Както и очаквах на петицията до г-н Премиера, направена по едно Открито писмо до него (виж: Ще подкрепите ли петиция, показваща, че като общество не сме пълни неблагодарници по отношение труда на българските учители?), разглеждаща проблемите около нашето отношение към труда на учителите, с нищожни изключения почти никой не обърна капчица внимание; тази сутрин забелязвам, че за едно денонощие само 33 (тридесет и три човека са се подписали под петицията). И само един блогър е призовал читателите си да се включат, да подкрепят, понеже е сметнал, че проблемът е важен.
Иначе мълчанието е на висота и във Фейсбук; разбира се, грехота е някоя медия пък да обърне внимание на толкова "несъществен и маловажен въпрос" като този за нашето отношение към учителите, пък и към образованието на собствените си деца, щото двата проблема са тясно свързани; не, няма такова нещо, всички до една медии стоически мълчат - подобно на това както мълчи комунист на разпит!
А най-страшното е, че самите учители мълчат най-много! Добре знам, че има много учители, които четат блога ми; всички те също мълчат. Защо ли мълчат? Явно защото ги е страх. Страх ги е да не загубят работата си. Макар и с мизерно заплащане, тази работа - стига да си послушен, стига да мълчиш! - е поне сигурна. Е, има още едно неудобство: трябва да се подмазваш неуморно на директора, от който зависи в крайна сметка всичко. Ето затова мълчат учителите. Жалка работа! Българският учител е смазан от обиди, унизен и също така е вече прекършен! Правете си сметката как влияе тази унизеност върху възпитаниците на учителите, именно върху душите на младите хора, на нашите деца. А пък един учител на мястото, където работя, ми рече ето това:
- Ангеле, каквото и да предложиш, колкото и важно или добро да е това, което предлагаш, никой, запомни от мене, никой няма да те подкрепи, и то по една-единствена причина: щото ти го предлагаш! Това е положението! Хората ги е страх да те подкрепят, а мълчаливо може би ти съчувстват, и то мнозинството, ала иначе ги е прекалено много страх. Така аз виждам нещата.
И се оказа прав: само един учител се подписа под петицията ми (в книжния й вариант). Дадох я на синдикалните лидери. Много ми е интересно те пък как ще реагират. Интересно ми е, макар че знам как ще реагират: никак няма да реагират. Нищо няма и да направят. Това е положението...
Е, разбира се, да похулим учителите можем, ох, как хубаво можем да ги похулим! Ето един коментар, показваш най-ясно истинското, подавляющото, тъй да се рече, най-разпространеното отношение на мнозинството от народната природопопулация към проблемите на образованието и в частност на отношението ни към труда на учителите:
Същинско безсрамие и най-грозна наглост е да се отправят хули срещу българския учител от страна на неблагодарното общество!
Е, има и обнадеждителни симптоми в реакциите по повод писмото до Бойко Борисов; ето, примерно, един такъв симптом или знак:
Александър Лютов каза: Поздравления, г-н Грънчаров! Аз съм близо до учителите и познавам добре проблемите им. Поддържам хората с тази благородна професия. Подписах петицията и разпространявам идеята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар