Кои книги у нас са прокълнати, опасни и забранени?

Тази сутрин откривам под публикуван навремето в блога откъс от моята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, а именно главата Животът и учението на Имануел Кант следния коментар на анонимен, който ми показва, че книгата ми постига целите си; ето какво ми пише тоя човек:

Чудесна статия! Написна е страшно увлекателно. Четейки я ми стана много интересно и със удоволствие ще прочета книгите на Кант. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

Като автор, не крия, ми е приятно, че този човек така е възприел моя текст. Публикувам тук отзива му, понеже това може да подтикне и други хора да се зачетат, а пък, знае ли се, да посегнат и към самата книга, която има точно тази цел: да предразположи четящите я хора, предимно по-младите, да се приобщят към философията. А знайно е, че философията може да упражни такова мощно въздействие върху душата, че съответният човек да преживее истинска революция в своето личностно, идейно, ценностно и духовно развитие. Тоест, да стане човек в истинския смисъл на тази дума. Да си човек означава да си духовно същество.

Книгата, от който е взет откъса, така заинтригувал този човек, именно книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА има подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия. Издадена е от издателство ИЗТОК-ЗАПАД преди три години и е в обем повече от 500 страници. И тя, за жалост, си стои арестувана на борсата и по складовете: разпространителите на книги и книжарите, вместо потенциалните и читатели, са решили, че и тази моя книга, подобно на останалите ми книги, не трябва да стигне до ръцете на читател.

Защо ли? Ами защото книгите, посветени на духовното, които излъчват духовност, вероятно у нас се смятат за прокълнати, опасни и забранени книги: тук е страната на крещящата бездуховност, на аморализма, на простащината, на чалга-културата и на чалга-книгоиздаването.

Разбира се, медиите също прислугват на антидуховното статукво: нито една медия не се заинтересува и не представи нито една моя книга; също така нито една медия не счете за нужно да информира "културната общественост" у нас, че вече трета година съществува и излиза списание ИДЕИ. Какво ви говори това? Защо ли толкова ги е страх? Явно има защо...

Това, че бездуховното статукво така инстинктивно се пази от инвазията на духовността чрез книги като моите е показателно какъв мощен духовен заряд се крие в тях. Само че напразни са всички старания на служителите на мрака: духът е самата мощ и нищо не може да спре победоносното му шествие. Истината винаги в крайна сметка побеждава, а пък триумфът на арогантността е временен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.