Истината ни прави свободни

31 август 2009, понеделник

Ценностите на консерватизма в разбирането на М.Тачър

30 август 2009, неделя

За студенти, ученици и всички интересуващи се:

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

Книгите на АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ в електронен формат

● ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

● ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ

● УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА

● ФИЛОСОФИЯ

● ПСИХОЛОГИЯ (учебно помагало)

Учението за човека и формите на духа

● Жизнени стратегии: моят проект за бъдещето (книга)

● Животът и мислите на Сократ (игрален филм)

● Животът и ученията на философите (видео)

● ПСИХОЛОГИЯ

● ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА: класическа логика

● ЕТИКА

● ИСТОРИЯ

● ВИДЕО-ФИЛОСОФИЯ


● Лекции по психология (видео)

● ВИДЕОЗАПИСИ НА ЗАНЯТИЯ ПО ПСИХОЛОГИЯ, ЕТИКА И ФИЛОСОФИЯ

● Философски ненаучен манифест

● Моите лекции и коментари по различни теми, поместени в Youtube

● Философията на свободата

● Какво означава да си европеец?

● За житейската мъдрост

● ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ФИЛОСОФИЯ

● ФИЛОСОФСКА ПУБЛИЦИСТИКА: мои статии, публикувани по времето на комунизма

● Видеозаписи на занятия по психология, етика и философия

● Българска народна психология

● Принципи на либералния обществен ред

● Дискусия за пътя на България

● Лекции по гражданско образование

● Проект на курс по личностно развитие и гражданско образование

● Най-важните проблеми, които интересуват съвременните млади хора

● Безпощадни беседи за българската национална идентичност (видео)

● Ценностна идентичност на личността (видео)

● Жизнени стратегии: моят личен проект за бъдещето (видео)

● Идеи към една нова философия и стратегия на образованието в България

● РОДОВА ИСТОРИЯ

● Беседи от курса по личностно израстване

● Беседи на живо по българска история и народна психология (видео)

● Моите политическо-психологически анализи (видео)

● Беседи по проблеми на образованието на младите (видео)

● Лекции по гражданско образование (видео)

● Мои анализи, обединени около темата за психологията и ценностите на комунизма и антикомунизма

● Блогове и видеоблогове (видео)

● Човешката потребност от вяра (видео)

● Българските медии (видео)

● Раждането на идеята и реализацията на списание ИДЕИ (видео)

● МОЯТ ЖИВОТ

● Разкази за пътя на България

Преживяното в ерата на комунизма (поредица от есета)

● ОБЕКТИВИЗЪМ от Франсоа Трембле

● Лекции на Мераб Мамардашвили - и разкази на съвременници за него

● Някои от най-крилатите мисли на Фридрих Ницше

● КНИГИ ПО ФИЛОСОФИЯ

● Животът едно време: разказ на моята майка

● ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО (Изкуството да се живее)

● Когато бях войник (Поредица от есета за пребиваването ми в "родната казарма")

● ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта)

Практикум по психология

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

● ФΙΛΟΣΟΦΙΑ (Курс лекции)

● ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия)

● ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика)

● ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират)

● ПСИХОЛОГИЯ (Животът на душата)

● СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България)

● УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (Източниците на достойнството, успеха и богатството)

● ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (Изкуството на свободата)

● УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА (дисертация)

● Философия на правото, политиката и държавата

● Американците и Априлското въстание (статия на Дж. Кларк)

● Вестник ГРАЖДАНИНЪ (онлайн)

● Колекция на вестник ГРАЖДАНИНЪ онлайн (в pdf формат)

● АЛМАНАХ ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

● ПОМАГАЛО ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

● Модерният човек в търсене на душата си (КАРЛ ЮНГ)

● За безкрайното съществуване на Вселената (Димитър Михалчев)

● За тезата на Хераклит "Всичко тече, всичко се мени" (Димитър Михалчев)

● Коя е главната причина богатите да са богати, а бедните - бедни? (видео)

Боян Пенев: ● Нашата интелигенция (фрагменти)

● За вечния и новия човек (Николай Бердяев)

● Трагедията на човешкото съществуване и утопията. Сферата на мистиката (Николай Бердяев)

● Писмо четвърто: За нацията (Николай Бердяев)

● Писмо десето: За анархизма (Николай Бердяев)

● Писмо единадесето: За войната (Николай Бердяев)

● Писмо тринадесето: За културата (Николай Бердяев)

● Задочни репортажи (Георги Марков)

● ОБЕКТИВИЗЪМ - УВОДЕН КУРС

● БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ И РУСИЯ (Момчил Дойчев)

● Русия на Изток - историческо изследване (Кр. Раковски)

● "Български дневникъ" (Константинъ Иречекъ)

● Великите мислители на Запада (на руски ез.)

● Бай Ганьо (Алеко Константинов)

● За философията, Робърт Пол Улф (на руски ез.)

Эдуард Целлер ● Очерк истории греческой философии

● Oнлайн-библиотека: книги по философия (на руски език)

ВЕЛИКАТА БОРБА между Христос и Сатана, книга на Елън Уайт

(Забележка: За индивидуални консултации пиши на имейл angeligdb[@]abv.bg)

За житейската мъдрост (333 правила от Никола Златев)

Тази скромна книжка посвещавам на моите деца Петър и Ивелина и на всички младежи – деца на моята България. С пожелание за късмет, успехи и да са живи и здрави – духом и тялом. И с надеждата, че ако повече четат и разсъждават – все ще научат нещо добро. И нека Бог да ви благослови, и да ви даде разум, знание и мъдрост, че да оцелеете и да се спасите!

Вместо предговор

Скъпи приятелю – читателю, наклони ухото си към мъдростта. Тази книжка е предназначена:

- да даде знание, разсъдливост и остроумие на младежите, които ще я четат
- за поука на простия човек
- и да помогне на мъдрия да стане още по-мъдър.

Ако ти млади приятелю си решил:

- да се бориш за своята лична свобода, достойнство и независимост
- да търсиш истината за живота
- и да се отделиш от блатото на моралната тиня, не се двоуми – тази книжка е именно за теб и е най-подходяща за твоя настолна книга.

От автора, Никола Златев

333 ОТ ПО-ДОБРИТЕ ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА!

1. Скъпи приятелю, не преставай да се стремиш към най-хубавото на този свят: да имаш чиста съвест, здраве, работа, семейство, свобода, мир и любов с този до теб, и най-вече с Бога!

2. Осъзнай, че на света няма нищо по-приятно от домашното „огнище”, което прави хората по-добродетелни, по-мъдри, по-щастливи. Но домът не е къща, резиденция, апартамент, нито панели пясък и вар. Домът е преди всичко духовно пространство, изпълнено с много обич, топлина, сигурност и хората, които живеят там заедно, помагат си, мислят, преживяват, мечтаят и творят!

3. Най-добрият спасителен „ковчег” в „потопа” на живота е християнското семейство, потопено в любовта! Тежко е без дом, род и Родина!

4. По-добре е да си избереш партньор с ушите, а не с очите!

5. По-добре е да живееш сам, отколкото с кого да е!

6. Осъзнай, че Бог е направил жената красива, за да можеш да я харесваш, но в същото време – и „глупава”, че да може тя да те хареса и че всичко е взаимно и по равно!

7. Не забравяй, че най-доброто оръжие на жените са сълзите!

8. Не бъркай никога работата със секса!

9. Имай предвид, че повечето жени са като куршум с изместен център на тежестта – влизат през сърцето, минават през джоба и излизат през носа!

10. Бягай от свръх жените – те се отличават със слабоумие, безполовост и никога не могат да обичат!

11. Не бързай да се жениш! Ергените си мечтаят за красива, скромна и грижлива жена, женените – също! Но все пак знай, че ако до 30г., не се ожениш, ако до 40г. не си построиш къща и ако до 50г. не умреш – голямо тегло те чака!

12. Ако искаш здраво семейство – пази си кръста!

13. Знай, че бракът е колкото откровеност, толкова и дипломация, а дипломацията е все пак сделка!

14. В съвременния живот най-ценното е духовното разбирателство в семейството между мъжът, жената и децата – в името на Бога! Смисъла на семейството е да създаде, отгледа и възпита деца, които да се грижат за родителите си в старините им.

15. Хората трябва да се събират, да си помагат, да се подкрепят и да се грижат един за друг – не поради страх от Бога, а поради любов към Бога и помежду си!

16. Съди за достойнствата на един мъж и по жена му!

17. На падай духом! Бъди винаги с човека до теб, както и Бог винаги е с теб!

18. По-добре да живееш в ъгъла на покрива, отколкото в широка къща със свадлива, досадна и безсрамна жена!

19. По-горчива от смъртта е онази жена, която е примка, чието сърце е капан и ръцете й окови. Само който е добър пред Бога ще се отърве от нея, а грешника ще бъде хванат от нея!

20. По-добре двама отколкото сам – защото ще имат добра награда за труда си. Кога лежат двама – топло им е, а сам човек как ще се сгрее? Ако единият падне – другия ще повдигне другаря си. Ако някой почне да надвива над единия то двамата ще устоят на среща му. Горко му на сам човек кога падне и няма кой да го повдигне!

21. Пази се от чужда жена – от устата й капе мед, но тя ще те заведе на смърт. Радвай се на живота със жената на младостта си, която си обикнал и ти е дал Бог – през всичките дни на суетния си живот. Всичко каквото можеш да правиш – прави. Това е твоя дял в живота – защото няма ни работа, ни знания, ни мъдрост, ни веселба, ни любов, ни нищо в гроба, където отиваш!

22. Бъди разумен и силен и не ламти за материални неща. Вещите, имотите, парите, телесните наслади, около които се върти битието ни, ежедневно насаждано от днешната лъжекултура не могат да те направят щастлив!

23. Никога не се предавай – обичай живота и вземай от него само най-хубавото, но знай че смисъла на човешкия живот е да дадеш нещо от себе си и то безвъзмездно, според дарбите и способностите си, които Всевишния ти е дал – на обществото, в което живееш, за да бъде то усъвършенствано и да се приближи към първоначалния „Божий рай”!

24. Бъди преди всичко човек – хубаво нещо е човека, стига наистина да е Човек и не забравяй, че човека е някъде на пътя между животното и Бога! Не е важно как се казва човека, важното е да е Човек!

25. Стреми се винаги да практикуваш добро и да разкрасяваш всичко около себе си!

26. Прави добро и не съжалявай за това. Най-добрата награда за доброто дело е, че вече си го сторил!

27. Можеш да допуснеш много грешки, но не допускай фаталната грешка да си зависим от нещо или някого! Ако човека не е свободен да сподели и реши проблемите си – става затворник и роб в собствената си кожа, в собственото си семейство, в собствената си страна!

28. Това, което искаш – Вярвай, че ще го постигнеш и то обезателно ще се случи – само вярвай, моли се, но и прави нужното, за да се случи!

29. Знай, че не можеш да преброиш това, което го нямаш!

30. Знай, че каквото е било – пак ще го бъде, каквото се е правило – пак ще се прави. Няма нищо ново под слънцето!

31. По-добре една шепа пълна със спокойствие, отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятъра!

32. Човек добре да живее – умира. Гол излиза от майчина утроба, гол и ще си отиде, както е дошъл без да вземе нищо от труда си!

33. По-добро е свършването на една работа, отколкото започването й!

34. Сънят на работника е сладък независимо дали е ял малко или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи!

35. Никой труд не е позорен – единствено безделието е позорно!

36. Няма праведен на земята, които да прави добро и да не греши!

37. Няма човек, който да има власт над духа (живота), нито да има власт над деня на смъртта!

38. Не отказвай добро на онези, които го заслужават, когато е в твоите ръце да им го сториш!

39. Който се стреми към злото върви към своята смърт!

40. Добрият човек винаги намира благоволение пред Господа!

41. Душата на ленивия желае – но не получава нищо, защото мързеливата ръка докарва сиромашия, а сиромахът е мразен даже и от най-близките си!

42. Бори се за истината. Купувай истина и никога не я продавай!
43. Ако е гладен и жаден врагът ти – дай му да яде и да пие, така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради да го победиш, но не със зло, а с добро!

44. Човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали!

45. Помни най-добрата молитва – „Господи, моля те не ми давай ни богатство (да не би да се пресити душата ми), ни „сиромашия” (да не би да се съблазня и да открадна)!

46. Повече от всичко, което пазиш пази „сърцето” си – защото от него са изворите на живота!

47. Не презирай наказанието от Господа – защото Господ наказва онзи, когото обича, за да го вразуми!

48. Няма по-голяма радост за човека освен да върши добро, да се весели, да яде и да пие и да намира наслада за душата си в плодовете на труда си – това е неговия дял в живота и е дар от Бога!

49. Бой се от Бога и спазвай неговите заповеди – в това се заключава най-важното задължение на човека!

50. Знай, че най-хубавото нещо от живота е любовта – само любовта може да спаси света от злото и смъртта! Любовта е живот! Всяка песен е любов! Всяка среща е живот!

51. Жалко е, че най-хубавото чувство – любовта – е най-нетрайното, а най-лошото – омразата – е най-продължително, но ти се стреми да промениш нещата, в полза на любовта!

52. Люби и обичай не тоз, който те привлича, а този, който те обича!

53. Осъзнай, че любовта е за предпочитане, пред парите, и пред всичко, но любовта не е само две сърца свързани и два чифта гащи развързани. Любовта е преди всичко грижа за другия!

54. Бъди влюбен. Няма по-издръжливо животно от влюбения човек!

55. Проумей, че най-висшата любов е да обичаш Бога и човека до себе си, повече от себе си!

56. Накарай партньора си да те накара да го обичаш!

57. Ако искаш любов – давай всичко от себе си без да се скъпиш – то винаги струва по-малко!

58. Не е задължително всички да се обичаме. На първо време предостатъчно е да не се мразим!

59. Знай, че само къща не прегръща – нужни са и ръце и сърце!

60. Ако всичко имаш, а любов нямаш – то знай, че нищо нямаш!

61. Не може да има мир без любов!

62. Обичай Господ с цялото си сърце, с всичката си сила и всичкият си разум – и човека до тебе, както себе си – което ще рече, да обичаш Бога тоест морала (доброто) в ближния и в себе си, а не лошотията!

63. Когато мизерията влезе през вратата, любовта излиза през прозореца! – а ти не допускай това!

64. Обичай и прощавай! Истинската любов е да умееш да правиш компромис със собственото си самолюбие!

65. Обичай човека до себе си не заради неговата националност, а заради неговата душевност.

66. Човек трябва да обича не само близките и приятелите си, а дори и тези, които вършат зло, защото те не знаят, не осъзнават, че вършат зло и трябва да им се отварят очите, а то без внимание, грижа и любов не става!

67. Стреми се да спазваш 10-те Божии заповеди, но първо ги научи – и разбери, че те се отнасят именно за теб, а не за някой друг!

68. Не се възгордявай – много често успехът предразполага към лекомислие и провал!

69. Не забравяй, че колкото повече човек дава от себе си, толкова повече Бог му дава!

70. Не забравяй, че повече щастие има в даването, отколкото в получаването!

71. По-добре сърцето ти да бъде наполовина пълно със добро, отколкото наполовина изпразнено!

72. Осъзнай, че не можеш да избягаш нито от икономическите закони, нито от смъртта, нито от Божието възмездие!

73. Преди да започнеш нещо – добре прецени имаш ли някакъв интерес от това! (А интересите не са само комерсиални, те биват и морални).

74. Едно е да знаеш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш!

75. Стреми се в делата си да бъдеш умерен, което ще рече да предугаждаш, а то е да бъдеш силен, тоест да имаш безкрайни възможности!

76. Стреми се да се представиш безупречно въпреки неблагоприятното политическо положение, а не благодарение на него!

77. Стреми се да не избързваш, а да забавяш и да изчакваш естествения ход на нещата без да ги спираш, докато дойде най-подходящото време за успешно действие!

78. Осъзнай, че за всичко се плаща – и на този и на „онзи” свят и че няма безплатен обяд – все някой плаща!

79. Труди се! Който иска да работи – търси начини, който не иска – търси причини (да се оправдава)!

80. Не можеш да спечелиш, без да загубиш!

81. Бъди дисциплиниран – дисциплината не е принуда, а е мярка за съвест!

82. Не се отпускай, а поддържай напрежение в живота си – само то може да те държи в изправност!

83. За да се научиш да четеш между редовете – трябва да прочетеш достатъчно много текстове!

84. Учи се – най-големият враг на всичко е посредствеността!

85. Бъди упорит – това, което не може да се постигне с труд, може да се постигне само с много труд!

86. Ленивецо, учи се от мравката, тя няма баща да й се кара, нито началник да я командва, нито партиен секретар да я агитира и манипулира, а ежедневно и ежечасно работи!

87. Учи се от Господа – той никога не почива, никога не спи, а вечно и всякога работи за нас! Слава на Него! Само, който се учи, ще сполучи!

88. Ако си гладен – храни се, ако си гол – облечи се, ако си болен – цери се, ако не знаеш – учи се!

89. Най-добрият начин да усетиш света и живота е знанието! Който знае – живее, който не знае – мъртъв е!

90. Цената на образованието винаги е по-ниска от цената на невежеството!

91. Стреми се да придобиваш знания и мъдрост. Мъдростта е главното нещо в живота. Тя запазва живота на онези, които я имат – но ти знай, че в многото мъдрост има и много тъга!

92. Не изобличавай глупавия – защото ще те намрази. Изобличавай мъдрия – и той ще те обикне!

93. Печалбата от мъдростта е по-скъпа от чисто злато, но ти не смятай себе си за мъдър, нито се възгордявай. Уповавай се на Господа от все сърце, не се облягай на твоя разум и знай, че начало на мъдростта е страхът от Господа!

94. Бог дава мъдрост, знание и радост само на угодния Нему човек. А на грешния Бог дава да се труди, да събира и да трупа, за да предаде всичко на угодния Богу!

95. Помни, че няма мъдрост, ни разум, ни план, който да успее против Господа!

96. Стреми се да приемеш живота си такъв какъвто и както ти го е определил Бог – това е тайната на живота!

97. Пари се губят, пари се печелят, жените също – не жали за тях! Радвай се на слънчевия изгрев, на птичките и цветята – тази радост е безплатна, тя е дар от Бога!

98. Искаш ли да опиташ цената на парите – вземи на заем!

99. Най-доброто качество на парите е тяхното количество – но ти не се стреми към много пари – те убиват всичко!

100. Не всичко е пари приятелю! С пари можеш да си купиш къща, но не и дом, легло – но не и сън, жена – но не и любов, лекарство – но не и здраве, книга – но не и знание, часовник – но не и време, положение – но не и уважение! Спомни си колко коли, колко жилища, колко жени и колко пари е имал Исус Христос и има ли по-велик от Него!

101. Не допускай когато джобът ти е пълен – сърцето ти да се изпразва. Мястото на парите ти все пак е в джоба ти, а ти не ги пускай да влязат в сърцето ти!

102. Каквото и да ти приказват, с каквото и да те баламосват – ти си знай, че става дума за пари! – и затова си отваряй очите на четири!

103. Не си разпилявай парите – щастието не е в парите, но нещастието винаги го има в безпаричието!

104. По-добре е да си без пари, отколкото парите ти да са без тебе!

105. Не харчи парите си за това, което не е „хляб”!

106. Ако изгубиш парите си – не си изгубил много, ако изгубиш свободата си – изгубил си доста, ако изгубиш вяра в себе си и в Бога – изгубил си всичко!

107. Не си давай парите за икони и не се кланяй на иконите – те са за прости и неграмотни хора, понеже са идоли, лъжа и голяма заблуда, измислени са от търговците за пари и не показват Истината за Бога!

108. Който мисли само за материални облаги, се обрича на безсилие, защото губи подкрепата и силата на Бога!

109. Разбери, че всички, които са забогатели, са богати само, защото другите са бедни!

110. По-добре половината от нещо, отколкото всичко от нищо!

111. Единственото сигурно нещо в света е това, което вече се е случило!

112. Почитай хляба и разбери, че само гладен знае, сладък ли е хляба!

113. Осъзнай, че онова което става сега – лошите работи – е трябвало да стане – и нека стане, че да се поучиш!

114. Няма смисъл да си губиш времето и енергията напразно, за да изправяш онова, което Господ е направил криво – не можеш!

115. Ако не промениш енергията си в положителна – просто ще загинеш!

116. Най-добрият начин да продължиш живота си е да не го скъсяваш с глупостта си!

117. Научи се да казваш „Не” и на най-близките си!

118. Посещавай някое гробище поне веднъж месечно, или поне годишно – и ти ще отидеш там! А там нищо не се носи!

119. Отстоявай мнението си, но цивилизовано, без грубости, заплахи и закани!

120. Истината най-лесно стига целта си посредством шегата!

121. Избягвай комплектите, те могат да те накарат да затъпееш!

122. най-добрият резултат понякога е – липсата на резултат!

123. Никога не се оплаквай! Ако не си постигнал нещо, то е защото не си го пожелал достатъчно силно!

124. Не критикувай! Ако критикуваш, критиката ти бе бива да съдържа клевета!

125. Не забравяй, че понякога извинението е тънък слой истина, намазан с доста дебел слой лъжа и лицемерие!

126. Няма добри лъжци – има наивни глупаци! А ти не бъди като тях!

127. Отбягвай лошите мисли – мисли само за хубави неща!

128. Помагай на всички около тебе с каквото можеш!

129. Споделената болка е двойно по-малка, а споделената радост е тройно по-голяма!

130. Не подарявай изкуствени цветя! – те не миришат на хубаво, мъртви са!

131. Разбери какво е това „чиста съвест” и денонощно се бори за нея!

132. Радвай се на всеки Божий ден! Пази си здравето! По-скъпо от здравето е само лечението!

133. Ако видиш, че нещо много го рекламират – бягай от него!

134. Не допускай да те командва телевизията, нито каквито и да е медии!

135. Не е беда, че вече не сте деца, беда ще бъде ако забравите, че сте били деца!

136. Прочети цялата Библия поне веднъж!

137. Моли се на Господа тъй, сякаш Го виждаш. Ако не Го виждаш, не се стеснявай – Той обезателно те вижда!

138. Само вярата в хубавото, в красивото, в доброто, в одухотвореното, в Божественото – може да ни спаси!

139. Не поучавай другите само с думи, а преди всичко с делата си!

140. Научи наизуст най-дългата дума (непротивоконституциоснователствувайте).

141. От време на време – опитвай се да философстваш, задавай си нестандартни въпроси и търси отговора им. Пример: „Всяко правило си има изключение” – това правило ли е? – „Къде е началото на онзи край, който свършва с началото?” и .т.н.

142. Не усложнявай нещата – те са прости!

143. Не съжалявай за стореното, а за пропуснатото!

144. Не тъжи ако някога загубиш, а гледай напред! Най-важното е да съумееш да извлечеш полза от загубата си!

145. На всекиго, който има ще се даде, а на оногова който няма, ще се отнеме и това, което има (става дума за ум).

146. Когато губиш, губи с достойнство. Кажи си – „живота продължава” – без излишен драматизъм и трагично съжаление, и продължавай напред! Всичко е в твоята глава и в твоите и Божиите ръце!

147. Не забравяй, че Човек се ражда на света да твори, да обича, да разсъждава, красотата на деня на други да раздава!

148. Стреми се да общуваш с възрастните хора и най-вече с родителите си!

149. Помагай на старите и болни хора и обезателно разговаряй с тях! И ти ще остарееш!

150. Стани приятел с много деца и най-вече с твоите!

151. Научи се да приготвяш добре поне 7 ястия!

152. Стреми се да бъдеш по-близо до майката Земя. Тя няма да те направи богат, но поне гладен няма да ходиш!

153. Не подарявай пари на сватба на младоженци, а подарък и обезателно цветя!

154. Ако искаш да решаваш нещо много важно – остави го за утре!

155. Не пуши цигари, намалявай кафето! Бягай от наркотиците! Ако човекът е трябвало да пуши, то Дядо Господ е щял да му направи и комин на главата!

156. Не намалявай цигарите! Откажи ги!

157. Стреми се да наричаш нещата с истинските им имена!

158. Не възприемай себеотрицанието като самоунищожение!

159. Не преяждай! Похапвай си и мед, но знай, че не само с „хляб” ще живее човек, а и с всяка мъдрост, която излиза от Божията уста!

160. Не бъди чак толкова стриктен – животът само по програма убива чувствата!

161. Позволи си поне един път седмично да се излежаваш до късно!

162. Никога не се отказвай от хубав ден, хубаво цвете, хубава музика, хубаво ядене, хубав плод и от хубав човек!

163. Научи наизуст молитвата „Отче наш” и си я казвай – преди ядене, преди сън, преди работа, преди път!

164. Не бъди само наблюдател – стани движещ фактор на живота си! Това не е невъзможно. Човекът е Бог в развитие – той може всичко. Можеш и ти!

165. Научи се да познаваш хората по очите, по ръцете и най-вече по делата им!

166. Не лъжи! Може един път да излъжеш много хора, може много пъти да излъжеш един човек, но не можеш много пъти да излъжеш много хора, нито да излъжеш Господа.

167. Не се оплаквай! Всеки един е призован да бъде спасен, но преди това е призован да служи на Бога, на семейството си, на цялото общество.

168. Бъди великодушен! Най-голямата привилегия за човека е истинското приятелство!

169. Научи се да работиш (да разговаряш) с махало!

170. Вярвай в Бога, но добре заключвай къщата и колата си! Бог не може, а и не трябва да върши твоята работа, Неговата е предостатъчна!

171. Прочети поне една книга по астрология, че да разбереш колко е абсурдна тя!

172. Ако искаш да се порадваш на широкия свят, не си купувай „тесни” обувки!

173. Усмихвай се повече – бъди любезен, учтив и възпитан!

174. Най-добрата религия е доверието, но ти не отваряй вратата си на всяко почукване! Изпитвай духовете по делата им, защото всичко е добре, само когато свършва добре!

175. Независимо, че повечето началници са със „начално” образование и възпитание, ти бъди умен с тях. На добрия началник казвай, че е добър, а на лошия – също!

176. Дръж се на прилична дистанция от шефа си, както от огъня! Ако се приближиш – изгаря те, ако се отдалечиш – изстиваш!

177. За да успееш – трябва много да работиш, да рискуваш и да вярваш в себе си!

178. Умният човек се познава не по това, което е казал, а по онова, което е премълчал!

179. Политиката е една от най-древните професии и много прилича на първата древна професия. Затова – бягай от политиката – в нея липсва любовта, има само сметки и интереси!

180. Знай, че политическата чест, съпружеската вярност и девствеността се губят само веднъж!

181. Не забравяй, че най-много се лъже след лов, по време на война и преди избори!

182. Знай, че всички партии са демократични, само интересите им – лични!

183. Който иска да служи на народа си – трябва да се откаже да служи на родата си!

184. Знай, че не става за знаменосец този, който постоянно си развява байрака!

185. Знай, че е невъзможно да се управлява без власт и без пари, но и те трябва да се управляват само разумно, без злоупотреба, с достойнство ни с чест!

186. Знай, че „магаре“ от срам не разбира, затуй се лесно корумпира!

187. Приближавай се към Бога, ако искаш и Той да се приближи до теб!

188. Отваряй си добре очите – дават ли ти яж, гонят ли те – беж!

189. Научи поне 3 стари градски песни, тананикай си – който пее, зло не мисли – и зло не го постига! Свиркай си, понеже не са ти потънали „гемиите“!

190. Скрий резервен ключ в близост до домът ти!

191. Повече величие на духа ще имаш когато се откажеш от едно „царство“ – отколкото да го владееш!

192. Стреми се да правиш всичко със свръхморал!

193. Бъди добър, но не ставай балама!

194. Никога не казвай цялата истина – тя може да се каже едва на „оня“ свят!

195. Всичко е добре, само когато свършва добре!

196. Най-добре е да планираш това, което вече си направил!

197. Пази си нервите – за нищо не се ядосвай, просто няма смисъл!

198. Вярно е, че здравето не е всичко, но всичко без здраве е – нищо!

199. Осъзнай, че малката „риба“ винаги е пречка на голямата „риба“! По-добре е да си голяма риба в малко езеро, отколкото малка риба в голямо море!

200. Бъди великодушен – не ревнувай!

201. От сън спомени няма. Лекарство за заличаване на спомените – също няма!

202. Върши винаги нещо правилно – тогава част от хората ще бъдат доволни, а останалите учудени!

203. Понякога най-добрия отговор е мълчанието!

204. Добрата дума не може да се купи на никаква цена!

205. По-добре е по-малко да съдиш хората и повече да ги обичаш!

206. Понякога по-доброто оръжие от критиката е – молитвата!

207. Прави каквото трябва – да става каквото ще!

208. Не оставяй днешната усмивка за утре! Бъди винаги усмихнат, но не ставай смешен!

209. Разбери, че който не желае да работи – не трябва да яде!

210. Осъзнай, че най-добрата възглавница е чистата съвест!

211. Научи се да виждаш зад явното – скритото, а зад скритото – тайното!

212. Имай в предвид, че за всяко сложно нещо има и едно просто решение – и то е грешно!

213. Светът е интересен, именно защото в него има от всичко по малко! Каква ли скука би настанала, ако нямаше разнообразие! Голям грях е, ако се стремиш да направиш другите еднакви!

214. По-добре е да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш!

215. Знай, че човек предполага – но Господ разполага!

216. Разбери, че Бог си знае работата и никога не избързва, нито забавя, нито забравя – въпреки, че на тебе ще ти се вижда нещо по-друго!

217. Както цениш приятелите си и Бога, така и Те ще ценят тебе!

218. Знай, че който иска всичко – всичко губи!

219. Който с е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията!

220. По-добре е да вървиш пътя си по белия свят с усмивка!

221. Ако искаш работата ти да върви – върши я!

222. Знай, че не мирише на добре онова, което винаги мирише!

223. Осъзнай, че полезната лъжа струва повече от безполезната истина!

224. Внимавай с думите си! Езика кокали няма, но кокали троши!

225. Внимавай за какво си мислиш, защото – сбъдва се!

226. Бъди умен – първо мисли и тогава прави, а не обратното!

227. Кой каквото прави – добро или зло, на себе си го прави!

228. Живей скромно, честно и почтено!

229. Разбери, че живота е камък, растение, животно, човек, Божествена духовност, и пак камък – но живеенето си струва!

230. Бъди търпелив – търпението побеждава всичко!

231. Пази се от истерични, глупави и зли хора и не спори с тях. По-добре да се престориш на глупав отколкото да спориш с глупав!

232. Бог дал, Бог взел – а ти не кори Бога за това, защото не ти, а Той е Бог!

233. Господ вижда всичко и нищо и никого не забравя!

234. По-добре да си добър, отколкото велик! Но не е достатъчно само да си добър – нужно е да си и разумен (майката на един летец вероятно от „добрината“ си винаги го съветвала: синко моля те да летиш по-нисичко и по-бавничко)

235. По-добре да вървиш не по пътя, по който ходят другите, а по справедливия, и по правилния – по Божия път!

236. Добре е да казваш, че имаш чиста съвест, но имай в предвид, че мярката на Бога за съвест доста много се различава от твоята!

237. Не искай туй, което сам не даваш!

238. Не прави на хората това, което не искаш те да ти правят!

239. Гладно око – лошо гледа. Но лакомото око е по-голямо зло!

240. Ако искаш свобода – и ти я давай!

241. Голямо богатство е добрият съсед!

242. Приятелството е по-добро от роднинството!

243. Най-големи врагове на човека са домашните му!

244. Каквото и да правиш – прави го разумно и мисли за края му!

245. Бог дава достатъчно за задоволяване на онова, което Той изисква – използвай го!

246. Който не върви напред – върви назад!

247. Всичко, което човек върши против съвестта си е голям грях!

248. Грехът ти, приятелю, ще те доведе до просешка тояга – затова е по-добре да се стремиш да не грешиш!

249. Купувай не онова, което ти харесва или е евтино, а онова, което ти е най-нужно!

250. Не се отказвай от истината – понякога тя изглежда безпомощна, но никога не загива!

251. Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого!

252. Бъди благоразумен – не скърби за това, което ги нямаш, а се радвай на това, което имаш!

253. Помни, че най-доброто качество на количеството е все пак – неговото качество!

254. Бъди справедлив, не завиждай, не злобей!

255. Стреми се да вършиш добро, без да очакваш материална отплата или слава! – такъв е пътя към духовното съвършенство!

256. Не върши зло, защото злото идва върху тебе и децата ти!

257. Всичко е позволено, но не всичко е полезно!

258. Каквото посееш, това ще пожънеш!

259. Ти си това, което ядеш!

260. Вяра ти е нужна, а не безцелни пътища, но вяра в Господа, а не в идолите!

261. Живей духом, не угаждай на плътта си! (силата на Духа е по-голяма от силата на плътта)

262. Бог те обича приятелю! А ти … ?

263. Истински Бог е този, на когото кога се помолиш с вяра – отговаря ти по някакъв начин!

264. Не вярвай на врачки, гадатели и астролози – те са слуги на дявола. Вярвай и се уповавай само на Бога!

265. Бог не може да стори никакво добро между нас – без теб и без мен!

266. Божията математика, Божията икономика, въобще Божиите стандарти (т.е. Божието царство) нямат нищо общо със земните такива!

267. Уповавай се на Бога и не разчитай на своя „разум“!

268. Бог знае данните ни, но човекът може да промени съдбата си, ако се научи да използва Божията помощ и сила за това!

269. По-добре да си зависим от Бога, отколкото от дявола!

270. Не дявола е силен когато те надвива, а ти си слабичък, когато лесно му се даваш!

271. Знай, че човешкото сърце е като огледалото – счупиш ли го – не можеш го събра отново!

272. Ако знаеш добро, а не го правиш – голям грях правиш!

273. Помни, че миналото не се връща – само се преглъща!

274. Не скитай безцелно! Ако не знаеш накъде отиваш – винаги ще стигнеш там, където не трябва!

275. Всеки път, когато свалиш очите си от Господа и ги насочиш другаде или към себе си – грешиш!

276. Вяра без дела е мъртва и безполезна!

277. Съпротивлявай се на дявола (злото) и той ще бяга от тебе!

278. Научи се да казваш по-често „Благодаря“, „Извинявай“ и „Моля те“!

279. Стреми се да спазваш числата 1, 3 и 7 – те са Божествени!

280. Не се заблуждавай, че можеш да излъжеш или да надхитриш Господа!

281. По-добър приятел ти е не този, който ти бърше сълзите, а този – който не допуска да плачеш!

282. Ако искаш да успееш – трябва да не спираш да се трудиш – друга рецепта няма!

283. Най-голямото бедствие за човека е липсата на истинско познание за Бога, затова глупавите хора лесно приемат делата на дявола за дела Божии!

284. Бъди умен – като змията, и незлоблив като гълъба!

285. Не общувай с измета на обществото!

286. Не се доверявай на случайни хора – изпитвай духовете им по делата им!

287. Знай, че съдбата винаги оставя вратичка за излизане и от най-трудното положение – от теб се иска само да не падаш духом и да не преставаш да търсиш вратичката!

288. Знай, че човекът прилича на правилна математическа дроб – в знаменателя, на който е това, което той мисли за себе си, а в числителя – това, което мисли за него Бог! Колкото по-голям е знаменателят, толкова числото става по-малко!

289. Научи се да се покланяш на Бога, не само физически, а преди всичко с Дух и Истина!

290. Хубаво е да се стремиш към върхът, но не във върхът е щастието – а в пътя към него!

291. Щастието се състои в това – да имаш хармония между целите, идеите (илюзиите си дори) и реализацията си!

292. Не се стреми обезателно само и единствено към щастието – по принцип най-щастливи са глупците!

293. Птичето (на щастието) рядко кацва на рамото ти, но само от тебе зависи дали то ще остане там завинаги!

294. Човече, ако търсиш поне малко щастие върши работата си с любов и обичай, но без да се влюбваш особено. Работата без любов и влюбването са подхлъзване в грешна посока!

295. Народ без вяра, както и армия без дух – са абсолютен и никому ненужен боклук!

296. Най-опасната лъжа е изтънчената, която е най-близо и много прилича на истината!

297. Бъди много предпазлив с църквите! Знай, че добре е църквите да имат и социална политика, но не това трябва да бъде основната им функция. Основната задача на църквите е да проповядват вярно истината за Бога! (Ако истината за Бога стигне до всички хора – няма да има нужда от никакви социални дейности!)

298. Имай в предвид, че най-голямата завоалирана лъжа, разпространявана от Българската Православна Църква например е, че най-важният в Божието царство е не Иисус Христос, а майка му – понеже прокламира, че има много, тъй наречени чудотворни икони на „Богородица“, и нито една на Иисус Христос. Затова истински вярващите хора в Бога, не вярват във църквата – и почти не влизат в черквите й!

299. От мене да знаеш, че голям дявол е прекаления „светец“!

300. Учи се и се стреми преди всичко към духовно съвършенство – бъди съвършен, както е съвършен и Небесния ни Отец!

301. Ако ти считаш, че всичко – и доброто, и злото е в Божията ръка, то за тебе ще е по-добре, ако не се молиш Бог обезателно да убие или накаже лошите хора, а Той тъй да стори, че лошите да станат по-добри!

302. Стой далече от крайностите и фанатизма – те водят до най-голямото зло в нашето съвремие – духовен тероризъм и произлизащия от него физически тероризъм!

303. Не се доверявай и на „свещеници“. Вярвай и се покланяй само и единствено на Всевишния!

304. Не съди за хората само по некролозите им – иначе излиза, че никога не е имало лоши хора.

305. Не забравяй, че най-светлото качество в човека е искреността и стремежа му да бъде честен!

306. Бой се от Бога, почитай „царя“, но не забравяй и пъдаря!

307. Знай, че умният човек (мъдрецът) живее по-добре и без особени проблеми, защото намира начини да не влиза в особени противоречия с обкръжаващите го, с природата и своето тяло и намира начин да живее в хармония, съзвучие и мир с човека до себе си и преди всичко с Бога!

308. Не се подчинявай на глупав човек, нито пък вземай страната на силния на деня – рано или късно ще плащаш за това!

309. Ако си силен – а вършиш зло, ще загубиш силата си. Ако си слаб и вършиш добро – ще станеш силен! Стреми се да побеждаваш злото чрез добро!

310. Знай, че ще стане това, което е писано от Бога, а не това – което ти се иска!

311. Бъди умерен във всичко и добронамерен към всеки!

312. Бъди умен! Разбери, че се налага да правиш това, което трябва и, че не може да правиш само това, което ти се иска1 Гласът на разума е тих, но той не се уморява докато не бъде чут!

313. Стреми се към равновесие и хармония навсякъде и във всичко!

314. Бягай от чуждото – то си е чуждо и не може да носи радост на тебе!

315. Добри постъпки са ония дела на хората, които са полезни не само за тебе, а преди всичко за цялото общество!

316. Не мързелувай, а върши работата си сам и не чакай някой друг или Господа да дойде да ти я свърши. Ако Господ дойде при тебе и те завари, че не си свършил своята работа – тежко ти и горко ти!

317. Най-доброто наказание за мързела и некадърността е бедността!

318. По-добре по-малко, но по-добре!

319. Лягай с кокошките – ставай с петлите! По-доброто бъдеще няма само да дойде при тебе – ти трябва да отидеш при него!

320. Въпреки всичко, по-добре е да бъдеш бунтар срещу всяко зло и никога да не изневеряваш на доброто!

321. По-добре в устата на хората, отколкото в краката им!

322. по-добре в затвора, отколкото в гроба! По-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв!

323. бягай от всяко робство – само свободата е над всичко!

324. Само гаргите и патките живеят на ята, а овцете, козите и кравите – на стада! Орлите живеят сами!

325. За всичко си прави програма минимум и програма максимум. Изпълнявай стриктно програмата минимум и не преставай да се стремиш към програмата максимум – това е пътят на успеха!

326. Не спирай да се стремиш към извисяване и духовно съвършенство – към здрав дух в здраво тяло!

327. Разбери, че в този побъркан свят, не парите и имотите, а само истинската любов е най-ценното съкровище!

328. Търси начин да се смееш и веселиш. Емоциите и смехът са живот (стимулират коремните мускули, подобряват кръвообращението и повдигат духът). Чувството за хумор е дар Божий, а липсата му – Божие наказание!

329. Единствената гаранция за твоята защита и спасение от злото е добрата лична хигиена – не само физическата, но и преди всичко моралната, духовната!

330. Господ ни е дал 2 уши и само 1 уста, за да ни подскаже, че по-малко трябва да се молим и повече да Го слушаме! Бой се от Бога и спазвай Неговите заповеди – в това се заключава всичко за човека!

331. Опомни се и никога не забравяй, че си Българин – нито се срамувай от своя славен род и език! Българинът е смесица от много гени и в това е шансът ни. България е предопределена да бъде духовен център на света – затова не гледай към чужбина, а се стреми да работиш за сбъдването на това пророчество – тук в Родината си, в моята и твоя България! На запад има много неща и повече пари, но няма духовност, няма щастие, а и вече се вижда залеза му!

332. Помни, че има начини, човек може да черпи огромна сила, енергия и информация от най-мощния компютър на вселената – принадлежащ на Онзи космически разум, за Който все още знаем твърде малко и Когото обикновените вярващи наричат Бог! Търси ги! Използвай ги!

333. Никога не забравяй, че има Един, Който стои най-отгоре, Който всичко вижда и Който въздава според делата!!!

(Текстът е взет от ТУК.)

24 август 2009, понеделник

Проблеми на самоуправлението и демократизацията, статия, публикувана на 31 октомври 1988 г.

"Новото мислене", статия, излязла на 13 февруари 1989 г.

Духът на морето, статия, излязла на 4 юли 1988 г.

Митологичното съзнание, запис на разговор с Красен Станчев, отпечатан на 13 март 1989 г.

Отзив на тема "Академичният дух", в-к КУЛТУРА, 20 януари 1989 г.

Статията "Аристотел-клуб", излязла на 5 декември 1988 г.

23 август 2009, неделя

Всичките ни народни деятели и патриоти - Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, Г.Бенковски и пр. - са били против официална Русия

Най-големият ни неприятел днес е официална Русия

Захарий Стоянов*

Тъжни времена прекарва днес нашето Отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв – всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.

Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход тая държава начело с нейний Гирс* (Николай фон Гирс, 1820 1895 г., руски дипломат, министър на външните работи на Русия по това време) и Катков* (Михаил Катков, 1820-1887 г., известен руски реакционен публицист и панславист. Чест прицел на перото на Захарий Стоянов, бел. ред.) от 6-ий септемврий насам, т.е. от тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване. В Цариград ли, в Пирот ли, в Букурещ ли, се засмее и българский Бог, руското правителство тича да свари да разваля и да пакостничи. Ако то днес иска, щото Румелия да си остане пак пашовска страна, а байонетите на българските синове в един прекрасен ден бутват дипломатическата мастилница на Гирса и му изкривяват ченето, то това същото правителство забравя своите първи думи и предлага вече Санстефанска България. А защо я то прередлага? Защо такава глупа непоследователност? – “Желае ни доброто, не ни е забравила”, отговарят кокошите умове, в това число и ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато. – “Вие сте идиоти”, казваме ние.

Руското правителство желае две неща. Първо да протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание помежду ни, и то, руското правителство, като всяко покровителско, да каже: “Ето, че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите камбани, камшици и бесилки да наредя работите”. Второ, че като стане съединението, както и да е, извършено само от българи, то руский пловдивский консул ще може да интригува само между калугерите на Шипченский манастир, няма той да управлява вече Румелия, не ще има възможност да сее разврат и да проповядва шпионско-полицейските начала на страшното III-то отделение* (Трето отделение – императорска тайна полиция. Изпитан предшественик на КГБ).

Лъжат се ония, които мислят, че руските дипломати са поначало против съединението. Те са готови днес да направят това съединение, но забележете, те да го направят сами, а не българите. Те желаят, щото това съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от ордени, някой Обручев* (Николай Обручев, 1830-1904 г., военен и държавен деятел, бел. ред.) или Сомов, когото да срещат по всички градове гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, се да излизат само из устата му думите ”так приказано”, “не разсуждать”, “не бунтовать”, “Воля Его Императорского величества такая”, “Ви народ неопитный”, “Вие трябва да слушате и се покорявате”, “има за вас кой да се грижи” и пр., и пр.

А руский консул върви подире му и му шепне на ухото: “Прибавете още на тия братушки, че аз като минувам из пазара, трябва да ми стават на крака, думата ми да не правят на две, името ми да бъде свято във вестниците им, да се пише с големи букви”. По-нататък следват руските инструктори-офицери, облечени парадно, по-главните от тях шепнат на генерала да доведе до сведение на непокорните братушки, да не търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове се зъбят на големите братушки и казват: “Познахте ли сега какво значи Русия? Един път проливахме кръв, сега пък ви носим наготово съединението, а вие, пършивци, само печелите парички и викате “ура”.

А братушките цъфнали и не завързали. С турена на гърдите ръка, с тяло прегънато като въпросителна, хилят се като заклани и казват: “Благодарим на ваше високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото ваше високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и наший алъш-вериш”. “Так, так”, отговаря високото благородие и издрънчава от удоволствие своята обкована със сибирско сребро сабля. А камбаните гърмят ли гърмят!

О, пусто да остане подобно съединение! Ние го нежелаеме и на най-върлите си душмани. Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше “ура”. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градовете, украсени с имена: “Московска”, “Александровска”, “Аксаковска”, “Паренсова”, “Гуркова”, “Славянска”, “Николаевская”, “Невская” и пр. да блешука и нещо като “6-ий септемврий”, “Сливница”, “Драгоман”, “Батенберг” и т.н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи…

Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия* (В царска Русия така наричали днешна Украйна, бел. ред.) и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

Но ще да кажат мнозина: “Русия беше, която ни освободи”. Да това е вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново – нещо, което тя доказа вече от 6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време, благодарни сме и на покойний император, но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има : бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки,камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!…

В днешно време, когато това правиелство, състоящо се от Гирса, Толстой, Победоносцев* (Константин Победоносцев, 1827-1907 г. – руски държавник, прокурор при Светия синод, покрит с мрачна слава при царуването на Александър III и Николай II. Бел. ред.), Катков и пр., е подигнало върху ни чисти и нечисти средства, когато то иска да ни задуши с една лъжица вода, гдето се е казало, когато неговите безконтролни рубли се пръскат безбожно из България за цели беззнакови и погански – ние намислихме да обадим на читателите си мнението на Г.С.Раковски, както той е гледал на официална Русия и на нейната външна политика. А кой е Раковски – срам ще бъде за всеки българин, ако не отговори, че той е българско светило, че той се е мъчил и трудил за България цели 25 години, че той е вече умрял (за да не кажат Цанков, и Икономов, че е бил радикал и анархист), че миналата година му се донесоха костите в София, на които се поклони целият български народ. Тоя Раковски е написал брошурата под заглавие: “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, която брошура днес предлагаме на читателите. Тая брошура е написана в 1859 г., когато е почнало преселението на видинските българи, печатана е за първи път в “Дунавски лебед” като подлистник. Тя е писана в такива времена тъжни и усилни, когато България е била неизвестна, когато сме нямали княжество, войска, Сливница, Пирот, когато само той, един Раковски, е бил защитник на България. В такива тежки времена той пак не е казвал: “Не му е времето, трябва да се помълчи, да не закачаме Русия”, както днес обичат да философстват нашите дипломати.

Поклон върху праха на великий български мъченик, че в днешните времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр. Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския...

Русчук, 1-й март 1886 г.

(Препечатка оттук: *Предисловие към брошурата на Г.С. Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“.)

Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато са се произнесли за първи път думите "освободителка" и "покровителка"!

Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля­зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре­щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле?

Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на него­вата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Слив­ница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на Бълга­рия ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?

Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой поду­чи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се поди­гра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В.Н. Събра­ние, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга­рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете” – Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!

Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!

Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е !” – Необяснимо.

Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи.

Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България. И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление!

По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.

Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!

Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дързостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той.

Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.

Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александьр III… Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!…

Захари Стоянов

18 август 2009, вторник

За книгата „Паметта за злото, изкушение на доброто“ на Цв.Тодоров

Да анкетираш века

Една година след френското издание на нашумялата голяма „анкета върху века“ на Цветан Тодоров, книгата „Памет за злото, изкушение на доброто“ беше публикувана и на български език от издателство ЛИК. Преводачът Стоян Атанасов, който състави сборника с материали от конференцията в чест на Цветан Тодоров (“Цветан Тодоров: подвижната мисъл“. ЛИК, 2000) е посветил превода си на бащата на автора – проф. Тодор Боров, връстник и свидетел на столетието.

„Паметта за злото, изкушение на доброто“ предполага, че за ХХ век „централното събитие е появата на едно ново зло – на непознат дотогава политически режим: тоталитаризмът…“ и анализира двете му разновидности – нацизма и комунизма. Според автора проучването му има три страни – тоталитарното минало (злото); начина, по който го помним, правото на памет и паметта за болката (на френски език думата зло има значение и на болка); и сянката, която то хвърля върху настоящето (тук питането е за какво ще ни служи споменът за злото и как изобщо е възможно доброто?). Не е случайно, че книгата е посветена на Жермен Тийон – „една от най-светлите публични личности в този мрачен век“ – антроположка, оцеляла от концентрационен лагер, съумяла „да прекоси злото, без да се вживее в ролята на въплъщение на доброто“.

Както много книги на Цветан Тодоров, и тази също припомня някои истории, но не е книга за историите. Тя е размисъл за смисъла на века, на неговите събития, регистрирани не от тесен специалист, а от „заинтересован свидетел“ (затова всъщност изборът на централното събитие на века е тоталитаризмът, а не, например, деколонизацията) и „писател“. Мисля, че тук по-точната дума е не „писател“, а изследовател, историк на идеите, привърженик на старото наименование „морални и политически науки“. В увода към друга своя книга – „Моралите на историята“ – Тодоров обосновава резервите си спрямо осъществилата се през 1789 година терминологична промяна – разделението „социални и хуманитарни науки“, станало под лозунга за освобождаването от идеологическа опека. Там той не се съгласява с Марк Блок, че „манията за ценностите е сатанински враг на историята“…

С една дума, основна нишка, преминаваща и през настоящото изследване на века, е убеждението, че един „добре темпериран хуманизъм“ би могъл да ни опази от вчерашните злини и днешните заблуди. Именно затова неразделна част от шестте раздела на изследването (Злото на столетието; Сравнението (нацизъм и комунизъм…); Съхраняването на миналото; Употребите на паметта; Сегашно минало; Угрозите на демокрацията) са шестте разказа за съдби, носещи посланието на точно този хуманизъм – освен Жермен Тийон, близките по дух Василий Гросман, Маргарете Бубер-Нойман, Давид Русе, Примо Леви, Ромен Гари.

Понеже една от основните тези на Цветан Тодоров е, че „тоталитаризмът е отказ от универсализъм“, че „граматиката на тоталитаризма“ е различна от „граматиката на хуманизма“, размишлението върху ХХ век е пронизано от мотива за „универсалността на човечеството“ (основен мотив, „шарката в килима“ – ако си спомним прекрасния анализ в „Поетика на прозата“ – на този мислител). Става дума за универсалния друг, за морала като стремеж към благото на другия, като признаване на другостта, т.е. на едно „ти“, което, макар и различно, е съпоставимо с „Аз“-а (другост, която тоталитаризмът отрича – „за нас враговете на народа не са човешки същества“, казва един палач). В този контекст трябва да се разбират началните размишления за либералната демокрация и принципите на автономията на колектива и автономията на индивида, за начина, по който индивидуалната автономия се гарантира от плурализма.

Отличителната черта на модерността е „конститутивна на хуманизма“ – казва Тодоров в една от предишните си книги за „човешката природа“ – защото „привилегирова тези режими, в които субектите могат да осъществяват своята автономия и да се радват на еднакви права“. Обратно, в „идеалния тип“ тоталитаризъм (Тодоров използва този Веберов инструмент, конструирайки общо понятие за тоталитаризъм) другият не е универсален, основна ценност е не аз-ът, а безразлично-груповото „ние“; затова там плурализмът – главното средство за постигане на автономия – е заменен с монизъм; частната сфера е подчинена и задушена от „обществената“ и различията като цел на обществото се заличават в името на цялото, в името на абстрактното върховно същество – колективът. Неговата автономия също се оказва привидност, фасада, тъй като една идеология се е превърнала в държавна догма и държавата подчинява всичко и унифицира различните „редове“ – икономиката, правосъдието, медиите; в този смисъл терорът е иманентен на режима. Всеки тоталитаризъм е и манихейство – разделя света на две изключващи се части, добро и зло, бяло и черно, чисто и не-чисто. Тоталитаризмът обещава всеобщо щастие – т.е. той е и утопизъм, форма на атеистичен „миленаризъм“, обещаващ спасение тук на земята.

Спасението обаче се мисли като идващо от знанието – светът е прозрачен, разумен, универсално разумен и затова познаваем (Универсалността на „сциентизма“ е различна от универсалността на „хуманизма“ – където универсален е не „разумът“, а „човечеството“). Накратко казано, според Цветан Тодоров (за разлика от Барингтън-Мур, напр.) тоталитаризмът е феномен на модерността и се ражда при срещата на революционния политически проект, на сциентизма и на миленаризма. Впрочем в една последна френска христоматия от над 60 базови текста за тоталитаризма, озаглавена „Тоталитаризмът. ХХ век в процес на дебат“ съставителят Енцо Траверсо е включил и интерпретацията на Цветан Тодоров, която диалогизира с основни тези и участници в „подновения“ дебат за тоталитаризма.

Цветан Тодоров притежава удивителната способност да въвежда в големите теми и дискусии без претоварване с имена и детайли. Аргументите се подемат, оспорват, отхвърлят с характерните за него яснота (но не опростителство) на тезите и ценностен патос. Което е особено нужно – и невероятно трудно! – при коментирането на приликите и разликите между двете разновидности на тоталитаризма: нацизъм и комунизъм.

Обикновено сравнението изглежда неприемливо. Авторът различава четири типа реакции при търсенето на сходства между нацистките и сталинските лагери и твърди, че има голяма вероятност да отгатнем какви са политическите убеждения на проявяващите ги (“палачите“ от нацистките лагери са за сходството, защото това им служи за извинение; „жертвите“ на нацизма са против сходството, защото виждат в него извинение; „палачите“ откъм комунистическата страна са против сходството, защото виждат в него обвинение, а „жертвите“ са за сходството и то им служи като обвинение). Основната теза на Тодоров е, че сравняването между нацизма и комунизма е оправдано предимно с оглед на по-общото типологизиране на политическите режими – тоталитаризмът е наистина различен и от традиционните деспотични режими, и от модерните демокрации. Разликите между нацизма и комунизма трябва да бъдат търсени по много посоки (макар че и двата са „еднакво ненавистни“): има отлики между „расовия“ и „класовия геноцид“; в нацистките лагери „умъртвяването е самоцелно“; при комунизма „мистификацията е била по-значителна“, т.е. комунистическата идеология е „много по-илюзорна“ и в този смисъл по-лъжлива и театрална от нацистката (аз лично не съм сигурна дали тук количественото сравняване е уместно).

Мисля, че тези страници от „Паметта за злото…“ са може би най-трудните и поставящите най-много въпроси пред онзи читател, който иска да проумее ключовото и за посттоталитарния дебат сравнение „фашизъм – комунизъм“: тоталитарен фашизъм ли е нацизмът и дали наистина понятието тоталитаризъм става проблематично, абстрактно и неточно – както твърди напр. С. Фридлендер – доколкото не може да схване „историческата уникалност на немския националсоциализъм, неговият антисемитизъм“?; дали е вярно от друга страна, както смятат историци като Е. Нолте, че антисемитизмът на Хитлер може да се сведе до някаква обща черта на всички видове „фашизъм“ – техният антиболшевизъм?; защо все пак общата криза на либералната модерност приема в Германия тази именно форма?; не са ли прави онези историци (Я. Кершау, М. Левин или Ю. Кока), които твърдят, че сравнението „нацизъм-комунизъм“ е плодотворно единствено при сравняването на нацизма със сталинизма, а не с цялата „съветска система“, и че ако понятието „тоталитаризъм“ има смисъл, то трябва да се ограничи?; все пак какво е онова, което Касториадис, с когото Тодоров се съгласява, нарича не „идеокрация“, а „стратокрация“ (от стратос – армия) и какво е отношението между идеологическото и политическото „тотално“ в различните „комунизми“?

Ако задавам тези въпроси, то не е защото в книгата на Цветан Тодоров няма отговори на повечето от тях, напротив, а защото отговорите не са лесни и е възможно да се случи (както вече се е случвало сред любителите на „черните книги“) някой да извади от контекста (и политически да ги употреби) фрази като „двата вида тоталитаризъм не си приличат по всичко, но в същността си – к.м., са едно“ (с.89).

Всъщност това е свързано с една от опасностите на тоталитарните режими – „заличаването на паметта“. Според Тодоров правото на памет е фундаментално човешко право. (Затова дори законът срещу „негационистите“ – „законът Гесо“ – е счетен за неуместен.) Но в различните сфери на нашия живот ролята на миналото и мястото на паметта не са еднакви. Цветан Тодоров разграничава „добрата“ от „лошата употреба на паметта“, настоява, че споменът за лагерите трябва да бъде по-скоро механизъм, който да регулира нашата способност да овладяваме настоящето. Буквалната употреба на паметта е „лоша употреба“ на паметта, тя помни фактите и често е зов за мъст. (Балканските войни са пример за буквално прилагане на паметта.) Но зоната на историческата отговорност е между забравянето (прошката) и отмъщението, между банализирането и сакрализирането.

Което значи, че трябва не да сакрализираме – „впаметниковяваме“ – спомена, да се поддадем на „тиранията“ му, а да дадем възможност да комуникира със спомена на другите, да го отворим за тях. Ако субектът отстрани от миналото си спомените като факти, това не означава, че ги е забравил, а че е осъществил нормалната „работа на траура“ и „работа на паметта“. Миналото трябва да се помни като „образец“, като поука, като морал. Буквалната употреба на спомените, която превръща миналото събитие в нещо не-преминало и непреминаващо, „в крайна сметка подчинява настоящето на миналото. Докато образцовата употреба позволява миналото да се използва в името на настоящето…и да се отиде към другия“. „Образцова памет“ често е заменяна от Тодоров с термина „справедливост“.

Да „се спуснем до общото“, да не спираме до „уникалността“ на случилото се в миналото. Да се попитаме „в името на кой принцип, прилаган в един или друг публичен дебат, би могло да се отхвърля всякакво сравняване на едно събитие с друго“. Тодоров подчертава „публичен дебат“, защото в частната сфера страданието е единствено, уникално, несравнимо. В „рационалния дебат“ обаче сравнението не само че не изключва уникалността, но е единственият начин тя да бъде обосновавана“. Не може да се твърди едновременно, че миналото трябва да ни служи за урок, и че то е абсолютно несравнимо.

Тези схващания за употребяваното – и злеупотребяваното – в социалните науки напоследък понятие „памет“ се развиват в книгата. Отново нюансирано се различават трите страни на работата върху миналото – установяване на фактите, конструирането на смисъла и функционалната му употреба, неговото инструментализиране; като се разграничават дискурсите на свидетеля, на историка и на възпоменателя; въведени са сложните отношения между правосъдието и историята и тематизираните от Карло Гинзбург фигури на „съдията“ и „историка“; внушава се разликата между критическия хуманист и „морализатора“, онзи, който се гордее с това, че публично определя кое е доброто и кое е злото, блазнейки се, че стои на страната на доброто. В разказите за шестте персонажа има невероятни, водещи към проумяване „следи“ (в смисъла на микроисторията на Карло Гинзбург). В неспоменатите в тази рецензия, но съществени части се коментират различни опасности пред демокрацията (“шокиращата идея“ за хуманитарните бомби в Косово напр.) и пред победителите, които могат да се помислят за въплъщение на доброто; въвежда се третата версия – „Хирошима като трагедия“ – между американския героичен разказ за Хирошима като окончателен и необходим удар над дивия враг, японският „жертвен дискурс“… И всички тези „архиви на болката“, ако използваме формулата на Фуко, са видяни като предизвикателство за критическия хуманизъм, който показва, че злините са вършени от хората, но доброто е възможно – не като земен рай, не като тържество на абстракции, проповядвани от онези, които обичат Човечеството, за да не виждат човека. Така и самата анкета върху века не е тържество на добрите интерпретациии, а усилие за разбиране. Или – както казва Цветан Тодоров – прибавяне на смисъл.

Лиляна Деянова

Основният ми блог

Може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?