Всичко в българското образование следва да бъде коренно променено и поставено на нови начала
В разговора за образованието в студиото на предаването МЕСТНО ВРЕМЕ по БНТ-Пловдив водещият Камен Коларов в един момент ме попита: "Е, добре, но какво по-конкретно трябва да се промени?", и аз тогава, в бързането, изрекох следното "Ами всичко, из основи, трябва да се промени!", а той възкликна: "Не е ли много радикално това?!". По този момент от разговора, като гледам сега клипчето с неговия запис, тогава не можах да бъда много убедителен; ето затова сега се връщам към него, за да кажа онова, което тогава не успях. Наистина темата беше огромна, не е за учудване, че стана така, но пък за сметка на това нищо не пречи да се връщаме отново и отново към нея.
Впрочем, ще правя това, т.е. ще се връщам към темата за образованието колкото се наложи - и докато прогоня всички читатели на блога си. Казвам това, защото открих, че като напиша коментар по някаква актуална, предимно политическа тема, блогът ми загрява от посещения, тук почва да ври от коментари и пр., а като напиша нещо за образование или за други такива "незначителни" и "скучни" духовни проблеми, в блога ми се отбиват, вестват и остават неколцина най-верни негови приятели. Това казвам между другото, то все нещо показва...
И така, защо смятам, че трябва да се промени всичко в българското образование, та то да бъде поставено на здрава и съвременна основа? Как така "всичко" и защо "всичко", нима все нещичко от досегашната "система на образование" не следва да пожалим и да оставим?!
Аз бих започнал оттук: в българското образование трябва да се възцари съвършено друг дух. Потребна е друга, съвсем различна "атмосфера". Дух на съвременността, който да прогони остарели и анахронични, изцяло несъвременни форми и отношения, които особено много ни пречат дори и в този момент, а да не говорим колко много са ни пречели и преди това, в един голям исторически период от повече от пет-шест десетилетия. Значи новото българско образование трябва да бъде поставено на съвършено нова основа, ако искаме да е ново; то да бъде подчинено на съвършено различен принцип, та да се "отпушат" ония бентове, които задържаха и задържат творческата енергия и личностната изява и на учениците, и на учителите.
Аз вече многократно повтарям, че това, от което най-много се нуждае българското образование, е "нещото", наречено свобода. Благодарение на свободата в българското образование ще се възцари нов дух, духа на съвременността, на творчеството, на личностната изява. Благодарение пък на този нов дух ще бъдат заложени основите на бъдещия ни просперитет като нация и държава. Ето по-надолу ще се постарая да детайлизирам тази моя теза.
Но да вметна нещо, което може да поразведри обстановката. Философите се занимават с това да "дават" идеи, или поне да спомагат за раждането на някакви идеи в нечии глави. Това е работата и призванието на философите. Реализацията пък на тези идеи, привеждането им действие, "въвеждането" им в живота вече не е работа на философите; тук се искат по-други умения. Значи философите отговарят предимно на въпроса "Защо?", в който се съдържа генералния смисъл на нещата, оттук пък произлиза отговора на въпроса "Какво?" ("Какво трябва да бъде?", "Какво трябва да стане?" и пр.), а изводите за това "Как?" нещо трябва да бъде направено, би следвало да се извлекат от по-практични и делови хора, каквито философите не са (макар че като човешки същества им се налага да бъдат и такива).
Затова като го попиташ някой философ: "Добре де, ти казваш това и онова, ама кажи как може това да стане?", тогава философът би следвало с основание да отговори: "А, не знам, аз давам идеята, а пък вие си поблъскайте главата как да я реализирате!". Впрочем, да се роди една идея е най-главното, ако идеята овладее душите, то всичко останало на тази основа ще дойде само; просто се иска хора, овладени от идеята, а пък такива хора няма как да не изнамерят потребните средства и методи за осъществяването на идеята. Разбира се, реалността никога не може да стане "идеална", сиреч, точно отговаряща на идеята, ала пък стремежът към съвършенството, което носи в себе си всяка идея, е нещо като двигател на прогреса при нас, човешките същества. Но аз май отново се отклоних; да продължа по подетия по-горе въпрос.
Да, наистина всичко трябва да се промени в българското образование. Тия неща във връзка с епохалните приказки за "реформата в българското образование", които се изприказваха в последните 20 години, отдавна се предъвкват, ала нищо повече от това не се прави. Защото се иска воля, готовност и решимост да се поемат и някои рискове. Ще почна да изброявам няколко сфери или отношения, които се нуждаят от непременна и то най-скорошна, решителна, смела промяна:
● Държавата и нейната бюрокрация трябва да отстъпят от своята монополна и хегемонна роля в сферата на образованието, а на тази основа да се отприщи градивната и творческа енергия на активните индивиди и на малките общности, на обществеността, на сдруженията на самите родители, учители, ученици, студенти и пр. Другояче казано, изисква се пълно "раздържавяване" на сферата на българското образование, потребна е "приватизация" на училищата. Сиреч това, което беше направено в икономиката и търговията, донякъде в здравеопазването, същото така трябва да бъде направено и в сферата на образованието. Понеже тази сфера още повече се нуждае от вдъхването на живот в нея, което може да стане само по пътя на свободната инициатива на предприемчивите граждани - и на заинтересованите от образованието общности.
Кои общности са заинтересовани от образованието ли? Всички уж сме заинтересовани да имаме качествено образование, ала разпиляването на отговорността, което се случва чрез настаняването на държавата с нейната бюрокрация с толкова специфичната духовна дейност, каквато е образователната, доведе до блокиране на енергията на истински заинтересованите, а това са самите ученици, техните родители, учителите, бизнесът (който има потребност от най-качествени специалисти), гражданството в дадените населени места, общините.
● Всички тия групи до този момент са лишени от възможността да влияят, а вместо това имаме едно монополно и решаващо всичко влияние (власт и всевластие) на заинтересованата единствено от собственото си оцеляване държавна образователна администрация-бюрокрация. Училищата трябва да минат под контрола било на частни лица, които искат да се посветят на тази дейност, и по тази причина са готови да поемат всички отговорности за нея, било под контрола на избрани по демократичен път от самите родители и гражданството училищни настоятелства, които да решават всички въпроси, включително и финансовите. Нещо повече, трябва да решават дори и въпросите, свързани с това какво би следвало да учат учениците в съответното училище; в тази последната насока огромна следва да бъде ролята и на самите учители.
● А както досега беше и продължава да е, именно, държавата да изготвя "типови учебни програми", убиващи възможността за личностна и професионална творческа изява на учителите, практиката показа това, е изцяло вредно за образованието и неговото качество. Нещо повече, всеки преподавател сам, отчитайки особените индивидуални потребности и интереси на учещите и съобразявайки се с целите, които самите родители и учениците държат да бъдат постигнати, би следвало да изработва свои лични авторски учебни програми, което пък ще вдъхне живот и ще внесе импулси за развитие на творческата изява на преподавателите.
● Така учителският труд само така ще стане престижен и качествен, ще почне да привлича най-качествени специалисти. Разбира се, в тези условия некадърните учители сами се откажат от непосилната за тях задача да бъдат учители, ще останат най-способните. И също така ще бъдат привличани тъкмо способните, призваните за тая "професия" млади специалисти. А пък в резултат, естествено, самите училища (настоятелства, родителски колегии, образователни мениджъри и пр.) ще се стремят да привличат чрез по-високо заплащане тъкмо най-добрите учители; ще възникне "свободен пазар на призваните за учителския труд", дори конкуренция на учителите вътре в самото училище и между училищата: всеки ще се стреми да покаже най-доброто от себе си, като критерият за оценка на учителския труд ще може да бъде оценен по гъвкави скали, включващи и крайните резултати, постигнати от учителите.
● За това какво трябва да се промени в сферата на методите за организация на преподаването и обучението вече писах; основното е, че учителите трябва да създават всички потребни условия за разгръщане на интереса, творческите способности, познавателните инициативи на самите ученици и пр., а как може да стане това може да се разбере, примерно, в моята статия за "Освобождаващото" образование и обучение;
● Още веднъж да наблегна: учениците следва да имат право на избор на учебни предмети с оглед на своите индивидуални потребности. Общите за цял клас или за цялото българско образование "типови програми" трябва незабавно да изчезнат и да останат единствено като останки в бъдещия музей на рудиментите на унифициращото и деизиндивидуализиращо комунистическо образование и възпитание. Разбира се, че учебните предмети трябва да бъдат разделени в няколко групи, за всеки предмет, на основата на добре премислена точкова система да се въведат съответното количество точки, а пък всеки ученик, за да получи диплома, следва да набере съответните точки за всяка от годините на неговото образование.
● Понятието "клас" трябва да отпадне; на негово място ще възникват динамични и мобилни групи от ученици, избрали съответния предмет и преподавател. Учениците ще посещават дадения предмет според осъзнати свои интереси, а пък преподавателите най-сетне ще получат възможността да изявят своите творчески способности и да дадат най-доброто от себе си.
● Понятията "министерство на образованието" (и "министър на образованието") ще изчезнат и ще се забравят както отдавна не съществуват оруеловските "министерство на мисленето" или "министерство на истината" (или "министър на медиите"!). Ако пък все пак останат, техните функции ще бъдат ограничени до минимум, и то не да се натрапва никакъв "задължителен образователен стандарт" (тия стандарти - било за образованието, било за културата, не са работа на държавата и на нейните чиновници; какво ще кажете, да речем, "министерството на културата" да въведе "държавни изисквания" в областта на литературното творчество на поетите и писателите, на художниците, на музикантите?! Не че това не сме го имали в паметната ера на комунизма!). Потребителите на "образователни продукти" следва да решават всичко, всичко следва да се сведе до доказаната в практиката "пазарна ефективност", сиреч, пазарът, свободният пазар и тук следва да стане основен регулатор, а пък всички останали отношения ще се наместят благодарение на спонтанността и недостижимата иначе рационалност на пазара. А държавата в тази област, в областта на образованието, простете, няма начин да не се държи така, както се държат слоновете в стъкларските магазини!
И така нататък - наистина във всички моменти, страни, форми, отношения и пр. на българското образование се налага същностна и принципна промяна; аз даже, както забелязахте, тук не говорих отделно за "висше", "средно", "низше" и прочие образование, понеже проблемите на всички нива на "образователната система" у нас са идентични, са все едни и същи. Като се преосмислят целите, и то тъкмо най-фундаменталните, същностните, като се осмисли базисният смисъл, т.е. като се изработи на тази основа една философия на образованието, а на тази пък основа се създаде действена стратегия, всичко останало трябва да се трансформира и промени според новите начала; т.е. всичко в българското образование следва да се постави на нови начала.
И само така нещата могат да потръгнат, и иначе козметичните нерешителни промени, на които сме свидетели, могат да се уподобят на усилията на старателния погребален козметик, който се стреми да скрие белезите на разложение и смърт, но не и да оживи трупа - преди погребването му. А аз продължавам да твърдя, че българското образование не е нищо друго освен един труп, който при това вече ужасно смърди; ала всички се преструват, че не усещат вонята, идеща от напредналото му разложение - и се залъгват, че един по-силен парфюмец може да реши проблема.
В разговора за образованието в студиото на предаването МЕСТНО ВРЕМЕ по БНТ-Пловдив водещият Камен Коларов в един момент ме попита: "Е, добре, но какво по-конкретно трябва да се промени?", и аз тогава, в бързането, изрекох следното "Ами всичко, из основи, трябва да се промени!", а той възкликна: "Не е ли много радикално това?!". По този момент от разговора, като гледам сега клипчето с неговия запис, тогава не можах да бъда много убедителен; ето затова сега се връщам към него, за да кажа онова, което тогава не успях. Наистина темата беше огромна, не е за учудване, че стана така, но пък за сметка на това нищо не пречи да се връщаме отново и отново към нея.
Впрочем, ще правя това, т.е. ще се връщам към темата за образованието колкото се наложи - и докато прогоня всички читатели на блога си. Казвам това, защото открих, че като напиша коментар по някаква актуална, предимно политическа тема, блогът ми загрява от посещения, тук почва да ври от коментари и пр., а като напиша нещо за образование или за други такива "незначителни" и "скучни" духовни проблеми, в блога ми се отбиват, вестват и остават неколцина най-верни негови приятели. Това казвам между другото, то все нещо показва...
И така, защо смятам, че трябва да се промени всичко в българското образование, та то да бъде поставено на здрава и съвременна основа? Как така "всичко" и защо "всичко", нима все нещичко от досегашната "система на образование" не следва да пожалим и да оставим?!
Аз бих започнал оттук: в българското образование трябва да се възцари съвършено друг дух. Потребна е друга, съвсем различна "атмосфера". Дух на съвременността, който да прогони остарели и анахронични, изцяло несъвременни форми и отношения, които особено много ни пречат дори и в този момент, а да не говорим колко много са ни пречели и преди това, в един голям исторически период от повече от пет-шест десетилетия. Значи новото българско образование трябва да бъде поставено на съвършено нова основа, ако искаме да е ново; то да бъде подчинено на съвършено различен принцип, та да се "отпушат" ония бентове, които задържаха и задържат творческата енергия и личностната изява и на учениците, и на учителите.
Аз вече многократно повтарям, че това, от което най-много се нуждае българското образование, е "нещото", наречено свобода. Благодарение на свободата в българското образование ще се възцари нов дух, духа на съвременността, на творчеството, на личностната изява. Благодарение пък на този нов дух ще бъдат заложени основите на бъдещия ни просперитет като нация и държава. Ето по-надолу ще се постарая да детайлизирам тази моя теза.
Но да вметна нещо, което може да поразведри обстановката. Философите се занимават с това да "дават" идеи, или поне да спомагат за раждането на някакви идеи в нечии глави. Това е работата и призванието на философите. Реализацията пък на тези идеи, привеждането им действие, "въвеждането" им в живота вече не е работа на философите; тук се искат по-други умения. Значи философите отговарят предимно на въпроса "Защо?", в който се съдържа генералния смисъл на нещата, оттук пък произлиза отговора на въпроса "Какво?" ("Какво трябва да бъде?", "Какво трябва да стане?" и пр.), а изводите за това "Как?" нещо трябва да бъде направено, би следвало да се извлекат от по-практични и делови хора, каквито философите не са (макар че като човешки същества им се налага да бъдат и такива).
Затова като го попиташ някой философ: "Добре де, ти казваш това и онова, ама кажи как може това да стане?", тогава философът би следвало с основание да отговори: "А, не знам, аз давам идеята, а пък вие си поблъскайте главата как да я реализирате!". Впрочем, да се роди една идея е най-главното, ако идеята овладее душите, то всичко останало на тази основа ще дойде само; просто се иска хора, овладени от идеята, а пък такива хора няма как да не изнамерят потребните средства и методи за осъществяването на идеята. Разбира се, реалността никога не може да стане "идеална", сиреч, точно отговаряща на идеята, ала пък стремежът към съвършенството, което носи в себе си всяка идея, е нещо като двигател на прогреса при нас, човешките същества. Но аз май отново се отклоних; да продължа по подетия по-горе въпрос.
Да, наистина всичко трябва да се промени в българското образование. Тия неща във връзка с епохалните приказки за "реформата в българското образование", които се изприказваха в последните 20 години, отдавна се предъвкват, ала нищо повече от това не се прави. Защото се иска воля, готовност и решимост да се поемат и някои рискове. Ще почна да изброявам няколко сфери или отношения, които се нуждаят от непременна и то най-скорошна, решителна, смела промяна:
● Държавата и нейната бюрокрация трябва да отстъпят от своята монополна и хегемонна роля в сферата на образованието, а на тази основа да се отприщи градивната и творческа енергия на активните индивиди и на малките общности, на обществеността, на сдруженията на самите родители, учители, ученици, студенти и пр. Другояче казано, изисква се пълно "раздържавяване" на сферата на българското образование, потребна е "приватизация" на училищата. Сиреч това, което беше направено в икономиката и търговията, донякъде в здравеопазването, същото така трябва да бъде направено и в сферата на образованието. Понеже тази сфера още повече се нуждае от вдъхването на живот в нея, което може да стане само по пътя на свободната инициатива на предприемчивите граждани - и на заинтересованите от образованието общности.
Кои общности са заинтересовани от образованието ли? Всички уж сме заинтересовани да имаме качествено образование, ала разпиляването на отговорността, което се случва чрез настаняването на държавата с нейната бюрокрация с толкова специфичната духовна дейност, каквато е образователната, доведе до блокиране на енергията на истински заинтересованите, а това са самите ученици, техните родители, учителите, бизнесът (който има потребност от най-качествени специалисти), гражданството в дадените населени места, общините.
● Всички тия групи до този момент са лишени от възможността да влияят, а вместо това имаме едно монополно и решаващо всичко влияние (власт и всевластие) на заинтересованата единствено от собственото си оцеляване държавна образователна администрация-бюрокрация. Училищата трябва да минат под контрола било на частни лица, които искат да се посветят на тази дейност, и по тази причина са готови да поемат всички отговорности за нея, било под контрола на избрани по демократичен път от самите родители и гражданството училищни настоятелства, които да решават всички въпроси, включително и финансовите. Нещо повече, трябва да решават дори и въпросите, свързани с това какво би следвало да учат учениците в съответното училище; в тази последната насока огромна следва да бъде ролята и на самите учители.
● А както досега беше и продължава да е, именно, държавата да изготвя "типови учебни програми", убиващи възможността за личностна и професионална творческа изява на учителите, практиката показа това, е изцяло вредно за образованието и неговото качество. Нещо повече, всеки преподавател сам, отчитайки особените индивидуални потребности и интереси на учещите и съобразявайки се с целите, които самите родители и учениците държат да бъдат постигнати, би следвало да изработва свои лични авторски учебни програми, което пък ще вдъхне живот и ще внесе импулси за развитие на творческата изява на преподавателите.
● Така учителският труд само така ще стане престижен и качествен, ще почне да привлича най-качествени специалисти. Разбира се, в тези условия некадърните учители сами се откажат от непосилната за тях задача да бъдат учители, ще останат най-способните. И също така ще бъдат привличани тъкмо способните, призваните за тая "професия" млади специалисти. А пък в резултат, естествено, самите училища (настоятелства, родителски колегии, образователни мениджъри и пр.) ще се стремят да привличат чрез по-високо заплащане тъкмо най-добрите учители; ще възникне "свободен пазар на призваните за учителския труд", дори конкуренция на учителите вътре в самото училище и между училищата: всеки ще се стреми да покаже най-доброто от себе си, като критерият за оценка на учителския труд ще може да бъде оценен по гъвкави скали, включващи и крайните резултати, постигнати от учителите.
● За това какво трябва да се промени в сферата на методите за организация на преподаването и обучението вече писах; основното е, че учителите трябва да създават всички потребни условия за разгръщане на интереса, творческите способности, познавателните инициативи на самите ученици и пр., а как може да стане това може да се разбере, примерно, в моята статия за "Освобождаващото" образование и обучение;
● Още веднъж да наблегна: учениците следва да имат право на избор на учебни предмети с оглед на своите индивидуални потребности. Общите за цял клас или за цялото българско образование "типови програми" трябва незабавно да изчезнат и да останат единствено като останки в бъдещия музей на рудиментите на унифициращото и деизиндивидуализиращо комунистическо образование и възпитание. Разбира се, че учебните предмети трябва да бъдат разделени в няколко групи, за всеки предмет, на основата на добре премислена точкова система да се въведат съответното количество точки, а пък всеки ученик, за да получи диплома, следва да набере съответните точки за всяка от годините на неговото образование.
● Понятието "клас" трябва да отпадне; на негово място ще възникват динамични и мобилни групи от ученици, избрали съответния предмет и преподавател. Учениците ще посещават дадения предмет според осъзнати свои интереси, а пък преподавателите най-сетне ще получат възможността да изявят своите творчески способности и да дадат най-доброто от себе си.
● Понятията "министерство на образованието" (и "министър на образованието") ще изчезнат и ще се забравят както отдавна не съществуват оруеловските "министерство на мисленето" или "министерство на истината" (или "министър на медиите"!). Ако пък все пак останат, техните функции ще бъдат ограничени до минимум, и то не да се натрапва никакъв "задължителен образователен стандарт" (тия стандарти - било за образованието, било за културата, не са работа на държавата и на нейните чиновници; какво ще кажете, да речем, "министерството на културата" да въведе "държавни изисквания" в областта на литературното творчество на поетите и писателите, на художниците, на музикантите?! Не че това не сме го имали в паметната ера на комунизма!). Потребителите на "образователни продукти" следва да решават всичко, всичко следва да се сведе до доказаната в практиката "пазарна ефективност", сиреч, пазарът, свободният пазар и тук следва да стане основен регулатор, а пък всички останали отношения ще се наместят благодарение на спонтанността и недостижимата иначе рационалност на пазара. А държавата в тази област, в областта на образованието, простете, няма начин да не се държи така, както се държат слоновете в стъкларските магазини!
И така нататък - наистина във всички моменти, страни, форми, отношения и пр. на българското образование се налага същностна и принципна промяна; аз даже, както забелязахте, тук не говорих отделно за "висше", "средно", "низше" и прочие образование, понеже проблемите на всички нива на "образователната система" у нас са идентични, са все едни и същи. Като се преосмислят целите, и то тъкмо най-фундаменталните, същностните, като се осмисли базисният смисъл, т.е. като се изработи на тази основа една философия на образованието, а на тази пък основа се създаде действена стратегия, всичко останало трябва да се трансформира и промени според новите начала; т.е. всичко в българското образование следва да се постави на нови начала.
И само така нещата могат да потръгнат, и иначе козметичните нерешителни промени, на които сме свидетели, могат да се уподобят на усилията на старателния погребален козметик, който се стреми да скрие белезите на разложение и смърт, но не и да оживи трупа - преди погребването му. А аз продължавам да твърдя, че българското образование не е нищо друго освен един труп, който при това вече ужасно смърди; ала всички се преструват, че не усещат вонята, идеща от напредналото му разложение - и се залъгват, че един по-силен парфюмец може да реши проблема.
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар