Истината ни прави свободни

вторник, 22 юли 2014 г.

Дали няма да оправим българското образование и училище чрез... магии?!


Както обикновено става в живота - а животът е голям шегаджия и присмехулник, никога не му вярвайте напълно! - откакто ме уволниха от работа, откакто, тъй да се рече, съм "безработен", почнах да се спуквам от работа, никаква почивка нямам, работя всекидневно на пълни обороти! Толкова много работа отдавна не ми се е струпвала на главата! Излиза, че за да заработи истински човек явно трябва да бъде... уволнен от държавната служба, ето тогава започва истинската работа! (Това именно показва защо някои "бодри калпазани" толкова много се врат да се наместят на държавна служба, по възможност началническа, "директорска"!) Какво ли не трябваше да работя: да свърша цялата онази тежка работа около подготовката за завеждане на съдебното дело против заповедта за уволнение (правя го не просто за да се върна на "леката" държавна работа, а по принципни, морални подбуди: да докажа по съдебен ред, че не съм "пълен некадърник", за какъвто ме изкара директорката на ПГЕЕ-Пловдив), то бяха проблеми с адвокатите, с Инспекция по труда, с какво ли не, е, реших го най-сетне този досаден проблем, дялото вече е заведено!

Да, но вместо да си отдъхна, аз продължих с още по-голямо увлечение работата си по създаването на цяла една поредица от видео-лекции за онлайн-обучение, тази идея ме завладя напълно, а по нейното реализиране имам още много работа. Ето, аз писах вече по този въпрос, може да се види тук: Когато българин печели и просперира нейде по света, това означава, че в негово лице печели и просперира и България!. Имам също много работа по издаването на философското списание ИДЕИ, на което съм главен редактор, до края на месеца трябва да завърша предпечата и да го пратя за отпечатване; и тук имам работа до шия, не зная как ще смогна! Да не говорим за това, че имам няколко започнати книги, всеки ден ставам с мисълта да продължа да пиша по някоя от тях, ала изниква друга, неотложна работа и аз зарязвам тази, която за мен фактически е най-важната, да, писането на книги за мен е най-важното ми занимание: щото книгите ми ще останат и когато мен няма да ме има, един вид, с мен всеки бъдещ човек от бъдещето ще може да разговаря когато отдавна ще съм умрял - като чете книгите ми! Аз съм такъв човек, че не мирясвам докато не доведа докрай някоя работа, затова предпочитам да запретна ръкавите, да оставя всичко, но да си довърша започнатото. Ето сега, с оглед на това, ми се налага да зарежа всички останали мои занимания, при това любими, и да се захвана с онова, което ми е най-неприятно: да напиша един... документ, който ми е много необходим; няма как, с пълно отвращение, дето се казва, пристъпвам към тази най-неотложна работа:

До Председателя на Комисията за наука и образование в Народното събрание
До Министъра на образованието и науката
До доц. д-р Ана Страшимирова - Председател на Комисията за защита от дискриминация
До Омбудсмана на републиката
До д-р К.Тренчев, президент на КТ "Подкрепа"
До г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив,

ЗАПИТВАНЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, адрес: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., ап. ..., e-mail: ...

Уважаема (уважаеми) г-жо (г-н) Председател на Комисията за наука и образование в Народното събрание,
Уважаема (уважаеми) г-жо (г-н) Министър на образованието и науката,
Уважаема доц. д-р Ана Страшимирова - Председател на Комисията за защита от дискриминация,
Уважаеми г-н Омбудсман на републиката,
Уважаеми д-р К.Тренчев,
Уважаема г-жо А.Пакова,

Простете че се обръщам по този, така да се каже, анонимен начин към някои длъжностни лица, но тъй като предстоят, да се надяваме, промени в Народното събрание и в правителството, та не зная при кого точно ще попадне настоящия мой документ; днес-утре досегашното правителство трябва да подаде оставка, вярвам, разбирате затруднението ми, от което предпочетох да изляза по такъв необичаен начин.

Позволявам си да ви информирам за... заключителните акорди на една наистина епохална, да не кажа грандиозна история, за която и преди многократно съм ви информирал; и понеже, предполага се, знаете за случилото се, смятам, че ще ви е интересен и покъртителния финал на тази същата история. Знаете, че моя милост беше уволнен от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, директорката на това учебно заведение, именно прочулата се из родните ни простори тъй героична г-жа Стоянка Анастасова успя да постигне заветната си цел и ме уволни по покъртителен "мотив", именно... "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител" и пр. квалификации, тя просто написа в тази заповед всичко онова, което се таи в тъй нараненото й, кой знае защо, сърце. Да, аз бях жигосан от нея като "пълен некадърник" и това си има своя ефект: както знаете, не бях допуснат за участие в обявен конкурс за директор на Езикова гимназия-Пловдив тъкмо на това "основание", именно, че съм, видите ли, бил вече жигосан от онази същата така безпощадна директорка като "пълен некадърник", как такива "пълни некадърници" ще стават директори на гимназии? (У нас, по тази логика, предполагам, директори стават хора, които не са "пълни некадърници", за да станеш директор на гимназия, вероятно, се иска да си поне само "некадърник" или що-годе "нормален некадърник", знам ли, абе някакъв атестат за некадърник требе да имаш, важното е да не си като мен такъв изтъкнат "некадърник", че да си получил впечатляващата титла "пълен некадърник"!) Както и да е. В тази връзка обаче искам да ви информирам за нещо по моя преценка много важно, и, не крия, ми е много любопитно как ще реагира на тази информация образователната институция особено в лицето на директорката на РИО-Пловдив г-жа Пакова, която би следвало да вземе най-сетне отношение, щото факта, за който ще ви информирам, е крайно фрапиращ, много показателен и т.н.

Та значи аз бях уволнен като "пълен некадърник" от това училище, след като съм преподавал философски предмети на учениците си поне 5 месеца през тази учебна година (два месеца в началото на учебната година бях в болнични във връзка с проведена по-рано операция). Уволнен бях на 19 май 2014 г., съвсем предпразнично, сияещата директорка ми връчи заповедта за уволнение под формата на най-свиден предпразничен подарък тъкмо в навечерието на 24 май, деня на духовността, на просветата, на учителите и пр. Колко трогателен подарък, нали така, вярвам, най-великодушно ще се съгласите с моята тъй справедлива оценка!

До края на учебната година оставаше само 1 месец. Предметите, по които аз преподавах, се изучават по един път седмично. По този начин директорката заложи превъзходна "бомба със закъснител" на преподавателката, която има щастието да ме замести. Защо се изразявам така ли? Ето защо.

Според тъй умната директорска заповед за моето уволнение на тия ученици пет месеца е преподавал един "пълен некадърник", ерго, тия ученици, по тази логика, на нищо не са били научени от него, сиреч, от мен. А и да са били научени на нещо, то понеже съм бил именно "пълен некадърник", то това, на което те са били научени от мен, е било "изцяло неправилно", сиреч, трябва да бъде по някакъв начин "избито" от главите на горките ми ученици! По тази същата тъй умна логика на директорката заместващата ме преподавателка е трябвало да реши за един месец само, сиреч, за 3-4 учебни часа, следните фатално важни задачи:

1.) Да отстрани деформациите, нанесени на съзнанията на учениците от преподаването на тъй некадърния техен предишен преподавател, именно от моя милост; това е доста трудна, а аз бих си позволи да кажа, и направо неизпълнима задача, щото такива деформации, веднъж нанесени, доста трудно се отстраняват;

2.) Да преподаде и то в съвсем "правилна" форма и то само за 3-4 учебни часа целия учебен материал, предвиден за цялата една учебна година (!), да го преподаде не само в най-правилен вид, но и така ефективно, че той да измести всички ония "неверни представи", които са се породили в съзнанията на горките ученици поради толкова продължителното преподаване на философия пред тях от един такъв "пълен некадърник", какъвто е моя милост;

3.) След като е преподала по някакъв магически начин този така обемист учебен матр`ьял, въпросната преподавателка, притежаваща, предполагам, някакви свръхчовешки магически способности, е успяла за същото това крайно ограничено учебно време и да изпита учениците, да провери и оцени напредъка им според най-новите постановки, които тя е внедрила, да ги изпита, но не само по веднъж, а, както е според разпоредбите, поне 4 пъти (!), за да е оценката им валидна;

4.) От само себе си се разбира, че тя преди това е била длъжна да не зачете, да игнорира всички ония оценки, които учениците са получили когато им е преподавал оня същия "пълен некадърник", уволнен така навреме от толкова мъдрата и справедлива директорка (тук възниква и коварният въпрос защо тази така мъдра директорка не уволни въпросния "пълен некадърник" по-навреме, защо го остави да нанася толкова поражения върху съзнанията на учениците, но ний ще спестим този така неудобен въпрос);

5.) Оценките, които са получили всичките тия ученици от цели 14 класа (!), на които аз, "пълният некадърник", съм преподавал в тия пет месеца, и на които преподава 1 месец чародейницата, която ме наследи, която ме замени, която беше назначена от тъй виртуозната в сферата на мисленето директорка на ПГЕЕ-Пловдив, та, повтарям, тия оценки, предполага се, са напълно обективни, справедливи и напълно отговарят на знанията, които учениците имат; щото тия оценки ще влязат и в техните дипломи, нали така?

Е, спирам дотук, въпреки че още много може да се пише по така интересния логически и психологически, а също така и нравствен казус, който аз като изследовател на феномените на нашето тъй чудато битие не мога да подмина. Тия дни си направих труда да се поинтересувам, да проверя какви оценки са получили за годината по философските предмети учениците от всичките ония класове, на които съм преподавал. И ето какво открих, ето какво установих, установих нещо, което влиза в доста интересно отношение и с твърденията относно моята "пълна некадърност" в така проницателната директорска заповед за моето уволнение, и с гореупоменатите интересни моменти:

Първо, открих, че учениците от същите тия класове са показали направо бляскави резултати по философия: има класове, в които учениците на 100% са получили само шестици (!!!), има класове, в които шестиците преобладават, а тук-там има само по някоя петица; четворки има доста малко, тройки още по-малко, а пък двойки, представете си, изобщо няма, което е чудесно постижение, нали така! Браво! Сега обаче идва крайно неудобния момент за тълкуването на тази наистина бляскави резултати, които са показали учениците, на които моя милост, "пълният некадърник", е преподавал цели пет месеца, а пък заместилата ме чародействаща преподавателка е преподавала само някакви ти там 3-4 часа. За прегледност ще се изразя съвсем синтетично и лаконично:


ХИПОТЕЗА ЕДНО: Оценките на всичките тия ученици са напълно справедливи, обективни (още повече че са писани от независим преподавател!), напълно заслужени, както и подобава да е.

ИЗВОД ПЪРВИ: Тия ученици са подготвени на такова едно високо ниво най-вероятно от въпросния "пълен некадърник", който им е преподавал цели пет месеца.

ИЗВОД ВТОРИ, АЛТЕРНАТИВЕН: Учениците са подготвени на това високо ниво с едни умопомрачителни темпове, които бият някогашните рекорди на самия Алексей Стаханов, героят-орденоносец от епохата на комунизма, който учреди стахановското движение, явно тази учителка е върла последователка на самия Стаханов, щом за 3-4 часа успя да постигне това, което други учители постигат за 7-8 месеца примерно! Безспорно е, че тази учителка за постигнатите магически резултати заслужава орден, и то не само един, г-н (г-жо) Министър, направете нужното тази героиня на труда да бъде наградена с най-висш орден!

ИЗВОД ТРЕТИ: Ако горните два извода са невъзможни, щото логиката на директорската заповед за моята "пълна недакърност" не позволява да е верен първият извод, а пък природните закони не позволяват да е верен вторият, алтернативният извод, то остава тогава една трета възможност: директорката на ПГЕЕ-Пловдив с помощта на първата й най-вярна помощничка вероятно са ходили да посетят някаква прочута... магесница (!), която е направила някаква чудодейна магия (!), такава магия, че всички ученици по свръхестествен начин (!) са придобили мигновено всичките ония знания по философия, които иначе, както излиза, няма как да получат предвид сложните обстоятелства, при които е протекло обучението им през тази настоящата година! Драга г-жо (или драги господине) Министър, моля, направете нужното щото този безценен опит да бъде внедрен във всички училища на републиката ни, сиреч, вместо учениците да ходят на училище и да се мъчат да учат, да мислят и пр., да задействаме по някакъв начин всички врачки, ясновидки и магесници на Републиката ни, те да направят нужните магически ритуали и магии щото учениците по този чудодеен и свръхестествен начин мигновено да придобият всички потребни им знания от всички области на науката и културата! По този начин, предполагам, най-сетне ще бъде преодоляна кризата в българското училище и България най-сетне ще процъфти във всеки един смисъл, щото, както е известно, от образоваността на човешкия потенциал зависи в този живот и в този свят комай всичко.

ХИПОТЕЗА ДВЕ: Ако оптимистичната хипотеза номер 1 е невярна, то остава тогава една втора, съвсем песимистична хипотеза, а именно, че оценките на всичките тия ученици са съвсем фалшиви и са им писани ей-така, само и само за да обикнат беззаветно новата си така щедра в писането на оценки преподавателка по философия, само и само, най-вече, да се изпълнят с най-възвишени чувства на лична благодарност и преданост спрямо така проницателната директорка, която успя, вярно, с известно закъснение, да ги отърве най-сетне от "тиранията" на "пълния некадърник Ангел Грънчаров" и т.н.

Ако е вярна тази втора хипотеза, ми е много интересна реакцията на отговорните висшестоящи инстанции, стигащи чак до Парламента и Министерството. Оказва се, че у нас, щом се случват такива неща, образованието е просто една пълна пародия на образование, при която всичко е възможно - нали точно това се оказва, уважаема (уважаеми) госпожо (господине) Министър на образованието? А Вие какво ще кажете по казуса, тъй стоически мълчаща госпожо Пакова?

Спирам дотук. С оглед този документ да не бъде прекалено дълъг и изискващ усилия при четене. Много ми е интересна реакцията на отговорните институции по този великолепен казус, с който имах добрината да ви запозная. Всичко добро ви желая и нови успехи в работата на тъй народополезното поприще, на която така всецяло сте се отдали!

21 юли 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОСЛЕСЛОВ: Този документ току-що беше изпратен до всички посочени по-горе отговорни институции като на имейла сложих следното заглавие: Запитване по най-важен въпрос, касаещ възможността по чудодеен начин да решим всички до един проблеми в родното ни образование!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ