Из художествено-документалната повест "Решетката"Ударът на тариката
Атанас Ганчев
Да ми прости адашът и приятел, бащата на съвременния български тарикатски роман Наско Панайотов, ама не мога да не възприема частица от неговия стил. Поне днес, когато вървя отново през кървящата все още рана, въпреки напиращият смях на мъдреца-дете, който ме съпровожда когато чета редовете от Дневника на Библиотекаря. Смея се на педантичността, с която съм отбелязвал преживяното и се бунтувам на слабостта си, че не съм се съпротивил на злото в момента, когато е разпострирало злокобните си крила не само над мен... Имала глава да тегли.
Тарикатът ме надхитри. Обеща че ще ми даде два пети класа, но в замяна на това да поема воденето на училищната библиотека. За кой ли път му повярвах, съкратих си отпуската и две седмици по-рано от старта на учебната година, получих ключовете от домакинката и започнах по десет часа на ден да я устройвам. А тя пълен батак. Месец ми отне докато я приведа в що-годе работен вид...
Дойде края на септември, а аз нямах учителски норматив... А от началото на учебната година имаше новоназначена колежка, а останалите колеги от обкръжението на шефа бяха щедро устроени, кой с 96, кой с 144, коя с 192 часа лекторски. Отидох при Мънгова да я питам, що става, а тя врекна:
- Отивай да се оправяш с Оня?
На другия ден желан-нежелан се изтърсих в кабинета на негово светло училищно превъзходителство, г-н Директора.
- Господин Ганчев, какво става с петите класове, които ми обещахте през юли? Нямам норматив.
- Слизай в библиотеката - изръмжа началството. Мънгова ще ти донесе часовете.
Светна ми. Ще имам ученици на индивидуално обучение, а библиотеката ще бъде за допълване на норматив. Просто са чакали да мине приемането на образец №1 от Инспектората и да ме поставят пред свършен факт. Вие да не мислите, че тук има методически обединения, че някой ви гледа министерски разпоредби, тук просто се слуша мойта воля. Като носител на първа квалификационна степен по правилник първо трябва да бъде определен моя норматив. Но как да стане тая работа? Тоя имаше смелостта да води дело срешу мен и да го спечели, аз ще му цепя басма. "Така така, Галине, дай го на мене, па да му стопя лагерите!" бе му се притекъл на помощ Тодориев, а моя несретна милост го узна от синдилидерката си Минка Григорова, същата дето ме съветва преди две години и половина да си подам молбата за осемнадесет месеца неплатен отпуск.
Отивам при Мънгова на следния ден и тя ми връчва часове. Теодор от осми клас и Моника и Кристина от шести клас. Десет часа седмично. Другите - допълване в библиотеката. Двоен удар, хем си назначаваш нов човек, хем си устройваш протежетата, хем удряш под кръста неприятеля си... Но интересно как щеше да преоформи трудовия ми договор... Съветвам се с Ванката Момчилов, адвоката ми и той ми заръчва да изчакам. Па и силен е г-н Ганчев, окопал се е здравата, делил е плячка, тъй че ако му нанесеш още един съдебен удар, ще направи всичко възможни да ти съсипе здравето, съветва ме той...
Започнах часовете с Тедор и Моника, а с майката на Кристина се разбираме, че е ми се обади, когато дъщеря й, болна от аутизъм, бъде изписана от болнично лечение, като това може да случи до края на месеца.
Но октомври мина, на моите обаждания майката отвръщаше да чакам, с предлог, че тя ще ми се обади, а другите колеги започнаха да си вземат часовете при Кристина.
Из "ДНЕВНИК НА БИБЛИОТЕКАРЯ"
Десети ноември /Понеделник/. След урока с Моника ще се обадя на Стефан, за да ми свидетелства на срещата с майката на Кристина. За малко в библиотеката. Стефан ми се обажда, че е в "Комадор"-а... До един и половина часа има около четиридесет минути. За кафе и две цигари време. .. Стефан се скарва нарочно с барманката кака Радка, за да има и друг свидетел, ако е необходимо, аз му махам с ръка, плащам кафетата и около един и половина сме у Кристина. Обаждам се по джиесема. Стефан остава долу на входа, а аз се качвам горе, на третия етаж, където е ведомствения апартамент на семейство Александрови. Тъмно като в рог. Звъня на вратата, отваря ми майката. Питам я, кога ще й е удобно да бъдат заниманията ми с ученичката й. Във вторник или четвъртък. Разбираме се, тя да ми се обади.
Единадесети ноември /вторник/. Интересни хлапета, особено Сезенката. Но аз трябва да чета документалната книга за историята на русенското образование на Стойко Димитров.
Дванадесети ноември /Сряда/. Теодор ми говори за пирамидите, аз му чета първите глави от "Преди да се родя" на Ивайло Петров.
Тринадесети Ноември /Четвъртък/. Сутринта звъня по джиесема у Кристина, отговор никакъв. В девет часа звъня ва входната врата на апартамента на родителите й. Нищо. Обаждам се на съседите, първата врата. Отваря ми се. Възрастна жена, чува се детски плач. Моля я да се обади на родителите на Кристина. В десет без петнадесет се отбивам в "Комадор"-а. Засичаме се с Милка, тя имала часове с Теодор. Казва ми че има проблеми с колежката си, че ученик е писал жалба против нея, т.е. колежката, чийто съпруг е управител на Кооперативния пазар и виден депесар, е натъмънила учениковия протест. Аз й се оплаквам, че не мога да проведа часовете с Кристина.
Четиринадесети ноември /Петък/. В десет часа нахлува в библиотеката г-н Шефа. Все тая - защо говоря против него. Казал му го е Пламен Пенчев, дето заплатата му е със сто лева по-висока от моята, въпреки чи и стажа, и квалификацията му са по-малки от моите. Па и часоовете с Моника не си взема, та го помолих от името на майката, да намине най-после към тях. Иска да си стиснем ръцете и да забравим всичко. Да му сложим пепел! Обещава ми едномесечна командировка в Габрово, за да уточня кой е правоприемникът на Свети Георгиевското училищи", ние или ОУ"Ангел Кънчев". Току-що излязал и влиза "Личен съств" и ми носи заповед за библиотеката. Интересно, заповедта е от 10.Х., а аз съм в нея от 24.VІІ., приемателният протокол е от 27.с.м., цял август я подреждах, а излиза, че ей така съм се съгласил. При този човек няма принципи, всичко е личен интерес и комбинации. Ще говоря с адвоката на семейството на сестра ми.
Петнадесети ноември /Събота/. Помагам за подпорната стена на моя човек в Русе. Тъкмо ще се уговорим за адвокат в Русе... Вечерта неговия човек и днешен мой русенски адвокат ми дава съвета, да я подпиша със забележка.
Деветнадесети /Сряда/. Ха ти тебе Атанасе, приз за търпението и мълчаливото съглашетство. Допълнително споразумение към основния трудов договор. Точка трета: Поради недостиг на норматив от 340 часа, четири часа дневно библиотека. И кога се установи този недостиг, през ноември ли, близо два месеца след приемането на образец номер едно. Кой приема и подписва Образеца? Къде останаха обещанията от лятото?назначиха нова колежка, останалите колежки и колегата с бол часове лекторски, а съкратиха колежка, заради недостиг на часове. Остап Бендер ряпа да пасе! Отказвам под предлог, съвет с адвоката. Следват обещанията, морколчето, де. От 1.ХІІ. ще ми увеличи заплатата с 10%, от 1.І.2009 г.ще ми начислява първа квалификационна степен. А защо не ми се начисляваше досега, да не да бях криминално осъден, та ми биде отнета?... Изнизва се от библиотеката. Треперя от яд! Но се владея!
Двадесети ноември /Четвъртък/. Отец Ангел, бащата на Теодор ми казва, че Тодориев е питал за учителите на сина му, започнал е с мен. Явно, ще изпълнява мръсна поръчка, той изпеченият партиен функционер ги умее тия мръсотии. Допълнителното споразумение е пред мен.Звъня на Недков, адвоката, той ме съветва да го отложа за след неделя... В два часа следобяд отивам в дома на Кристина, видях се с един техен съсед, младо момче,30-35 годишно, петата врата вдясно. Моля го, ако види майката да й каже да ми се обади.
Тодориев, куката, шъта ли, шъта из училище, па и прескача до родителите на учениците ми, дето са на индивидуално обучение. Боже мой, този човек, дето като си подпийне се хвали какви пари с куфарчета е раздавал, па и дето на абитуриентския бал на първия випуски гимназисти, доста подпийнал , снима под полите на абитуриентките с джиесема си, но от районния инспекторат замазаха гафа. Боже, божке ле, днешно българско училище... Каква ли ще я измъти?
Двадесет и трети /Понеделник/. Обаждам се на Мънгова, че до два часа след обед ще бъда зает и двата часа за библиотеката ще ги отработя след пет вечерта. Нося допълнителното споразумение на адвоката си. Диктува ми каква забележка да напиша под него.
Двадесет и четвърти /Вторник/. От майката на Кристина ни кост, ни вест. Няма да я търся. Ще предупредя Мънгова!
Двадесет и пети /Сряда/. Както се разбрахме с адвоката Недков подписвам споразумението със забележка, която да го парира. Ето я и нея: Съгласно трудов договор № 2992/09.08.1990 г. и вътрешна заповед №236/10.Х.2008 год. и след приключване на срока, указан в нея и привеждането на библиотеката за цялостна дейност, да ми бъде възстановен педагогическия норматив /недостиг/, съгласно ценза и квалификацията ми. "Ще си патя, отмъстителен като слон е, господина Галин Ганчев, па и нафукан и напраскан, един такъв?"
Двадесет и осми /Петък/. Днес за първи път от началото на учебната година съм рано сутринта, извън работно време, в библиотеката. Започвам да редя детските книги. Попълвам новите картотеки. В девет и половина влиза Мария Кънчева, ЗАТЧ-то и ми връчва жалба на майка и искане за обяснителни бележки от страна на шефа. В първия момент недоумявам, изчаквам санитарния час и излизам извън училище. Отивам до любимото си място, стъпалата между блоковете, запалвам цигара, обаждам се на Недков, той ме съветва да подпиша искането и да се прибера в къщи...
Отбивам се при Мънгова. Казвам й, че майката на Симона е написала жалба, тя е взема и учудено ми казва, че последната е от майката на Кристина. Чак сега я прочитам. Мънгова ме предупреждава да не отида да се саморазправям. Едва ли бих го направил?
Четири часа следобяд. Чета жалбата Какви обиди? Та, кога ме разгледа, разговаряхме, и то само за четири-пет минути, пред вратата на апартамента, а там бе тъмно като в рог: Мръсен, пиян, плюещ като говори. Мамка му! Чета и неговито искане за обяснителни бележки. Аха, чл.187, ал.2.Явно иска да ме сплаши? Или да си оттегля забележката или дисциплинарно наказание. И него го е страх, все пак го чака дело с Валя Бонева. Обаждам се на Стефан да дойде утре в къщи. Не мигвам цяла нощ. Изпивам три хапчета Беналгин и неусетно умората ме е гътнала на леглото.
Прекъсвав дневника. Мъчително е. Тресе ме... Ще имам ли сили да въстановя преживяното. Ужасно е.
Мрачни спомени. Въстановям преживяното благодарение на Стефан. Как съм писал обяснителните бележки, които трябваше да предам в понеделник? Как съм се съсредоточавал? Как съм разгръщал дневника си, как съм подреждал мозайката при положение, че графикът, изготвен от Мънгова е в библиотеката и евентуално мога да сгреша за някоя дата... Спомням си, че приключих към три и половина в понеделник на първи декември. Излизам на терасата в къщи. Опитвам се да заспя. Лошо ми е. Пия хачпе, две Унасям се. Боли, боли, тъмно ми е. Скован съм. Колко е часа? Търся джиесема. Не мога да мърдам лявата част от тялото си. Звъня...
Втори декември /Вторник/. Пиша отново. Стефан е дошъл вчера в шест часа сутринта. Викал, звънял, прескочил през оградата. Чукал на прозореца, счупил го да влезе. Намерил ме на леглото, превит на две като куче. Завел е ме при домашната ми лекарка... Там вече имам спомени. Сестарата ме изпрати при д-р Панджер. Мерят ми кръвното. Вдигам си краката. Левият е като отрязан. Праща ме при д-р Събев. Той вика "Бърза помощ". В окръжна болница, оказва се исхемичен мозъчен инсулт. Плаче ми се. Тътря левия си крак. Стефан ме връща в къщи с такси, защото няма място в лечебницата. Мътно ми е? Аз ли съм? Казва ми, че сме ходили до училище, оставили сме бележки. По кое време? Нямам спомен.
Трети декември /Сряда/. В десет часа съм при д-р Събев. Говорът ми се връща. Поставя ме на системи. По-добре ми е.
Пети декември /Петък/. Пак системи, лекарства. В къщи чета жалбата на Кристинината майка. По някое време идва Стефан. Не съм го усетил.Обажда се на Тони. Той му е казал да вземе жалбата от ръцете ми и да се обади на нашия човек.
Шести /Събота/. Днес съм само на хапчета. Говоря с човека. У говаряме се с човека за вечерта. Говоря по телефона с батко. Вечерта предавам документите. Човекът ги поглежда и изведнъж казва: та тук ими цели четири почерка?
Двадесет и осми януари 2005 год. Петък - Двадесет и осми ноември 2008-а. Отново петък. Проклятие, съдба или прокоба е петък, двадесет и осми. Знам ли, знам ли, знам ли?
Шест месеца лечение. Предложиха ми ТЕЛК, отказах, мислех че след поредната епикриза ще бъда оставен на спокойствие. Излъгах се. Омразата продължи да бълва отровни змии срешу ми.
Боже, Боже, това е българското училище днес?
Потърсих справедливост в съда. Поисках графологична експертиза на жалбата на родителката Цветанка Александрова Богаданова, като преди това макар и върху копието, й опитни графолози бяха направили по настояване на човека и близките ми почеркова експертиза... Районна прокуратура по каналния ред я изпрати до ОДМВР - гр. Русе, а оттам изпратиха бившият заместник-директор на училището и заместник на Галин Ганчев като председател на месттната структура на РДП, когато Галин Ганчев бе председател на КСна СДС в града ни, преди НИС на СДС да го отстрани от сините редици, заради интриганство и фалшифициране на документи. Та, Иван Илиев, естествено деполитизаран, извърши еспертна проверка вместо почеркова и Районната прокуратура прекрати жалбата, а за не обжалвах в законовия 7 дневен срок, защото не виждах смисъл.
Предпочетох моралната присъда пред съдебната, за да оставя спомен за времето и с надеждата, че съм съумял моя белег на болката да разбуди обществената съвест.
П. П. Всички документи съпровождащи повествованието ще бъдат публикувани в книжното издание на художествено-документалната повест. Тук прилагаме само "уникалните": молба за неплатен отпуск със сгрешено име на молителя и ръкописна жалба на майката, съдържаща четири почерка, единият от които на "чест и почитание на наскопанайотовите герои".
18.09.2010-29.12.2011 год.
Русе, Цар Калоян, Шараните
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар