Истината ни прави свободни

неделя, 15 декември 2013 г.

Дали няма да бъда убит от някой инфаркт още преди да успея да разбера какво точно ще се случи?



Я пак да напиша нещичко в своето дневниче - не обичам да правя пропуски, щото движението по "горещите следи" си има своето предимство: свежест на впечатлението. Тя трябва да бъде съхранена и в текста. Ако отложа сега да пиша - тъй като времето ми е ограничено, трябва да бързам за работа, разполагам само с около час - то текстът, който сега ще се роди, никога повече няма да се роди. И ще бъде пропилян. А пък на мен ми се ще това "животоописание", каквото представлява моят дневник, да бъде пълно, нищо значимо от него да не липсва. Та за да няма подобна празнина ми се налага сега набързо да разкажа какво се случи вчера. В моите, тъй да се рече, преживявания и главоболия на тъй бурното ми всекидневие като преподавател по философия и гражданско образование в едно пловдивско училище.

"Дано живееш в интересни времена!" - казват, че това било най-страшното проклятие, което китайците си отправяли един на друг. Е, аз живея в интересни времена, такова изглежда е моето проклятие. От интересни по-интересни са моите дни. Ще ви разкажа вкратце какво се случи във вчерашния ми ден.

Които следят тези истории вече знаят, че в два класа напоследък имам доста сериозни проблеми - в Х Е клас, в който преподавам предмета "Етика", и в ХI Д клас, в който трябваше да се занимаваме с философия. Стана така, че вчера имах и в тия двата класа. И при това и двата класа бяха посетени от директорката. Получи се така, че в първия, в Х Е клас часът мина чудесно, и то не само по моята преценка, а и на тази на уважаемата г-жа директорка, но ето, в другия клас... стана една каквато стана! Получи се така, че присъствието на директорката сякаш вдъхнови учениците, които по-предишния път се нахвърлиха на преподавателя; този път същите тия ученици бяха подкрепени и от някои други, абе общо 5-6 човека общо се изявиха най-много, а други, предполагам, искаха да се изявят, но не успяха. Поради липса на време. Даже един ученик съвсем импулсивно съжали, че той не можал да каже каквото иска, понеже другите, видите ли, всичко били казали вече - и го били изпреварили! Аз не се сдържах и рекох: колко жалко, Вие няма да можете да се изявите, сиреч, да се подмажете! В един момент реших да бъда крайно предизвикателен: като ще "изстискваме цирея", то поне нека да бъде до корен! Нека дори потече и малко кръв, ако се наложи - тогава ефектът от операцията може да бъде по-успешен. Ако не се извади коренчето, то циреят пак може да почне да расте, да събира, така да се каже, злотворна гной. Е, каквото можах, направих, та да се стигне до коренчето. Предизвикателствата от моя страна доведоха дотам, че някои ученици доста се увлякоха: позволиха си да кажат направо смехотворни твърдения. За двечки или трички такива "твърдения-обвинения" ми се чини, че се налага да ги представя тук по-подробно, щото те са твърде изразителни.

Първото; едно момиче заяви ето какво: ами когато в класа преди две години правихме веднъж обсъждане по проблема кой да бъде патрон на училището господинът направи така, че тия 10-тина човека (в интерес на истината не помня какво число спомена това момиче, но имам чувството, че спомена число, близко до това!), които бяхме против това гимназията да започне да носи името на Стив Джобс, после получиха за срока "двойки"! Това беше прекаленичко, щото работата е там, че в този клас аз не съм писал двойки, особено пък за срока; по начало, за онова време, за което говорим, именно преди две години, в този и в другите класове, в които преподавах, беше в действие т.н. "точкова система". Както и да е, това момиче се поувлече. Когато някой си позволи да съгреши спрямо истината, аз реагирам директно ето как: казвам, че това не е истина, т.е. че този човек лъже. Това и сторих.

Друг един ученик също се престара, той пък разказа една умилителна, направо сърцераздирателна история: имали били някакъв урок по психология, той се мъчел да проумее текста в моето помагало, но не успял нищичко да схване; наложило се да се оплаче на родителите си; те също били прочели текста, но също нищичко не или схванали; и те били се възмутили, че се учи по "такъв учебник"; изводът е: учителят ни тормози да четем от неразбираемия, от лошия му учебник по психология! Аз си позволих да попитам: а Вашите родители нима са специалисти по психология, та имат такава меродавна преценка, че да знаят какъв трябва да бъде добрият учебник по психология? Не били психолози родителите му, ама тяхното мнение било меродавно. Не било нужно да бъдат, щото хубавите учебници по психология били разбираеми от всички. Аз дръзнах да попитам и ето това: ако родителите му не разберат какво пише и в един учебник по математика това значи ли, че той е лош? В тоя миг обаче друг ученик го подкрепи, той попита: а одобрени ли са от Министерството Вашите учебници? Изобщо правеше впечатление, че твърде добре бяха подготвени тия ученици, почти нищичко не забравиха. Т.е. повториха комай всички обвинения спрямо мен, които от около две години и администрацията повтаря. Отвърнах: да, моя учебник по психология е одобрен от Министерството. Тогава друг ученик се намеси и каза, че дори и самата преподавателка по психология, която преди две години ме била замествала, била казала, че учебникът ми психология бил, видите ли, "лош"! Мисля че в тази връзка подхвърлих: то и учителки по психология понякога дръзват да кажат някоя и друга глупост. Бях, повтарям, доста предизвикателен. Аз по начало си падам по дебатите, горещя се, увличам се. Казвам точно това, което мисля. Реагирам и също така доста емоционално. Абе "дебатът" в този клас вчера беше, тъй да се рече, на високо ниво.

И други ученици успяха да се изявят. Казаха, че понеже не преподавам урока предварително, ами съм оставял учениците сами най-напред да опитат да проумеят нещичко, то това ги депресирало. Трябвало да правя както другите учители, да обяснявам урока, дори да им дам кратичко нужните за заучаване дефиниции и пр. А не както аз правя: първо те да опитат сами нещичко да проумеят, а пък после заедно да обсъждаме темата. И всеки после си чете изводите на онова най-важно, което сам е успял да разбере. Аз в тази връзка заявих, че съм доста опитен преподавател и неслучайно съм избрал онова, което по моя преценка е най-добро, най-полезно за учениците. Те обаче ми отвърнаха, че не били на това мнение. И прочие, и тъй нататък все в този дух, и ала-бала; повтарям, дебатът си го биваше.

Да не забравя и това: за видеозаснемането на часовете с учебна цел, нали по този пункт най-вече се били възмутили учениците. Е, този път проблемът беше по-старателно обмислен и ми бяха отправени доста преувеличени обвинения: че съм бил, видите ли, излъгал учениците, че ще правя само аудиозапис, но въпреки това съм бил правил видео - без тяхното съгласие, без съгласието на родители им. Бил съм ги излъгал и подвел; бил съм правил, демек, "тайни видеозаписи". По този пункт се наложи да кажа, че това е лъжа. Явно този ученик се престара. Попитах: Вие виждахте ли, че камерата е обърната към вас? Казано ли ви беше, че който не иска да бъде заснет, може да седне от тази страна на класната стая, към която камерата не е обърната? Също така попитах: за кои записи става дума, щото в един момент аз започнах да обръщам камерата само към мен, само себе си снимах в образ, а обсъждането биваше записвано само аудио? Задавайки тия въпроси, този ученик сякаш се разколеба в твърденията си. Разбира се, беше подкрепен: друг ученик подхвърли, че понеже тия записи са "престъпление", то не се ли страхува преподавателя, че може да бъде осъден? Казах, че като правя нещо за доброто на учениците, за повишаване на качеството на тяхното образование, съм готов да поема пълната отговорност, в това число и съдебна. Предложих дори следното: ако има родители, че с тия записи съм донесъл някаква голяма и невъзвратима вреда на някои ученици с тия видеозаписи на уроци, то нека родителите в такъв случай да ме дадат под съд, да заведат дело. Ще отговарям и пред съда за постъпката си. И така нататък: прави ли ви впечатление на какво високо ниво беше дебатът? И как добре се бяха подготвили учениците - това набива ли ви се на очи? Добре си бяха научили урока, аз неслучайно твърдя, че са добър клас. Както и да е.

Интересно е, че нищичко не пропуснаха. Миналият път се въртяха все около обвиненията за записите, сякаш тогава само от това се вълнуваха и възмущаваха, но сега, тоя път, след моя доклад до директорката за инцидента, се бяха подготвили чудесно и включиха пълния обем от моите предполагаеми грехове. Заслужават адмирации тия така старателно подготвени ученици. При това, по една случайност, дойде и директорката - таман да види колко "разностранни", тъй да се рече, са обвиненията спрямо преподавателя. Та преди да мина към темата за това как властващата особа, директорката, се държа и как тя участва в "дебата", да спомена нещичко, което заслужава да бъде изведено на по-преден план.

Тя по едно време подхвърли нещо такова: мили ученици, дойдох да видя как минават часовете ви с г-н Грънчаров, така ли винаги минават часовете ви? Учениците кимнаха, но аз се намесих, първо, защото с тия ученици водя часове само от две седмици, след двугодишно прекъсване, второ, щото намерих бляскаво доказателство за това, че въпросните видеозаписи не са чак толкова чудовищно ненужни; та в тази връзка казах: как се протичали часовете ни с този клас можете да проверите, уважаема госпожо директор, по ония същите видеозаписи, които са в интернет, ето, че те имат едно толкова полезно приложение - като точен документ за това как са протичали нашите часове! Г-жа директорката направи доста разочарована и кисела гримаса, същата гримаса долових и на лицата на най-активните в нападките срещу преподавателя ученици. Разбира се, че тия видеозаписи имат доста полезно приложение като точен документ за това как са протичали часовете с този клас преди онази грешка на директорката, която преди две години, без да разговаря с мен, ми отне от преподаване този клас, както и още 3 други. Аз и вчера пред класа повторих, че обсъжданията в този клас бяха на високо ниво, това наистина е доста добър клас. Настъпи известно объркване. Както и да е.

А иначе самото обсъждане премина по добре познатия и традиционен модел: нещо като "съдебен процес" на "възмутените ученици" над "лошия преподавател Грънчаров". Г-жа директорката си пада доста по тия спектакли. Ето, вчера има възможността да се наследи на един такъв чудесен спектакъл. Интересно е, че тя не се намеси с нещичко, в смисъл да упражни ролята си на безпристрастен арбитър в спора; не, тя си седеше и само отвреме-навреме поставяше въпросчета, та да насърчи учениците да продължат все в този дух. Другият модел, към който може да бъде отнесено вчерашното обсъждане, е към модела: ученици правят нещо като донос пред директорката за "злочестините" си, които се е наложило да понесат от толкова лошия преподавател. Да, донос, и то в публична форма - това е нещо като нов специалитет. Някога доносите ги пишеха анонимно, сега вече се правят публично и в лицето на жертвата. В случая - моя милост. Публичният линч на преподавателя, осъществен в присъствието на властващата особа, не предизвика никаква реакция от страна на въпросната "арбитърка"; казах, тя не пожела да поеме тази роля. Това доста говори. Аз обаче реагирах ето как.

Казах, че много ученици сякаш едва търпяха и те да имат възможността да хвърлят и своя наръч съчки в кладата, на която се пържеше преподавателя, т.е. моя милост. За да ги предпазя някак от унизителния спектакъл, аз, първо, бях доста активен, "изядох" доста голяма част от времето. Също така прекъсвах изказващите се и задавах, както видяхте, неудобни, крайно провокационни въпроси. Това повдигна градуса на обсъждането, но изяде много време. Казах неколкократно и ето това: че много ученици си позволяват да участват в унизителен спектакъл, т.е. че ще мине време и ще почнат да се срамуват заради това, което дръзнаха да сторят. Казах също: позволяват си да се държат така, че накърняват собственото си достойнство. И други неща подхвърлих все в този дух. Примерно, че ето, учили са миналата година етика (без мен, с други преподаватели), но явно нищичко не са научили, щом си позволяват да се държат по този начин с един учител. Щото не само съм преподавател, но и възрастен човек, а пък към възрастните младите хора трябва да се държат с респект, с известно уважение. Иначе не е морално, иначе е срамно. Е, ученик ме "контрира", като каза, че уважението трябвало било да се заслужи. Абе интересно мина обсъждането, няма що. Сами се убеждавате. Само дето нямам време да продължа и трябва да ставам. Ще приключа ето как.

Или да не завършвам този тест, да го оставя с продължение, щото май наистина ще закъснея. То само това ми липсваше в тази ситуация, да закъснея за час! Е, добре, ще оставя текста за продължение. Само да добавя, че от обсъждането вчера и от понесеното напрежение сърцето ми още не се е успокоило, горкото ми болно сърце! Рипа като полудяло и дори ето сега. Ще видим какво ще правя. Директорката до този момент не е показала нито с един жест, че цели помирение. Напротив, атакува безжалостно по всички линии и с всички средства. Без значение дали са позволени или непозволени, морални или аморални, това явно няма никакво значение. Важно е отмъщението. Какво се опитва да постигне аз не зная до този момент. Ще видим каква й е целта. Това скоро ще се разбере. Разбира се, най-задоволителният реванш за нея ще бъде моето уволнение. Това се знае априори. Тя не е от ония, които имат нравствената сила да прощават - или да помиряват конфликтите. Ще видим, всичко ще се разбере, и то скоро. Дано обаче не бъда убит с някой инфаркт преди да успея да разбера какво точно ще се случи. Натам май отиват работите. Всеки ден на работа - и все нови и нови ексцесии. Едва издържам вече. Силите ми са на предела, а натискът от безпощадната администраторка продължава. Това, простете, е нечовешко. Никога не съм предполагал за своя 30-годишен стаж на преподавател, че някога ще ми се наложи да преживея подобни черни дни. Е, всичко било възможно в свидното ни отечество. В това число да убиват садистично човек, да разкъсват личност. Това май е най-обичаното у нас. Страшна работа!

След 8-месечно прекъсване на работата ми поради болест ето това ме сполетя. От първия ден, та досега - минали са точно 13 дни от завръщането ми. Чудесно посрещане, дето се казва: трета седмица тече откакто съм се върнал, а всеки ден ми биват устройвани такива "случки", че вече имам чувството, че някои хора ме разглеждат като... животно, подлежащо на заколение. Дали не ме разглеждат като... коледен шопар, който трябва да се заколи за идващите празници? Или за жертвено агне - да се изразя все пак по-елегантно. Ще видим. Това скоро ще се разбере. Хайде да бягам че наистина ще закъснея. Хубав ден на всички! Не смея да ви пожелая да ви е интересен денят, щото съм добродушен и великодушен човек. Зло никому не желая. Живея обаче в толкова интересни времена, че всеки мой ден напоследък е интересен - до полуда даже!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

MIRA каза...

Всеки ден на работа - и все нови и нови ексцесии. Едва издържам вече. Силите ми са на предела, а натискът от безпощадната администраторка продължава. Това, простете, е нечовешко. Никога не съм предполагал за своя 30-годишен стаж на преподавател, че някога ще ми се наложи да преживея подобни черни дни. Е, всичко било възможно в свидното ни отечество. В това число да убиват садистично човек, да разкъсват личност. Това май е най-обичаното у нас. Страшна работа!

Абонамент за списание ИДЕИ