Настоявам за промени в изнемогващата и затънала в блатото на статуквото система на сегашното българско образование!

В блога на г-н Райчо Радев, под публикацията със заглавие ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ г-жа Мария Василева, учителка, е написала свой коментар и отзив, който публикувам и тук, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; правя това, понеже то носи в себе си смисъл, който излиза извън тесните рамки на конкретния случай, т.е. касае в принципен план проблемите на българското образование и училище изобщо:

Следя от една година преживяното от Ангел Грънчаров, споделено в неговия блог. Спонтанно и искрено той разказа в хронологичен ред събития в училището, в което работи. Става въпрос за системен безпричинен психически тормоз от страна на директорката г-жа Анастасова, подкрепяна от заместник-директорката на техникума по електротехника и електроника в Пловдив.

Отношението към него е позорно, бих казала порочно. Те не се свенят да прилагат ежедневно всякакви начини да го унижават чрез многократно искане на писмени обяснения, изненадващи проверки, атаки, обиди, водене на дела и много други начини на злоупотреба с дадената им власт. Това че той отразява грозните им дела, интриги и компромати в блога си явно ги прави много уязвими пред обществото и оттам произтича една нечувана жестокост.

Едва ли някой би издържал при тези условия на работа. Всеки би напуснал. Но не и Грънчаров. Чувството му за справедливост и лична свобода го крепят в тази ужасяваща драма на ХХI век. Крепи го мисълта че е нужен на своите ученици и добронамерената вяра че ще може да убеди своите инквизиторки в правотата си. Те не желаят да се вслушат в критиките му по отношение на българското образование, които са така градивни и необходими точно в настоящия момент.

Г-н Грънчаров е на своето място в това училище. Той не прави нищо нередно, напротив, трябва да бъде награждаван за извънредния си принос, всеотдайността и новаторството в работата си. Той е сред най-рядко срещаните и ценни кадри в изнемогващата и затънала в блатото на статуквото система на сегашното образование.

Всички виждат че пътят, по който вървим с възпитанието и образованието не води там, където трябва.

Ето една от причините: недооценяването, прогонването, унищожаването на тези, които милеят за нашите деца и могат да променят нещата.

Моля да спрем да убиваме кадърните си специалисти!

Умолявам да престанем да завиждаме на хора с по-богат интелект и ерудиция от нашия!

Настоявам за промени в управлението на училищата, мандатност за директорските постове и наказания за директори, приели българското училище за своя бащиния!

Стоп на безчинствата над напредничави с неоспорим принос за цялото общество преподаватели!

Хора, изтрийте това срамно петно, тези нечистоплътни дела, тази гавра на провъзгласилите се за безгрешни и ненаказуеми директори!

Историята на Грънчаров е история на всеки талантлив по призвание учител. Тези, които в момента се чувстват комфортно в едно българско училище, са само безгласни букви, слугинаж, учители, които не вярват в собствените си възможности. Помислете! На какво ще научат те вашите деца?

Написа: Мария Василева

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.