Публикацията Вечно недоволни мърморковци са не само българите…, която всъщност е отговор на анонимен коментатор на моя теза, изразена в статия, носеща заглавието Не някой друг, а ти самият си изцяло отговорен за всичко, което ти се случва!, предизвика интересна, по моя преценка, полемика, засягаща най-важните, и при това не само български, но и общи човешки въпроси; за да стигне тази дискусия и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, я публикувам отделно; ето какви мисли си обменихме там:Анонимен: Защо мислите, че българите нямат развито съзнание за свобода? По време на турското робство има безброй бунтове и въстания, а след 1878 връх бързо вземат либералите, които гласуват една много – бих казал – прекалено либерална конституция – Търновската. До Първата световна война въпреки някои прояви на насилие и т.н. България е повече или по-малко функционираща по западноевропейски образец страна, при това в много отношения по-демократична от балканските си съседи.
В периода между двете световни войни и в България има авторитарни уклони, но тя е по-демократична от много западноевропейски страни, например Германия, Италия Испания, Португалия. Дори след забраната на партиите 1934 има Народно събрание и свободни избори! След 1944 в България има първото и най-продължително антикомунистическо движение в Източна Европа – горяните – от 1945 до 1956! След 1989 българите стояха най-дълго от всички източноевропейци по улици и площади – и т.н.
Така че тезата за това, че българите не разполагат със съзнание за свободата следователно не намира опора във фактите. На мен ми се струва, че тази теза се е появила в периода на комунизма и нищо чудно нарочно да е насадена от ДС и КГБ в масовото съзнание. Не ми е известно преди 9 септември 1944 да е акцентирано върху това. Напротив, българите тогава по-скоро са имали съзнание за себе си като изключително свободолюбив народ, стигащ до анархизъм.
Неблагополучията на България следователно в никакъв случай не могат да се обяснят с липсата на свободолюбие у българите. Причините за успехите и неуспехите на България, както на повечето социални явления, са комплексни и не може да се сведат до един отделен фактор. Даже можем да приемем, че прекаленият индивидуализъм и либерализъм на българите е причина за неудачите им. Така например българският политически живот щеше да е много по-уравновесен и спокоен, ако Търновката конституция не беше толкова либерална, а по-консервативна.
България не е така икономически просперираща като Западна Европа не поради народопсихологически причини, а поради своята историческа съдба – турско робство, комунистическо робство и т.н.
А дали съзнанието определя битието или обратно, е спорен въпрос. Ако например съзнанието е само пасивен продукт на материята, свободата е само илюзия, макар и упорита илюзия. А ако съзнанието все пак може да въздейства върху материята, изниква въпроса КАК? Как може нематериалното да влияе на материалното?
Ангел Грънчаров: Пропуснали сте да забележите злотворното влияние върху българската душа на половинвековната експанзия на комунизма… Разбира се, че до 1944 г. българите са вървели, къде по-смело, къде по-бавно, къде нерешително, къде малодушно, но, така или иначе, все пак са вървели по пътищата на свободата. След това обаче ситуацията се променя коренно: за десетилетия слънцето на Свободата залязва из българските земи. Това не е могло да не доведе до своите ефекти и отражения върху, така да я наречем, българската душа. И върху българската съдба респективно...
А що се отнася до степента на развитие на съзнанието за свобода в ерата на 500-годишното господство на Османската империя, мога да Ви припомня поне това: Левски проповядва непопулярната тогава теория да се освободим сами, със собствени сили, а огромната част от народа си спи и си добрува под султанския ярем, чакайки някой друг да ни освободи; в резултат българската свобода така или иначе ни е подарена от „дядо Иван“, нали така?
Идеалите на Левски да се освободим сами, та да не погубим свободата си, щото дарена свобода по начало не може да има, са погазени… Такива ми ти работи; винаги събитията могат да се тълкуват по различни начини; няма една меродавна и „обективна“ историческа интерпретация…
Анонимен: Комунизмът, разбира се, оказва изключително зловредно влияние върху психиката на попадналите под него народи, вкл. на българите, но все пак само на част от българския народ. Виждаме, че след 1989 на различните вотове между 700 000 и 2 милиона души гласуват за БСП. На тези хора свобода наистина не им трябва.
Все пак останалата, по-голяма част от българите, подкрепя демократични, либерални партии. Това за съжаление е картината в цяла Източна Европа и ОНД. Съмнявам се обаче, че ония другите някога ще променят възгледите си и ще обикнат свободата. Те ще си умрат влюбени в несвободата. Мисля, че при тях никакви аргументи, колкото и силни да са и никакви проповеди няма да помогнат. Те са загубени за свободата и демокрацията. Трябва да приемем хората и света такива, каквито са.
Не съм специалист по националноосвободителните борби, но идеята, приписвана на Левски България да се освободи съвсем сама от Османската империя, е доста смела и вероятно нереалистична. Няма балкански народ, който да се е освободил сам. Замисълът на Априлското въстание също не е бил българите да победят турската армия и България да се освободи сама, а военните действия да продължат достатъчно дълго – няколко месеца, докато се намесят великите сили, т.е. да се следва примера на освобождаване на Гърция.
За съжаление поради нещастно стечение на обстоятелствата въстанието е потушено сравнително бързо. Руско-турската война все пак е резултат от Априлското въстание. Освобождаването на България, макар и резултат от завоевателните стремежи на Руската империя, в крайна сметка не е отрицателен факт. България след 1878 г. постепенно успява до голяма степен да се еманципира от Русия. Ако не беше 9.9.1944, днес България сигурно щеше да е страна с някакво руско влияние, но със сигурност то щеше да е много по-слабо.
Много други народи се освобождават много по-късно от българите – поляци, чехи, словаци, унгарци и др. Някои като кюрди, шотландци, корсиканци, баски и др. още не са се освободили от поробителите си.
Иначе сте прав за интерпретацията на историята – няма напълно обективно тълкуване и нещата винаги може да се разглеждат от различни ъгли.
Ангел Грънчаров: За идеологията и стратегията на Васил Левски свидетелства поне ето тази негова мисъл:
Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!
Мисля, че оттук си личи основната му идея: да се освободим сами. Иначе каква ни е ползата едни поробители да сменим с други?!
И Стамболов е мислил така. И Ботев. Ами Захари Стоянов? Той поне знаете какво пише относно табиетите и копнежите на "освободителите". И още много други велики българи от онова време са все „русофоби“. Стамболов например дава живота си за да ни предпази от „добрините“ на поробителя-освободител Русия.
Подарената свобода се обезсмисля, щото свободата е ценна само когато е твое собствено постижение. Иначе тя няма смисъл. Тоя, комуто са подарили свобода, такъв просто не знае какво да прави с нея. И най-голямата му грижа е да се откаже от нея, да отхвърли прекалено тежкия за носене дар. На много хора свободата просто не е по силите и те затова стават комунисти, комуноиди или „ляво мислещи“, които чакат държавата да се погрижи за тях.
Това е в резюме целия смисъл на човешката история. Тя е шествие към свобода, в което „масите“ вървят с голяма неохота. Вижте какви мъдри думи за психологията на слабаците и на тълпата пише примерно Фридрих Ницше, пък и мнозина други. И Достоевски е написал проницателни анализи за това как идеята за свобода влияе на отделните типове човеци. "Страшно и опасно нещо" за него е свободата; затова тя така плаши, а пък някои и дори я мразят. Виждат в нея "корена на бедите" ни. Без свобода наистина по-лесно се живее. Проблемът е обаче, че не се живее достойно.
Но личностите не могат да живеят без свобода: свободата за тях е подобна на въздуха. Свободата е нещо като Слънцето, без което няма живот. Свободата е Слънцето, около което се върти всичко в нашия човешки свят! Дошло е време дори ние, българите, които в мнозинството си недолюбваме свободата, да осъзнаем най-сетне тия толкова прости истини.
Без които обаче наистина не може да се живее. Без които животът ни ще продължава да е все така жалък, нещастен, мизерен и недостоен. Какъвто, прочие, и е българският живот от поне 70 години вече...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
3 коментара:
Разбира се, че е най-добре сам да постигнеш свободата си, само че това невинаги е възможно и реалистично. Всичко зависи от конкретната ситуация. Левски и другите български революционери изхождат от реалностите на 19 век и са прави, че евентуалното „освобождаване” на България от външна сила по всяка вероятност е щяло да означава само смяна на господаря или поробителя. Тогава великите сили наистина са се разпореждали брутално и безскрупулно със съдбата на по-малките и по-слабите народи. В 20 век обаче положението е доста по-различно. Съветският съюз НЕ Е освободител на Източна Европа, но мисля едва ли някой би оспорил, че Америка Е освободителка на Западна Европа от нацизма. Даже можем да приемем, че Америка е освободителка на самата Германия от хитлеризма и на Япония от японския милитаризъм. Само едно малцинство днес в Германия и Япония възприемат американците като завоеватели и окупатори. Намесата на Америка в бивша Югославия – в Босна и Косово – също не беше продиктувана от користни, завоевателни стремежи.
Така че свободата на Западна Европа, на босненците и албанците в Косово наистина е „подарена”, но това почти не намалява ценността й. Тя не е постижение на тези народи, но това не я обезсмисля, както твърдите Вие. Сигурно щеше да е още по-добре Европа сама да се беше разправила с нацизма, а албанците и босненците сами да бяха победили режима на Милошевич, но това беше нереално.
Не знам колко реалистична в била опцията България сама да се освободи от турско робство. Русия например в 1878 доста погрешно преценява силите и възможностите на Османската империя, която не се оказва толкова прогнила и крехка. Поради това руско-турската война е ожесточена и тежка, а не победоносно парадно шествие на руснаците. А в Балканската война 1912 се налага всички балкански народи да обединят силите си, за да победят остатъчната Османска империя, при това в Европа и в самата Турция са били убедени, че Турция ще излезе победител в конфликта.
Също така не е вярно, че българите нямат никакво участие в своето освобождение. Напротив, съвсем несправедливо се забравя ролята на българското Опълчение, която съвсем не е за подценяване. Може дори да се каже, че на моменти значението на опълченците е ключово, например при Стара Загора и на Шипка. Без българското Опълчение войната в можела да вземе съвсем друг обрат.
Ако се вгледаме в европейската история, можем да кажем, че фактическият унищожител на свободата е Юлий Цезар. Той унищожава римската res publica и с това свободата и след него европейското човечество в продължение на столетия и даже хилядолетия е управлявано авторитарно. Именно Цезар задава тази традиция. Тук историците ще възразят, че по онова време Рим вече е бил империя, която вече не можело да бъде управлявана републикански и демократично и Цезар правилно бил схванал духа на времето, но дори да е така, което е спорно, това не променя фактите и ролята на Цезар. След него всички вече са цезари-кесари-кайзери-царе и т.н., а по-късно фюрери, вождове, вождове и учители, дучета, кондукатори, велики кормчии, (любими) ръководители, каудильовци и т.н.
Здравейте! Изказвате съвсем основателни мисли! Съгласен съм с огромната част от твърденията Ви. Запазвам обаче правото си да мисля иначе, т.е. по различен начин да тълкувам същите тия събития.
Дали България е могла сама да се освободи и да постигне независимостта си от Отоманската империя? Според мен Левски, Ботев, Стамболов и останалите апостоли са били съвсем прави в убеждението си, че подарената свобода до добро не води. И че истински ценна е свободата, която сме постигнали сами. Дали сме могли в оня обстановка да извоюваме сами свободата си е отделен въпрос; важното е, че сме били длъжни да го сторим, с цената на всички възможни жертви. Ако бяхме го сторили, съдбата на България и на българите щеше да е съвсем друга. А който се вайка и казва "това не може да стане", дори и без да е опитал да го направи, такъв показва непростимо малодушие. Трябваше да опитаме, пък каквото сабя покаже, нали така?
Първо, не може една не по-малко тиранична империя от Турската, а именно Руската, която всъщност е още по-тиранична дори и спрямо собствения си народ, а какво да говорим за останалите, да донесе свободата на народ като българския. Питайте поляците дали може да се разчита на руснаците по един такъв най-значим въпрос: собствената свобода, свободата на цяла една нация! Мнозинството от българите са били склонни безропотно да преместят главата си от турския в руския ярем, сякаш са говеда. Те дори смятали, че руският камшик биел по-приятно от турския! Жалка работа е онази наша презряна психология, заради която си патим и до ден днешен!
Ако се бяхме вдигнали сами, ако бяхме по-настойчиви в битката за освобождение, ако и тогавашните българи в мнозинството си не бяха жалки мърморковци каквито са и сега, а бяха смели борци за свобода и достоен живот, какъвто пример са им дали и Левски, и Ботев, и останалите "луди глави", дадени от стадото за курбан, тогава наистина съдбата ни щеше да е съвсем друга. А Априлския бунт избухва в няколко градчета и селца, нали така? За какво ви говори това? Защо не се вдигнаха всички българи тогава?
Ако въстанието наистина беше въстание, а не пародия на въстание, и то на целокупния народ, на не на някакви си "луди глави", нищо че сами не бихме могли да побутнем силната още Отоманска империя, ала развоят на събитията щеше да е съвсем друг. Нямаше да стане така, както стана: народът позволи въстаналите им събратя от няколко въстанали градчета и села да бъдат изклани като ярета. Битката щеше да е много по-ожесточена и тогава цяла Европа не от състрадание, а заради възхищението си от българския героизъм щеше да скочи да ни подкрепи.
Е, дори и да не ни беше подкрепила, но поне тираничната Русия, стресната от българския ентусиазъм за свобода, доста щеше да се позамисли дали би имала смисъл да "освобождава" един такъв не робски, а смел и влюбен в свободата народ, т.е. би се позамислила дали си струва да си туря такъв таралеж в гащите. Е, нямаше да я има "освободителната война" в 1977-78 г.; и по-добре да я нямаше - ще ви кажа аз.
Защото какви бяха резултатите от тая така прославяна от русофилската пропаганда война? Знае се какъв: живото тяло на Майка България беше разчленено на три части: Мизия, Тракия (Румелия), Македония. Заради тази прибързана империалистическа война на Русия, заради това фалшиво "освобождение" най-исконни български земи бяха изгубени завинаги. Ако бяхме изчакали десетина-двадесет годинки, в началото на ХХ век, при разпадането на Турската империя, България вече сама би се освободила, и то в целокупните си предели и територии. Какво като унгарци, чехи и прочие се освободиха след Първата световна война?
А ние, като допуснахме да ни "освобождават", сами си пропиляхме всички шансове да съхраним не само тялото на България, нейните предели и територии, но ний тогава дори за сетен път погубихме и българската си душа. Щото оттогава та досега кой ли ни уважава, щом като не успяхме чрез дързостта си за свобода да изтръгнем от душата си жилото на склонността към кютене, към кротуване, към робуване. Прочее, ние сме единственият народ в света, който нарича загубената национална независимост "робство"; мед капе от устата на мнозина като нарекат тоя период "робство"; ето, дори и Вие го наричате така. За какво говори това? Помислете и разберете, осъзнайте го сами. Аз няма да го казвам, за да не Ви лиша от радостта на откривателството!
Спирам дотук, нищо че тоя разговор може да бъде безкраен. Да, знам, че в историята няма "ако", станалото е станало и не може да се върне и промени, но това съвсем не ни пречи да мислим и в ума си да разиграваме ония варианти, които не са се случили, но ако имахме характера и духа да ги случим, тогава не само съдбата ни щеше да бъде друга, но и ние самите щяхме да сме други. Който не ще да търси смисъла на проиграните ни исторически шансове, такъв сам показва склонност към робуване, недоверие към свободата. Защото какво е свободата: избор между възможности. Ние, българите, и сега проспиваме и пропиляваме всичките си възможности и шансове тъкмо защото дори и докато е време ни мързи да разваляме рахатя си, впускайки се към неизвестностите, предизвикателствата и изпитанията на свободата, недолюбвана открай време из Българско!
Ето тоя презрян български манталитет трябва да променим. Особено като чрез мислене узнаем и осъзнаем какви страшни злини той ни е донесъл в миналото, и то не така далечно...
Публикуване на коментар