Истината ни прави свободни

четвъртък, 10 юли 2014 г.

Темелите, върху които се крепи човеконенавистническата административна система в българското образование



Моя милост вчера, а днес вече нямам.. коса на главата си!

Вчера продължих със своя психологическо-логически, философски, методологически, правен и още какъв ли не анализ на административно-литературния шедьовър, наречен "Заповед за уволнението" на "пълния некадърник", на философа Ангел Грънчаров, която неуморната директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова съчини наскоро: виж Всеки човек е важен, всеки човек е безценен, никой не бива да бъде обиждан. Сега ми се налага да продължа по пътя си, с оглед да довърша започнатото. До този момент, в две публикации, успях да поставя някои най-принципни въпроси, които възникват около кардиналната "предпоставка-заключение" на така усърдно мислещата администраторка, а именно анализирах всички ония въпроси, които произлизат от нейното основополагащо твърдение за въпросната "пълна некадърност" на упоменатия философ, т.е. на моя милост. Сега вече ще пристъпя към анализа на всички ония конкретни описания на неговата, сиреч, на моята "пълна неспособност", които, в контекста на вече казаното, ще придобият точния си смисъл. Идеята ми е да помогна някак на тази административна особа да осъзнае какво именно, точно и фактически е дръзнала да каже и напише, пък след това дори и да се подпише (!) под него.

И тъй, стигнахме до заключението, че г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, по някакви причини, свързани с нейната личност (с нейното съзнание, разбирания, ценности, морал и пр.) възприема действителността в една крайно оригинална, бих казал съвсем самобитна светлина, изцяло превратно; всяко нещо, съобразно казаното, тя го тълкува в някакъв свой специален смисъл, който се напасва с базисните настройки на тази така усърдно опитваща се да мисли дама с административни функции. Психологическото основание на този феномен е, предполага се, че тя, по някакви причини, силно и беззаветно мрази една личност, на което "основание" я вижда в изцяло черни краски, да, наистина тя не успява да види нищо различно, изплъзва й се всеки друг цветови нюанс, различен от наситено черното, когато гледа и възприема въпросния обект на нейната нескривана ненавист. Да, обаче, казахме, има едно леко неудобство: не бива като ръководител да превръщаш своята субективна пристрастност в основание за някакви административни решения, щото този лукс ще ти изиграе лоша шега. Примерно, ще ти се наложи пред съда да се опитваш да аргументираш "обективната основа" на твоите тъй очебийни чувства, а това е крайно неблагодарно и трудно, непосилно за никой занимание. Щото и съдиите, разбира се, са човешки същества, и също добре усещат нещата; тия неща наистина се усещат, те не могат да бъдат скрити. Нещо повече, те са така хлъзгави, че колкото повече се мъчиш да ги скриеш, толкова по-очебийни стават. Аз винаги съм казвал, че психологическата подготовка на всички наши кадри в образованието, особено пък на ръководния персонал, е крайно недостатъчна, тя се базира върху няколко възпошлички догми на... съветската "пролетарска-и-най-напредничава-в-света-психология", което е крайно недостатъчно. В тази връзка бих си позволил да посъветвам г-жа Анастасова през ваканцията да чете не само четива като Наказателния кодекс и Кодекса на труда, но и... моя учебник по психология, имащ четири издания, препоръчвам й първите две, които са по-пълни, щото следващите ги съкратих с оглед по-лесно да се възприемат от студентите и особено от учениците. Както и да е, та тук ни се налага да разнищим основателно два въпроса: защо г-жа Анастасова така силно ме ненавижда, че ме вижда в изцяло черен цвят, сиреч, кой е извора на нейната ненавист и, второ, което е още по-значимо, вече не в един чисто психологически, а по-онтологичен смисъл, а именно: коя е субстанциалната, ценностно-духовна обусловеност на нейните тъй искрени чувства към мен. Аз ще наблегна на втория въпрос, ей-сега ще ви кажа защо.

Един човек можеш да го намразиш на безчет основания. Примерно, този човек, видите ли, умее да пише книги, да, той пише книги, а на теб това нещо, въпреки, че много го желаеш, изобщо не ти се удава. Само абстрактно разсъждавам, нямам предвид нещо конкретно. Може, допускам, да мразиш един човек само защото той, да предположим, е... мъж, а ти си жена, и това е възможно, защо не?! (Фройд, мръсникът, допуска, че женския пол изначално мразел мъжкия и му отмъщавал за вечни времена по една най-простичка причина: за това, че мъжете имат... пенис; на това основание жените били зависими от мъжете, което именно и бил извора на тяхната тъй беззаветна омраза спрямо мъжете!) Някои мразят друг човек защото той има известни превъзходства над тях, примерно, е по-умен, е по-талантлив, или,да допуснем, умее да пее или да рисува по-добре от теб и т.н. Казват, в артистичните среди завистта била доста разпространен мотор на отношенията. Защо това нещо да го няма и в средите на нашето тъй скромно учителство?! Както и да е, това са безинтересни подробности, имам предвид обяснението на факта, че моя милост е така мразена от въпросната дама; приемаме, че щом ме мрази, явно има за какво да ме мрази, а каква именно и по-точно е обусловеността на тази нескривана омраза, това е въпрос, нямащ кой знае какво значение. И затова ще го отминем с безразличие.

От всяка дума, от всеки ред на въпросната заповед лъха ненавист, а горкият Ангел Грънчаров е представен като пълен темерут, като злодей, като Сатана, като абсолютен нещастник и некадърник. Тия неща не са случайни. Те се дължат на нещо, те произлизат от нещо. Зад тях стои съответното съзнание, обуславяно от някакви ценности, в тази сфера нещата са съвършено точно свързани, обусловени, зависими и пр. Става дума, очевидно, за някакво основно, фундаментално ценностно разминаване, което в наши времена не би трябвало да води до чак такава една ненавист, ала ето, довело е. В наше време това, че ний, хората, мислим различно, не се смята за трагедия, то също така и не е основание на желанието ти да... ликвидираш този човек, щом той, нещастникът, не желае да почне да мисли като теб. В толкова трагичния ХХ век, знаем, милиони човешки същества са били избити ей-така, за едното нищо, тия ексцесии са се дължали главно на ценностни (личностни, екзистенциални, идейни, морални, политически и пр.) несъответствия и разминавания, но този етап от развитието, да се надяваме, вече сме на път да го преодолеем. Грозно е да искаш да смачкаш една личност само защото тя, да допуснем, не вярва като теб в свещения административен принцип, именно в принципа "Началството никога не греши!". Днес се смята за напълно естествено, че всеки има безусловното право да мисли различно, именно като себе си. Никой не може да бъде принуждаван да мисли като теб, всеки сам решава как да мисли. Даже добрите ръководители в днешно време се радват когато "подчинените" им не мислят като тях и предлагат нови и свежи идеи. Да, обаче, изглежда, онзи манталитет, оня стереотип, според който всички трябва да мислим еднакво, сиреч, "правилно" (А най-правилно, разбира се, мисли само... господин (госпожа) шефът!), все още е доста жив, все още, за съжаление, е много разпространен. Да, той е несъвременен, той е овехтял, той е вреден този принцип, това желание всички да направиш единомишленици, мислещи съвсем еднакво, но ето, уви, в наше време такъв един мироглед си има своите последователи. Вкратце ми се налага да изявя опорните точки на този именно мироглед, за който имам съмнението, че е нещо като вътрешно ядро на душевността и светосъзерцанието на въпросната госпожа Анастасова.

Аз много съм писал за тия неща в моите книги за кризата - каква ти криза, та то вече е същинска катастрофа! - в образованието, но тук ще ми се наложи да изтъкна поне най-главното. Днешната господстваща представа за "образование", която лежи в основата на държавно-монополистичната административна система съдържа следните опорни точки:

- Началството, в лицето на г-н (г-жа) Министъра и чиновниците около него прекрасно знае всичко, що е нужно и на учениците, и на учителите, и на цялото съвъкупно человечество;

- Не трябва да се напрягаме да мислим, то всичко вече си се знае, началството всичко знае най-добре и е имало добрината да ни го каже в своите разпоредби, програми, правилници, наредби, учебници и пр.;

- От нас се иска само да изпълняваме, което е същинска благодат - щото да се мисли е крайно неприятна работа;

- Добри учители са ония, които най-стриктно изпълняват разпоредбите на висшестоящото ръководство, които не се мислят за "оригинални личности", които са прости изпълнители, които са нещо като "трансмисия" на държавната воля, по която тече непресекващата мъдрост на министерските чиновници;

- Добри ученици са същински... папагалчета, те с упоение повтарят каквото им казват усърдните като пчелички учителки, те зубрят дума по дума написаното в "одобрените от Министерството учебници", в училището е забранено да се мисли, щото... всичко вече се знае, то ни е съобщено от началството, от нас се иска само да го поемем (сякаш сме нещо като гъби) и след това механично да го възпроизвеждаме;

- Добрият учител и добрият ученик не се затрудняват да мислят, да търсят, да разсъждават и пр., щото началството вече отдавна е решило кое е правилно и кое е добро за нас, науката също е от компетенциите на началството, най-големите началници са съответно и велики най-учени; абе, с две думи казано, колкото е по-високо един човек в административната йерархия, толкова той е по-учен, по-мъдър, по-разбиращ и пр., толкова повече неговото мнение тежи; на обикновените хора, слава Богу, не им се налага да мислят;

- Мисленето - да повторим, с оглед за затвърдим туй безценно знание! - е абсолютно забранено щото е ненужно;

- Най-голяма добродетел е послушанието;

- Най-послушните, най-изпълнителните ще получат шестици, ще имат най-отлични дипломи, те ще станат един ден началници, ще получават най-големи заплати, а някои от тях може да са дори и бъдещи... министри, защо не;

- Най-лошите учители и ученици са ония, които вечно от нещо са недоволни, не изпълняват, питат, задават неприятни въпроси, съмняват се, искат всичко да проумеят със собствените си умове, имат някакви си там "свои теории", не щат да рецитират написаното в учебниците, правят някакви опасни предложения, които трябва мигновено да бъдат парирани; всичко трябва да си остане неизменно, щото както е било, така и ще бъде за вечни времена;

- Партията знае всичко;

- Понеже управляващата партия се сменя чат-пат, ний трябва да сме беззаветно верни на всяка една партия, на всеки един министър, на всеки един началник - и само тогава Системата на всеобщото така щастливо немислене ще пребъде;

- Свободата е вредна;

- Личността е химера, няма такова нещо като "свободна личност", глупости, личността, както е казал Маркс, е "ансамбъл от всички обществени отношения";

- Най-ценни личности, съобразно казаното, са най-послушните, именно подлизурковците спрямо началството, лицемерите, нагаждачите, ония, които мило гледат началника право в очите и винаги кимат в знак на съгласие, ония, които бурно ръкопляскат след всяка негова дума и пр., вие се сещате какво още правят и как се държат тия "правилни хора" и човеци;

- Моралът е буржоазна отживелица, няма морал, всичко е относително, но да не забравяме, другари, това, че има една опора на нашето щастие, а именно нашият свещен девиз: "Началството никога не греши!", ура, другари!

- Който не мисли като нас, или е "заблудило се другарче", на което ний ще помогнем да почне да мисли като нас, или, ако това не се получи, тогава той вече е наш враг, подлежащ на безмилостно унищожение! Никакъв компромис не бива да допускаме спрямо враговете, щото те ще съсипят нашата идилия, таварищи, те ще унищожат нашия тъй прекрасен комунален рай...


И един уличен музикант на Главната улица в Пловдив.

Мога още много да продължавам все в този дух, има още доста опорни точки тази философия, този мироглед, това разбиране, тази идеология, тази неръкотворна ценностна система и пр. Ще каже някой: абе това вече е отминало, няма такива хора, Грънчаров, пресилваш нещата, хипостазираш, преувеличаваш; така вече никой не мисли; ний вече сме съвременни, ний сме новатори, ний работим за "коренната риформа" на образователната система, ти не ни мисли нас за толкоз прости и изостанали! Нали така ще ми отвърнете всички вий в един глас? Да, така ще ми отвърнете, добре го знам аз това. И въпреки всичко ще продължа да твърдя, че този стереотип на мислене е много разпространен сред дейците на нашето свидно родно българско образование и училище. Връз него се крепи цялата прогнила Система, а пък вечно бодри администратори са нейните най-верни цербери. И моята епична история на отношенията ми, на епохалната ми "разпра" с директорката Анастасова, влязла вече благодарение на мен в аналите на бъдещата история на българското образование и педагогика, по най-убедителен и красноречив начин показва, че точно тези са опорните точки на мисленето на този човешки тип, нещо повече, тези са темелите, на които се крепи въпросната човеконенавистническа административна Система в българското образование.

Тия неща съм ги осмислил, разбрал, проумял не от вчера; описал съм ги в книгите си, нещо повече, с този упадъчен мироглед съм водил непресекваща битка вече цели десетилетия. Аз съм от тези малцина труженици на българското образование, които, бидейки в Системата, отвътре са се опитвали да я "ерозират", да я променят някак, да й влияят по посока на очовечаването й, били сме, така да се каже, "вражески елементи", "шпиони на врага", а "врагът", разбира се, е един-единствен: свободата, суверенната личност на човека, неотменимите му права той сам да прави живота си, да върви по собствен път към бъдещето си. Моята философия на образованието, по-скоро философията на човека и човешкото, от която тя произтича, се опира на коренно противоположни, на диаметрално различни принципи в сравнение с принципите, на които се покои всемогъщата административно-авторитарна система в българското образование. Няма, невъзможно е да се постигне помирение на тия несъвместими принципи. Принципът на свободата няма как да бъде "уравновесен" с принципа на несвободата, масло и вода не могат да се смесват. Сега схващате ли кои са дълбоките идеологически (и ценностни) основи на онази ненавист, която пронизва отношението на въпросната всемогъща администраторка към моята скромна персона?

Да, въз основа на казаното вече е съвсем понятно защо аз съм разглеждан като "враг", "вреден вражески елемент", подлежащ на немедлено отстраняване, с оглед да не вредя на идилията на комуналното щастие, защо също така съм възприеман за "пълен некадърник", за "абсолютно неспособен да бъде учител", за какъв ли не още, какъвто е имала добрината да ме опише тази наша така старателно мислеща администраторка в своята заповед за уволнение. Разбира се, погледнато през оптиката на Системата, аз съм точно такъв: един свободолюбив човек като мен няма начин да не е възприеман и определян за "нещо като урод", щом като в рамките на системата "правилният човек" не само че ненавижда свободата, ами е и нещо като безжалостен войн, непрестанно воюващ с нея. Оня, който в лицето на своите ученици вижда суверенни личности, достойни за доверието да бъдат признати за субекти на своя живот и съдба, няма начин да не бъде възприет за "неумеещ да се отнася правилно към учениците си"... дилетант, сиреч, да бъде възприеман за "антисистемен елемент", който със самото си съществуване заплашва така приспивното статукво. И все в този ред на мисли в мое лице, като човек, носещ едно ново съзнание, един различен манталитет, бранителите на презряното статукво, разбира се, ще виждат само заплаха, ще виждат "врага", подлежащ на незабавно безжалостно унищожение. Няма нищо чудно в това, че многоуважаемата администраторка ме е възприела точно така; ако ме беше възприела иначе, тя самата щеше да стане нещо като... дисидент - понеже щеше да измени на Системата, което пък неизбежно би й навлякло безброй беди, а най-вече би довело до загуба на тъй мекото й директорско кресло. Тъй че, като ме възприема точно по този начин, нещата са си на точното място, аз не съм очаквал и не мога да очаквам точно такива верни слуги на Системата да ме възприемат някак иначе. От нищо не съм изненадан, всичко е както трябва да бъде. Нима съм могъл в някой момент да обезумея дотам, че да очаквам някой да ми рече "Браво!" или пък да ми изръкопляска?! Не, такава природна аномалия е невъзможно да се случи, аз в чудеса от този род не вярвам.

Това, което дотук успях да кажа (то може още много да се каже, но, признавам си, леко започна да ми омръзва тази тема - безброй пъти съм писал все за същото, но особена чуваемост не съм забелязал, особено пък в тези същите среди), по един безспорно умопомрачителен, потресаващ начин се демонстрира от всичко онова, което въпросната администраторка е имала добрината да впише в така бляскавата заповед за уволнение, която за нея, предполагам, има значението на нещо като съкровена изповед на жизненото й верую. Затова в такава една непоклатима форма едва ли не на литературен шедьовър звучат ето тия тъй страхотно внушителни формулировки, внушителни дотам, че сякаш са изсечени в камък:

А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата; Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция;

Тези думи всъщност са и своеобразно признание на моята личност, на моите постижения като преподавател, на моята оригиналност - понеже показват по най-красноречив начин колко много моя милост се различава от баналната, стандартна, типова представа за учител, на която е жертва тъй старателно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. И тъй, тя се захваща да изброи кои именно безценни умения ми били липсвали:

• не съумява да привлече вниманието на учениците;

Тук има ли смисъл нещо да бъде коментирано? Ако искате нещо да кажа, воаля, но ми се струва, че всичко само по себе си е ясно. За да не мога изобщо да привлека вниманието на учениците, предполага се, съм не личност, а съм нещо като... бездушен предмет, нещо като... тухла (примерно, това ми идва на акъла). Прочее, според представата, от която изхожда въпросната администраторка, учителят по начало е нещо като... майстор-производител на тухли, училището е нещо като тухларна фабрика, а пък самите ученици би следвало да са тухличките, градивния матр`рьял, от който изградим тъй бляскавата сграда на нашия проспериращ (в мизерията си обаче!) социум. Виждате, че заслепението тук е такова, че на мислещите по този начин хора изобщо не им хрумва, че е възможно учителят да привлича вниманието на учениците си по съвсем други, неавторитарни подходи, примерно, като най-спокойно и човешки разговаря с тях; не, това последното е недопустимо, щото... абе казармата трябва да си е казарма, трябва да има ред, учителят трябва да е "пълен авторитет", той няма право да бъде човек, а учениците просто трябва да умеят да маршируват като севернокорейски зомбита, какво повече има да се разсъждава тук?! Да минем към следващото словесно бисерче, което е успяла да сътвори въпросната принципна другарка.

• не съумява да предотврати възникналите конфликтни ситуации между него и учениците;

Я, абе нали не можеше изобщо да привлича вниманието на учениците, как така тогава са възникнали тия въпросни "конфликтни ситуации"? Впрочем, там, където има конфликти, там има и живот, там има и развитие; там, където има убийствена скука, там има само смърт, нали така? Но да не задълбаваме прекалено, че мисленето е вредно, нали така? Една патка мислила, мислила, пък взела накрая че... умряла! Въпреки всичко, аз тук искам да дам едно по-пълно обяснение, щото нещата са наистина прекалено любопитни и интересни - пък и са много показателни, изразителни.

Всички знаят, че в рамките на Системата положението с т.н. "дисциплина" е отчайващо тежко. Защо е така е отделна работа, аз много съм мислил, имам своя теория по тези въпроси, правил съм безброй предложения, на които директорката не е благоволила да обърне капчица внимание. Тя самата си има, горката, една изцяло опростена представа, която често повтаря с изражението на непризнат Айнщайн:

"Колеги, не мога да разбера как така едни и същи ученици при дадени преподаватели се държат прилично и слушат, а при други преподаватели са "шумни", не слушат, създават проблеми?! Обяснението е просто: ами едни учители явно умеят да поддържат ред, други не умеят. Тия учители, дето умеят да поддържат ред и учениците в техните часове слушат и мълчат, са добри учители, а другите, дето това не го умеят, са лоши учители. Добрият учител изнамира средства и подходи да се справи с всяка една конфликтна ситуация, нещо повече, при него дори не се стига до такава, докато лошите учители не могат да предотвратяват конфликтните ситуации. Който не може да се справи с учениците и да въдворява в часовете си тишина, ред и послушание, требва да си вземе капата или забрадката и да си иде. Само ония, които умеят да мачкат учениците като луда крава мачка теле, само те заслужават титлата "учител". Понятно? Выполнять! Не рассуждать, Грынчаров!"

Така мисли така задълбочено осмислилата този проблем директорка г-жа Анастасова - и безброй пъти е повтаряла тази своя умна теория. Според това, че училищният народ, имам предвид учителската му част, не иска да си има излишни главоболия с директорката, затова всички учители се пазят както дяволът се пази от тамян (казват - и от чесън, и от светена вода!), та значи всички учители се пазят да не дадат и най-малък знак, че имат проблеми с дисциплината; щото а кажеш, че имаш такива проблеми, то тогава мигновено попадаш в графата на "лошите учители", ония, дето требва да си земат капата и да се махат. Затуй, разбира се, всички учители мълчат и се преструват, че "проблеми няма", че всичко в туй отношение си е наред и прочие. Е, всички знаем, че положението е плачевно, но тук действа принципът: "Дялото по спасение на давещите се е дяло на самите давещи се!", сиреч, нека всеки да се оправя както може. Да се мисли за някакво обща стратегия и политика за решаването на този проблем, както иска оня злодей Грънчаров, е излишно, не си струва, ний даже няма да признаем, че имаме някакви проблеми, ний ще мълчим като истински стоици, сакън директорката да не разбере, че работите и при нас не вървят.

Да, обаче злодеят Грънчаров в последните две години се захвана да предлага решения за преодоляването на проблема. С оглед да изучи реакциите на администрацията и да провери дали тази администрация умее да изпълни адекватно ролята си, той започна да пише и по най-обикновените проблеми съответни доклади, в които да анализира обстойно случая, да показва каква, според него, следва да е ролята на класа, на класния ръководител, на педагогическия съветник, накрая, на самата администрация, въплощаваща авторитета и властта на институцията; с оглед да се отработи механизма на взаимодействие на всички тия страни, въпросният наглец Грънчаров не само че предлагаше разни иновации по решаването на тия всичките тежки проблеми по отношението учител-ученик, учител-учител, учител-директор, ученик-директор, даже, представете си наглостта, в един момент тоя същия наглец почна да пише доклади и до... Инспектората, с оглед да изучи и реакциите на Началника на Инспектората, да проучи какво следва да е отношението Началник на инспекторат-директор на училище, а в един момент съвсем сгази в лука и почна да пише доклади и до... самия Министър, представяте ли си каква наглост дръзна да прояви този наглец?! Той, респективно, предложи какви ли не щури идеи в тази посока, коя от коя по-екстравагантни, примерно, предложи учениците, на които в час не им се слуша, да могат да си излизат свободно в коридора или където другаде искат, не само го предложи това нещо, ами даже си позволи да го прилага (!!!), нарушавайки всички инструкции на тъй мъдрото училищно ръководство и дори тези на Министерството! И той, лъжецът му с лъжец, почна да усуква и да твърди, че тия неща ги бил правил, видите ли, "само експериментално", за да види как те работят, почна да пише доклади до самия Педагогически съвет, почна да настоява тия проблеми да бъдат решавани в най-спешен порядък (е, ний, разбира се, знаем как да постъпваме с подобни провокационни документи: ний ги скрихме в най-отдалеченото бюро на тъй великолепното директорско бюро, какво друга да направим, да не сме луди че да им дадем ход?!), не само това, ами този нахалник почна да пише обръщения до цялата училищна общност, да въвлича и самите ученици в размисъл по тия проблеми, като капак на всичко почна в един момент да публикува всички тия неща в блога си, ето това вече не можеше да се търпи, щото цяла България разбра какво става в нашето училище, ето, той тогава изложи имиджа на скъпото ни училище, е, заради това вече не можеше да му бъде простено, нали така?! И той си получи в един момент заслуженото, получи си заповедта за уволнение, ний му я връчихме точно в навечерието на 24 май, за да почувства по-пълно унижението: на добрите учители, на послушните учители ний дадохме... банкет, а на тоя изедник на народа дадохме... уволнение! Нека да се знае оттук-нататък, че у нас господства светлия принцип: "Който слушка - папка, който не слушка, нему - ритник!". Я го виж ти, ще ми се мисли той за голем умник, къде дават тия работи?


Едно синьо цвете расте в подножието на жилищния блок, цялата ливада е посиняла от него; на какво ли е предзнаменование тази обилна синина?! :-)

Така, съвсем щрихирано, стои епопеята около моите борби по този пункт, именно, за установяване на нов тип отношение към учениците (и също отношения по всички останали компоненти, именно учители, администрация и пр.), моята борба за установяване на нов, личностен тип отношение завърши с пълен провал. Знаете ли защо? Ами ясно защо: защото дадени хора, за да направят безценна услуга на не можещата да понася злодея Грънчаров директорка й помогнаха ето как: като предизвикаха... "бунтове на цели класове" срещу "тиранина Грънчаров", е, тези "цели класове" всъщност бяха само един де, само оня същия 11 Д клас, за който Грънчаров много писа в последните месеци в блога си, а пък в останалите 13 класа, в който народният изедник Грънчаров преподаваше, там отношенията му с учениците си бяха чудесни; е, може да е имало известни проблеми, хора всякакви, има и много простотия в наше време, но в общи линии всичко си беше в реда на нещата. И така, тезата на г-жа Анастасова за "пълното неумение" на Грънчаров да "предотвратява конфликти между себе си учениците" май отиде по дяволите, а, какво ще кажете и по този пункт?! Е, Грънчаров е нещо като майстор да раздухва конфликти, с оглед същината на проблемите да бъде оголена, именно с оглед да се откроят отговорностите и на всички фактори, страни, органи и пр. Примерно, самата всемогъща г-жа Анастасова беше яко притисната в ъгъла от него, защото самата тя, оказа се, притежава едно крещящо неумение да решава конфликтин ситуации, защото се оказа, че ситуации, които други ръководители, примерно, предишният директор Паунов решаваха за пет минути (!), тя не можа да ги реши... пет месеца (!) и дори две години (!), и не само че не можа да ги реши, но и дръзна да си позволи да покаже, че няма и никакво намерение да ги решава, щото си въобрази, че тия неща били работели в полза на нейната идея-фикс, именно "злодеят Грънчаров" бъде изритан от училището. Хубавото е, че всички тия случки, поведенчески прояви, модели и пр. тоя същия Грънчаров ги е описал и представил в цяла една поредица от доклади, жалби и сигнали до съответните отговорни институции, всичките тия документи са надлежно заведени, имат си входящи номерца и само чакат сгодния момент да се окажат на масата на по-любознателните съдии. Толкова. Смятам, че всичко, което беше потребно да се разбере, вече се разбра.

Но тук идва едно още по-чудно бисерче, което е успяла да съчини нашата неуморна администраторка, то също е шедьовърче, ето го, насладете му се:

• генерира напрежение и незаинтересованост от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал, както сред учениците, така и сред техните родители (видно от депозираните жалби);

Позволете ми обаче тук да спра, че ми стана възмножко писането тази сутрин. Изморих се. Ще продължа тия дни. Сега си давам заслужена почивка. Излизам да се разходя. Я какъв бляскав ден се е отворил я! Хубав ден на всички! Бъдете колкото се може... по-добри, ето това е най-важното! Ако помислите повече, ще признаете правотата ми. Не гледайте лошите хора какво правят. Нищо че временно тържествуват. Те в крайна сметка са все губещи. Добрите обаче винаги печелят...

ЗАБЕЛЕЖКА: Нека планът на по-нататъшния ми анализ да остане и тук - за да го имам пред очи. Страшно много работа ме чака още, но има време, ний не бързаме толкоз, закъде да бързаме:

• има формално отношение към цялостната организация на обучението;
• не преподава учебния материал;
• липсва УМЕНИЕ за покриване и спазване на държавните образователни изисквания;
• хаотична и непоследователна организация на учебното време в часовете;
• липсва съсредоточеност, динамичност, експресивност в работата в часовете;
• не умее да овладее учениците в час и да задържи вниманието им за провеждане на ефективен учебен процес;
• учебният материал се преподава (нали изобщо не преподаваше?!) с неподходящи методи и похвати;
• използва свои разработки, които не следват изискванията и логиката на утвърдените от МОН учебници;
• като по този начин създава объркване и неяснота у децата;
• учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници;
• незаинтересованост на същия към проблематиката на учебния процес;
• прави впечатление ясната граница в подхода на различните преподаватели, като този на г-н Грънчаров е неприемлив за децата (как установи това? за някои ученици може да е приемлив, за други - не, но къде и как е констатирана 100% непримливост? изцяло голословно твърдение);
• не се постига усвояване на учебния материал и резултати на такова ниво, каквото е в класовете на другите преподаватели (как се установи това? или то е само субективно впечатление? в училището няма друг преподавател-философ, за да може да се направи такова сравнение; другата преподавателка е пенсионерка, приближена на директорката, при това е историчка - тя ли има по-високи резултати? кое именно е "по-високо" в резултатите - по-високи оценки ли е писала?);
• "лицето Ангел Грънчаров" (тя ме нарича лице, сякаш съм нещо като подсъдим или като дори осъден; трябваше да ме нарече "гражданинът Грънчаров") не притежава умения и активност за да може дискусията в неговите часове да придобие философски характер (а какъв характер има дискусията в моите часове? "нефилософски" ли? Как се установи и отчете това? Или и то е израз на субективно пристрастно отношение на особа, която хал хабер си няма от философия?);
• г-н Грънчаров (пак станах и бях произведен, кой знае защо, в звание "господин"!) е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина и много често (това "много често" е пълна лъжа!) търси по време на час (никога по време на час не е търсено такова! търсил съм го след часа) съдействие от ръководството, от педагогическия съветник и от класните ръководители;
• често (често? я помисли малко повечко? как обаче го разбра?) повишава тон на учениците,
• отправя нападки към тях (пълни глупости, изобретени от нечия фантазия!),
• не допуска мнение, различно от неговото (!!!),
• кара учениците да се чувстват незнаещи, неразбиращи като ги подценява (!!!)

- Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е Е) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения де предотвратява конфликти между учениците и самият него.


- НАВИЦИ:

• не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд;
• Тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал,
• индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия,
• а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики (похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е разбираемото, това изречение е несмислено)

- ОПИТ:

• не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях,
• да контролира добро темпо на работа (!),
• както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!)

Горните КАЧЕСТВА са необходими за:

Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига;

Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директорката-преподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици.

- Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез:

• използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.
• ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет - етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!).
• В следствие (не се ли пише: "вследствие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие.

ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (?!) на г-н Грънчаров доведоха до

• системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа
• и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава
• и техните родители, видно от:

(Изброява куп свои собствени съчинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното директорско бюро!) Тия всичките компромати са групирани в три раздела:

- Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив - 8 броя компромати

- Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати

(Тия съчинения на директорката - тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки "И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога - та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката!)

- Жалби - 9 броя компромати

(Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал, нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-директорката-и-синдикална-лидерка-и-първа-приятелка-на-директорката К.Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблюдатели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически анализатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.)

И след това пише с големи букви тъй жадуваното:

ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ