По оня проблем, по който писах, а именно, дали няма да стана пишман като дадох интервю за един високотиражен жълт вестник - виж и двете публикации по темата ако си забравил за какво става дума Дали да не извърша една авантюра, а именно да дам предложено ми интервю във високотиражен жълт вестник - и да хвърля една мощна "медийна бомба"? и също Нужна ни е не фиктивна, мнима, лъжлива "демокрация", а истинска, реална, същинска, действаща - та по този същия проблем работите приеха една много положителна посока: репортерката на вестника спази обещанието си, даде ми в текстови вид моето интервю и ми позволи да внеса в него каквито си искам корекции и допълнения!
И аз, разбира се, се възползвах в пълна мяра, почти изцяло го преработих, получи се чудесно интервю, в което се поставят много и то важни въпроси (покрай "пикантерията", която, предполагам, е важна за един жълт вестник, без нея не може); сега остава да видим как редакторите на въпросния жълт вестник ще възприемат интервюто и дали... ще го пуснат. За мен това обаче е нещо като тест, ще си направя подобаващите изводи и в двата случая, и ако го пуснат, и ако не го пуснат. Това за мен е истински важното. Тъй че тия дни ще сме в очакване да видим какво ще се случи, дали интервюто ми ще излезе в този жълт вестник. Разбира се, няма да съобщя името на този вестник, щото има съвсем реална възможност да се въздейства на редакторите му по ченгесарска линия интервюто да не излезе; нека, като пазя тайна за това кой именно е вестника, да създам известни главоболия на ченгетата.
А че с туй интервю се създават известни главоболия на ченгетата, това е вън от съмнение: вездесъщите ченгета са навсякъде; и са способно на всякакви мерзости. Но майната им на ченгетата, важното е, че интервюто го има, ако не излезе в оня същия вестник, ще излезе в пълния си блясък това интервю ето тук, в моя блог. Трудно някой може да ми затвори устата, възтрудничка е тази работа! Пък може преди да го публикувам тук да го дам и в някой друг вестник или сайт, разбира се, като се договоря за това с интервюиращата. Прочее, тази дама постъпи много почтено и изцяло опроверга предразсъдъка, че във въпросните жълти вестници работят само разни най-долни мерзавци; не, оказа се, че не е така. Ето в тази връзка какво се счетох за длъжен да напиша на тази същата репортерка:
Здравейте, г-жо ...,
Направих нужните според мен добавки и корекции. Позволих си да сложа и друг шрифт, но това може да си го промените както трябва да е. Излезе доста дългичко това интервю, но ми се струва, че така има значим смисъл. Постарах се да разгледам нещата в подобаващия контекст. Вярно, рискуваме по този начин да не излезе, заради обема най-вече, но и не само заради обема. Много Ви благодаря за възможността да погледна текста и да внеса промени и добавки! Постъпихте много почтено!
А проблема с големия обем може да се реши лесно: предлагам ако се наложи по другите въпроси (за Вучков и за владиката) или да отпаднат, или да се обособят като отделен материал, който евентуално да бъде публикувам на друго място и друг път. В тази лятна суша за добри текстове може и да го публикуват. Нямам нищо против да излезе и като цяло, но това май е повече от две страници във вестника. Едва ли ще допуснат интервюто в целия му блясък; наистина, не крия, съм много доволен от това, което се получи. Позволих си да го изпратя на мои приятели, отзивите са много възторжени.
Само имам една молба: да не почнат да драскат и да изваждат, да режат цели изречения с оглед съкращаване, щото тогава, като се прекъсне последователността на мисълта, наистина може да почна да изглеждам като някой олигофрен! Нещата са свързани. Не бива по този начин да се намалява обема, чрез рязане, то е същото като да режеш части от нещо живо. Дано го съзнават поне това редакторите, ето за това се моля!
Ако имате някакви други препоръки или предложения, кажете, ще го поправим. Всичко добро, приятно ми беше да работим с Вас!
Хубав следобед Ви желая!
С поздрав: Ангел Грънчаров
ПОСЛЕПИС: Да добавя още нещичко. Един човек ми каза, че съм бил падал "много ниско" като съм бил стигнал дотам да давам интервюта за жълти вестници. Аз му отговорих ето какво: а то всъщност у нас други вестници освен жълти има ли? Тия, дето не се водят жълти, не са ли всъщност още по-жълти и от най-жълтите? Всичко е жълто у нас на "медийния фронт", на места е толкова жълто, че е вече... кафяво от жълтина! Тъй че изобщо не смятам, че дадеш интервю за жълт вестник е кой знае какво падение. При това е важно не какъв е вестникът, в който излиза дадено интервю, а значение има какво си казал в него. Аз не се срамувам от това, което съм казал, така че съвестта ми и чиста. А иначе от глупави предразсъдъци не страдам. Това заболяване е забранено за философите. Хайде чао!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар