Истината ни прави свободни

неделя, 15 декември 2013 г.

Мълчанието е пагубно и злотворно, истината е в свободното обсъждане на всички проблеми



Налага се пак да напиша нещичко в своето дневниче, но този път ще постъпя по друг начин, опитвайки се да съчетая, дето се казва, приятното с полезното: ще опиша своите впечатления и размисли във връзка с проведения вчера педагогически съвет не инак, а под формата на доклад до многоуважаемата г-жа директорка. Така хем ще изразя мислите, дето ме вълнуват, хем ще направя пореден опит да помогна на г-жа директорката да се ориентира в нелеката ситуация, което, като примерен служител, считам, че е мой пръв дълг. Да, служителите на добрите организации не мълчат когато виждат грешки на своите ръководители, а смело ги съобщават, което е в интерес именно на организацията, на нейните коренни интереси - и като резултат е в интерес и на всички работещи в съответната организация. В лошите, осъдени на гибел организации служителите, като виждат грешките на шефовете си, предпочитат да си мълчат, с оглед да способстват за провалянето им, т.е. правят нужното да се отърват от тия въпросните недотам мъдри свои шефове. И какво излиза в крайна сметка? Тия, дето са като мен, дето не мълчат, дето ги възприемат като "критикари", оказва се, работят далновидно за доброто бъдеще на организацията, а пък тия, дето са мълчаливи, послушни, дори, представете си, дето ръкопляскат и мило се подмазват на допускащите грешки ръководители, излиза, че помагат с това свое държание не само за провала на своите шефове, но и за съсипването на самата организация.

Тъй че нещата, както забелязвате, в действителност са тъкмо наопаки на това как си ги представят недотам мъдрите шефове - и също така "добросъвестните" некритикуващи и "примерни" служители. Та значи на критиците що-годе умните шефове следва да са благодарни щото те помагат не само тям, но и на самата организация, работят за нейното по-добро бъдеще, а в същото време следва да се пазят като дявол от тамян от послушковците, от подлизурковците, от хвалещите, от ръкопляскащите, които, както виждаме, със своето поведение съсипват "изотвъртре" самата организация - нищо че временно печелят някакви хубави дивиденти, примерно по-голям дял от т.н. диференцирано заплащане и пр., с което, излиза, недотам умните шефове им се отблагодаряват за коварствата, за подлостите, за недостойнството. Това са елементарни истини, които всеки що-годе запознат с психологията и етиката би следвало да знае, ала ето, оказва се, те не се знаят и съзнават, камо ли пък да се спазват. И ето сега моя доклад до моята така любезна и демократична шефка, в който ще изразя за пореден път своите мисли за ситуацията, в която се намира нашата организация, нашата, тъй да се рече, институция, представляваща едно културно-възпитателно и образователно учреждение, едно училище, една гимназия. Ето и доклада ми, дето го написах тази сутрин, в най-ранни зори:

До г-жа Директорката на ПГЕЕ-Пловдив

ДОКЛАД

от Ангел И.Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Директор,

Държа непременно да Ви запозная със своя прочит, със своето възприятие на случилото се вчера на Педагогическия съвет, когато Вие дадохте думата за дебати по моето т.н. Открито писмо до Съвета. Първо искам да Ви благодаря, че този път наистина включихте предложения от моя милост документ за обсъждане в Съвета, това е добър знак и голям напредък. Второ, искам да Ви кажа, че аз съм много обнадежден от получилото се обсъждане, за мен то беше изключително полезно, бележи значим напредък, смятам, че смело трябва да продължим по този действително спасителен път: пътят на демократичното дебатиране на всички наистина тежки, наболели, горещи, парещи и т.н. проблеми, замитането на които под килима води до трупане на напрежения, докато демократичната дискусия води до намаляване на напреженията, до осмисляне на точната ситуация и, респективно, до изнамиране на верните, на работещите решения за надмогването на проблемите, за постепенното им решаване. Тъй че, повтарям, приветствам Вашата готовност за диалог. Това вече е знак за една дългочакана промяна, за тръгване по верния, по спасителния, повтарям, път.

Ще си кажа честно своя прочит на случилите се пред очите ни сценки и "явления", в които, по мое дълбоко убеждение, се крие огромен смисъл. Ще се постарая да бъда кратък, лаконичен. Вярно, проблемите изискват цялостното им осмисляне с оглед изнамирането на верните решения, но по тая страна ще пиша отделно - и съвсем скоро. Няма да задълбавам, а ще се постарая да бъда, казах, пределно лаконичен.

В своето Открито писмо до Съвета аз дадох примери за драстично, за безпрецедентно нарушаване на Правилника от вилнеещи, от хулиганстващи ученици, а също и за тежки ситуации в цели класове, в които, тъй да се рече, работите са изпуснати - щом могат да се случват подобни ексцесии. По моя преценка проблемите имат преди всичко нравствен характер, което говори за проблем тъкмо в тази съществена посока - тя съвсем не бива да се подценява, напротив, следва да бъде изведена на преден план. В своето писмо аз също така подхвърлих тезата, че е твърде възможно, поради тежкия психологически климат в нашата училищна общност, някои неидентифицирани лица и субекти да са се престарали в угодничеството си пред властващите и да са допуснали нещо крайно недопустимо, именно, да подстрекават, да подскокоросват непълнолетните ученици да се държат по този начин с преподавателя по философия, с оглед да направят добро впечатление на директора или да допринесат за така дългочаканата административна разправа с него, с този "вреден елемент", именно с моя милост. За мен беше изключително интересна получилата се реакция на доклада ми. При това останах с впечатлението, че повечето хора сякаш не бяха прочели моето Открито писмо, аз го оставих доста дни да виси на таблото в учителската стая, но забелязах междувременно, че в тия дни никой не се осмели да се зачете в него, щото това може да се възприеме като лош знак, именно като израз на съпричастност към "оня там Грънчаров", повечето от хората явно се боят даже и по този начин да бъдат заподозрени в съпричастност с моите инициативи и иновации. Както и да е, ето какво ми направи особено впечатление от получилия се интересен и полезен, по моя преценка, дебат:

1.) Доста хора направиха нужното и дори всичко, което им е по силите, да изместят дебата, да го отклонят в съвсем друга, желана от тях посока, именно, да предизвикат дебат по една съвсем друга тема, а именно темата "Докога ще го търпим тоя Грънчаров да пише за нашето училище, да "очерня" нашата пресвета институция, да "уронва престижа" ни, как е възможно такъв "лош човек" изобщо да бъде търпян в нашия колектив, не е ли време той да си получи заслуженото, другарки и другари?!"; та тия хора, прочее, неколцина най-приближени до Вас самата и опитващи се да Ви угодничат, се постараха да изместят темата и с Ваше съдействие успяха, щото, трябва да се признае, че и Вие самата тласкахте дебата в такава една съвсем странична тема; Вашата помощничка, помощник-директорката, г-жа Стоянова, също така явяваща се мой синдикален лидер (!), също допринесе за визираната подмяна на дебата, в това вложиха потребното усърдие и другите Ви помощнички, както и някои други престарали се на този съвет лица; въпреки това, повтарям, за мен дори и изместения дебат беше интересен, поучителен и полезен, щото успях да се ориентирам в настроенията; ще споделя какво открих, смятам, че то ще е полезно и за Вас самата;

2.) Огромната част от колегите се държаха достойно в нелеката ситуация, до която се стигна, именно, пореден публичен линч или нещо като съдебен трибунал над "оня там Грънчаров", те мълчаха оглушително, това мълчание именно показва, че от нещо се срамуваха; за Вас лично тъкмо позицията на мълчащите, на ония, които не позволиха да бъдат въвлечени във вихрещия се пред очите им водевил, следва да бъде меродавна; точно тия хора имат какво да кажат, ала засега не смеят, затова и те така оглушително, повтарям, мълчат; не говори добре за една общност, че огромната част от хората, първо, мълчат, второ, че тъкмо мълчанието им се възприема като признак за достойно държание в нелеката ситуация; според мен следва да се опитате да осмислите и този аспект, той доста бие на очи;

3.) Слава Богу, имаше и хора, които се държаха напълно достойно, изказаха се, при това не допуснаха да бъдат подведени, дебатът да бъде изместен от същинския проблем и заменен с псевдопроблеми, с глупави проблеми, именно, как да затворим устата на "оня там Грънчаров" и пр., който, видите ли, има наглостта да се възползва от своето конституционно право на свободно изразяване на мнение и на позиция; това на мен ми показва, че ледовете започват да се разместват и че в един момент, ако продължим по този път, по пътя на свободното дебатиране, все повече хора ще се включат в една градивна, наистина полезна дискусия по същинските, по истинските проблеми; Вие, надявам се, ще подкрепите такъв един желан от всички и дълбоко потребен дебат;

4.) Да, обаче стана ето какво: поведението на хулиганстващия ученик от Х Е клас, дето се държа така арогантно с мен, нарушавайки по безпрецедентно арогантен начин и Правилника, и достойнството на преподавателя, изобщо не беше обсъдено, то беше заменено с псевдопроблеми; Вие самата с нищичко не помогнахте да се фокусира дебата по поставения в писмото ми основен проблем; не зная дали си давате сметка колко опасно е това: този ученик, след като Съветът не предприе нищичко за да възвърне уважението към Правилника и да накаже провинилия се ученик, та значи този същия ученик ще се почувства окрилен и насърчен да продължи все в този дух, един вид, той ще изтълкува липсата на реакция от Съвета по неговото арогантно държане като знак, че самият Съвет сякаш го насърчава да продължи по този същия укорим начин, сиреч, че отговорност за неговото поведение вече ще носи не той самият, а Съветът, в лицето на председателстващия, именно Ваша милост; ще се изразя още по-ясно: щом като за драстичното си и безпрецедентно държане този ученик не биде санкциониран, той ще възприеме, че училищното ръководство във Ваше лице не само одобрява поведението му, но и го насърчава да продължи все в този дух; не зная давате ли си сметка каква страшна отговорност поемате по този начин - и до какви ужасни последици ще доведе това за самото училище?! Ето защо аз смятам, че липсата на реакция от ръководения от Вас самата Съвета е недопустим разкош, който не трябва да бъде допускан, който трябва да бъде пресечен, и то докато е време; не може училищното ръководство във Ваше лице да застане зад хулиганстващи ученици, които тормозят преподаватели, които се гаврят с тях, които потъпкват Правилника; ако такава една аномалия се случи, то това ще доведе до непредставимо ужасни последици и до пълна анархия; ще ми се да вярвам, че вече осъзнавате какво се случи вчера на Съвета и ще предприемете, според пълномощията, които имате, една по-адекватна и надлежна реакция, щото ученикът да бъда подобаващо наказан, а пък Правилника и интереса на институцията - защитен;

5.) Що се отнася до втория момент, а именно, че в така и така сложилата се психологическа ситуация е напълно възможно някой член на училищното ръководство, или пък някой престарал се преподавател да дръзне да прави нужното щото да насъсква ученици и цели класове срещу неудобни преподаватели, да организира скандали от рода на тези, които се получиха във въпросните Х Е и ХI Д класове, да подшушва на учениците да пишат сърцераздирателни жалби с изсмукани от пръстите стандартни обвинения срещу "лошия стил на преподаване на г-н Грънчаров" и пр., то от случилото се на Съвета, и най-вече от изказването на една г-жа, новопостъпила преподавателка, непозната за мен, която обаче чистосърдечно си призна, че цял час била разговаряла с учениците от някакъв клас и със свито сърце била слушала техните "непоносими теглила под игото" на "този същия този Грънчаров", та от този сюблимен момент на директно признание, че някои преподаватели явно нямат длъжните морални задръжки и без капчица неудобство клюкарят и злословят срещу свои колеги пред и с учениците си, аз си правя закономерния извод, че моята теза за подстрекаване на отделни ученици и дори на цели класове с оглед разчистване на някакви сметки от страна на ръководството спрямо неугодни преподаватели, та моята теза в тази светлина не само че не е фантастична, ами е напълно реална; препоръчвам Ви да се заемете като законен арбитър и администратор с изследване на тази страна, с оглед да откриете ония, които по такъв начин са поругали преподавателското си достойнство и са предприели такива укорими и несъвместими с морала на учителя действия, внушения, подстрекателства на ученици и пр.; аз вече имах случая да пиша до Вас, че ако не предприемете действия в тази посока, с оглед да ми осигурите така потребните ми за качествено изпълнение на моите служебни задължения условия, то на мен тогава ще ми се наложи да алармирам други институции по проблема, примерно Инспекцията по труда и дори Прокуратурата, щото тогава ще става дума за виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на длъжностно лице като Вас, водещи до ужасни, повтарям, последици в ущърб най-вече на самите ученици и техните коренни интереси;

6.) А иначе решението на Съвета не хулиганстващия ученик да бъде изправен пред Комисията за борба с противообществените прояви, а... моя милост, именно жертвата, обекта на ученическата хулиганска гавра, да бъда изпратен пред... Етичната комисия, и то защото, видите ли, съм имал смелостта да изобличавам недъзите на нашия училищен живот, то аз това решение го оценявам като комично, като смехотворно; вярвам, че и Вие ще го оцените така, но нямам нищо против дебатът да продължи и дори в тази Етична комисия, където аз ще развия своята гледна точка по толкова вълнуващия Вашето близко обкръжение въпрос за това как да затворим устата на Ангел Грънчаров, та да спре да пише в блога си; аз имам какво да кажа и по този въпрос, готов съм да разисквам проблема на всяко ниво, ако демократичният дебат в училището започне да функционира, ако проблемите започнем да ги обсъждаме и решаваме по надлежния ред, ако недостатъците и грешките почнат да намаляват, то тогава аз постепенно, най-вероятно, ще почна отново да пиша най-ласкави отзиви за случващото се в нашето училище, както правех по времето на предишния директор, когато пишех все най-добри отзиви за живота в нашето толкова знаменито училище; аз също с нетърпение чакам този момент, когато отново ще имам поводи и основания да пиша не в критичен, в похвален, дори в апологетичен дух.

Понеже трябва да тръгвам на работа, спирам доклада си на това място, ако съм забравил да напише нещо важно, за което да се сетя по-късно, ще го доведа до Вашето сведение по надлежния ред.

Вярвам, че за Вас беше полезно да се запознаете с моята гледна точка, което ще Ви помогне по-адекватно да се ориентирате в нелеката ситуация, което пък е предпоставка за напипване на верните, на подобаващите за един съвременен и демократичен ръководител реакции и решения.

Хубав ден Ви желая! Повтарям, много се радвам, че макар и в изкривена форма дебатът в нашето училище все пак започна на вчерашния Съвет, това е добър знак! Мълчанието е пагубно и злотворно, истината е в свободното обсъждане на всички проблеми - ето как мисля аз. Дори и да ме укоряват, дори и да ме съдят, аз от такива принципни неща не бих отстъпил - моят дълг на философ, на гражданин и на човек не ми го позволява...

13 дек. 2013 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ