Станах тази сутрин твърде рано, по причина на това, че се наспах: вчера при мен, както става обикновено, беше интензивен, изпълнен с динамика и преживелици ден, снощи към 8 часа вечерта аз изцяло грохнах и... заспах на топлия диван - както обичат да правят повечето мои толкова любезни сънародници; е, спах този път дълбоко, към 3-3.30 сутринта се събудих напълно наспан и отпочинал. И, както става обикновено, станах и пуснах компютъра, да видя какво е станало в страната и по света докато аз съм спал. Понаписах няколко "матр`ьяла" в блога си, реагирах по най-острите граждански и политически въпроси, дето терзаят нацията в този исторически момент, а сега вече имам, дето се казва, моралното право да обърна известно внимание и на личното, на моите преживелици, дето ги описвам стриктно всеки ден, щото, както е известно, с най-благородна изследователска цел пиша от доста време книга с работно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, в която ми се ще да дам една напълно достоверна картина на процесите, които текат в моето училище, а на тази основа - и в българското образование изобщо. Ето какво ми се ще да впиша в изследователското си дневниче тази сутрин.
Вчера се случиха знаменателни, без преувеличение казано исторически за бъдещето на нашето училище събития! Да, не преувеличавам, напротив, мисля, че тия думи даже са слаби, ето, ще ги подкрепя с още нещичко в тази посока: вчера се очертаха първите признаци на очаквания от дълго време душевен поврат, който вещае дългочаканата промяна към по-добро. Ще опиша като добросъвестен хроникьор или репортер всички събития, а пък защо така тълкувам техния смисъл, вярвам, в крайна сметка всеки ще разбере и ще се убеди. Та ето какво стана.
Вчера секретарката на многоуважаваната наша директорка ме извика и ми предложи да подпиша... новата си длъжностна характеристика. Понеже моя милост привикна да не е доверчив и наивен човек, поисках копие от тази своя променена характеристика - за да се консултирам с адвоката си преди да реша да я подпиша. Щото имам опасение, че е напълно възможно администрацията да се опитва по този банален начин, дето се казва, "да ми скрои шапката". Щото имаме прецедент: през лятото по такава една процедура многоуважаемата г-жа директорка уволни инж. Калин Христов, заедно с още неколцина други учители (!). Е, разбира се, г-н Христов обжалва нейната заповед за уволнение по съдебен път, предстои да научим какво е станало на делото; аз пък, като добросъвестен служител, искам да предпазя своята многоуважаема директорка от повторение на все същата грешка. Имам чувството, че когато бях назначен на работа от предишния директор, обявената длъжност беше "учител по психология", щото тогава длъжността "учител по философия" се заемаше от друг човек; как съм бил преназначаван по-късно, през годините, не зная и не мога да помня. Но ето, сега някой се е разровил, предполагам, и е намерил "вратичка" за дълголелеяното ми уволнение; нищо чудно и моята специалност - аз имам квалификация на преподавател по философия и гражданско образование - да я изкарат "неподходяща" за преподаваните предмети, или пък за длъжността, която заемам както това сториха с инж. Калин Христов. Но това, тъй да се рече, е нещо несъществено (засега). Да кажа обаче най-важното, най-вълнуващото, най-интересното; пристъпвам към описанието, о, богове, подкрепете немощното ми перо!
Вчера оня същият бунтовен XI Д клас наистина направи същински бунт и нещо като стачка! Представяте ли си радостта, която аз, старият бунтар, имах удоволствието да преживея: тези ученици наистина се разбунтуваха, няма никакво значение срещу кого, в тяхната представа, се разбунтуваха, важното е, че излязоха да протестират, да се бунтуват срещу нещо, а срещу какво всъщност се бунтуват, то тепърва предстои да се уточни и проумее. Оказа се, че развитието на случая придоби една дългочакана от мен екстремна форма: същински бунт, нещо, наподобяващо революция! Това само по себе си е похвално, аз направо съм очарован от тия ученици! Бях вчера в необичайно вдъхновено настроение, щото, дето се казва, развитието на нещата придоби една чудесна и чиста форма. Малка, несъществена подробност е тази, че сега-засега учениците си мислят, че са се разбунтували... срещу мен! Да, оказа се, че причината за бунта съм бил, няма как, аз, техният преподавател по философия! Представяте ли си каква голяма чест пък е това за мен?! Дали и аз няма да се увековеча заради този случай подобно на самия Сократ? Дали, представяте ли си какво чест е това, аз да стане нещо като "втори Сократ" в аналите на световната духовна история, в аналите на световната история на философията?! Майчице, каква чест само, питам се: дали съм заслужил такава една чест?! Е, имам навярно някакви заслуги, няма как съвсем да нямам никакви заслуги! Но да се върна на описанието на самите случки, пък тълкуването ще оставя за по-после.
Или да кажа все пак нещичко за този същия Сократ, понеже аз на тия ученици, така или иначе, съм все още техен законен преподавател по философия, та ми се ще да научат от мен поне един урок. Да, нека да си изпълня дълга. Ще кажа нещо за Сократ, което в светлината на гореказаното съм длъжен да кажа. Става дума за същия онзи Сократ, за когото моят (и на голяма част от учениците в този същия клас, а пък и в цялата гимназия) любимец Стив Джобс е казал така знаменателните думи: "Бих изтъргувал цялата си технология за един следобед със Сократ". Прочее, тези са думите на Стив Джобс, които така впечатлиха преди няколко години мен, почитателя на Сократ, че аз тогава без замисляне предложих нашето училище да бъде "кръстено" на името на Стив Джобс, щото той хем, види се, е почитал така много Сократ, хем пък, знайно е, има безспорни заслуги за развитието на технологията, по която нашето училище е специализирано, имам предвид компютърните технологии. Предложих аз тази идея, тогава медиите доста пошумяха по нея, но в крайна сметка станах пишман заради иновацията си: навлякох си гнева на нашата тъй напредничава директорка. Както и да е. Та ето какво ми се ще да кажа за Сократ; радващо е, че вчера същите тия бунтуващи се ученици ми признаха, че четели всичко, що пишело в моя блог, явно и това ще прочетат, е, нека тогава да прочетат и нещичко за Сократ, щото историята на Сократ така дълбоко се родее с нашата, течаща пред очите ни история, ще ще е голям грях да не спомена нищичко за "случая Сократ". Ето какво станало със Сократ.
Той бил знаменит философ в Атина, бил нещо подобно на това каквото съм аз сега в Пловдив! :-) И каквото, безспорно, съм ако не в цял Пловдив, то поне в нашата гимназия де! :-) Шегувам се де, нека да не припадат от възмущение заради наглостта ми някои госпожи с по-чувствителни души, които добре знам също са редовни читателки на "гнусотиите", които Ангел Грънчаров пише в своя блог. Както и да е, Сократ в Атина бил знаменитост, не по-малка от мен самия :-) - пак се базикам де, не се ядосвайте толкова, дръжте се здраво за стола и продължавайте да четете! Ето какво бил Сократ, драги ученици, учителки, директорки.
Сократ бил истински философ. И живял както подобава за истински философ. При Сократ нямало разминаване между думи и дела, той живял според нравствените повели на своята велика философия, на своите безсмъртни философски идеи. Девиз на Сократ, знайно е, било изречението "Аз знам, че нищо не знам!" (следва продължение: "... а вие даже и това не знаете!"), също така той много се покланял на изречението, което било изсечено в камъка на фронтона на Делфийския храм, именно изречението "Познай самия себе си!". Сократ също така смятал, че не друго, а именно човекът е главната тема на философията. Ето защо не само философията на Сократ е безкрайно човечна, но дори и самият Сократ е не по-малко човечен от философията си, от идеите си. Човечност - ето това е попрището на истинските философи и на философията като такава. Имам честта да принадлежа към тази велика гилдия. Затуй смея да се нарека, да се самоопределя като ученик на Сократ, като негов последовател, нищо че е живял преди толкова много векове. Това, което обаче е безспорно, то е: Сократ ме е вдъхновявал винаги! Няма да спре да ме вдъхновява докато съм жив. Безкрайно вдъхновяваща е съдбата на Сократ. Знаете ли каква е съдбата на Сократ, драги ученици? Едва ли. Или ако знаете, не сте я доосмислили. Ето, ще ви помогна да вникнете поне отчасти в нейния смисъл.
Сократ, както подобава за философите, си имал свои ученици. Те вървели като свита след него и се вслушвали в разговорите му - а какви невероятно вдъхновяващи разговори водел Сократ! Да, не мога да опиша с думи колко вдъхновяващи разговори водел Сократ! Ученикът на Сократ, великият Платон, описал и представил в своите книги разговорите на Сократ, който иска, нека да се зачете, нека да почувства омаята на сократовата мисъл, нека сам да почувства онова, което всички ние, занимаващите се усърдно с философия, сме изпитали когато сме се захванали да бродим из така вдъхновяващите дебри на сократовата философия. Аз тук нищичко няма да ви кажа за учението на Сократ, щото това е голяма тема. Пък и всеки сам може много да постигне, ако се зачете в "Диалозите" на Платон. За Сократ е толкова много писано, че повече за някой друг едва ли е писано. Ако не броим един друг велик учител - Учителят Христос. Да, само Христос заслужава да бъде писан като "Учител", сиреч, с главна буква. Сократ също е учител, ала с по-малка буква "у". Би трябвало да се пише Сократ със средна по големина буква "у" - стига да имаше такава буква. Ала няма. Най-интересното и вдъхновящото е че тия двама най-велики духовни учители на западното човечество, именно Сократ и Христос, имали една и съща съдба. Били, представяте ли си, осъдени на смърт. И смъртната им присъда била изпълнена. При това Сократ бил осъден на заведено от част от неговите ученици... съдебно дело! (Усещате ли вече накъде бия?! Щото и срещу мен има вече заведено съдебно дяло, е, сега-засега не от част от моите ученици, аз все пак не съм обезумял да се меря със самия Сократ, срещу мен сега-засега има заведено съдебно дяло от една от моите шефки, но и това е нещо все пак, нали така? Не е без нищо де, това ми е мисълта!).
Както и да е. Да кажа две думи за делото на част от учениците на Сократ, заведено срещу техния велик учител. Разбира се, след като тия същите ученици получили исканото, именно смъртта на учителя си Сократ, да, Сократ умрял, изпивайки онази всеизвестна чаша с отрова, с отвара от билката бучиниш, както тогава били изпълнявани смъртните присъди, та значи след като Сократ умрял, минало известно време, и дори най-заклетите врагове на Сократ осъзнали каква голяма грешка, каква голяма глупост, нещо повече, какво голямо престъпление били сторили. Атина, да, демократичната, толкова издигната в културно и философско отношение Атина се опозорила за вечни времена: убила най-знаменития си философ, "най-мъдрият от всички гърци", по думите на самия оракул, убила великия Сократ. Е, аз също, така да се рече, от известно време съм смъртник, имам тежки здравословни проблеми, ето, 8 месеца бях в отпуск по болест, здравето ми рухна в последните две години, тъй че нищо чудно и аз да бъда убит, това винаги с един жив все още човек може да се случи. Да бъде убит един човек, особено ако е по-кадърен, в нашите, в родните български условия не е безпрецедентно нещо, то, за жалост, у нас се случва всеки ден. Ний, българите много обичаме да убиваме личностите сред нас, по-изявените, най-малкото - не можем да ги търпим, не можем да ги гледаме. Те са изключително дразнещи за мнозинството, непоносими даже! Но да не се отклонявам, а да карам по същината на въпроса, че както съм я подкарал, едва ли някога ще мога да свърша този текст. Но ми се ще да го напиша така, както душа ми иска, пък ако ще да го пиша с продължения, какво пък ми пречи да го пиша с продължения? Важното е да успея да кажа всичко онова, което заслужава да бъде казано. Вярно, пришпорва ме времето, имам първи час, след около 40 минути ми се налага да ставам и да почвам да се приготвям за училище. Но нищо де, да карам както съм я подкарал, пък да видим докъде ще стигна.
Та ученици на Сократ дали учителя си под съд, завели съдебно дяло срещу него. (Думата "дяло" неслучайно я пиша така, не е поради неграмотност, има смисъл да я пиша така, обяснил съм го това на друго място!) Завели дяло срещу учителя си, щото, видите ли, преценили, че общуването им със Сократ, разговорите им със Сократ, им били донесли, видите ли, някакви "вреди". Две обвинения издигнали обвинителите на Сократ: че не почитал съществуващите богове и си измислял нови, това е първото, и, второ, че бил "развращавал" младежта! Да, развращавал бил младежта "нравствено", пък и "умствено", щото, вероятно, измъчвал учениците си да мислят по-усърдно, а това, особено в нашите родни условия, е доста голямо престъпление, е твърде вредно нещо: да не се мисли изобщо е къде-къде по-добро нещо. То и аз правя същото де, т.е. и аз съм заслужил да бъда даден под съд. Защо тия умници, обвинителите на Сократ, измислили тия така очебийно тъпи обвинения аз тук, разбира се, няма да обяснявам, и го правя, щото именно съм лош и също така съм подъл: предизвиквам по този начин учениците си сами да се поровят, да се зачетат, а да се четат философски книги и статии за философията, в нашите, в родните български условия също е нещо като престъпление: то е ужасен, нетърпим тормоз, на който аз подлагам учениците си. Да подтикваш ученици да четат философски книги е крайно осъдително своеволие, за което и аз трябва да бъда наказан справедливо. Щото то води до ужасни щети: може да почнеш да се замисляш, а тогава, кажете ми, тогава какво ще правиш? И тъй, Сократ бил осъден на смърт, независимо че пред съда се "оправдал" бляскаво - стига изобщо е имало за какво да се оправдава! И изпил отварата от бучиниш. И умрял. Най-добрите му ученици, да, Сократ също така имал и добри ученици, които много го обичали и уважавали, сред тях и Платон (той тогава бил съвсем млад), били до последната му минута с учителя си, също така и плакали за него. А пък Сократ много се радвал, че ще умре, сиреч, щото съдбата му приготвила такъв подарък - да може по-скоро да види дали теорията му за безсмъртието на душа, сиреч, че душата не може да умре, е истина, дали отговаря на истината; затова Сократ не се дърпал като магаре на мост пред смъртта, ами отишъл съвсем спокойно в нея. Какво е видял там, в смъртта, аз лично още не мога да ви кажа, по причина, че сам още не съм умрял. Но това и мен предстои, това всички все някога ще го разберем.
Както и да е: който иска да научи нещо повече за живота, учението и многозначителната съдба на Сократ нека да намери игралния, художествения филм за него, това може да стане като напише в търсачката Socrat и се порови, пък и в моя блог, чини ме се, аз слагах навремето плейърче за него, не помня вече. Та това е в общи линии. А пък вчера на мен част от моите ученици, именно от този клас, ми устроиха... бунт, да, и твърдо заявиха, че не ме щат, че не щат аз да им преподавам философия, щото, предполагам, се опасяват и аз като Сократ да не им нанеса някакви вреди. Или аз съм им вече нанесъл тия вреди, непростими при това, това засега не го знам точно. Та ето вчера как се развиха тия знаменателни събития.
Аз имах вчера час при тия същите ученици. Като се връщах с дневника от предходния час, видях група шумни ученици пред директорския кабинет, но да ви кажа правичката не обърнах много внимание на това, пък и не осъзнах, че това са именно ученици от този същия клас; после разбрах, че били те. Като би звънеца, аз си се запътих към кабинета, пак без да обръщам внимание на шумната група ученици пред директорския кабинет. Нали знаете сега какво е, идат празници, учениците се вълнуват, имат радостно настроение, аз, признавам си, го отдадох на предпразничното настроение, което е на път да обхване всички. Като отидох пред кабинета установих, че вратата е заключена. Реших, че класът може да закъснее, може да и избягал, всичко се случва в тия предпразнични дни. Реших да почакам, да видя какво ще стане, ний, учителите, като ги няма учениците, сме длъжни да почакаме малко, поне 15 минутки. Минаха не минаха пет минути и ето, класът се зададе, воден от една от помощник-директорките. Отключиха, влязоха, понечих да вляза и аз, приветливо канен от, както ми се стори, зарадваната от нещо, кой знае от какво, помощник-шефка, същата, дето ме съди заради "направилни мисли" в една моя философска книга. Както и да. И като влязох, се почна една, която... не е за описване, ех, защо нямах перото на Шекспир или поне на Данте, та да мога да ви приобщя към това, дето се случи?!
Да, ама нямам такова перо и ще се наложи да се мъча с нескопосаните си думи да описвам тази фиеста, този празник за духа, който после се разрази. Великолепни изпълнения имах щастието да чуя! Невероятен дебат! Аз ви казвам, че този клас е на ниво, вие не ме слушахте, ето сега излиза, че съм прав. Аз наистина, не иронизирам, имам чудесни впечатления от този клас, от времето преди близо 2 години, когато им преподавах. Пък после те се пожалваха от мен, а пък народолюбивата ни директорка, без да разговаря изобщо с мен, отне тоя клас от мен и го даде на някакъв външен лектор. Тя направи тогава една грешка, аз направих нужното за да й покажа, че това нейно решение е било грешка, ето, оказа се, минаха две години, и дойде момента администрацията да обере обилните плодове от тази своя грешка. Или, както се казва, да изпие докрай чашата. Аз дори вчера си позволих да заявя, че тия, дето са имали добрината да надробят тази превъзходна попара (или супа), сега трябва да имат добрината и да я изсърбат. Тъй че като учениците сега роптаят уж срещу мен, то всъщност те срещу нещо съвсем друго роптаят, но още не е дошъл момента да осъзнаят това. Ще дойде този момент. Той вече наближи. Ето затова толкова много се радвах вчера. Тия ученици оправдават изцяло доверието ми. Във възторг съм от тях! Искрено заявявам това. А ето сега няколко думи за дебата, който имахме възможността да проведем, това беше един наистина чудесен и много полезен дебат.
Първо една ученичка или ученик, не помня точно, категорично заяви, че повече класът не искал "г-н Грънчаров" да бъде техен учител по философия. Затова протестирали и нямало да се примирят той да им преподава философия. Причината: ами защото той бил "охулил" в блога си доброто име на класа, позволявайки си да даде гласност на случилото се в предишния час. И защото бил написал доста "неправилни" неща в своя репортаж, а също и в документите до Педагогическия съвет, които написал. Таман казаха това учениците и нетърпеливата г-жа Стоянова взе думата и добродушно рече:
- Ученици, а сега ако обичате кажете, някой от администрацията подбуждал ли ви е да протестирате, да се държите така в часовете на г-н Грънчаров, а, кажете де?!
Учениците, разбира се, на този подсказващ, бих казал дори риторичен въпрос в един глас, в хор отвърнаха:
- Не, разбира се, не, ний сами си решихме да се държим така, никой не ни е подтиквал, г-н Грънчаров не е прав да мисли така!!!
И тук аз вече се включих в толкова милия дебат, но какво казах и как протече дебата трябва да отложа да друг път, щото ако продължа да пиша още, ще закъснея за работа, и ще видя тогава едни дебати. Както и да е, ще продължа скоро. Приятен ден сега-засега! Бъдете здрави и се радвайте на толкова интересния живот, който бълбука около нас във всеки един момент. Идат празници, отпуснете сърцата си, почувствайте духовна лекота: скоро ще дойде великият празник Рождество Христово! Е, съжалявам, че в тия предпразнични дни се налага да описвам подобни събития, но няма начин, щом са се случили, ще трябва да им отдадем подобаващото, длъжното внимание. Да мълчим малодушно, да се престорваме, че нищо не е станало, е унизително. Така аз мисля. Чао засега!
(Следва продължение)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар