? сигурна ли сте? Искате ли да направим с нея едно открито състезание по това кой по-добре може да преподава този предмет? И кое именно е "по-високо" в резултатите - по-високи оценки ли е писала? Е, аз не пиша надути оценки, пиша кой колкото си е изкарал, но ето, сега пък се оказа, след моето уволнение, че заместилата ме преподавателка е писала на класовете, които аз съм ги подготвял месеци наред, шестици отгоре до долу! Виждате, че факти опровергават тезата на така усърдната директорка че резултатите в моите класове били по-ниски от резултатите в класовете на другите преподаватели. Ако в моите класове учениците се показали резултати, оценени от независим преподавател с шестици отгоре до долу, то в драгите класове, предполагам, учениците са показали резултати, оценени с... 7-ци отгоре до долу, това ли твърди нашата поетична администраторка? Требе да се мисли когато се твърди нещо, аз за това ще продължавам да настоявам, колкото и да е неприятно за някои.
• "лицето Ангел Грънчаров" не притежава умения и активност за да може дискусията в неговите часове да придобие философски характер;
Тук освен да се усмихна какво друго да направя? Смешна работа! Отбележете обаче, поетичната администраторка ме нарича "лице", сякаш съм нещо като подсъдим или като дори осъден; трябваше да ме нарече "гражданинът Грънчаров"! Апропо, а какъв характер има дискусията в моите часове като "ну придобива философски характер"? "Нефилософски" ли характер има дискусията в моите часове по философия? Как се установи и как се отчете това? Или и то е израз на субективно пристрастно отношение на една особа с поетична душа, която много-много не отбира от това що е философия? Спирам дотук, че просто е смешно да се обсъждат толкова смешни твърдения.
• г-н Грънчаров е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина и много често търси по време на час съдействие от ръководството, от педагогическия съветник и от класните ръководители;
Забележете: пак станах и бях произведен, кой знае защо, в звание "господин"! Това за "справането" с прояви на лоша дисциплина го представих вече по-горе, на съответното място. Там изясних, че с оглед да разбера какви са реакциите на различните фактори и да отработим взаимодействието между тях с оглед решаването на тежките проблеми по дисциплината, аз съм писал много доклади, изисквал съм намеса на отговорните фактори, проучвал съм как се държат те, описвал съм изцяло неадекватните им реакции в подобаващи доклади до още по-отговорните висшестоящи институции, сиреч, съм правил всичко това с оглед да помогна да се реши проблема, а не защото не съм бил можел да се спрява с тия прояви на лоша дисциплина. Разбира се, длъжен съм да посоча, че твърденията "много често" и "по време на час" са неверни или лъжливи твърдения, аз съдействие съм търсил след час, и то обикновено в писмен вид. Още едно нещо да отбележа: за това, че ситуацията с дисциплината в едно училище се влошава постоянно пълната отговорност носи училищното ръководство, а не... "лицето Грънчаров". Точка. Да минаваме нататък:
• често повишава тон на учениците;
Често? Я помисли малко повечко? Как обаче го разбра? Или си го изфантазира? Аз съм много спокоен човек и истината е, че много рядко повишавам тон. Повишавам тон в най-редки случаи. Прочее, с какъв тон ще говоря е мой избор. Тъпичко е да се пишат подобни "констатации" кой с какъв тон говори, и то в такива най-официални документи, предназначени при това за българския съд.
• отправя нападки към тях;
Пълни глупости. Смехории. Изобретени от нечия по-поетична фантазия. Интересно ми е как ще аргументира поетесата-администраторка това свое твърдение пред съда, ето това ми е най-интересно.
• не допуска мнение, различно от неговото;
Да се посмеем още. Сега ни е паднало. Нека да си излее експресивните чувства нашата поетична директорка. Явно много й е накипяло, човешко е, разбираемо е. Аз толкова доклади и жалби написах, а тя мълчеше, горката! И трупаше сподавени емоции. Сега си ги излива. Дошъл е нейният час най-сетне, нека да имаме добрината да й дадем възможността да излее всецяло душата си. Нека да бъдем човечни.
• кара учениците да се чувстват незнаещи, неразбиращи като ги подценява;
Смях в залата. Овации. Не ми се пише повече, щото емоции да се обясняват е от приоритета на поетите. Аз не съм поет. Нека поетите да говорят несмущавани! Да живей поезията! Нейната творческа мощ е недостижима! Тя е способна всичко да одухотвори и превъплъти! Апропо, ако въпросната поетеса-администраторка поне малко разбираше от философия, щеше да знае, че това, че учениците в моите часове се били чувствали незнаещи и неразбиращи, е чудесно! Така те имат импулс да почнат да търсят знание и разбиране, отговарящо на техните нужди. Сократ неслучайно е повтарял "Аз знам, че нищо не знам", така и трябва да бъде в сферата на философията. Който си е втълпил, че си знае, той с философия няма как да се занимава. Тъй че ето, нашта поетеса ми признава едно огромно постижение: довел съм учениците си в състоянието на сократовото "учено незнание". Това е по-съществената част от философското познание. Другото вече е лесно. Мерси за комплимента, драга поетична госпожо директор!
Ох, пак се изморих! Позволявате ли ми малка почивка? Ний минахме голяма част от тази епохално-грандиозна заповед за уволнение. Остават още някои чудесни "обяснения", които нашта героиня дава, но няма сили сега да пиша повече. Тия дни ще продължа. Хубав ден!
Забележка: Ето оставащото от анализирания литературен матр`ьял, да стои тук да не изпуснем нещо:
- Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е Е) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения де предотвратява конфликти между учениците и самият него.
- НАВИЦИ:
• не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд;
• Тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал,
• индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия,
• а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики (похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е разбираемото, това изречение е несмислено)
- ОПИТ:
• не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях,
• да контролира добро темпо на работа (!),
• както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!)
Горните КАЧЕСТВА са необходими за:
Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига;
Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директорката-преподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици.
- Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез:
• използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.
• ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет - етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!).
• В следствие (не се ли пише: "вследствие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие.
ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (?!) на г-н Грънчаров доведоха до
• системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа
• и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава
• и техните родители, видно от:
(Изброява куп свои собствени съчинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното директорско бюро!) Тия всичките компромати са групирани в три раздела:
- Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив - 8 броя компромати
- Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати
(Тия съчинения на директорката - тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки "И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога - та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката!)
- Жалби - 9 броя компромати
(Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал, нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-директорката-и-синдикална-лидерка-и-първа-приятелка-на-директорката К.Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблюдатели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически анализатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.)
И след това пише с големи букви тъй жадуваното:
ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар