Аз съм просто жена
Всяка жена е красива и по своему уникална и неповторима. Не го забравяйте, оценете го! Чуйте това:
Мъжът отишъл при Бог и се оплакал от своята скука. Всевишният се замислил: „От какво да направя Жена, като целия материал отиде за мъжа?“. Но не можел да откаже на горещата мъжка молба и след мъчителен размисъл Бог сътворил Жената от реброто на мъжа, но добавил и смесил: очарователните цветове на изгрева, няколко ярки слънчеви лъчи, замислената тъга на луната, красотата на лебеда, игривостта на котката, грациозността на сърната, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита и слепил здраво съставките.
Всичко това Му се видяло много сладникаво и затова решил да добави: хладното сияние на звездите, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците, хитростта на лисицата, досадността на мухата, жилото на осата, отровата на змията, ревността на тигрицата, алчността на акулата, кръвожадността на пиявицата…
Вдъхнал живот на всичко това и в резултат се появила Жената. Бог подарил творението си на мъжа и му казал:
- Пази я такава, каквато се е получила и не се опитвай да я променяш!
Аз съм тази жена!
Понякога съм толкова самотна, подреждам мислите си мълчалива, следвам слънцето нещастна. Понякога съм толкова наивна, таниникам си тъжна песен за душата, отлагам чувствата си непосилна в самотата. Понякога съм докачлива изпадам в паника безумна, усещам се странно недоверчива.
Понякога съм слънчева, дарявам всички с усмивка сияйна и съм приказлива. А понякога съм толкова свенлива, затварям се в тъмните пространства и дарявам дистанция тиха и горделива, а после потъвам в женски тайнства.
Понякога пък съм толкова категорична, налагам странна дълбока промяна, замислям се и бързо решавам сложната дилема.
Да, аз съм жена!
Аз съм жена, от ония, които само от извора пият и не понасят измама, трохи не обират, не се греят на пепел, а само на пламък, вярват в звездите - не в техния блясък, а в тях самите.
Аз съм силна, когато се усмихвам, въпреки болката си! Смела съм - когато преодолявам страха си и помагам на другите да се справят с техния. Аз съм щастлива - когато виждам цвете и съм благодарна за това благословение!
Аз съм добра - когато собствената ми болка не ме прави сляпа за болките на другите!
Аз съм мъдра - когато знам границите на твоята свобода!
Аз съм истинска - когато признавам, че ако лъжа, лъжа самата себе си!
Жива съм - когато надеждата за утрешния ден има много по-голямо значение от вчерашните ми грешки!
Аз съм просто жена...
Аз посрещам всеки Божи ден с любов в сърцето си! Обичам слънцето - защото стопля костите ми, но и дъжда обичам - защото пречиства духа ми...
Аз обичам светлината - защото ми показва пътя, но и тъмнината обичам - защото ми разкрива звездите...
Приветствам щастието - защото обогатява сърцето ми, но и тъгата понасям с търпение - защото отваря душата ми...
Приемам наградите - защото ми се полагат, но и препятствията посрещам смело - защото са моето предизвикателство...
Ще посрещам всеки ден с любов в сърцето си! Обичам и ценя всички хора - защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити.
С любов ще разкъсам изградената около сърцата им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може ЛЮБОВТА ми да влезе в душите им!
Обичам амбициозните - защото могат да ме въодушевяват...
Обичам и неудачниците - защото мога да се уча от тях...
Обичам властващите - защото властта им е дадена от Господа...
Обичам смирените - защото на тях Бог дава благодат...
Обичам богатите - защото са самотни...
Но обичам и бедните - защото са толкова много...
Обичам младите - заради вярата и дързостта, която имат...
Обичам старите - за мъдростта, която споделят...
Обичам красивите - заради тъгата в очите им...
Обичам грозните - заради мира в душите им...
Ще посрещам всеки ден с ЛЮБОВ в сърцето си! Аз съм само жена!
Аз съм жена, създадена като всички останали – да помни и да забравя, да прощава, да се радва, да получава, да обича и да бъде обичана.
Да, но аз съм и майка! Аз съм и Ангелът Божий на Земята!
Имало едно време едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:
- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там?
Бог се усмихнал и отвърнал:
- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички Ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този Ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.
А бебето пак попитало:
- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
- И за това не се тревожи. Твоят Ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко...
Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало:
- Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?
- И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...
В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало:
- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?
Бог се засмял и тихо отвърнал:
- Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо!
А, после?
Ще ме обичате ли когато времето остави своя отпечатък по мене и вместо косите красиви от злато по лицето се спуска сивкав сатен?!?
Ще ме обичате ли когато уморено към вас протягам ръка и вместо парещо лято докосвате студена есен-жена?!?
Ще ме обичате ли когато тревогите ясно по лицето личат, оставили своята диря безжално там, където докосвахте нежната плът?
Ще ме обичате ли когато живота с последни ласки ме обгърне и едничката ми радост – децата към свидната ми младост ме завръщат?!?
Ще ме обичате ли...?"
Аз съм просто жена!
Подготви с подбрани материали от интернет: Хриска Перфанова
На всички български жени, където и да сме по света да ни е честит хубавият български празник!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар