Във Фейсбук получих едно интересно съобщение, касаещо значим проблем, на което отговорих незабавно; публикувам и двете, и съобщението, и моя отговор, като по разбираеми причини няма да съобщя имената на човека, който ми пише - понеже не съм взел съгласието му; но същественото е друго, заради това, по принципни подбуди, се решавам на тази стъпка; ето какво ми пише тоя човек и как аз му отговорих:Г-н Грънчаров, млад учител съм (-- г.), преподавам от 2 месеца в ... гимназия. Не мога да Ви опиша колко много Ви благодаря за нещата, които пишете в Свободната академия. Въпреки, че съм млад, никак не ми липсва опит в живота. Завършил съм Класическа гимназия и психология в СУ, отделно съм се занимавал с множество хобита в областта на изкуството и различни професии.
Според мен учениците, с моя метод на преподаване - а аз използвам Сократов метод, комбиниран с много видеоматериали за илюстрация на понятията, както и много честа смяна на вниманието с различни методи, за да задържа концентрацията - научават много повече. Бях много доволен и дори започнах да се успокоявам и да си върша работата... Докато не дойде ПРОВЕРКАТА!
Трябва да ви кажа, че съм изключително огорчен от нещата, които чух и лично аз смятам, че проблема е в училищното ръководство като цяло... Но това е огромна, наистина огромна тема.
Забравих да кажа - преподавам 5 (!) предмета от Философски цикъл и история. Намирам огромна полза в материалите Ви и продалжавам да чета и мисля върху тях. Радвам се, че Ви открих, защото тези хора ме накараха да мисля, че за нищо не струвам...
Благодаря ви от все сърце!
Отговорих на това писмо по следния начин:
Здравейте, г-н ...,
Благодаря Ви за писмото и за отзива! Радвам се, че моите материали са Ви полезни.
А иначе за относно проверката мога да Ви кажа следното: на прав път сте, във вярна посока вървите - щом проверяващите не са доволни от това, което правите; ако бяха доволни от Вас, това щеше да е ясен знак, че вървите в неверна посока. Това с особена сила важи за преподаващите предметите от философския цикъл в съвременното българско училище; всеки е поставен в ситуация да избира: дали да е полезен на учениците си, или пък да се мъчи да угажда на г-да и г-жите инспекторите, на администраторите. Разбира се, водещ трябва да е интереса на учениците, а пък всичко друго е неизбежно, в това число и упреците на администраторите. Аз вече 28 години преподавам тия предмети и съм установил следната закономерност: колкото повече в опита си откривам нови неща и напредвам, толкова по-малко мога да угодя на проверяващите. Не че искам и да им угаждам де :-)
А че прилагате Сократовия метод в обучението по философия също така ми говори, че сте поел във вярната посока. Разбира се, много по-трудно е, но за сметка на това е истинско; ако младите хора, на които проподавате, се заразят от Вас с един "рефлекс към истината" и разберат, че най-важното е да я търсят упорито, то знайте, че сте изпълнили бляскаво задачата си. Затуй Ви казвам, че вървите във вярната посока! Не се притеснявайте особено от упреците на администрасторите. Така и трябва да е! Писмото Ви пък на мен ми говори, че и аз ненапразно съм работил в същата тази посока, защото, както забелязвате, и моите разбирания са принципно същите.Желая Ви успех в започнатото! Дано не прозвучи прекалено патетично, но българското училище, пък и обществото по начало, има невероятно голяма нужда от млади учители като Вас. За жалост обаче ситуацията е такава, че свестните и способни млади учители сякаш са съвсем нежелани от установилата се в образованието на България бюрократична система. Тя насърчава не творчеството и оригиналността, а послушанието, шаблона, безличността. И се налага учителят да се бори всеки ден, за да отстоява свещеното си право да бъде достойна и свободна личност, посветила се на една толкова благородна мисия. За което обаче ще му се наложи да плати прекалено голяма цена. Не искам да Ви обезсърчавам, но бях длъжен да Ви кажа и това.
Ако имате някакви конкретни проблеми и желаете да се консултирате с мен, заповядайте, ще се радвам ако мога да съм Ви полезен. Всичко добро!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
9 коментара:
за съжалние не се обърща достатъчно внимание на хората, които обучват децата ни и им дават основните познания
Абсолютно съм съгласна, че щом комисията от проверката не е одобрила метода, значи метода е много добър. По този повод бих искала да кажа на всички млади, инициативни преподаватели, да не се ефектират толкова от реакцията на подобни държавни, закостенели лелки и чичковци, които "просто си вършат работата". Важното е реакцията на учениците Методите си ги оставете за пред тях, а когато има проверки се дръжте така както комисията повелява!
Отговорът е точно на място "на пръв път сте, във вярна посока вървите - щом проверяващите не са доволни от това, което правите". И според мен преподаването с допълнителни видеоматериали засилва интереса и тренира визуалната памет на учениците. Интересно ми е какво точно не са одобрили от комисията в начина на преподаване, какве са техтите аргументи?!
За жалост има много такива преподаватели, които по чисто административни причини спират да преподават по интересен начин и започват да се придържат само към изискуемите методи. Това е много жалко, защото самите ученици не са виновни за това! Според мен би трябвало да се оценява някой преподавател по резултатите на учиниците или атестация направена от самите ученици...
Проблеми в училищното ръководство винаги е имало и сега се увеличават за жалост. Образованието не отива на добре.
В заглавието на темата донякъде има вярност, че способните, особено и млади учители сякаш са съвсем нежелани от установилата се в образованието на България бюрократична система.На тази тема често си говорим и с едни приятели, които извършват тази неблагодарна професия бих казала. Днешната младеж няма никакви задръжки, цели и ценности, о всъщност цели имат да, къде да излезнат да се напият, кой да пребият.......Родителите оставят децата на произвола и след това идват и се оплакват по училищата, че образователната система нищо не прави за тях. Не стига, че им е трудно с децата, но и с тази административна дейност допълнително гонят и малкото, които са решили да останат.
Темата е много интересна.За жалост се наблюдава такава закономерност.Но и според мен вие се справяте чудесно и дано да продължите да се придържате.Администраторите винаги ще са недоволни от нещо.Не мога да разбера защо не гледат резултатите на децата от този вид обучение.Имайки предвид, че днешната младеж е без никакви ценности и трудно може един преподавател да им грабне вниманието, и да стоят в час мирно и да слушат.
Всеки учител си има своя тактика на преподаване.Трябва да се мисли как да се задържи вниманието на днешната младеж.
Уви е така, за образование все по малко и по малко пари се отпуска от държавата. Точно там където по принцип е редно да се дава повече без да се замисляме, понеже става дума за нашите деца, тоест за бъдещето на страната ни. Учителите взимат направо смешни пари .Приятели които са учители са ми казвали заплатите си и.............ниски. Като знам какви са децата, как вече нямат никакво уважение и не ценят своят преподавател как викат, псуват, плуят учителя си , заплашват дори и бият, наистина трябва да се вземат някакви по строги мерки.
Публикуване на коментар