Защо ние, българите, и досега проспиваме и пропиляваме всичките си възможности и шансове?

В блога на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ, под публикацията Подарената свобода се обезсмисля, свободата е ценна само когато е твое собствено постижение анонимен коментатор е написал хубав текст, който трябва да стигне до повече хора; поради което и го препубликувам в отделен постинг; ето го:

Разбира се, че е най-добре сам да постигнеш свободата си, само че това невинаги е възможно и реалистично. Всичко зависи от конкретната ситуация. Левски и другите български революционери изхождат от реалностите на 19 век и са прави, че евентуалното „освобождаване” на България от външна сила по всяка вероятност е щяло да означава само смяна на господаря или поробителя. Тогава великите сили наистина са се разпореждали брутално и безскрупулно със съдбата на по-малките и по-слабите народи.

В 20 век обаче положението е доста по-различно. Съветският съюз не е освободител на Източна Европа, но мисля едва ли някой би оспорил, че Америка е освободителка на Западна Европа от нацизма. Даже можем да приемем, че Америка е освободителка на самата Германия от хитлеризма и на Япония от японския милитаризъм. Само едно малцинство днес в Германия и Япония възприемат американците като завоеватели и окупатори. Намесата на Америка в бивша Югославия – в Босна и Косово – също не беше продиктувана от користни, завоевателни стремежи.

Така че свободата на Западна Европа, на босненците и албанците в Косово наистина е „подарена”, но това почти не намалява ценността й. Тя не е постижение на тези народи, но това не я обезсмисля, както твърдите Вие. Сигурно щеше да е още по-добре Европа сама да се беше разправила с нацизма, а албанците и босненците сами да бяха победили режима на Милошевич, но това беше нереално.

Не знам колко реалистична в била опцията България сама да се освободи от турско робство. Русия например в 1878 г. доста погрешно преценява силите и възможностите на Османската империя, която не се оказва толкова прогнила и крехка. Поради това руско-турската война е ожесточена и тежка, а не победоносно парадно шествие на руснаците. А в Балканската война 1912 г. се налага всички балкански народи да обединят силите си, за да победят остатъчната Османска империя, при това в Европа и в самата Турция са били убедени, че Турция ще излезе победител в конфликта.

Също така не е вярно, че българите нямат никакво участие в своето освобождение. Напротив, съвсем несправедливо се забравя ролята на българското Опълчение, която съвсем не е за подценяване. Може дори да се каже, че на моменти значението на опълченците е ключово, например при Стара Загора и на Шипка. Без българското Опълчение войната в можела да вземе съвсем друг обрат.

Ако се вгледаме в европейската история, можем да кажем, че фактическият унищожител на свободата е Юлий Цезар. Той унищожава римската res publica и с това свободата и след него европейското човечество в продължение на столетия и даже хилядолетия е управлявано авторитарно. Именно Цезар задава тази традиция.

Тук историците ще възразят, че по онова време Рим вече е бил империя, която вече не можело да бъде управлявана републикански и демократично и Цезар правилно бил схванал духа на времето, но дори да е така, което е спорно, това не променя фактите и ролята на Цезар. След него всички вече са цезари-кесари-кайзери-царе и т.н., а по-късно фюрери, вождове, вождове и учители, дучета, кондукатори, велики кормчии, (любими) ръководители, каудильовци и т.н.

Дотук е текста на коментатора. Наложи се да реагирам. А ето сега и моят отговор на коментара на тоя човек:

Здравейте! Изказвате съвсем основателни мисли! Съгласен съм с огромната част от твърденията Ви. Запазвам обаче правото си да мисля иначе, т.е. по различен начин да тълкувам същите тия събития.

Дали България е могла сама да се освободи и да постигне независимостта си от Отоманската империя? Според мен Левски, Ботев, Стамболов и останалите апостоли са били съвсем прави в убеждението си, че подарената свобода до добро не води. И че истински ценна е свободата, която сме постигнали сами. Дали сме могли в оня обстановка да извоюваме сами свободата си е отделен въпрос; важното е, че сме били длъжни да го сторим, с цената на всички възможни жертви. Ако бяхме го сторили, съдбата на България и на българите щеше да е съвсем друга. А който се вайка и казва "това не може да стане", дори и без да е опитал да го направи, такъв показва непростимо малодушие. Трябваше да опитаме, пък каквото сабя покаже, нали така?

Първо, не може една не по-малко тиранична империя от Турската, а именно Руската, която всъщност е още по-тиранична дори и спрямо собствения си народ, а какво да говорим за останалите, да донесе свободата на народ като българския. Питайте поляците дали може да се разчита на руснаците по един такъв най-значим въпрос: собствената свобода, свободата на цяла една нация! Мнозинството от българите са били склонни безропотно да преместят главата си от турския в руския ярем, сякаш са говеда. Те дори смятали, че руският камшик биел по-приятно от турския! Жалка работа е онази наша презряна психология, заради която си патим и до ден днешен!

Ако се бяхме вдигнали сами, ако бяхме по-настойчиви в битката за освобождение, ако и тогавашните българи в мнозинството си не бяха жалки мърморковци каквито са и сега, а бяха смели борци за свобода и достоен живот, какъвто пример са им дали и Левски, и Ботев, и останалите "луди глави", дадени от стадото за курбан, тогава наистина съдбата ни щеше да е съвсем друга. А Априлския бунт избухва в няколко градчета и селца, нали така? За какво ви говори това? Защо не се вдигнаха всички българи тогава?

Ако въстанието наистина беше въстание, а не пародия на въстание, и то на целокупния народ, а не на някакви си "луди глави", нищо че сами не бихме могли да побутнем силната още Отоманска империя, то развоят на събитията щеше да е съвсем друг. Нямаше да стане така, както стана: народът позволи въстаналите им събратя от няколко въстанали градчета и села да бъдат изклани като ярета. Битката щеше да е много по-ожесточена и тогава цяла Европа не от състрадание, а заради възхищението си от българския героизъм щеше да скочи да ни подкрепи.

Е, дори и да не ни беше подкрепила, но поне тираничната Русия, стресната от българския ентусиазъм за свобода, доста щеше да се позамисли дали би имала смисъл да "освобождава" един такъв не робски, а смел и влюбен в свободата народ, т.е. би се позамислила дали си струва да си туря такъв таралеж в гащите. Те, руснаците, затова ни наричат "братушки", затова толкова ни обичат: щото и ний като тях сме роби, а не горди свободолюбци! В Русия открай време пращат и затриват всичко свободолюбиво в Сибир, а не го обичат както обичат нас. Разбрахте ли сега защо така силно ни обичат руснаците? И ний защо така силно ги обичаме дадохте ли си сега сметка? Е, ако руснаците не ни обичаха така силно, нямаше да я има "освободителната война" в 1977-78 г.; и по-добре да я нямаше - ще ви кажа аз.

Защото какви бяха резултатите от тая така прославяна от русофилската пропаганда война? Знае се какъв: живото тяло на Майка България беше разчленено на три части: Мизия, Тракия (Румелия), Македония. Заради тази прибързана империалистическа война на Русия, заради това фалшиво "освобождение" най-исконни български земи бяха изгубени завинаги. Ако бяхме изчакали десетина-двадесет годинки, в началото на ХХ век, при разпадането на Турската империя, България вече сама би се освободила, и то в целокупните си предели и територии. Какво като унгарци, чехи и прочие се освободиха след Първата световна война?

А ние, като допуснахме да ни "освобождават", сами си пропиляхме всички шансове да съхраним не само тялото на България, нейните предели и територии, но ний тогава дори за сетен път погубихме и българската си душа. Щото оттогава та досега кой ли ни уважава, щом като не успяхме чрез дързостта си за свобода да изтръгнем от душата си жилото на склонността към кютене, към кротуване, към робуване. Прочее, ние сме единственият народ в света, който нарича загубената национална независимост "робство"; мед капе от устата на мнозина като нарекат тоя период "робство"; ето, дори и Вие го наричате така. За какво говори това? Помислете и разберете, осъзнайте го сами. Аз няма да го казвам, за да не Ви лиша от радостта на откривателството!

Спирам дотук, нищо че тоя разговор може да бъде безкраен. Да, знам, че в историята няма "ако", станалото е станало и не може да се върне и промени, но това съвсем не ни пречи да мислим и в ума си да разиграваме ония варианти, които не са се случили, но ако имахме характера и духа да ги случим, тогава не само съдбата ни щеше да бъде друга, но и ние самите щяхме да сме други. Който не ще да търси смисъла на проиграните ни исторически шансове, такъв сам показва склонност към робуване, недоверие към свободата. Защото какво е свободата: избор между възможности. Ние, българите, и сега проспиваме и пропиляваме всичките си възможности и шансове тъкмо защото дори и докато е време ни мързи да разваляме рахатя си, впускайки се към неизвестностите, предизвикателствата и изпитанията на свободата, недолюбвана открай време из Българско!

Ето тоя презрян български манталитет трябва да променим. Особено като чрез мислене узнаем и осъзнаем какви страшни злини той ни е донесъл в миналото, и то не така далечно...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)