Истината ни прави свободни

четвъртък, 10 юли 2014 г.

Продължавам да тълкувам представите за образование на една директорка с тъй чувствителна и поетична душа



Вчера продължих своето изследване (тълкуване) - виж Темелите, върху които се крепи човеконенавистническата административна система в българското образование - чиято цел е да открия и да изявя пределно ясно точния смисъл, скрит зад формулировките в логическо-литературния шедьовър, наречен "Заповед за уволнение" на "пълния некадърник" Ангел Грънчаров от българското образование, заповед, която директорката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината наскоро да напише - и не само да я напише, ами също и да я приведе в действие. Днес имам намерението да успея да проанализирам цялата останала част от този исторически документ, който съвсем скоро ще бъде предаден на вниманието на българския съд. Да опитам да осъществя замисъла си, пък да видим какво ще стане - и дали ще е възможно да постигна амбициозната си цел. Щото наистина скритият смисъл на този документ е направо колосален, дали да не взема да призова боговете да ми дават сила - та да успея все пак да постигна малка част от истински потребното ни? И тъй, вчера стигнах до ето този изключително важен момент:

• генерира напрежение и незаинтересованост от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал, както сред учениците, така и сред техните родители (видно от депозираните жалби);

Този, който "генерира" туй напрежение съм аз, ето, оказва се, чу тук съм определен за нещо като "генератор". Това изреченийце заслужава най-старателно тълкуване, то наистина е невероятно бисерче и на логиката, и на литературата. Дали един ден няма да го учат във факултетите подобно на това сега както учат ботевото "Настане вечер, звезди обсипят свода небесен..."? Да си плюя на пръстите и да се захващам с осмислянето на този шедьовър на човешката мисъл.

Аз уж бях, ако си спомняте, "пълен некадърник", сега се оказва, че имам поне тази способност - да генерирам напрежение; ох, отдъхнах си, че поне това не ми е отречено. За какво, собствено, напрежение става дума тук? Как така се напрягат толкова, и то не само учениците, но и техните родители даже?! При това успява да генерирам хем напрежение, хем незаинтересованост, един вид успявам да генерирам някакво чудато "незаинтересовано напрежение" - или някаква "напрегната незаинтересованост"; какво именно и по-точно генерирам тук остава неизяснено, поетът, в случая административната поетеса ни е оставила да гадаем. Казала ни е поне това: всичко се генерира и причинява "от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал". Леле-мале! Тук мисълта стана прекалено сложна: имало някакъв тайнствен "факт" на дълбока неудовлетвореност от... преподавания учебен матр`ьял! Що за учебен матр`ьял съм преподавал, ето това е интересно да се разбере - именно според преценката на тъй поетичната и чувствителна директорска душа? Какъв е този пусти учебен матр`ьял, който само от своя факт, от факта на своята наличност успява да поражда, да генерира такова едно неудовлетворено и незаинтересовано напрежение? Апропо, нима е толкова лошо учениците да са напрегнати по време на преподаването и ученето? Къде е доказано, че не трябва да се напрягат изобщо? А може би този коварен злодей Грънчаров ги напряга така жестоко или генерира такова страшно напрежение в ученическите души просто защото ги заставя да... мислят?! Ах, този душевадец, той тормози, видите ли, учениците да мислят?! Безсрамник неден! Учениците са неудовлетворени при това, от какво ли са хем толкова неудовлетворени, хем също така и толкова напрегнати? Ами най-вероятно заради това, че този мъчител (да, не учител, а мъчител вероятно е въпросният злодей!) ги тормози хем да мислят, хем да не знаят "правилната истина", за намирането на която, разбира се, не е нужно чак толкова да тормозим и тероризираме учениците да мислят, при положение, че тя така прекрасно ни е сервирана в премъдрите министерски учебници? Виждате ли сега на какво се дължи таз страшна и непоносима гавра, разбрахте ли сега кой е източника на туй непоносимо "незаинтересовано напрежение"? Но моля ви се, другари, това вече е нетърпимо: да мъчим учениците да мислят и да страдат поради това, че не им е съобщена или сервирана премъдрата министерска истина?! Тоя Грънчаров за кой се мисли бе, той нима иска да принуди учениците да почнат да си търсят някакви свои лични истини, различни от единствено-правилната и общозадължителна министерска истина в учебниците?! Виждате ли какъв злодей от класа ни е той, убедихте ли се най-сетне, че на тоя уволнението му е малко - щот заслужава направо екзекуция! Ама моля ви се бе, другари, откъде-накъде така ще се гаври той с учениците и ще генерира напрежение като ги тормози да мислят?! Защо трябва да се напрягаме да мислим, като предварително е ясно, че в единствено-правилната министерска мисъл, налична в учебниците, ни е дадена цялата възможна премъдрост?!

Учениците, вероятно - аз така си го представям - хем са напрегнати, хем са неудовлетворени, щото тоя злодей Грънчаров ги тормози да учат, сиреч, да мислят. Те са свикнали да получават "единствено-правилната министерска истина" направо в готов, смлян, удобен за поглъщане вид, а ето тук им се налага до попадат в една крайно стресираща ситуация, генерираща туй ужасно напрежение. Не, това повече не може да се търпи, другари, как така тоя ще тормози учениците ни да мислят, да търсят, да изследват и пр., чувствайки се при това толкова несигурни, дотам, че в крайна сметка стават и съвсем незаинтересовани? Щото незаинтересован, няма как, неизбежно става оня ученик, на който е отказано да получи дневната си дажба от "правилни мисли". Ето защо, както сами се убедихте, виновността и вредността на тоя злодей Грънчаров вече е доказана, той просто трябва да бъде... разстрелян, но хайде, щото живеем в хуманни времена, ще го уволним само! Особено щото напрежението било обхванало даже и родителите на самите ученици, което вече превръща проблема с тази напрегната неудовлетвореност в... социален, общодържавен даже. Откъде-накъде и родителите ще почнат да се напрягат заради това, което учениците правят в часовете по философия я? Я колко си е хубаво тяхното пълно безразличие спрямо това, което се случва на децата им в училище, но не, тук се намира един злодей, който така поставя нещата в часовете си, че почва да генерира ужасно напрежение в нашта позаспала социално-комунална действителност? Е, сфанахте ли сега зловредността на тоя Грънчаров: той, видите ли, почва да разпространява вируса на мисленето из цялото ни общество! Това именно е нещо, което вече не може да се търпи! А какво ще правим ако в един съдбовно важен момент всички, цялото общество, тотално... почне да мисли? Какъв кошмар само, а, представяте ли си? Пълна трагедия ще настъпи тогава! Ние затуй вземаме мерки: ще изгоним Грънчаров, та да миряса нашта социална реалност, нали така требе да се направи? Народът ненапразно го е казал: "Вържи попа, та да е мирно селото!", тоя Грънчаров да не си въобразява че някой ще допусне да бъде поп на нашто село, тая няма да я бъде. Освен това, другари, да не забравяме, че не попът, а партийният секретар, пардон, кметът, сиреч, директорът на школото де (ох, обърках се хептен!), трябва да дирижира положението в наше село! Къде дават да е иначе? Я го виж ти него! Ще ми генерира той напрежение, генераторът нееден!

Да спра дотук. Още много може да се каже по повод на гениалната и тъй поетична, преизобилна на смисъл формулировка, която директорката е благоволила да съчини, но нямам това време и място. Нека да оставим възможността човечеството само да се задълбочава още повече в нея. Геният е за това: да интригува и бъдните поколения. И затуй аз млъквам. И минавам към анализа и изследването на следващия не по-малко протресающий в неръкотворната си гениалност момент; видите ли, тоя същия злодей Грънчаров, мръсникът, си позволява да има:

• има формално отношение към цялостната организация на обучението;

Ах, тази Сатана, и това даже си е позволила тя, негодницата! Какво означава да имаш не друго, а тъкмо "формално отношение" и то не към друго, а към... "цялостната организация на обучението", аз лично трудно мога да си представя, щото, видите ли, нямам претенцията, че мога да обхвана с един поглед езотеричната мъдрост, съдържаща се в творение на администрацията като това. Формално отнасящият се към нещо, предполагам, е зает все с употребата на най-различни... "форми" на обучението, откъде може да произтече тази несъмнена формалност ако не от това? Значи, предполагам, тук така езотерично мислещата администраторка има предвид, че моя милост често експериментира с какви ли не нови форми било на преподаване, било на провеждане на часа, било с организация на някой друг компонент, примерно оценяването, начина на изявяване на учениците и пр. Многото "форми", в което се изразява този тъка изявен "формализъм" на въпросния Грънчаров обаче, мили ми другари, не бива да се схващат за нещо положително, щото от историята на световното изкуство знаем, че когато, да речем, в живописта, "единствено-правилната форма" на рисуване е била пренебрегната и художниците почват да експериментират с формите, сиреч, отдават се на безразделната свобода на творчеството, това довежда в един момент дотам, че... човек вече не може да познае какво именно е нарисувано на картината, дали това, което виждаме там, е крава, или е човек, или е някакъв краво-човек, а това вече, другари, е непоносимо, така не може! Има си една-единствена "правилна и научна" форма на отразяване на действителността, и това е социалистическият реализъм, при него когато художникът нарисува крава, цялото човечество с очите си вижда, убеждава се и разпознава, че това наистина е крава, а не някакво друго животно; когато пък нарисува човек, това също се познава, че е човек, при това е човек, излъчващ "правилни мисли", нали така? Ето, другари, и по отношение на такъв вид изкуство, каквото е преподаването на философия, требе да се придължаме към "единствено-правилния" метод, тук никакви формализми не са допустими, тук има една-единствена "най-правилна форма" и в нея трябва да бъде натикано всичко. Никакви експерименти! Никакви дирения не са разрешени в сферата на формата! И на съдържанието ,другари, не са разрешени търсенията и изследванията. Всичко требе да е еднакво, неслучайно поетът го е казал и написал: "В унификацията е спасението на нацията!". Ний сме привърженици на тоя принцип. Всичко у нас требе да е правилно. Откъде-накъде някакви там... плужеци като тоя Грънчаров ще си позволяват да имат "формално отношение", сиреч, да наблягат на формата, да експериментират в таз сфера и пр. Не, ний сме противници на способната всичко да съсипе свобода! Той изедник Грънчаров даже дръзна да промени и обичайната подредба на чиновете в кабинета по философия, какви ли начини на подредба на чиновете не предложи, в един момент даже почнал да предлага на учениците сами да си подреждат чиновете както искат (!), е, за да прекратим тия своеволия (щото ако ги допуснем току-виж учениците ще почнат да искат и в цялото училище да почнем да променяме не само подредбата на чиновете, ами и всичко друго!), та значи за да прекратим тия своеволия, ний премахнахме не само кабинета по философия, който тоя изедник Грънчаров беше уредил, ами и всички останали кабинети, въведохме нова организация на процеса на обучението, учителите станаха... номади, тръгнаха да циркулират от кабинет в кабинет със своите географски и исторически карти, със своите лаптопи, със своите мултимедии, със своите дебели речници по чужди езици и по български език, абе въведохме такава организация, която доведе до рязко покачване на здравословния начин на живот на учителството, виждате ли колко умно постъпихме ний, таваришчи?

Айде стига, да спра по тоя пункт дотук, виждате, че още може много да се пише, темата е благодатна. Виждате как геният с един щрих на четката успява да предизвика след това у нас, простите възприематели, такива богати асоциации, че човек може с часове да мисли, да тълкува, да пише и пр. Абе няма какво да се спори по този пункт, текстът, който анализираме, е преизобилен на смисъл, аз направо изнемогвам от смисъла, който така бурно се ражда в душата ми. О, как да спра този смислов ураган, дето вилней в душата ми? Не ураган, а направо цунами! Ще ме... убие този пребогат смисъл, аз си знам, че добре няма да свършат тия мои анализи. Що ли ги започнах изобщо? Но нека да минем към следващия момент, а той е (дръжте се да не паднете от стола!):

• липсва УМЕНИЕ за покриване и спазване на държавните образователни изисквания;

Как се "покриват" въпросните държавни образователни изисквания (за краткост нека да ги наричаме ДОИ, но предупреждавам, това не е свързано с... доенето на овце или крави, макар че може и да е сързано, разбира се, знае ли се кое какво е у нас?!), та как именно "се покриват" въпросните ДОИ, е отделна работа, щото нещо да бъде "покрито" е все едно да бъде скрито, примерно, грабваш една кърпа и покриваш нещо за да не се види. Примерно, покриваш... загорялата манджа в тигана, за да не те бие мъжът ти, щото е гладен и щото се е върнал току-що от работа. Нещата "се покриват" като връз тях се тури също така капак, или тук за друго "покриване" става дума? Думата обаче "спазване" пояснява какво има нашата мислителка. Требе да се спазват въпросните ДОИ, те са нещо като "свещена крава", а нали знаете как в Индия се отнасят към кравите? Кравите в Индия, казват, понеже са свещени животни, каквито у нас са въпросните ДОИ, биват оставени да се разхождат свободно където си искат, крава в Индия да не почетеш, да не я почешеш по шията, да не й се поклониш било равностойно на държавно престъпление. У нас като индийските крави почитаме само ДОИ. Не онова, а другото ДОИ. Как нашата поетеса с наклонности към администрирането установи това, че аз не спазвам ДОИ, е тема, която е за друг разговор, който скоро ще проведем. Но нека да бъда тук кратък, щото още много работа ме чака. За улеснение ще дам разбирането си под формата на нещо като метафора - с оглед да бъда разбран.

Става дума тук, забележете, за ДОИ не по някакъв друг предмет, а по философия, по философските предмети, изучавани в училище. Тия ДОИ, изрично искам да подчертая, са правени от наши български опитни философи, много изтъкнати, някои от тях аз ги познавам лично от много години (примерно Иван Колев, Ал. Андонов и т.н., да не изброявам всичките философи, които Министерството е използвало за тия неща през годините), тоест, тия ДОИ по философия са разработени чудесно, по един бих казал превъзходен начин. Философията по начало е нещо безгранично, огромно, необозримо, тя е такова странно духовно образование, чиито граници и предели трудно могат да се очертаят. По една-единствена тема от философията може да се направи цял курс, примерно темата за човека, за душата, за свободата и пр. Аз самият преди много години най-активно участвах в обсъжданията по тия държавни програми и стандарти по философия, участвах в тях още по-времето, когато се осъзна, че "единствено правилната философия", именно "марксистко-ленинско-комунистическата" просто трябваше да отиде... на боклука, а вместо нейния безразделен монополизъм-хегемония трябваше да се установи един философски плурализъм, тоест пълно многообразие на идеи, гледни точки, философии, теории и прочие; по всеки въпрос във философията има много теории, гледни точки, позиции, концепции и пр., и това нещо трудно може да бъде обхванато от една програма - пък и колкото всеобхватна да е тя. Аз още в далечната 1987 г. написах фундаментална статия по тия въпроси въпроси, тя излезе в тогавашното единствено философско списание, именно списанието ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ (тази моя статия може да се открие и в блога ми, сега просто не ми се дири, ако имам време днес ще я намеря да я видите). Както и да е, та в тази връзка държа да подчертая, че по тази тема, именно за ДОИ по философия, моя милост, тъй да се рече, съм нещо като доказан експерт, много съм напреднал в тази област. И точно на мен да ми се отправи такова едно нелепо обвинение, именно, че не умея да "покривам" и да "спазвам" ДОИ по философия, е нещо, което бе следвало да се отнесе към сферата на... фолклора, на народното творчество в тази си своя част, която е свързана с майтапите, с шегите, със смехотворното остроумие и пр. Та ето сега моята обещана метафора, белким тя помогне по-вярно да се разбере сложилата се ситуация.


Представете си една река, и то не каква да е, а много пълноводна - ето това, да допуснем, е философията. Или още по-добре, представете си необятното море - то още по-пълно изобразява същината на философията като едно необозримо духовно богатство. Или най-добре представете си... океана, да, него си представете, това е най-добре - ето какво е философията! Страхотно нещо е философията, думи нямам да ви предам, да обясня нейната величавост и грандиозност! Да допуснем обаче, че за жадните за мъдрост, за истина, за знания и пр. млади хора един професор по философия, комуто е възложено от г-н Министъра да прави ДОИ по философия, трябва да подбере нещичко от цялото това богатство, и ето, той гребва от океана една... кофа и казва: ето това ще бъдат наште български ДОИ по философия! Пийте донасита от тоя кофа, задоволете си жаждата, мили учители и ученици, ако щете, в тая кофа можете да опитате и да... поплувате, нали така?! Опитайте де! В кофа да се плува не знам как е, не съм опитвал, аз предпочитам да плувам поне в басейн, а най-вече в море. Вий опитвали ли сте да плувате в кофа, многоучена ми госпожо Директор? Ами опитайте ако още не сте опитала. Да не вземете обаче да сънувате таз пуста кофа, щото наистина е трудничко да си представи човек как може да заплува в кофа, а камо ли пък да опита да го направи! Е, за утоляване на жаждата на жадните за философия ученици таз пуста кофа май става, а, какво ще кажете? Изглежда става, ама не съвсем. Щото има едно решаващо неудобство. Ето какво.

Да оставим кофата, а да прибегнем тук до метафората, която съчини моя приятел Явор Ганчев, много я бива неговата метафора, а именно: представете си една обществена столова, в която трябва всички учители и ученици да ядат. Не ресторант, а столова - настоявам аз. Младите не знаят това какво е, то е изобретение на комунизма - огромната столова, в която предлагат само две-три манджи за всички, две-три супи, два-три десерта; примерно, компот от сливи и компот от ошаф, яли ли сте компот от ошав бе, маладие люди? И добре че не сте яли? Ами грис-халва яли ли сте? Та значи какво ще ядем в тази столова, или разписанието на гозбите, го прави... Министерството. Това именно са въпросните ДОИ. Има хора с всякакви вкусове, примерно има хора, дето не ядат риба, други, като мен, не ядат... овчо месо (Овчо мЕсо, така се поризнася, туй е любима дума на нашия народний кумир Боко), трети нещо друго не обичат да ядат. Да, ама не, днес сички ще ядат овчо, точка! Който не обича овчо, да мре, майната ми, ще се глезим тук да ядем кой каквото иска, тая нема да стане. И мнозина си остават гладни, щото не обичат подобни буламачи. Или си остават невежествени и неграмотни по много учебни предмети, включително и по точните науки, нали това отчита вече и самото Министерство? Затуй по философия, щото ний, философите, сме мъдри хора, ДОИ са разработени така, че са доста широка рамка, която може да задоволи различни вкусове. Е, в тази връзка аз искам да отбележа - и с това ще приключа! - че моя милост изцяло спазва рамката, наречена ДОИ, сиреч, обвинението на поетичната директорка или на директорката с тъй чувствителна и поетична душа, именно, че не съм спазвал тия изисквания, е изцяло неверно, сиреч, е една лъжа. Аз винаги съм преподавал по философия не нещо друго, а философия; ако бях преподавал по философия, да речем... химия, тогава можеше да ми се отправи обвинението, че не покривам и не спазвам ДОИ по философия, но аз в часовете по философия съм занимавал учениците си само с философия, никога с химия, с физика, с математика и пр. И при това съм спазвал ДОИ не като педант, не като буквоед, не като догматик "сталинского толка", а като философ с известни творчески потенции. Което означава, че съм търсил и предлагал на учениците си тъкмо онова от безбрежното богатство на философията (и на ДОИ), което съм преценявал, че за тях е най-доброто, най-важното, най-същественото. Точка. Да минем към следващото обвинение:

• хаотична и непоследователна организация на учебното време в часовете;

Тук, съобразно вече казаното, според представите и душевния хоризонт на поетичната директорка - или на директорката с тъй чувствителна, поетична душа - явно се има предвид, че в моите часове правя така, че учениците ми да се чувстват свободни, спокойни, да им помагам да се породи, доколкото това е възможно, подходяща настройка за занимания с философия, за продуктивно мислене и пр., сиреч, работя за това да има подходяща душевна, задушевна и духовна даже атмосфера, това обаче не става нито с команди, нито със заповеди, защото човешките души не са автомати, учениците не са роботчета, иска се време, е, тия всичките неща въпросната администраторка ги възприема и оценява като проява на "хаотичност", щото тя, не само предполагам, но и съм убеден, е гореща привърженичка на стахановската представа, според която, щом като училището е тухларна фабрика, а учениците са просто тухли, какво тогава пречи фабликата да почне да работи с шеметни обороти?! Да, "хаотичност", "непоследователност", "лоша организация" и пр., няма как иначе да бъде възприето от гледна точка на стахановците онова отношение към преподаването на философия, което се свежда то няколко опорни момента: това е най-деликатна, фина и човечна духовна дейност, а не... производство на тухли, на винтове, на бурми, гайки и болтове - или каквото там искате, но все от този порядък. Още навремето комунистите смятали, че чрез "правилна организация" и "строго планиране" щели да успеят да натикат живота в своите разсъдъчни схеми така, че всички до един хора да станат щастливи, при това да бъдат осенени не от някакво индивидуалистично, а от "единствено правилното" щастие, а то е такова, щото именно е "най-организираното щастие". Даже и ония, които не искат да бъдат по този организиран начин щастливи - вие представяте ли си какъв кошмар е "организираното веселие"?! - и тях насила ще направим щастливи, примерно, като ги натикаме в... концлагер! Като постоят там ще видите как тогава ще заобичат партийното и комунистическото тотално и правилно организирано щастие и веселие! Оказва се, че г-жа Анастасова продължава да е гореща привърженичка на този топ "организация на живота", докато животът, за да е живот, иска едно нещо - иска свобода. Не организация, иска свобода. Иска и човечност. Човечност и свобода са синоними, са думи с еднакъв смисъл. Думата организация е вредна за живота щото означава едно: диктат на самонадеяния разсъдък над живота. Този диктат на разсъдъка над живота, както убедително доказа човешката история в така трагичния ХХ век, води до едно нещо, води до тотален кошмар. И до ужасяваща бедност, в това число и личностна, душевна. По принципни подбуди, г-жо Анастасова, моя милост е върл противник на такова едно отношение към младите хора, такова едно отношение към "нехаотичната" и "абсолютно последователна" организация на "учебното време"; апропо, като сте с поетична душа ,ви съветвам да изхвърлите от употреба тия клишета като "организация на учебното време в часовете", те звучат внушително, но в тях кънти на кухо. Работите стоят иначе. Аз ви казах как. Безброй пъти съм ви казвал тия неща. Не пожелахте да ме разберете. Проблемът си е по-скоро ваш. Щото живеете с представите на едно друго, отдавна отминало време. А навън вече е ХХI век, мила госпожо! Да минем към следното покъртително обвинение-"констатация":

• липсва съсредоточеност, динамичност, експресивност в работата в часовете;

Леле-мале! Забележете, липсва не само съсредоточеност, но и динамичност, а като капак на всичко и експресивност липсва "в работата в часовете", видите ли? Нека да погледнем що е това експресия в тълковния речник, ний си го представяме, ама за всеки случай да проверим:

Експресия, мн. експресии, ж.: 1. Само ед. Изразителност; ярка проява на чувства, преживявания. 2. Кратка литературна или музикална творба, която е плод на моментно силно чувство, настроение, преживяване на автора. Музикална експресия.

Тук предлагам да опровергаем туй твърдение на така усърдно мислещата директорка с поетична душа по следния начин: абе нали твърдяхте, че в моите часове се било "генерирало напрежение", а напрежението какво е? Ами то е тъкмо експресия, проява на чувство, и то на какво само, а! Нервират се, по Вашата логика и терминология, моите ученици по причина на това, че ги тормозя да мислят и по този начин душата ги тресе от бурни чувства; ето, оказва се, моите часове са доста експресивни! Не е вярно, че липсва динамичност в часовете ми, може да липсва външна динамика, аз, примерно, не обичам да подскачам като някаква увлякла се от "експресии" шантава даскалица, аз съм спокоен човек, но безспорно е, по Вашето собствено твърдение, в душите на моите ученици текат в най-динамична форма съответните тъй богати вътрешни експресии. Ето, сърдете се на себе си, сама си се опровергахте. Аз затова ще продължа да издигам принципното настояване, че когато човек пише, трябва доста да мисли. Особено пък когато пише текстове, които след това ще бъдат гледани под лупа не къде да е другаде, е пред... съда! Ето следващото положение в тъй бисерната заповед:

• не умее да овладее учениците в час и да задържи вниманието им за провеждане на ефективен учебен процес;

Дрън-дрън-ярина! - така обичаше да казва моя велик дядо Васил - Бог да го прости! - от него съм научил този израз. Как се "овладяват" учениците в час бе, мила госпожо? А не допускате ли, че аз мога и да мога да ги "овладявам", а не искам, щото, да допуснем, съм противник на авторитарните подходи? Аз оставям учениците сами да се владеят, аз смятам, че това е истинското, щото с това Ваше външно "овладяване" виждате докъде я докарахме, учениците вече нямат дисциплина, вилнеят, буйстват и пр. Авторитарните подходи за "овладяване" вече са съвсем неефективни и доказаха провала си, така не стават тия работи, Вие в кой век живеете?! А в моите часове, бъдете поне малко честна и признайте това, има прекрасна обстановка, нали така, и то без никакво "овладяване", без никакво насилие: ние с учениците ми просто се разбираме. И си разговаряме най-спокойно. За никакво "овладяване" от моя страна на учениците не може да става. съветвам Ви, внимавайте с думи от този род, щото те имат и... сексуален подтекст; знаете ли как може да се възприеме умението за "овладяване" на учениците от една оправна и наперена авторитарна даскалица? Ами то за туй овладяване си има и друг термин, именно "насилване", "изнасилване" и пр. Е, ний сме противници на насилието, уважаема г-жо! Ний владеем душите с други средства, съвсем подходящи и човечни. Тия неща отдавна се знаят как стават, ама в нашите училища всичко е тъкмо наопаки на както трябва да бъде, та затова толкова се затруднявате да ги разберете. И затова сте се оплела в тия неща като... петел в кълчища.

Ох, писна ми! Пак стана дълго. Пак се изморих. Пак ми се иде да се разхождам. Пак спирам да пиша тук, на това място. Нямам сили вече. Друг път ще продължа. Хубав ден на всички! Владейте сами себе си, не се оставяйте да ви овладяват, нали ме разбрахте! Чао и до скоро!

ЗАБЕЛЕЖКА: Нека да оставя това, което ми предстои да анализирам още, леле, колко е много то! Ето го:

• учебният материал се преподава (нали изобщо не преподаваше?!) с неподходящи методи и похвати;
• използва свои разработки, които не следват изискванията и логиката на утвърдените от МОН учебници;
• като по този начин създава объркване и неяснота у децата;
• учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници;
• незаинтересованост на същия към проблематиката на учебния процес;
• прави впечатление ясната граница в подхода на различните преподаватели, като този на г-н Грънчаров е неприемлив за децата (как установи това? за някои ученици може да е приемлив, за други - не, но къде и как е констатирана 100% непримливост? изцяло голословно твърдение);
• не се постига усвояване на учебния материал и резултати на такова ниво, каквото е в класовете на другите преподаватели (как се установи това? или то е само субективно впечатление? в училището няма друг преподавател-философ, за да може да се направи такова сравнение; другата преподавателка е пенсионерка, приближена на директорката, при това е историчка - тя ли има по-високи резултати? кое именно е "по-високо" в резултатите - по-високи оценки ли е писала?);
• "лицето Ангел Грънчаров" (тя ме нарича лице, сякаш съм нещо като подсъдим или като дори осъден; трябваше да ме нарече "гражданинът Грънчаров") не притежава умения и активност за да може дискусията в неговите часове да придобие философски характер (а какъв характер има дискусията в моите часове? "нефилософски" ли? Как се установи и отчете това? Или и то е израз на субективно пристрастно отношение на особа, която хал хабер си няма от философия?);
• г-н Грънчаров (пак станах и бях произведен, кой знае защо, в звание "господин"!) е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина и много често (това "много често" е пълна лъжа!) търси по време на час (никога по време на час не е търсено такова! търсил съм го след часа) съдействие от ръководството, от педагогическия съветник и от класните ръководители;
• често (често? я помисли малко повечко? как обаче го разбра?) повишава тон на учениците,
• отправя нападки към тях (пълни глупости, изобретени от нечия фантазия!),
• не допуска мнение, различно от неговото (!!!),
• кара учениците да се чувстват незнаещи, неразбиращи като ги подценява (!!!)

- Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е Е) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения де предотвратява конфликти между учениците и самият него.


- НАВИЦИ:

• не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд;
• Тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал,
• индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия,
• а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики (похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е разбираемото, това изречение е несмислено)

- ОПИТ:

• не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях,
• да контролира добро темпо на работа (!),
• както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!)

Горните КАЧЕСТВА са необходими за:

Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига;

Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директорката-преподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици.

- Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез:

• използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.
• ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет - етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!).
• В следствие (не се ли пише: "вследствие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие.

ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (?!) на г-н Грънчаров доведоха до

• системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа
• и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава
• и техните родители, видно от:

(Изброява куп свои собствени съчинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното директорско бюро!) Тия всичките компромати са групирани в три раздела:

- Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив - 8 броя компромати

- Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати

(Тия съчинения на директорката - тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки "И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога - та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката!)

- Жалби - 9 броя компромати

(Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал, нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-директорката-и-синдикална-лидерка-и-първа-приятелка-на-директорката К.Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблюдатели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически анализатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.)

И след това пише с големи букви тъй жадуваното:

ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ