Ето тук накратко моят отговор на въпроса"Защо има над 40 законопроекта за промяната на средното образование, но то все още не е реформирано, а законът за народната просвета, по който реално работи системата, е от 1991 г.?"
I. Защото опитите за реформа до този момент са били изключително дело на централната държавна власт. А тя, истинската реформа, не може да тръгне от орган на централната държавна власт. Истинската реформа трябва да бъде пожелана от значителен брой хора. Не казвам "повечето", не казвам "всички"! Казвам значителен брой, което означава, не един, двама, пет или 10 човека. Трябват поне 100! Сто човека, привидно разкачени от "системата", които да желаят силно да я променят радикално! И които после да въвлекат всички останали. За това работим!
II. Защото дневният ред до момента е бил задаван изключително от "центъра", от властта. И всички погледи са били фокусирани в поредния (проекто)закон, който обаче е само недостатъчен инструмент за управление там, където вече има ясни идеи и достатъчно желание за реализацията им. Всичко това е съвсем логично, предвид стимулите да се обсъждат САМО идеите на управляващите. А идеите на управляващите са традиционно неясни и най-често носталгични, т.е. те не гледат напред в бъдещето, ами назад в миналото, където имаше ред и дисциплина - любимите на всяко бездарно управление неща.
Нужно е извръщане на погледите от управленските инициативи и изоставяне на амбициите ни (на нас, активното гражданство) за спечелване на финансиране от държавни или европейски фондове, защото те се оказват разрушителни за всяка свежа инициатива, понеже я вкарват в познатите неприятни коловози на бюрокрацията.
Нужно е да спрем да вярваме на вестниците, да загасим телевизорите си - източник на зловеща дезинформация и промивка на мозък, и да започнем да търсим и фантазираме НИЕ: като какво го желаем и как да го реализираме най-доброто училищно образование... въпреки сегашните образователни институции. Хубавата новина тук е, че това вече се случва, но още твърде бавно.
III. Средното образование все още не е реформирано, защото всички досегашни опити за реформи са били от типа "поправка" или подобрение, а тя трябва да е радикална, из основи. Такава, която да помете сегашния ред и да постави фундамента на нов тип - "демократично" образование, започвайки от духа, от дълбокия философски смисъл на образованието, от отговора на въпроса "Защо децата учат?".
Отново, тук не спират да ни обясняват (от телевизионния екран ), че революционни реформи в образованието не били възможни. Лъжат! Или просто не могат да си ги представят, но те са възможни и още как! Особено в частта му адекватно финансиране, навременно и достатъчно субсидиране на училището, намаляване на образователната бюрокрация, прозрачност на държавните поръчки, умело управление на конфликтите в училище, връзката на които с ученето и научаването на децата са... хлабави, т.е. те могат да се реформират мигновено и без съществени сътресения за родители, ученици и учители.
По всичко това работим с хората от "Новото образование"!
Написа: Павел Лазаров, НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар