Издател на истински стойностни книги, на книги-събития в българското книгоиздаване

Христо Блажев в блога си ВСИЧКОЛАНДИЯ е подел интересна тема, която и мен ме вълнува; имам предвид в публикацията му Кофти корици на българските книги? Да, да, ама не баш!. Аз обаче искам да разширя хоризонта на проблема. Нашето книгоиздаване в последните десетина години преживя огромен растеж, който заслужава да бъде оценен, но за това се налага осмисляне и обсъждане, та да се доловят тенденциите. Не всичко в тази посока е достойно за адмириране; има и вредни според мен тенденции.

Дали следва да се залага на масовия вкус с оглед преследването на предимно пазарни резултати, или трябва да се работи съобразно високата мисия на духовността и на книгоиздаването, което я обслужва? А пък тази последната приблизително може да се определи така: не пишещите и не издателите на книги бива да се принизяват и да угаждат на масовия вкус с оглед предимно на печалбата, а, напротив, трябва да работят така, че да помагат за развитието, издигането и облагородяваннето на преобладаващите вкусове - вкусове и за книги, и за представяни проблеми и теми, и за начини на писане, стилове и прочие, и за всичко останало в този ред.

Има големи издателства е нас, които, по моето възприятие, заложиха главно на пазарно-комерсиалния критерий - и по този начин един вид насърчиха някаква ужасна тенденция на "чалга-книгоиздаването"; да, има и чалга-книги, ако не сте го забелязали все още, опитайте и да го забележите. Има обаче и щастливи, приятни изключения от тази тенденция, има и издателства, които заложиха на издаването истински стойностни книги, книги-събития в българското книгоиздаване, които поддържат едно високо и духовно-ценностно, и също така дори естетическо ниво на дейността си, която, в частност, включва и това какви са кориците на издаваните книги. Олицетворява тази тенденция най-авторитетното издателство в издаването на наистина ценни книги с дълготрайно въздействие върху българската култура и духовност, именно издателство ИЗТОК-ЗАПАД. Само един бегъл преглед на списъка на издадените от изд. ИЗТОК-ЗАПАД книги през последните години, пък и преди това, може да убеди всеки скептик във верността на една такава констатация.

А що се отнася до конкретния проблем за това какви са кориците на книгите, издавани от българските издателства в последните години, моето възприятие е, че господстваща тенденция е да се правят корици, които да въздействат не толкова на добре развитата способност за естетическо възприятие (а това се нарича вкус и способност за впечатляване от еститечески издържаното, именно от красивото), а да се издават "агресивно-грабващи" корици, които да привличат погледа на евентуалните купувачи с шаренията на предизвикателните цветове, на златните кантове, с пищността и излишеството, т.е. със загубата на естетическата мяра на полиграфическото оформление и пр. Оказва се, че принципът тук няма как да не е този: щом се залага толкова на външното, именно на корицата, явно няма какво толкова да се заложи на вътрешното, именно на онова духовно, художествено, философско и прочие съдържание, което можем да открием като отворим книгата и се зачетем с увлечение в текста. А наистина добрите, ценни и сериозни книги не се нуждаят от лъскави, лъщящи заглавия, които да впечатляват читатели, нямащи и понятие от смисъла и въздействието на истински хубавата книга.

Прочее, парадоксът тук е: книгата също е стока, но да се заложи чак толкова на "опаковката" й, именно на корицата, при положение, че самата стока не е от кой знае какво качество, е форма на пазарно мошеничество, което в наши условия може и да води до известни парични резултати, но едва ли може да разчита на дълготраен успех. И знаете ли защо е така? Ами защо оня потенциален читател, който се впечатлява предимно от лъскавината на корицата, по начало няма същностно отношение към книгата изобщо, т.е. да се заложи на грабването на вниманието точно на такъв тип читатели, е според мен губеща, дори убийствена пазарна стратегия в книгоиздаването. И тук кориците на изд. ИЗТОК-ЗАПАД са щастливо изключение: те, разбира се, са модерни, чудесни, естетично, с вкус направени, но корицата при тях не е самоцел, щото истинското богатство все пак е вътре, между кориците. Казах вече, че по избора на заглавия на наистина стойностни и непреходни книги издателство ИЗТОК-ЗАПАД едва ли има съперник в българското книгоиздаване. Което и подчертава безспорния му принос за развитието на автентичната духовна култура у нас.

Та да се върна на публикацията, с която започнах; Хр.Блажев пише ето така:

Приема се като даденост, че издателствата не влагат достатъчно ресурс в изработката на кориците си. Е, това не е съвсем вярно, особено в последно време излязоха или ще излязат великолепно оформени издания, които според мен надминават и оригиналните. Не ми се търси повече, инак определено има страхотни попадения.

И е дал за пример кориците на няколко книги, които са впечатлили лично него. Понеже моя милост не се впечатли кой знае колко точно от тия корици и от типа корица, който те представят, реших да реагирам. Ето обмяната на кратки реплики в блога на Хр.Блажев по повод на неговата публикация, която може да бъде основа и на по-съдържателна дискусия по проблема:

Е, абсолютно е така. Клишето с грозните корици е от 90-те години, когато пиратството и кенефните издания са основното нещо. (Преслав)

Ако примерите по-горе илюстрират що е хубава корица, то в такъв случай с още по-голяма вероятност моя милост е... космонавт! :-) Искам да кажа, че представените корици са твърде кичозни; но това е въпрос на вкус, на естетика, на стил, дори на ценности... (Ангел Грънчаров)

Така е, срамувам се от липсата на вкус, естетика, стил и ценности на цялото ми поколение. Безсрамни неверници сме си. (Христо Блажев)

Животът ще ви научи вас, младите, животът помага на всеки да помъдрее - и да намогне самонадеяността, благодарение на която на всяка благонамерена критика гледате като на обида... времето всичко лекува... (Ангел Грънчаров)

И още нещо да добавя, принципно важно е: подвеждането на издателствата по някакви преобладаващи тенденции на масовия вкус в книгоиздаването, по-специално по отношение на това как да изглеждат кориците (с оглед на пазарните критерии, т.е. с оглед по-висока продаваемост, един вид корицата "да грабне" простодушния немислещ читател) може и да е ефективна пазарна тактика, но с оглед на същностната задача на книгоиздаването едва ли е верната стратегия - особено ако води до пренебрегването на базисни естетически критерии.

Времето и тук отсява "модата", а остава истински доброто, непреходното; който заложи на него, в крайна сметка ще преуспее в един по-висок смисъл, т.е. ще отвори на мисията си. Издателство ИЗТОК-ЗАПАД балансира умело и кориците му, по моето възприятие, запазват естетическия критерий - както и подборът на издаваните заглавия (книги) не робува на масовите вкусове за "незатруднително четиво", на които залагат пазарно-ориентираните издателства; трудна е тази мисия в наши условия, но за сметка на това е благородна в истинския смисъл... (Ангел Грънчаров)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...