По казуса с щедрата дебитна карта - виж Ако една банка "почерпи" свой клиент с известна сума пари, то след това може и себе си да почерпи, но само с една чаша студена вода - се проведе кратка обмяна на мнения, в която се сблъскаха две принципно-различни гледни точки, на моя любезен опонент и моята; ето какво си казахме; струва ми се, е полезно за доизясняването на същината на проблема:В правен аспект Калинка може би наистина не носи наказателна отговорност за грешката на банката, но мен ме интересува най-вече моралния аспект на нещата. Значи ако утре по сметката на Ангел Грънчаров постъпи по погрешка някаква сума, той може да я изтегли и ползва с чиста съвест, а банката, т.е. банковият служител, направил грешката, респ. вложителите на банката „да пият една студена вода”. Важното е, че Ангел не носи наказателна отговорност, моралът няма значение. А ако касиерката на касата в магазина ми върне по погрешка повече, нека и тя пие една студена вода и да върне сумата в касата от собствения си джоб, защото сама си е виновна. Как се връзва това с категорическия императив на Кант например?
Мисля, че има много други ситуации, в които юридически безупречни действия са морално укорими. Въобще човешкото съжителство би било много по-трудно, ако се ръководи само от буквата на закона, без да държи сметка за морала.
Проблемът с „неволното съучастничество” е сложен и тук са необходими специални юридически познания. Съмнявам се обаче, че Калинка би могла в този случай да носи наказателна отговорност. Нали е „неволно”.
Между другото банката може и да не пие една студена вода, защото в краен случай може да заведе дело срещу Калинка с големи шансове да го спечели и да си върне парите.
Не виждам и защо сега трябва да се връщат прословутите бонуси, още повече че те са напълно легитимни от юридическа гледна точка. Хората са си ги взели законно, а данъкоплатците „да пият една студена вода”. (Анонимен)
Става дума за чисто правния аспект на случая. Моралът тук няма значение: никой не го съдят в съда заради това, че имал лош морал. Тия две неща трябва стриктно да се разграничават. Щото ако почнат да се смесват, става наистина лошо: по крайно извратени "морални" причини, примерно, се осъдени на смърт от "Народния съд" държавниците, въобще елитът на Царство България. Моралните основания, да речем, може да доведат до това, че цялото богатство на богатите да се изтълкува като "безнравствено", от което пък крачка ни дели от "експроприацията на експроприаторите".
Тази Калинка за някои, в случая, е нещо като образ на "алчния капиталист", който е експроприирал "нашите пари", затуй не само че трябва да ни ги върне, ами и да бъде натикан в затвора. Интересно ми е за какво ще съди банката тази Калинка? Опитайте се да формулирате смислен иск по случая? Дали тия, дето го напишат, няма да станат смешни?
Патетиката от морално естество е вредна или поне съвсем неуместна в сферата на правото, нищо че морал и право се допълват и взаимно подкрепят, те не бива обаче да бъдат смесвани. Смесят ли се, настъпва хаос и произвол. Идва безправието. Анархията. Беззаконието. Законът трябва да се уважава, правото е автономна сфера, в която моралните преценки са просто неуместни. А пък категоричния императив на Кант - за тия, дето не знаят, той, простичко казано, означава "Прави добро!" - ако се приложи в случая, ще излезе, че банката, колкото да й е неприятно, е сторила добро на Калинка, давайки й тия пари, а пък сега, уж на някакви "морални основания", се разкайва за стореното добро, и не само това, ами си иска парите обратно.
Така не стават тия работи. И продавачката, която ми върне повече пари на касата, може да пийне една чаша студена вода - и само от мен зависи дали ще й ги върна. Прочее, аз писах преди време случай, взет от самия живот, при който моя милост върна едни такива пари, и в замяна, за благодарност, касиерката ме възприе една ли не като луд и като маниак... тъй че с моралната патетика по-спокойно. Но иначе се радвам, че моята провокация ви въвлече в един иначе полезен и необходим разговор и спор... (Ангел Грънчаров)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар