Всички, абсолютно всички сме виновни за моралния, за ценностния фалит и банкрут на обществото ни!

Любослава Русева е написала, както обикновено, чудесен текст Повелители на мухите в сайта REDUTA.BG. Цв. Томов пък е написал по същия проблем своя текст, наречен Играта на повелителите. Съветвам ви да прочетете тия текстове, заслужава си. Поставят един изключително важен проблем, на който заспалото ни общество не обръща никакво внимание, а именно: как възпитаваме децата си, умеем ли да разговаряме с тях, обръщаме ли им изобщо внимание?

Или, другояче казано, как стана така, че "изпуснахме" младото поколение, не успяхме да му предадем моралния си опит и го оставихме да се лута объркано и отчаяно. Израз на тази морална деградация са ужасните ексцесии, на които сме свидетели напоследък: деца убиват деца или родителите си, деца убиват възрастен непознат човек заради два лева, деца пребиват дете, щото, представяте ли си, се забавлявали като се пердашат, и то не на шега, а истински, в резултат на което пребитото дете едва е спасено, едва е върнато към живота, е, без един смазан бъбрек, без един далак, голяма работа, нека да се забавляват децата, щом така им харесва!

Ето, прочее, малък откъс от текста на Л.Русева:

Като възрастен, признавам, и аз веднъж отклоних поглед в другата посока, след като видях, че група 14-15-годишни момчета трошаха автобусната спирка с ритници и плюеха срещу жената, която единствена се беше осмелила да им направи забележка.

После всички се качихме в автобуса, а шумната компания продължи да храчи и да се хили вулгарно. Тарторът надигна двулитрова бутилка бира, след което звучно се оригна. Хлапетата изпопадаха от смях, но нито един „голям” не ги погледна. И понеже и наплютата жена си замълча, те стигнаха дотам, че започнаха да удрят всеки по пътя към кабинката на шофьора, в чието ухо изкрещяха: „Спри тука, бе, педааал!”…

Може би не е съвсем вярно, че човешката душа е подвластна преди всичко на злото, но е съвсем вярно, че когато възрастните „катастрофират” и оставят незрелите енергии да шестват без морална санкция, все някога ще забележим „дима” над опустошеното ни съвместно живеене. И винаги ще бъде късно.

Да кажа и аз нещичко. Всички, абсолютно всички сме виновни за моралния, за ценностния фалит и банкрут на обществото ни, който, прочее, е преди всеки друг фалит - понеже е основна предпоставка за всеки друг фалит. Ние, на които ни е втълпявано, че "битието определя съзнанието" или че "човекът е продукт на обстоятелствата" и повечето от нас са повярвали на тая обезличаваща човека комунистическа "мъдрост", сега с удивление разбираме, че всичко е тъкмо наопаки на това, което сме искали да бъде, в което сме вярвали, че ще бъде. Всичко е наопаки, защото сме били манипулирани да вярваме в лъжи, и защото сме привикнали така към лъжата, че мразим ония, които ни крещят истината в лицето. Ако такива правдолюбци изобщо останаха у нас напоследък...

Моя милост е от съсловието на ония, на които неблагодарното общество е поверило да се грижат за възпитанието на децата си. Знаете ли, че е рядкост родител да дойде в училище и да се поинтересува какво прави детето му, как се държи, как се изявява. Не, няма такова нещо, как така ще се интересуват, та родителите ни са така заети - откъде-накъде да имат време да се поинтересуват какво става с децата им. А пък като дойде някой родител, идва само за това, за да изкаже своите претенции към учителите и да им се накара, че, видите ли, не се били грижели добре за възпитанието на невъзпитаното му дете.

Прочее, огромната част от родителите, на които учители се обаждат, че има проблем с детето им, дори не благоволяват да откликнат и да дойдат да разговарят с него. Това доколко децата в едно обезличено общество се развиват като личности е последна грижа на родителите, за които личността като такава и личностното като такова са непроницаема загадка. Тия, които сами не са личности, които, простете, не са друго, а са типови продукти на комунизма, няма как да се заинтересуват за личностното развитие на собствените си деца. И затова страната ни все повече заприличва на зверилник. Зверилник, на който начело за властелин си турихме един пъдар.

Проблемът е колосален по значимостта си. Образователно-възпитаващата институция като институция съвсем нехае за моралното, личностното или човешкото развитие на т.н. "подрастващи". Образователната ни система е съвсем сгрешена и вместо да подбужда и насърчава личностното развитие на младите се занимава предимно с това да ги тероризира и тормози, като се мъчи да наблъска главите им с абсолютно непотребни им "знания". На тия, които от години роптаем, че е крайно време тук да се направят кардинални промени, за да приведем образованието на младежта до същностната му задача, никой не обръща внимание, напротив, смятат ни за ненормални. В нашите днешни училища се води същинска война и възпитателите са заети с една-единствена задача: да оцеляват някак. Нещата, както се казва, отдавна са изпуснати, и тия, които, подобно на донкихотовци, все още се борим нещо да променим, сме съвсем незначителна част от учителството. На нашето общество идеалисти съвсем не са му нужни. По тази причина образованието, което по смисъла си е носител на една изцяло идеалистична мисия, е обезсмислено тотално.

Случи се някоя ексцесия, примерно дете убива дете - това е нещо като спукването на гноен и отровен цирей по снагата на изцяло болното ни общество! - два-три дена медиите шумят, но шумят не за друго, а за да вдигат рейтинга си, а после всичко се забравя. Всяко чудо у нас е за ден-два-три. На никой не му пука, нека всичко да иде на поразия. Образователният ни пък министър е зает предимно с това как дамите да почнат да го възприемат все по-възторжено, щото той ни е несрещан красавец. То самият Премиер е зает главно с това да се прави на пич, та министрите му ли ще се занимават с нещо друго. Дянков сам се похвали, че бил красив като Брат Пит - или не помня вече като кой друг. Том Круз май беше. Аман от простотия в тая скапана държава!

Не знам какво още трябва да се случи, та заспалото и самодоволно наше общество да се сепне и събуди. Повтарям: деца убиват деца, деца пребиват деца, ученици тормозят и тероризират всекидневно учителите си (за това никой, даже потърпевшите учители, не говори, щото ако един учител признае, че има проблем с учениците, ще го обявят за лош учител и като едното нищо ще го уволнят!), скоро учениците ще почнат да бият учителите си в класните стаи, както навремето са правили китайските хунвейбини. Тече тотална революция на простащината и на оскотяването на нацията ни, чиито ексцесии тепърва предстоят. Морален авторитет за нашата младеж са цоцораните чалга-певачки, а не някой друг. Всичко, повтарям, у нас е наопаки на това както трябва да бъде. Ако някой е способен, нека да се опита да осмисли какво означава това.

Аз спирам. Трябва да вървя на работа. Моя милост е учител и възпитател на младежта. Представяте ли се колко е трудна работата ми? И колко е неблагодарна. Някой родител някога да е отишъл в училище да благодари на някой учител за грижите, които полага за детето му? Не, няма такова нещо, а всички само ругаят учителите - и се чудят как по-изразително да покажат презрението си към тях. Това също е симптом. Ако Азис стане учител и почне да учи младите на мурафетите си, ще му ръкопляскат, а медиите ще изпаднат в оргазъм. Ала това, че хиляди безименни труженици на фронта на образованието всекидневно хабят жизнена сила и нерви изобщо не вълнува никой. Напротив, безразличието е пълно.

Такива общества, в които безразличието към всичко и особено към най-същественото е станало пълно, са общества, които вървят към неотвратима гибел.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.