Във връзка с рождения ми ден, който беше вчера, получих изключително много и то най-сърдечни честитки, пожелания за живот и здраве, насърчения да продължа да работя на попрището, което съм избрал и т.н. Искам тук най-искрено да благодаря на всички, които ме почетоха с добра дума на този ден! Вдъхнахте ми сила и кураж, приятели, пък макар и повечето да сте ми само "виртуални приятели"! Човешката съпричастност е нещо безкрайно ценно за нас, човеците - особено в по-тежките моменти на живота ни!Искам сред многото поздравления да подбера едно, което се отличава, така да се каже, по това, че е написано от съвсем млад човек, който учи за свещеник, ученик е в семинарията; т.е. от един човек, посветил се, като мен, на духовното поприще; казва се Борис Митов; с него също се зная само от интернет; интересен младеж: учи за свещеник, ала е много добър шахматист! Ето какво ми пише този бъдещ духовник, а ето по-долу и моята реакция на думите му; просто предавам част от диалога ни в Скайпа:
Борис Митов каза: Честит рожден ден! Бъди жив и здрав! Нека Бог ти дарува сили да се бориш с видимите ти опоненти и онез, които само злобеят по твой адрес; бъди все така весел и лъчезарен, добър и весотдаен за всекиго, понеже зная, че малко хора в днешно време са като теб. Никога не забравяй за истината за всичко: Бог, който е основоположник на всяко добро - и който никога няма да ни изостави!
Философията е била от древността водач на всичко. Дори едни от най-големите богослови-философи-светии са били точно такива... така че... продължавай в същия дух; ние, читателите, се гордеем с теб и с твоите завладяващи книги! Пази си и здравето преди всичко от кретените, които преобладават в това кретенизирано (просташко) общество, отчасти идиотско! На добър час и на многая и благая лета!
Ангел Грънчаров каза: Благодаря много! Чак ми става неудобно за такива думи, дано поне една хилядна част от написаното да е верно, ала се съмнявам. Но иначе, признавам, съм трогнат! Стига да не се шегуваш с мен де :-) Стига да не е подигравка :-) Но както и да е, благодаря!
Борис Митов каза: Ни най-малко... защо така мислиш?
Ангел Грънчаров каза: Не, шегувам се :) Пък и освен ругатни друго не получавам, та затова така ми прозвуча. :) Така съм свикнал и се изненадах...
Борис Митов каза: Спомни си какво казва Господ Иисус Христос... Да неби ако вярваш в Него Той ще те изостави? Ти си войска, не знаеш ли? Но как си със здравето, какви са тези писания?
Ангел Грънчаров каза: Слава Богу, жив съм, а за здраве се осланям на Божията милост - и на лекарите де...
Борис Митов каза: Сега ще се помолим за здраве. Лекарите без Бога са нищо.
Ангел Грънчаров каза: Така е.
Борис Митов каза: Сам баща ми е лекар. Ами сега точно в какво състояние си? Моли се на Пресвета Богородица и на Господа и на Свети Панталеймон.
Ангел Грънчаров каза: Хубавото е, че съм на лечение в болница, която носи името на Свети Иван Рилски Чудотворец.
Борис Митов каза: Още по-добре. Моли се и на него.
Ангел Грънчаров каза: Да, ще се моля.
Борис Митов каза: Нали знаеш как, извинявай? Няма определен начин, тоест, има де, от молитвеник, но най-най-важно е сърцето е да в молитвено и топло състояние.
Ангел Грънчаров каза: Да, знам, така е. Сърцето само говори в такъв момент и казва най-правдивите думи.
Борис Митов каза: Хайде чао, даскалът влезе; писах ти в междучасието; от джиесема бях влязъл в интернет...
Ангел Грънчаров каза: ОК! Всичко добро!
ОЩЕ по темата: Паметникът на Съветската армия и изгубената памет – дебатът продължава
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар