
Та моя милост се зачете в поредната му статия и в нея открих няколко, тъй да се рече, бисера, свидетелстващи, че докторът е нещо като жив класик на българското слово и мисъл; ето, прочетете ги, възхитете им се както им се възхитих аз:
... онези велики думи „Красотата ще спаси света.”. И това наистина е възможно, но при условие, че простотията не го унищожи преди това.
Находката е на знаменития луд доктор Тони Филипов; класикът си е класик, нали?! Ето още един шедьовър на същия д-р Филипов:
Знаете ли какво ще стане, ако всичката простотия, дето се е събрала в това правителство, го напусне и отиде на друго място? На това другото място ще е правителството. Катар е само едно доказателство.
И, накрая, още една не по-малко крилата и при това проницателна мисъл:
Хора с акъл на едно птиче налитат да правят партия и да ни управляват. Но така е, след Бойко и Цецо всеки има право да опита. Така де, не е ли така?!
Верно е, че политиката иска жертви, но не е задължително винаги да сме ние! Не ли?
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Не че има нещо общо със статията и въобще със смисъла й, просто си мисля, че красотата наистина ще спаси света.. Защото докато всички останали виждат просто улици, хора, къщи, радост, болка, смях, плач, ние, хората на изкуството имаме по един чифт специални очила, през които виждаме красотата на това, което ни заобикаля..някой го виждат в музика, други в картини, трети в стихове.. таа добре че ги има тези хора на изкуството, че да дърпат света напред и да го спасяват, да дават смисъл на онези без специални очила
Публикуване на коментар