По нижеследующия коментар на Добри Божилов във Фейсбук моя милост също се видя принудена да изкаже "некои съображения"; ето и двата текста, които публикувам тук, та да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:Струва ми се малко по-разумно (и по-евтино) да сменим министъра на просветата, вместо цялата държава да тръгва да се чуди как да изпълнява тоталитарните му психарии за реформи в образованието. Сега общини и администрация се чудят как да изпълнят новите закони за целодневно образование, както и за задължителни детски градини от 4 години, плюс 2 предучилищни групи, започващи на 5 години. Ако изгоним министъра, и го настаним в лечебно заведение, ще ни излезе по-евтино, дори ако изберем най-скъпата лудница в САЩ, в която нобелови лауреати да го преглеждат всеки ден.
Ще бъде по-полезно и за обществото, защото замислената от другаря Игнатов макаренковска унификация на децата, предполага общество от еднакви роби в бъдеще - точно по най-добрите традиции на "Прекрасният нов свят" и други подобни утопии. Другарят Игнатов прави онова, което не направи и др.Тодор Живков. И в този смисъл, доколкото др.Живков все пак е еталон за началника на др.Игнатов, надявам се да бъде почерпен неговият опит, и др. Игнатов да бъде признат за краент сектант на комунизма, вреден и за Партията, и за държавата. Повтарям - сменете Игнатов, не сменяйте всичко останало по неговия акъл. Този акъл не е наред. Не може цялото общество да върви след един луд...
А ето сега и моя коментар на горните твърдения на Д.Божилов:
В основни линии съм съгласен с коментара на г-н Божилов; само дето проблемът е малко по-комплексен, така да се каже. Министърът Игнатов - който, прочее, ми е състудент от Санкт Петербург едно време и едва ли не ми е бил съквартирант (в едно общежитие сме живели по едно и също време); казвам това само за да покажа, че познавам тая персона много повече от други хора - та министърът трябва да бъде изгонен не заради вредни идеи, а заради липса на всякакви идеи, което доведе дотам, че той самият стана слуга на най-реакционната, ретроградна и консервативна сила у нас, именно министерската, в случая образователната бюрокрация.
Министър Игнатов прецени, че трябва да се нагоди към тия, които са по-силни и които дирижират парада, той, прочее, само това е правил; той, човечецът, открай време е конформист, другояче казано, нагаждач. И стана слуга на министерската бюрокрация, която пък има една-единствена цел на съществуването си: да пречи на всякакви промени, които могат по някакъв начин да застрашат властта й, т.е. монополното й положение. На министерската образователна бюрокрация изобщо не й пука какво е качеството на образованието на нашите деца, нито пък доколко учителите са удовлетворени от труда си в ситуацията, в която са поставени, изпълнявайки толкова трудната си задача.
На тази бюрокрация не й пука за нищо, единствената й доминанта е властта, и, разбира се, паразитирането й. Точно на тия почна да служи м-р Игнатов, обаче тоя път сбърка; бюрокрацията в наглостта си успя да го направи парцал, а пък, от друга страна погледнато, го тури на дулото на топа, т.е. когато нещата станат нетърпими, министърът да изгърми, а пък бюрокрацията да векува. А тя друго не прави, освен да пречи, да вреди и да разваля.
В тоя смисъл казвам, че проблемът е малко по-широк, че не са главната ни грижа "идеите на министъра", понеже, казах, тоя човек няма и не може да има никакви идеи освен една: да министерства, да се упойва от властта, която пък му дава право да щипе по задника било секретарките, било по-хубавичките от директорките на училища, било някои руменобузи партийни секретарки-гербовачки; тази е главната идея, този е личният модус вивенди на г-н Министъра.
Много сме го загазили с тоя министър. Ако някой го познава по-отблизо, само такъв ще може да разбере, че самият факт, че точно такова лице, нямащо никакво особено отношение към образованието, е министър на образованието, е знак за катастрофалното положение, в което се намира българското образование.
Прочее, колкото Боко разбира от икономика, толкова Игнатов разбира от образование, от съвременния смисъл за същината на това, което се нарича образование; човекът няма отношение към тия неща, ала от немай къде се е наврял в тях; няма да кажа в какво е истински добър той, щото ще му дам основание да се жалва от мен, пък и съм морална личност. Но за сметка на това съвсем не ми е безразлично какво става в тази сфера на образованието, на която отдадох вече 28 години от живота си - и в която, както е потръгнало, явно и ще си умра...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар