ПЕТИЦИЯТА, написана въз основа на моето Открито писмо до г-н Министър-Председателя по важен национален въпрос от нравствено естество във Фейсбук предизвика остри полемики, които са твърде показателни, в смисъл, че потвърждават верността на съдържащите се в нея констатации за крайно неподобаващо отношение от страна на общността към учителския труд у нас. Без никаква редакторска намеса публикувам тия критично и полемични отзиви и реакции, та всеки сам да може да си състави съответната преценка; моля само всеки сам да опита да отсее зърното от плявата, щото и много плява има в това, което ви предлагам:Жана Илиева: Запознах се с петицията, г-н Грънчаров. Споделих с Вас и опасенията си, че при 750 лева средна заплата в областта на образованието на фона на намалелите доходи на останалите висшисти (лекари, инженери, икономисти и т.н.), ще е почти невъзможно да се повишат учителските заплати. Въпреки голямото ми уважение към просветителската Ви професия!
Йордан Йорданов: Г-н Грънчаров, след съобщения тази вечер в новините пореден случай на показване на порнографски клипове от учител на ученици, Вие очаквате подкрепа на петицията? Да, това са изключения, но смятате ли, че прибавени към наблюденията на повечето хора в България върху поведението на доста учители, е в полза на изложеното от Вас?
Веско Маринов: Господин преподавателят по философия е... голям философ! Но не смее да постави най-философски необяснимите парадокси с анти-националната дейност на националните ни власти и политици! Защото ако един философ пропусне да ВИДИ липсата на ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА за българите и нацията ни от съседи и врагове... нещо дрънчи в цялостното измерение на понятието ОБЩЕСТВЕНИ ИНТЕЛЕКТИ И ЛИЧНОСТИ...
Ангел Грънчаров: Не виждам какъв аргумент против петицията е това, че някаква учителка била направила еди-какво си; ами явно тази нещастница е изпушила психично, иначе нима би направила нещо подобно?! Което и подкрепя тезата ми. Разбира се, това, че има твърде негативни настроения сред големи части от народните маси срещу учителството е факт, който именно потвърждава тезата ми: че трябва нещо да се прави, та да не се окаже, че сме грозни неблагодарници спрямо ония, които работят за личностното изграждане на нашите деца...
Веско Маринов: И понеже в ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ... единствено бедните учители имат жалки заплати... дай да се помолим на великия Боко... да им ги увеличи мъъъничко??? (Но да не се объркваме да искаме СМЕТКА заради националните предателства на държавници и политици???)
Ангел Грънчаров: Драги ми чалга-певецо, учителския труд е насравним по сложността си с никой друг вид труд - противно на твоята представа; тъй че по-полека когато се изхвърляш чак толкова; верно, за ония, на които душманите-учители навремето са им писали много двойки, е непростимо да подкрепят мъчителите си! :-)
Веско Маринов: Не знам на кой чалга певец говори господин Грънчаров, но явно не вижда по далеч от носа си... и няма и идея за РОЛЯТА и мястото на стойностните мислители и УЧИТЕЛИ - като анализатори на цялото общество!!!
Добре ще е някои ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ... да се запознаят с това...
Ангел Грънчаров: Някои явно имат зъб не само на учителите, но и на интелектуаците изобщо... а в такъв случай какво ли боготворят такива, какво за тях е достойно за поддържане и подкрепа?!
Жана Илиева: Г-н Грънчаров, напразно се обиждате заради несподелената от други Ваша петиция, а още по-нелепо е заради това да наричате някого "чалга-певец". Помолих Ви да си обявите брутната заплата, за да видим с колко наистина се разминава от обявените 750 лева, и да преценим справедлива ли е каузата Ви. Вместо това Вие като начало се опитвате да омаловажите труда на лекари, инженери... Още веднъж ще подчертая, че изключително уважавам учителите. Но понеже наблягате на невероятната сложност на труда Ви, нека да попитам: не е ли вярно, че във ВУЗ-вете се приемаше по Ваше време с най-нисък бал за учители, в сравнение с право, медицина, инженерство, МИО, журналистика? От това ли следва сложността - от по-трудното Ви справяне с приемната бариера в самото начало на професионалната кариера?!
Ангел Грънчаров: Г-жо, тук не се налага да Ви убеждавам в нищо. И никакви аргументи не помагат. Не разбирате - не разбирате. Който разбира, нему убеждения не са нужни. Вие сте обидена за нещо на учителите и затова плещите врели-некипели по техен адрес. Плещите глупости: с най-нисък бал приемали за учители! Не е вярно това: ето, аз пък бях пълен отличник, с максимален възможен бал, пък съм учител! И какво излиза от умната Ви теория?! По-добре спрете, за да не се излагате.
Никой трезвомислещ не отрича трудността и сложността в труда на учителя, но е крайно тъпо да се противопоставят учители на лекари, на инженери, на кои ли не още. И какво, Вашият аргумент е този: понеже всички заплати у нас са обидно ниски, нека тогава никой да не иска да бъде оценен трудът му по достойнство?! Как така само учителите ще искат по-достойни заплати - това ли Ви е аргументът?
Прочее, помислете малко и над това: че имаме добри лекари, инженери и какви ли не още, нямат ли за това известна заслуга и техните учители?! Нямат, нали! Бравос, Вие, госпожо, сте голям мислител! Правилно учителите някога са Ви писали двойки, имало е защо! Хайде подете си по живо, по здраво. И мислете преди да пишете нещичко; поне малко мислете; опитайте, не е чак толкова трудно, може и да се получи...
Жана Илиева: Г-н Грънчаров, предизвикахте ме да Ви опресня паметта! Лично Вие описвате, как до 9-ти клас сте абсолютния неудачник на класа - перманентен двойкаджия, нарицателно за слаб ученик. После, по някаква "случайност" ставате завеждащ идеологията в Учкома на гимназията в Долна баня, комсомолски секретар и т.н. и... отличник(!) - това някъде през 1977 година. Вие, г-н Грънчаров, сте истинско явление - двойкаджията, пропуснал основите на математиката, българския език, историята и т.н., изкласявате до отличник, дори до философ (апропо, по това време поради липса на кандидати за тази специалност, достатъчна беше тройката за успешен прием). Впоследствие едва ли студентските Ви години в Ленинград са резултат само на успеха Ви, без да имат връзка с миналото на активен борец на дядо Ви - Владимир Грънчаров. Но да се върнем на темата - кажете каква е заплатата Ви, финансово овъзмездяваща най-сложния труд в цялата държава?
И нещо изключително важно - кога лъжете, г-н Грънчаров?! Сега, когато твърдите: "Аз пък бях пълен отличник", или когато описвате как сте бил лош пример в училището в Долна баня и горката Ви майка ежедневно се е срамувала заради двойките Ви?! Объркан човек сте, господине! Дори в петицията Ви има неприемлива неграмотност! Официалното обръщение е "Господин Министър-председател", а не архаичното "Г-н Министър-председателЮ"! Ама това явно сте пропуснал поради ангажименти по идеологическите проблеми в Учкома!!! А като ми писне още малко от наглостта Ви, ще публикувам тук откъси от "уморазсъжденията" Ви за училището... Да Ви преценят всички не по "плещенето" ми, а по собствените Ви описания!
Ангел Грънчаров: Другарко, съвсем злоумишлено подменяте и обръщате наопаки причинно-следствената връзка между събитията в живота ми, който, прочее, си е мой живот и не виждам защо така силно Ви вълнува. Ето един пример: бил съм двойкаджия до 9-ти клас (което не е истина, писал съм в книгата си, че съм бил среден ученик, попресолила сте манджата!), после съм бил станал член на учкома, а пък след това - отличник. Това е по Вашата интерпретация. Ясно е какво е внушението Ви.
Истината обаче е съвсем друга: първо станах отличник, първенец на класа, а след това другарите, без да ме питат, ме сложиха секретар на класа, а по-късно и член на "учкома" (това понятие не съм го употребил аз, а Вие, явно доста сте се движили в тия среди навремето, щом така хубаво помните термините, употребявани там). Както и да е де, от страстни другарки като Ваша милост едва ли може да се очаква коректност, камо ли пък морал.
Гледам, че сте почнала да беснеете, което е радващо. Щяла сте да публикувате моите описания, но те, мила другарко, са вече публикувани в блога ми, откъдето Вие самата сте ги чели; откъде-накъде, при положение, че са публикувани от мен самия и са достъпни за всеки, Вие ще ги публикувате наново - за да внесете "правилните корекции" в тях ли? Тоест, да поманипулирате хората, които не са наясно и са склонни да се подвеждат.
Прочее, разговаряхме за учителите, за обществената оценка на техния труд, а Вие пренесохте "дискусията" върху моята скромна личност, което именно и ми дава моралното основание да Ви наричам "другарка", сиреч комуноид: точно за тоя извратен човешки тип е характерна лютата ненавист към другата личност, която Вие без капчица свян демонстрирате, и то така нагло. Оставете ме мен, другарко, аз ще си бъда какъвто искам, аз съм напълно свободен човек. Вий, другарите, не можахте да ме "превъзпитате" в желания от вас дух в ония славни време на първосортния комунизъм, та сега ли ще успеете?! Що се хабите, другарко, от мен комуноид като Вас самата не става, щото съм свободен човек. И още нещичко, за туй как съм бил писал и какви думи съм бил употребявал.
Засегнал съм Ви, щото към Вашия любим поклонник на Тодор Живков, именно нынешния премиер, съм се бил обърнал с "г-н министър-председателю", а не по съветската форма "г-н министър-предстедател". Ами поревете си малко, че моя милост предпочита да пише на български, а не на руски, е, традиционно българският език за вас, комуноидите, е "архаичен", ами вий тогава си плещете по съветско-комуноиден език, а пък аз ще си пиша както си искам. Така стоят нещата.
Хубав уикенд, другарко! И не ми отговорихте на какво се дължи ненавистта Ви към учителството; щото са Ви писали много двойки навремето тия душмани на човешкия род, затова ли?! :-) И са Ви тормозили да учите и да мислите, неуспешно, впрочем, което и обяснява ненавистта Ви към тия мъчители...
Жана Илиева: Хи-хи-хи! Наред ли сте, седесарю - бивш комсомолски сектетар, но упражнявал дейността "без да са искали съгласието му"?! Това е като вица за алкохолизирания руснак: "Пия водката, ама с отвращение!" И пак питам - кажете каква Ви е заплатата на учител-философ, за да преценя справедлива ли е каузата Ви на човек, полагащ "най-сложния" труд в държавата, както сам го окачествявате... Ама нещо бягате от въпроса ми, и многословно и грубиянски обявихте мен за куманоид, друг участник - за чалга певец...
Трябва да Ви разочаровам - за разлика от Вас съм завършила с отличие Образцова математическа гимназия, после - ВМЕИ "Ленин". Прекланям се пред учителите, на които професията е призвание. Но имам особено мнение за такива като Вас, сменящи политическа принадлежност според достъпността на политическата софра. И още нещо - ако сте такъв философ, какъвто и писател - горките Ви ученици!
И не ме наричайте "другарко"! Не другарувам с "фурнаджийски лопати"...
Добри Божилов: Тази петиция е съсловно насочена и затова трудно може да набере поддръжка. Някой иска нещо за съсловна група. В обществото има много важни съсловни групи, а общото количество пари е ограничено. Затова и фактически за повечето съсловни групи има по-малко пари, отколкото те очакват. Това важи за всички - и за учители, и за здравеопазване, за обикновените държавни чиновници без бонуси, за повечето от работещите и в частния сектор и т.н.
Учителите получиха известно увеличение на заплатите след стачката, както и някаква донякъде пазарна система за привличане на повече пари (чрез повече ученици). Но не може да получат нещо много повече при настоящото развитие на икономиката. В образованието по-скоро много други неща следва да се направят (на първо място да се махне лудият министър), за да се подобри, но драстично увеличение на заплати или на социални привилегии, е неправилно и невъзможно.
Ангел Грънчаров: Г-н Божилов, не знам защо тази петиция беше възприета, включително и от Вас, като петиция, искаша повишаване на заплатите на учителите. Не това е обаче острието на петицията. Става дума за някои спешни мерки за промяна в сферата на образованието, която сфера има огромно значение за просперитета на едно общество; това сам, като икономист, предполагам, добре знаете и съзнавате. Заплатите са функция на оценката на учителския труд от страна на общността, която оценка, както виждаме и от дискусията по-горе, съвсем не е на длъжната висота.
В общество, в която простащината, и то най-агресивната, не просто масово се толерира, но е и, така да се каже, официално овластена (да не споменавам името на вездесъщия ни Премиер), просто няма как един духовен, чисто интелектуален по същината си труд да бъде оценен по достойнство. Също така, сам виждате, интелигентни хора, каквито по презумпция са учителите, са подложени на неприязън и грозно обругаване от войнстващи простаци-комуноиди. Но има и нещо друго: петицията съдържа, така да се каже, и ясно изразено хуманитарно послание, тъй като засяга болезнения въпрос, че поради невероятната сложност и трудност на учителския труд в съвременни условия, т.е. в условията на нерационална, неработеща образователна система, голяма част от учителите просто не доживяват до възрастта за пенсиониране, т.е. умират преди да са стигнали възрастта за пенсиониране.
Поставя се въпроса: може ли по този начин едно що-годе цивилизовано общество да се отнася с такава грозна неблагодарност спрямо ония, които се грижат за младежта, за нейното личностно израстване? А добре се знае, че личностния потенциал на едно общество е най-големият му капитал. Знае се, но у нас и това не се съзнава. И не се признава.
Което е и причина, според мен, за това, че нашето общество се намира в перманентна криза още с възцаряването на комунизма по нашите земи, та до ден днешен. Ще почнем да се "оправяме" едва когато почнем да ценим личностите сред нас и да насърчаваме тяхната реализация. Човешкият фактор е признат за решаващ в съвременните развити общества, но не и у нас...
Жана Илиева: "Заплатите са функция на оценката на учителския труд от страна на общността..." Грънчаров, да сте чувал, че размерът на заплатите се определя основно от НСОРЗ?!
Добри Божилов: Заплатите на учителите не са ниски, съотнесени към средния жизнен стандарт в страната. Има и известна диференциация, според качеството на училищата. В настоящата икономическа среда повече пари от това не може. Не може включително и чрез други социални привилегии, от типа на ранно пенсиониране. То също изисква пари. Като цяло обществената среда става все по-агресивна към хората и все повече професии са изчерпващи и уморяващи. Но това е обективен процес. Засилва се конкуренцията във всичко, а ресурсите са ограничени.
По въпроса дали правилно сме разбрали петицията - това е въпрос към автора на петицията. Ако тези, към които е насочена, не я разбират както авторът иска, значи той нещо не е направил както трябва.
Ангел Грънчаров: Аз съм на друго мнение по зачекнатия въпрос за разбирането на нещо: смятам, че това е личен проблем на оня, който не разбира. Защо ли? Ами защото някои разбират без да се налага да им бъде обяснявано и дообяснявано, а други с дни и часове да им обясняваш нещо, пак няма да го разберат. Тук принципът е: или разбира, или не разбира, а ако не разбира, значи нещо в представите и ценностите на този човек е сбъркано. Интелигентният и образован човек е интелигентен и образован дотолкова, доколкото от всичко следва да разбира - и всичко може да разбере.
Ето, примерно, г-жа-другарката Илиева е типичен пример за това, че може да си загубиш колкото си искаш време, но тя пак няма да вдене и най-простичкото, което всеки иначе разбира. При дадени хора положението е трагично дотам, че дори и да разбират, никога няма да признаят това и ще отричат до инат, до посиняване на езика или на пръстите поради прекалено удряне на клавиатурата. Тъй че истинското положение тук е: направи максималното, впрегни целия си умствен потенциал, за да проумееш и да разбереш нещо със свои сили, и ако ти се удаде, всичко е ОК. Ако не ти се удава, проблемът е в теб.
Но не трябва да отричаме прибързано онова, което не разбираме. За предпочитане е да почакаме, да мислим още, белким разберем. Пък и никога не трябва да се чака друг да свърши цялата работа, т.е. да те накара да разбереш, при положение, че ти самият не щеш да разбираш. Няма как да стане това. Първо трябва да пристъпиш към неразбраното с чист ум и сърце и да се овладееш от искрено желание за разбиране. И едва на тази основа ще разбереш, няма начин да не разбереш.
Тъй че, г-н любезни ми Божилов, не мога аз да нося отговорност за това, че този или онзи там нещичко не бил разбрал или не бил пожелал да разбере... проблемът си е изцяло негов...
Жана Илиева: Ами да! Не мога да "вдяна", не искам да "вдяна" и няма как да "вдяна" агресивната, болна и объркана психо-щурмоващина на дървения философ Грънчаров!
Добри Божилов: Истината е по-проста от многословието - държавата е бедна, икономиката не върви, няма пари, и това обрича и социалните системи на мизерно съществуване. От което следва по-ниско качество. В тази схема няма частични решения - за отделни съсловия. Подобни решения само объркват още повече ситуацията. Например такова решение има - в здравеопазването има докторска аристокрация (основно в кардиологията), която изсмуква огромно количество пари и има доходи далеч по-високи от средното, дори доходи от европейски и американски размер. Очевидно заплата от 20 хиляди лева месечно на доктор е абсурд в България, но то се случва. Подобна привилегия не решава проблемите на здравеопазването и на пациентите. По същата схема ако уредим 10% от учителите със заплати по 5000 лв. (например), това няма да реши проблемите на образованието и на учащите се.
Ангел Грънчаров: Ето срещу това опростяване на задачата с оглед по-лесното схващане възразявам, г-н Божилов. Няма "прости" и "сложни" истини, ако нещо е истина, то трябва да бъде прието независимо от привидната му сложност или простата. Но простите неща, само заради това, че са прости, не значи, че са истинни. И за никакво "многословие" тук не става дума, а става дума за схващане на смисъла. За адекватното постигане на смисъла.
Работата съвсем не се свежда до размера на учителската заплата; разбира се, че заплатите у нас са ниски и че високи току-така не могат да станат. Но все отнякъде трябва да се тръгне в промяната на ужасното статукво. Ето, оттук трябва да се тръгне: от коренната промяна в образователната сфера, та в крайна сметка да се подобри и качеството на човешкия фактор - основен фактор, движеща сила и най-съществен капитал в развитието на обществата.
Примерът на много днес проспериращи общества и нации го е показал това: тръгнали са от създаване на качествено образование, а пък постепенно благотворният ефект от тази промяна се е усетил в останалите сфери на живота. В това число и тази на икономическия живот.
Жана Илиева: Каква истина търсим, г-н Божилов?! Поведението и голямата "истина" на "философа" Грънчаров се обясняват от науката понерология.
Добри Божилов: Промяната в обществото не може да тръгне от реформа в образованието, която изисква значително наливане на нови средства. Това е заблуда, то е и пропаганда на част от образователната система (основно университетите), която така иска да изсмуче повече държавни пари за себе си. Промяна в обществото може да тръгне само от промяна в икономиката, която промяна може дори да изисква в начален етап дори ограничения на досега получаваното от социалните системи (т.е. и образованието). Трябва целият ресурс да се насочи в икономиката, да се инвестира, да се реинвестират печалбите, да се натрупа състояние, от което на някакъв етап да се финансират повече и социалните системи.
Ако хипотетично сега развием блестящо образование, сред руините на всичко друго (например като Бил Гейтс дойде и започне да дарява по 5 милиарда за образование всяка година), то ще постигнем супер образовани ученици, които няма да има какво да правят и ще емигрират. Т.е. това няма да излекува системата. Системата следва да се лекува в цялост, а не като един сектор се обяви за приоритетен.
Ангел Грънчаров: Баси науката - "понерология"; некой чувал ли е нещо за такава наука?! :-)
Жана Илиева: "Баси науката ..." Основание за оценяване на "качествата" на "учителя" Грънчаров!
Ангел Грънчаров: В някакъв смисъл с последната Ви реплика, г-н Божилов, съм съгласен, особено с последното изречение от нея. Прочее, не сме застрашени от внезапна поява на "блестящо образование" сред нашите родни руини. Но забележката ми е тази: човешкият фактор е този, който движи всичко, в това число и в икономиката. Съзнанието движи света, не "битието" (както учеше марксисткият детерминизъм-механистицизъм). Вашата представа, г-н Божилов, е твърде много обременена от марксисткия икономически детерминизъм-материализъм, т.е. представите Ви робуват на догми, отдавна отречени от модерната наука, в това число и икономическата.
Няма такава едностранна зависимост: развитието на икономическите отношения да обуславя всички други отношения в обществото; тази марксистка догма биде опровергана и в днешно време е екзотично още да се вярва в нея, да се робува на нейната елементаризираща представа. Нещата стоят значително по-сложно и различно. Ето, аз като философ Ви казвам: духовното (съзнанието, личностният, ценностният фактор, т.е. всичко това, към което има отношение една качества и рационално устроена образователна сфера) е движещата сила на общественото, в това число и на икономическото развитие.
Казано по-простичко, за да ме разберете: ще имаме такъв живот, какъвто сме успели да си го устроим сами; човек живее така, както мисли, животът ни се определя от нашите представи за него. Тъй че коренната промяна в образователната сфера ще бъде оня мотор, който ще задвижи в благоприятната посока всички други обществени процеси, в резултат на което и ние някога ще стигнем до желания просперитет.
А иначе можем да си копаем колкото си искаме в ямата на по марксистки разбираната икономика, но ако самите себе си не променим (чрез смислено образование), все ще си пребиваваме в досегашната ни бедност и унизеност... Това, което пиша и казвам, прочее, е просто като аксиома...
ЗАБЕЛЕЖКА: Дискусията продължава. Очаквайте продължение...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар