Истината ни прави свободни

вторник, 8 юли 2014 г.

Всеки човек е важен, всеки човек е безценен, никой не бива да бъде обиждан


Вчера започнах да пиша - виж: Ний, философите, сме нещо като лечители на душите - поради своето изключително човеколюбие - един весел анализ на едно бляскаво литературно-административно творение, именно заповедта за моето уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование, издадена от Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив. Идеята ми беше да помогна да бъде изявен точния смисъл на написаното от нея, щото литературно-административните шедьоври имат тази особеност, че смисълът им се нуждае от тълкуване - иначе бяга, губи се, често и за самия творец, за самия автор. Тук сме изправени пред един такъв интересен феномен: въпросният текст ще се обсъжда дума по дума на съдебния процес, който ще се проведе по заведено от мен, жертвата, съдебно дяло, там, в съдебното дирене, ще трябва да бъде изявен точния, адекватния смисъл на написаното, който е твърде различен даже от оня, който си е мислил, че влага в него авторът, именно въпросната дама - овладяна при това от доста силни чувства към мен, обекта на нейната нескривана ненавист. Нейната заповед за уволнение е апотеозът на многомесечните й усилия да ми бъде отмъстено, а за какво именно е трябвало да ми бъде отмъщавано, се налага да бъде показано - именно чрез анализа на толкова заинтригувалия ме текст. Разбира се, за мен, като философ, е важно да бъде постигнат точния смисъл на всяко едно нещо; съдът, предполага се, също е настроен на тази вълна. В този смисъл аз в случая целя да подпомогна според силите си реализацията на тази важна задача.

Вчера в оня пространен текст анализирахме ето това базисно твърдение на толкова усърдната директорка: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция старши учител общообразователен учебен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ:

И тя започва да изброява с безпощадна... жестокост какви именно умения ми липсват. Разбира се, не обръща внимание на крайно неудобния въпрос: а този именно "А.И.Г.", сиреч, "безкрайно некадърния преподавател", подлежащ на безжалостно посичане, винаги ли си е бил такъв некадърник, или изведнъж, по неизвестни причини, си е загубил всички таланти и се е преобразил в "пълен некадърник"; виждате обаче, че тази така емоционална, сиреч, истинска дама (щото какво са дамите без своите изгарящи ги чувства?!), именно авторката, е изцяло безпощадна, тя затова и е така крайна, щом се е осмелила да твърди: този, когото мразя, е "пълен некадърник", ни сантим по-малко! Разбира се, така трогателната й теза следва да бъде доказана, да, има това леко неудобство; тази нейна теза следва да бъде и убедителна, и в логическия, като аргументация, и в психологическия, и в нравствения, и в правния, и във всеки един смисъл. Първото, което хрумва на непредубедения читател на този умопотресаващ с искреността си документ, е безкрайната, направо удивителната искреност, с която дамата демонстрира ненавистта си; примерно, на всеки човек ще хрумне примерно това: как е възможно по такъв начин да оценяваш един свой колега най-малкото, щото и директорките, да речем, също са учители?! Не е колегиално, бих си позволил да кажа, безчовечно е по такъв жесток начин да хулиш един човек, една личност, отричайки всякакви, да, абсолютно всякакви ценни качества у него, един вид, овладяна от силна страст, да го правиш, дето се казва, "на пет стотинки", именно, да твърдиш, че тоя специално не струва даже и пет стотинки. Така за един друг човек не се говори, дори и, да допуснем, ти самият си нещо като гений, а пък този друг човек, да допуснем, е скромен, не кой знае колко талантлив човек; вина за това кой колко е талантлив ний не носим по простата причина, че талантът е дар, който се дава по природа от нашия милостив Създател; той всекиму нещичко е дал, едни е надарил обаче твърде щедро, други е ощетил, защо го и направил си е негова работа, но точно на това основание ние никому не можем да приписваме някакви вина за това какви са талантите му, а пък да твърдиш, че някой си е "пълен некадърник", е едно доста странно и рисковано твърдение, което явно все с нещо е мотивирано, явно на нещо се дължи, има си, дето се казва, своята обосновка.

Няма случайни твърдения, всяко твърдение се опира на предпоставки, а ако е по-фундаментално, изхожда от някакви базисни постулати, които са нещо като аксиомите в математиката: от нищо не следват, но всичко от тях следва, всичко от тях произлиза. И постулатите, на които всичко останало се дължи, трябва да бъдат интуитивно истинни, те се приемат на вяра тъкмо защото в тях съзираме една очевидна истинност; разбира се, те трябва да са приемливи изначални предпоставки на нашата мисъл, щото ако са неприемливи, ще си имаме проблеми с по-нататъшното обосноваване, един вид, в един момент ще се издъним: ще ни доведат до крайно несъстоятелни изводи. Ний, философите, сме хора, които сме твърде придирчиви както към своето собствено мислене, така и към мисленето на всички други, които се опитват да мислят. По тази причина сме и крайно много мразени: щото ни се налага постоянно да изтъкваме недъзите в мисленето на този или онзи. Е, умните хора са ни благодарни, че като им изтъкваме грешките, като им посочваме заблудите, по този начин сме им помогнали да се отърват от робуването на неверни представи и пр.; но, за жалост, не всички хора са така добре мислещи, са така добре съзнаващи собствения си интерес. Има хора, които се обиждат, вместо да са ти благодарни, че си му помогнал. Има всякакви хора де, това си е нещо като аксиома, то в това няма нищо лошо де, на това основание животът ни е така вълнуващ, нескучен. Аз имам подозрението, че г-жа Анастасова за нещо твърде много ми се е обидила и истерично търси начин да ми отмъсти - имам предвид с въпросната своя заповед за уволнение. Да, обаче в живота, пък и в правото, не е разрешено да се възползваш от властта си за да навредиш на един друг човек, и при това да си воден от изцяло лични капризи, чувства, обиди и пр. Тия неща не са разрешени, щото ако са разрешени, животът ни ще се превърне мигновено във всеобщ и при това съвсем кошмарен хаос. И който си позволи такива неща, него, така да се каже, "го шибват през пръстите", именно за да му покажат, че така не бива и не може. Да се надяваме, че съдът в нашия случай ще си изпълни задължението и ще парира, ще осуети тази недопустима злоупотреба с власт, която констатираме във връзка и по повод на този иначе доста интересен документ.

Вчера в коментарите някой се погрижи да подпомогне тезата на директорката и написа ето това трогателно разсъждение; авторът му се е представил като "Димчо Трифонов"; я да видим какво твърди този мислител, който адвокатства в полза на тезата на ответницата (нека да я наричаме така, щото в заведеното съдебно дяло тя ще бъде именно такава, а пък моя милост ще е ищецът):

Не разбирам как би могла да се обоснове тезата, че индивид, който извършва професионална дейност продължително време, като стартът в тази дейност е бил, да предположим много успешен – отличие при завършване на необходимата степен образование, успешно придобиване на по-висши позиции и квалификации гарантират доживотно (до пенсионно) изпълнение на професионалните задачи на същото високо ниво. Не е случайно, че поради най-различни причини – здравословни и психологически проблеми, семейни, различни зависимости, драматични житейски ситуации и мн. други се отразяват на нивото на изпълнение на професионалните ангажименти и затова при много професии с висока степен на отговорност има периодична проверка – реподбор или друго за доказване на необходимото ниво, както, разбира се, даване на шанс за преодоляване на появили се дефицити по някаква причина.

Колко мило, нали? И как внушително звучи, нали така? Обосновано, научно, безпощадно "убедително"! И дори с претенция за съвременност, думата "реподбор" в това отношение доста се набива на очи. Нека обаче да осмислим по-внимателно двете очертали се вече тези:

1.) С практикуването на дадена дейност човекът развива своя изначално даден му талант и придобива едно безценно качество, именно т.н. опитност; по тази логика колкото повече се занимава с даден вид дейност, човекът, личността, особено пък надарената с някакви таланти личност става все по-умела, все по-качествено се справя със задълженията и с отговорностите си;

2.) Поради крайно случайни субективни предпоставки (мислителят Димчо ги изрежда ето как: "здравословни и психологически проблеми, семейни, различни зависимости, драматични житейски ситуации и мн. други") е възможно изведнъж, ненадейно, човек да загуби квалификацията си, "нивото на изпълнение на професионалните му ангажименти" изведнъж рязко да спадне, работата му да се влоши и пр., поради което всеки човек следва да бъде подлаган на "периодичен реподбор", за да докаже "необходимото ниво", а и също така да му се даде "шанс за преодоляване на появили се дефицити по някаква причина".

Ето ги двете тези в техния гол, така да се каже, вид. Г-н Димчо Трифонов твърди, че било възможно вместо, като практикуваш дадена дейност, да ставаш по-опитен и умел, един вид случайно да ти пропадне опитността, да почнеш да ставаш по-неопитен, да почнеш да губиш уменията си; да, може, това е възможно, но то, дето се казва, изобщо не е сигурно! Може да стане, но и може да не стане; обикновено не става. Е, има изключения, потвърждаващи правилото, именно, че човек в практикуването на дадена дейност развива талантите си, напредва в опитността си, това, така да се каже, е аксиома, неподлежаща на оспорване. Същият тъй любезен мислещ господин прави уговорките, че това, което той изтъква, особено много важало за "много професии с висока степен на отговорност", към които, предполага се, се отнася и учителската. О`кей, приемаме, че в случая с "пълната некадърност" на "лицето А.И.Г" (както директорката ме нарича, увличайки се прекалено, на едно място в своята заповед-шедьовър на литературата и на логиката, сиреч, на философията!), която се е появила така ненадейно поради "някакви особени обстоятелства на живота", е станало точно така, аз по някакъв чудодеен начин съм загубил квалификацията си и съм се преобразил във въпросния "пълен некадърник". Простете, но ми се налага да помогна за разнищването на този въпрос, щото той, виждате, има фундаментално значение. Успее ли директорката да убеди мислещото човечество, в това число и твърде придирчивата спрямо мисленето особена негова част, каквато са правистите, в това число и съдиите, че е станало точно така, именно, че аз съм се "онекадърностил" внезапно, то тя ще има пълното право да тържествува, щото истината ще се окаже на нейна страна. Аз пък, като ищец, трябва да докажа противната теза, именно, че и по принцип, но и особено в конкретния случай, има достатъчни основания да се приеме, че не е настъпил такъв необусловен от нищото срив в моите, да предположим, умствени сили и в другите способности, които са така ценни за практикуването на професията на един учител по философия и по гражданско образование.

Да, един учител ще бъде "пълен некадърник", примерно, ако внезапно си е загубил... ума, обезумял е, също така, да допуснем, си е изгубил също така и... речта, един вид не само е обезумял, но и е онемял; не само се е побъркал, но и, ако не е съвсем онемял, е почнал да приказва "несвързани приказки", поради което вече е станал неполезен, именно вреден за учениците си, за обучението на нашата тъй усърдно учеща и мислеща младеж. Виждате как тезата на тъй последователната г-жа Анастасова пак почва да бие към набеждаването, че моя милост, видите ли, "нещо не е наред с психиката", подобна диагноза тя ми написа директно в друг един документ, наречен "производствена характеристика", отправи го в ТЕЛК, идеята й беше "да докаже", че въпросният силно дразнещ я преподавател по философия е "психически ненормален", с оглед след това, на такова едно основание, да ме уволни; е, това нейно желание не биде задоволено, щото ТЕЛК и психиатрите черно на бяло написаха, че съм здрав (да пази Господ, щото тия неща с психиката ни са така фини, че никой не знае кога някой ще го сполети беда в това отношение, при това, да подчертая, тук никой не е застрахован да пострада, даже и такива висши същества като директорите на гимназии и инспекторите могат да бъдат в някой момент застрашени от тежки психични проблеми), та значи психиатрите тогава приеха, че директорската "психиатрична експертиза" не струва, отхвърлиха я, ето, на неуморната директорка се наложи по друг начин да задоволи жаждата си за мъст: и нея в един момент я овладя мисълта да ме обяви за "пълен некадърник", на това именно умно "основание" да ме уволни, което тя, въодушевена от така мъдрата си идея, незабавно стори при първа възможност. Да, обаче и тук, както виждаме, възникват някои "леки неудобства", и то предимно от логически, смислов, сиреч, философски, а пък по-нататък, както ще видим, тия затруднения ще придобият още по-категорично изражение, щото ще опрат до начина, по който въпросната директорка разбира образованието, ще стигнем до момент, в който ще се сблъскат две философии и стратегии на образованието, работите, забелязвате, съвсем не са така безобидни, както тя си ги е, предполагам, представяла - щом е дръзнала да напише своята, както се изразяват братята-руснаци, "сногшибательная" заповед за уволнение, тази дума може да се преведе, условно, разбира се, като "умопомрачителна" (за друга дума не се сещам в момента, а нямам време да проверя в тълковния речник).

Така, да се върнем в разсъждението си до момента, до който бяхме стигнали, а именно, че директорката фактически благоволи да ме определи, меко казано, като човек, който в разцвета на силите си е бил овладян от нещо като "прогресиращо малоумие", аз, бидейки учител по философия, в нейната представа съм почнал един вид да "обезумявам", да си губя разсъдъка, което, казах, е пак вид... психиатрична диагноза (и те психиатрите добре знаят, че такава пълна загуба на разсъдъка, която директорката на гимназия с неоспоримо влечение към психиатрията ми приписва, е характерна тъкмо за най-тежките психични заболявания!). Да, но аз вече имам съвсем официална психиатрична експертиза и там, в изследването на интелекта ми (да, наложи се да бъда подложен на психологическо изследване на всички основни мои душевни сили!) ми беше дадена съвсем успокоителната констатация, че с мисленето съм "изцяло наред", сиреч, безпокойствата на тъй загрижената директорка с наклонности към психиатричното поприще, са, дето се казва, "изцяло излишни" и несъстоятелни. С емоциите, с волята и пр. също съм наред, което именно и показва, че имам всички душевни предпоставки качествено да си изпълнявам задълженията като учител по философия. Нещо повече, бих си позволил още нещо важно да добавя, въпреки че може някому да прозвучи нескромно; та ще си позволя да акцентирам и върху ето този съществен момент:

Известно е, че Спасителят е изрекъл ето тия думи: "По делата им ще ги познаете", сиреч, колко наистина струва един човек или една личност си личи по проявите му, по постъпките му, по това, което той прави. Аз, така да се рече, съм доста изявена личност с многостранни, да го наречем така, прояви. Освен че съм учител по философия съм и нещо като писател, философски писател, имам написани и издадени много книги (признавам си, не знам им вече точната бройка, но отделните заглавия може да са вече над 20; изглежда само Вучков ме превъзхожда по брой на написаните и издадени книги, но къде ти аз мога да се меря с Вучкова, простете за нескромността да туря своето име редом до неговото!). Сред написаните от мен книги има и цяла една група, които са тъкмо учебни помагала по всички преподавани в нашите гимназии (пък и във философските факултети на университетите) философски дисциплини и предмети; някои от тия мои учебници или помагала са преиздавани дори по 4 (!) пъти, почти всички поне са преиздавани два пъти, някои от тях имат и известна популярност, примерно моето помагало по психология; както и да е, тия неща все нещо говорят. Напоследък пък написах цяла една поредица от книги, посветена на ситуацията в българското образование, изследвах всички проблеми в тази фина духовна сфера и предложих на читателите, пък и на "отговорните инстанции" своето разбиране за начина, по който могат да се решат всичките тия проблеми с оглед българското образование да излезе от безпътицата, в която затъна и все още необезпокоявано продължава да затъва. Аз съм един от най-активните дейци на движението за едно ново свободолюбиво образование, много работя в тази област, което си личи и по всекидневно водения мой блог, в него публикациите по тези теми са изключително много. Е изобщо има ли смисъл да споменавам и такава една моя активност като издаването на философското списание ИДЕИ, на което моя милост е главен редактор и основател? то излиза вече шеста година, три пъти годишно, такава му е периодиката, това също е постижение, с което имам основание да се гордея: списанието работи за духовното укрепване най-вече на младите.

Ако пък погледнем неуморната ми дейност (и аз, като своята бивша директорка, съм неуморен, ний с нея много си приличаме!) на едно по-ниско ниво, именно на ниво училище, аз и в училището много неща съм направил: в своето преподаване се придържам към най-новите, модерни и продуктивни подходи, радетел съм за преодоляване на стереотипите на тъй вредната, според моето разбиране, авторитарна и командна педагогика, много неща съм писал по тези въпроси, а в писанията си съм отразявал ония според мен ценни находки, които съм откривал във всекидневното си общуване с учениците си. Като капак на всичко от години водя един ДИСКУСИОНЕН КЛУБ на преподавателите и на най-добрите, на най-сериозно мислещите ученици, който е излизал с безброй инициативи, насочени все към подобряване на живота в нашата училищна общност, към усъвършенстване на отношенията, старали сме се да показваме, че има много практични решения, които наистина могат да доведат училището до създаването на една наистина плодотворна и творческа обстановка и пр. Много пъти съм бил канен и съм участвал какви ли не предавания на централните медии, където са обсъждани проблеми не само на образованието, но и на културното състояние на народа и страната ни, щото аз, така да се рече, благодарение на блога си придобих известна популярност и дори влияние над много хора (приятелите, феновете ми във фейсбук са 5000 човека (това е горният лимит за приятели и поклонници, повече не се разрешава!) и все се глася да пренеса дейността си там във формата за "публично известните личности", щото там почитателите вече могат да бъдат неограничен брой. Излишно е да казвам, че цялата моя така разностранна дейност беше посрещана от въпросната директорка или с убийствено хладно мълчание, или с открита неприязън, толкова, спирам: това все нещо показва. Показва или неразбиране, или пък... коренно разминаване на нашите разбирания по абсолютно всички въпроси, показва коренна несъвместимост на нашите ценности, убеждения, на нашите философии. Това разминаване, разбира се, не е болка за умиране, то е нещо много естествено (всички еднакво не можем, слава Богу, да мислим!), но ето, директорката в тази връзка дръзна да покаже, смея да твърдя, една шеметна поредица от изцяло неадекватни (и несъвременни) реакции, увенчани с нейната, да се изразя по-меко, смехотворна заповед за уволнение, за изпъждането ми от "нейното училище".


Моето лице когато те мислят, че мъжката логика е по-силна :-)

Та във връзка с моите така разностранни изяви, в това число и чисто творчески, аз бих си позволил да задам следния крайно неудобен за някои особено напреднали в мисленето лица въпрос: свидетелстват ли всичките тия мои изяви, че, първо, в дейността ми се забелязва "рязък срив" и нещо като "цялостно пропадане надолу", и, второ, показват ли тия всичките мои изяви, че моите интелектуални сили, кой знае защо, изведнъж са... "изцяло пропаднали", а аз, той да се рече, съм "решително обезумял", един вид, според тъй любезната директорска "диагноза", съм си... загубил разсъдъка? (Щото, както вече доказахме, един "изцяло некадърен" учител просто няма как да е "с всичкия си"!) Нека уважаемата ответница да помисли повечко върху тия два въпроса, мога да й пожелая в тази връзка приятно мислене! Разбира се, нейната така разточителна теза за моята "пълна некадърност" й се налага тепърва да я доказва, сиреч, да отговаря на още по-неприятни въпроси от тези, и то да отговаря пред съда; все пак живеем в цивилизована страна и съвсем не е безобидно да дръзнеш да наречеш един човек току-така, за едното нищо, или само защото той не ти харесва, да го наречеш, значи,... "пълен некадърник"!

Да, обаче тя си мисли, че вече е "доказала" сногшибательната си теза в своята епична заповед за уволнение; да има много здраве от мен, но тази нейна илюзия съвсем скоро ще бъде развенчана, ще бъде разбита на пух и прах, и то в логическия, в смисловия план, щото нали знаете, можем да си плямпаме или да си пишем каквито си искаме думи, но цялата работа е в тях да има поне някакво зрънце смисъл. Ако няма, тогава всичко отива по дяволите - ако не, както е в случая, съвсем изначално е отишло по дяволите, щото самата мисъл да изкараш философа Ангел Грънчаров за... "пълен некадърник", за "малоумен", за "мързелив" и пр. е по начало крайно подозрителна откъм смисъл - да се изразя ето така, значително по-деликатно, щото мога и иначе, значително по-твърдо, но се възпирам.

Още не съм пристъпил към анализа на конкретните словесни бисери на неуморната г-жа Анастасова, а толкова нещо написах! Дали наистина нещо не съм мръднал, а? Дали човек като мен, който се опитва и старае всяко нещо да осмисли, да намери точния му смисъл, всяко нещо основателно да изведе, дали такъв човек, питам, в нашенските родни условия, дето всички поголовно ги мързи да мърдат мозъците си, дали това, питам, наистина не е свидетелство за... "мръдване", дали не е свидетелство и за... "ненормалност"?! Леле, ами ако без да искам докажа тезата на директорката, тогава какво ще правя?! Да, ами наистина, там, където немисленето е норма, там, разбира се, мислещите са ненормални, има ли нещо по-понятно от това?! Явно съм съвсем "ненормален" след като всяко нещо се старая най-прецизно да го осмисля, аргументирам, изведа, обоснова, докажа и пр. Вчера една гражданка, по професия учителка, ме наруга крайно щедро, бил съм, видите ли, "невъзможен досадник", щото съм бил "ужасяващо многословен", е, аз не знам мисли да могат да се изразяват не с думи, а с... мучене или ръмжене! Казват, нинешната министърка на спорта имала била учена дисертация по тия нечленоразделни животински звуци за изразяване на мисли, но аз не съм така напреднал като нея - и затова знам ето това: многото мисли няма начин да не се изразят и с много думи. Е, разбира се, аз нямам претенцията да съм като колегата... Шекспир, не съм и като другите гениални поети, като Ботева и прочие, те са гении, аз, да допуснем, само имам известен талантец; те затова могат и с малко думи да кажат много, то това е чудесно; аз обаче, доколкото мога, се старая, виждате, да бъда кратък, но то невинаги се получава, а не може човек да се откаже от смисъла. Апропо, абе и самият Шекспир е един словоохотливец и сладкодумец, и той доста думи използва, е, да не го наричам плямпало, но и неговите герои страшно много дърдорят, нека да си говорим правичката! Тъй че аз съм извинен; пък и в тази област, писането, имаме свобода, ето, даже и хартия не хабя като пиша на компютър и в интернет, защо тогава да ме ругаят толкова? Е, у нас много ругаят ония, които мислят, наричат ги как ли не, това "ненормалник" е най-малкото, е най-нежното, а иначе какви ли не обидни думи намират за такива: я един Костов (да дам поне един пример извън моя) как хубаво го обругаха и оплюха я?!

Така. Казах принципно важното по моето разбиране. Още малко ми остава и пристъпям към конкретния литературоведчески и смислововедчески анализ на бисерното творение на въпросната неуморна госпожа-директорка-и-така-очарователна-мислителка. Да, крайно много е очарователна в мисленето въпросната административна особа, аз това нещо съм й го казвал директно в очите, поради което, дето се казва, съм заслужил изцяло нейните неудържими симпатии. По повод на вчерашното ми писание по същата тази начената тогава тема един мой близък човек, познат от фейсбука, ето как изрази овладялата го емоция:

... Относно това, което прочетох днес, ще ти кажа само едно: човече, ти си й взел здравето! ... Да няма човек противник като теб! Ами как искаш да те трае? Опитай се да й влезеш в положението.

Да, аз съм вероятно безпощаден в туй отношение. Имам, не крия, големи изисквания към хората, които имат някакви претенции в сферата на мисълта. Няма значение какви са тия хора, дали са мои ученици в класната стая, дали са журналисти, политически величия, дали са славни директорки на училища, инспекторки, шефки на инспекторати, министерства и прочие, аз никому не прощавам! Такъв съм си! Прочее, такава ми е и работата. В една страна, прочута с немисленето си, ако философите нямат безпощадни претенции към обучението на природонаселението в мислене, тогава всичко в тази страна безвъзвратно ще отиде по дяволите. Ето, ний, философите, поне някои от нас, правим нужното да си изпълняваме дълга. И да си носим... хомота или ярема. И да си плащаме за този лукс. Да плащаме цялата цена. Да, знам, на много хора съм ненавистен. Мразят ме дотам, че се задавят от злоба. Плюят жаби, гущери и змии само като чуят името ми. Нека да ме мразят - щом така им харесва. Ти им правиш добро, те те мразят - майната им тогава! Аз обаче дълга си няма да потъпча, от него няма да дезертирам. Независимо от нищо. Не ща немислещите да ме аплодират. Предпочитам да ме мразят.

Завършвам със следното. Директорката на ПГЕЕ-Пловдив в моите очи се провали като мениджър от оня момент, в който тя, вместо да се постарае да се възползва от услугите на мислещ човек като мен, разпозна в мое лице "народния враг" и дори "злодея", подлежащ на гонения - и на безпощадна война. Добрите мениджъри са добри защото умеят да съхраняват и да увеличават личностния потенциал на организациите, които ръководят, а не да го пропиляват. Една организация процъфтява под грижите на такива добри мениджъри (ний имахме такъв способен мениджър, имам предвид предишния директор на ПГЕЕ-Пловдив инж. Ванелин Паунов), а слабите, неспособните мениджъри се разпознават най-вече по това, че те не правят друго освен да разгонват всичко талантливо, нестандартно, дейно, мислещо, кадърно и пр. от организациите си - и, респективно, да се обграждат с мило усмихнати подлизурковци; щом се случи такова нещо в една организация, това е предзнаменование, че тази организация и тръгнала към неминуемата си гибел. Точно това се случи в организацията, ръководена от въпросната администраторка Анастасова; преди три години започна това шеметно движение към провала. Направих всичко, което е по силите ми, да въздействам на въпросната особа, ала, уви, не постигнах нищо: тя все повече и повече се изпълваше с решимостта да се разправи с мен, пък било то и по най-недопустимия, неправомерен и незаконен начин. Позволи си, за да си постигне целта, неща, които рядко някой администратор ще си позволи. Случиха се ексцесии, които аз надлежно описах в блога си. И то не просто в някакви там есета, а в цяла една епохална поредица официални документи (жалби, отворени писма, доклади и пр.) до отговорните институции, в които представих моята гледна точка спрямо случващото се. Въпреки това директорката не прояви желание за диалог и за помирение, а продължи атаките си. Всеки друг на нейно място би се постарал да намери път за спечелването на човек като мен, аз съм изключително добронамерен и благ човек, всички, които ме познават, прекрасно знаят това. Не, тя ме възприемаше като "зъл враг", подлежащ на смазване! Защо ме е възприемала така, на какво се дължи това нейно в корена си неадекватно възприятие на моята личност и особа, ще се наложи да разтълкувам по-нататък в своя очертаващ се да бъде "сногшибателен" философско-психологически и правен опус.

Но нека сега да спра дотук. Изморих се, признавам си, но пък се радвам, че успях да кажа някои най-главни, имащи фундаментално, принципно значение неща. Следващия път ще се постарая да обясня ония ценностни (идейни, духовни, личностни и пр.) разминавания, които с необходимост доведоха до превратното възприятие от страна на директорката на всичко онова, което аз съм направил - и в реалното си поведение като учител, и като обществена фигура, като ангажиран гражданин, и като радетел за ново образование и пр. Някои хора се настроени така, че се радват и се възхищават на ония, които нещо правят, които са активни, които много работят. Други хора се изпълват със злоба и ненавист като възприемат гледката на един инициативен, мислещ, търсещ истината на живота си човек. Хора всякакви. Това е животът. Това, че някой не е като нас и, примерно, ни превъзхожда в някакво отношение, съвсем не е екзистенциална трагедия и основание не просто да го мразим, а и да искаме унищожението, смачкването му. Не, този човек е същинско богатство за нас. Ако спечелиш един такъв човек на своя страна, то ти самият неимоверно ще се обогатиш. Ако го пропъдиш, сам себе ще ощетиш. Ти самият ще станеш по-беден. Ние сме богати не само заради това, с което нас самите Бог ни е надарил и ни е отредил, а и с това, с което е надарил и е отредил на ближните ни. Този ближен, човекът до нас с всичките си богатства, ако го предразположим към себе си, и нас обогатява, и нас надарява с всичките си таланти, дарби, богатства.

Сега разбрахте ли защо някои хора са така ужасяващо бедни - в духовния, в личностния смисъл? Щото не са си направили труда да черпят от ресурса на ближните си хора, да се ползват от техните богатства. Така стават нещата в живота. Всеки човек е безценен. Всеки заслужава да бъде ценен, да бъде оценяван подобаващо. Всеки друг човек, независимо какъв е, е интересен и заслужава да бъде спечелен. Ония, които се държат неадекватно към другите, са най-нещастните хора на тази земя. Те са озлобени, завистливи, страдащи, самотни, лицемерни, фалшиви. Ужасна е тази тяхна участ. Не я желая никому. Хубавото е, че всеки може да спаси душата си - докато сме живи имаме тази възможност. И дори като допуснеш съдбовна грешка, винаги, като осъзнаеш грешката си, можеш да я поправиш. Стига да не е непоправима грешката ти. Щото, като си позволим да си играем с други хора, като си позволим да се погаврим с тях, може да стане и нещо невъзвратимо. Може, примерно, да повредиш фатално здравето на този човек. И така да го убиеш. Но докато не се е стигнало дотам винаги можеш да свърнеш обратно. И да поправиш отчасти пораженията, причинени заради неразумността ти.

От гледна точка на казаното, драга г-жо Анастасова, какво ще кажете: има още една седмица до изтичането на срока за завеждане на новото ми съдебно дяло, та в тази връзка какво ще кажете, ще стигнем ли дотам - или ще се споразумеем все пак извънсъдебно? Защо пък не? Ето, аз подавам ръка. Даже, ако трябва, на адвоката си ще предложа да дойде при Вас, да ви посети във Вашите феодални владения, да поговори с Вас преди завеждането на дялото, да се опита да Ви предразположи да премислите позицията си, по която сте така неотстъпчива до този момент. Ето, г-н Калин Христов се връща скоро, съдът го връща, аз също ще се върна, ако се наложи, чрез съдебно постановление. Питам се: а Вие лично какво печелите от това? Не е ли разумно, с оглед на всичко случило се до този момент, да промените, да коригирате жизнената си стратегия? Която очевидно не води до добро. Най-дружелюбно, дори приятелски Ви казвам това.

Хубав ден на всички! Бъдете мъдри и разумни! Що означава това ако някой иска да разбере, да ме попита. Ще му отговоря непременно. Аз съм нещо като обучител по разумност и мъдрост. Бъдете също така и здрави! До нови срещи!

ЗАБЕЛЕЖКА: Нека планът на по-нататъшния ми анализ да остане и тук, за да го имам пред очи. Страшно много работа ме чака още, та аз все още съм на първите две изречения в тъй богатата на неизчерпаем смисъл, убедихте се, вярвам, сами в това, заповед на невероятно проницателната директорка на ПГЕЕ-Пловдив; ето:

ПОСЛЕПИС: Ето ви в ръкопис останалите моменти, които ни предстои заедно да изтълкуваме и анализираме (психоанализираме) тия дни; пускам ви ги тук за да знаете какво тепърва ни предстои:

Ний дотук проанализирахме ето това: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция;

Остава ни неговото продължение, ето какво съдържа то, показвайки по най-красноречив начин колко много моя милост се различава от баналната, стандартна, типова представа за учител, на която е жертва тъй шеметно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (тук-там в нейния блестящ и искрящ от смисъл текст съм сложил някои свои леки записки, за да не си забравя мисълта; не им обръщайте голямо внимание, тепърва обаче иде истинското забавление!):

... старши учител общообразователен учебен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ:

• не съумява да привлече вниманието на учениците;
• не съумява да предотврати възникналите конфликтни ситуации между него и учениците;
• генерира напрежение и незаинтересованост от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал, както сред учениците, така и сред техните родители (видно от депозираните жалби);
• има формално отношение към цялостната организация на обучението;
• не преподава учебния материал;
• липсва УМЕНИЕ за покриване и спазване на държавните образователни изисквания;
• хаотична и непоследователна организация на учебното време в часовете;
• липсва съсредоточеност, динамичност, експресивност в работата в часовете;
• не умее да овладее учениците в час и да задържи вниманието им за провеждане на ефективен учебен процес;
• учебният материал се преподава (нали изобщо не преподаваше?!) с неподходящи методи и похвати;
• използва свои разработки, които не следват изискванията и логиката на утвърдените от МОН учебници;
• като по този начин създава объркване и неяснота у децата;
• учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници;
• незаинтересованост на същия към проблематиката на учебния процес;
• прави впечатление ясната граница в подхода на различните преподаватели, като този на г-н Грънчаров е неприемлив за децата (как установи това? за някои ученици може да е приемлив, за други - не, но къде и как е констатирана 100% непримливост? изцяло голословно твърдение);
• не се постига усвояване на учебния материал и резултати на такова ниво, каквото е в класовете на другите преподаватели (как се установи това? или то е само субективно впечатление? в училището няма друг преподавател-философ, за да може да се направи такова сравнение; другата преподавателка е пенсионерка, приближена на директорката, при това е историчка - тя ли има по-високи резултати? кое именно е "по-високо" в резултатите - по-високи оценки ли е писала?);
• "лицето Ангел Грънчаров" (тя ме нарича лице, сякаш съм нещо като подсъдим или като дори осъден; трябваше да ме нарече "гражданинът Грънчаров") не притежава умения и активност за да може дискусията в неговите часове да придобие философски характер (а какъв характер има дискусията в моите часове? "нефилософски" ли? Как се установи и отчете това? Или и то е израз на субективно пристрастно отношение на особа, която хал хабер си няма от философия?);
• г-н Грънчаров (пак станах и бях произведен, кой знае защо, в звание "господин"!) е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина и много често (това "много често" е пълна лъжа!) търси по време на час (никога по време на час не е търсено такова! търсил съм го след часа) съдействие от ръководството, от педагогическия съветник и от класните ръководители;
• често (често? я помисли малко повечко? как обаче го разбра?) повишава тон на учениците,
• отправя нападки към тях (пълни глупости, изобретени от нечия фантазия!),
• не допуска мнение, различно от неговото (!!!),
• кара учениците да се чувстват незнаещи, неразбиращи като ги подценява (!!!)

- Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е Е) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения де предотвратява конфликти между учениците и самият него.


- НАВИЦИ:

• не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд;
• Тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал,
• индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия,
• а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики (похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е разбираемото, това изречение е несмислено)

- ОПИТ:

• не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях,
• да контролира добро темпо на работа (!),
• както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!)

Горните КАЧЕСТВА са необходими за:

Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига;

Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директорката-преподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици.

- Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез:

• използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.
• ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет - етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!).
• В следствие (не се ли пише: "вследствие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие.

ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (?!) на г-н Грънчаров доведоха до

• системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа
• и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава
• и техните родители, видно от:

(Изброява куп свои собствени съчинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното директорско бюро!) Тия всичките компромати са групирани в три раздела:

- Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив - 8 броя компромати

- Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати

(Тия съчинения на директорката - тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки "И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога - та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката!)

- Жалби - 9 броя компромати

(Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал, нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-директорката-и-синдикална-лидерка-и-първа-приятелка-на-директорката К.Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблюдатели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически анализатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.)

И след това пише с големи букви тъй жадуваното:

ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ