Истината ни прави свободни

четвъртък, 10 юли 2014 г.

Хрумна ми нещо сюблимничко - дали да не пиша за него до госпожа Министъра?

Това, дето следва, е откъс от днешното ми писмо до моя адвокат, откъс, в който ме сполетя едно бляскаво озарение:

Здрасти, г-н ...,

... Що се отнася до подигравчийския ми тон в последните ми писания - той наистина може да се възприеме като обиден, но за сметка на това пък е съвсем незлоблив. Иначе, ако пиша директно, повече боли. Или така по-боли? Не знам, не съм сигурен. То си зависи от човека. Но понякога трябва да заболи, та този човек да се поправи. За негово добро, по моето разбиране, това е позволено. Щом е за добро - всичко може! Разбира се, у нас не всички разбират това, за жалост.

Ако съм обидил някого толкова жестоко, нека да ме даде под съд - аз така и така остатъка от живота си явно ще го проведа по съдилища. Това е достоен край за един философ. Знаем, че така завършил живота си самият Сократ. Пък и други така са завършили живота си. Неудобно ми е да го кажа, щото е прекалено, но така завършва земния си път и Христос. За християнин като мен не е грях да последва учителя си даже и в това.

Аз като твърдя, че има въпросната госпожа поетична душа, един вид я лаская, това, понеже е дама, ще я размекне. Тия дни дори ми се ще да напиша нещо хептен подлизурско писмо до нея. Като експеримент. И ще й го пратя. Във връзка със заминаването на целия "колектив" на "екскурзия-семинар" в Хърватско (!), където тия, дето слушкат, ги чака неспирен четиридневен банкет с безплатни, с платени от бюджета на училището хърватски кюфтета. Та ще трябва да измисля нещо подходящо по този повод в блога, няма начин. Купонът трябва да продължава, лято е...

Тук ми хрумва нещо сюблимничко, дали да не пиша за него до Министъра? Става дума за това (не знам дали разбра), но учителката, която ме замести след уволнението им, е успяла да стори такава мечешка услуга на директорката, че повече от това не може да бъде: писала е... шестици отгоре до долу в някои класове (!!!), а във всички останали е писала предимно петици и шестици (!!!), тук-там е писала четворка, а тройки почти няма (за двойки да не говорим, което означава, че всички ученици са превъзходно подготвени по този предмет! Това означава, че тя собственоръчно удостоверява, че учениците, на които е преподавал този "доказано напълно некадърен преподавател" като мен са показали бляскави резултати по философия - и го е удостоверила с подписа си!

Тя преподава на тия ученици само месец, това са само 3-4 учебни часа, изключено е тя да е успяла да ги подготви за това така кратко време до такова бляскаво ниво. Аз съм им преподавал повече от 5 месеца, значи заслугата е моя. :-) Но какво стана в такъв случай с директорската теза за моята "пълна некадърност"? Този аргумент (а това са факти, резултати на учениците, установени от независим, пък макар и не дотам остроумен преподавател!) дали не може да бъде използван в нашето дяло - като аргумент срещу основната теза на тъй страстно мислещата директорка?

Какво ще кажеш? Една справка за годишния успех по философия на учениците, на които съм преподавал, е достатъчна и всичко в построенията на така усърдно мислещата директорка относно моята "крещяща некадърност" отива по дяволите! Аз смятам, че съдът ще се впечатли от това. Ти как мислиш? (Ще пусна това писмо в блога да видим дали директорката няма да почне спешна инициатива за намаляване на успеха на учениците барем в дневниците, щото за друго е късно! Ще стане чудесен гаф, превъзходен даже!)

Бъди здрав! Същото желая и на най-близките ти хора!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ