Във връзка с публикацията от вчера Казус: трябва ли да връщам парите, които "побъркан банкомат" ми е дал в повече?, както сега научавам, се е получила интересна развръзка, за която чета в блога на г-н А.Лютов: виж Още малко за Калинка. Да припомня: аз интуитивно предположих, че тази жена, носеща името Калинка, която е черпила без ограничения от собствената си дебитна карта, не носи наказателна отговорност, щом картата ù е отпускала парите, тъй да се каже, без виновно участие на самата ощастливена по този начин клиентка на банката; оказва се, че тезата ми се потвърждава в направена от г-н Лютов консултация при адвокат; ето какво пише той:Консултирах се с един опитен и известен пловдивски адвокат, [който заяви]:
Наказателна отговорност Калинка не може да носи, защото няма активни престъпни действия, не отива с фалшива или подправена дебитна карта. Ако има насока да се търси наказателна отговорност, то тя е към длъжностните лица от банката, които не са подходили с необходимото внимание и не са изпълнили професионалните си задължения, като са проявили небрежност и непредпазливост.
Калинка е добросъвестно заблудена за размера на нейния влог. Освен това, тя може да е възприела това като дарение от Хилъри Клинтън, която е ангажирана по проблемите на ромите в България. Калинка е дама и е възможно по този начин да бъде ухажвана.
При евентуална насока за търсене на наказателна отговорност, може да се постави и хипотезата, че някой от банката е планувал злодеяние (вероятно софтуерно), но опитът се е провалил. Най-вероятно е в случая да е вътрешен човек или някаква зловредна машинация на банката, завършила с неуспех.
След като адвокатът възприема тази хипотеза, това на мен ми дава повод да поставя нов проблем от правно естество: ако наистина случилото се е страничен резултат от някакво софтуерно престъпление, извършено от служител на самата банка, който е възнамерявал да краде по този начин пари от банката, няма ли да се окаже в такъв случай, че същата тази Калинка е нещо като "неволен съучастник" или замесен в това престъпление? И носи ли тя за това нещо съдебна отговорност?
На мен ми се струва, че отговорът и на двата въпроса е НЕ. Тъй че щом като банката е почерпила тази жена с немалката сума пари, нека банката сега пък да почерпи самата себе си с една чаша студена минерална вода - и с това въпросът да приключи. Длъжен съм обаче да отбележа, че разсъждавам по тези въпроси от позицията си на човек, занимаващ се с философия на правото, който обаче съвсем няма претенция да е вещ и в по-специалните правни въпроси, които са от компетенцията на юристите.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар