Картината "Тримата философи", художник Giorgione (Джорджоне), намираща се в Kunsthistorisches Museum, Wien
По повод на публикацията в блога на г-н Райчо Радев в моя подкрепа - виж ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ - написах нещо като "благодарствено писмо" до своя колега, което публикувах като коментар в блога му; ето текста на това мое писмо до колегата Радев:
Здравей, Райчо,
Прочетох текста на твоето обръщение. Изпитвам неудобство на места, че са употребени силни похвални думи по мой адрес - аз къде-къде повече съм свикнал предимно да ме ругаят! - да, наистина се чувствам чоглаво и необичайно, но моите чувства не са изобщо интересни. Знам, че го правиш най-вече заради ония идеи, за които ние с теб сме работили цял живот, затова съм готов да преглътна всичко. Сега остава текстът да бъде разпратен по институциите и евентуално до различни организации (НПО за образование и пр.), до някои медии. С оглед да видим дали ще има някакъв ефект, отглас, жестове на подкрепа и на солидарност. Щото всъщност, както казах, в тази история не аз съм интересният, а нещо съвсем друго: става дума за една крайно тежка и направо катастрофална ситуация в образователната система на България, за която моята история е само един твърде показателен симптом, белег, знак. За това най-вече става дума, а не за това, че аз, видите ли, съм бил еди-какво си или еди-що си, както, страхувам се, много хора ще го разберат. И ще свият презрително устни. Нашият български манталитет, така много разпространен, ни е добре известен. Заради него обаче наникъде не вървим, той е нещото, което така много ни пречи. По моя преценка де. Ама карай...
Та това дали ще има някаква реакция на написаното от теб както от страна на институциите, така и на хората, за мен лично, не крия, е твърде интересно, щото моят изследователски рефлекс в случая е задействан в такава посока - по повод на твоята доста полезна инициатива. Но за мен лично жестът ти означава много - и искам тук да ти благодаря, да, благодаря ти, приятелю, щото ти си един от немногото колеги у нас, които изцяло и напълно могат да ме разберат - защото си преживял съвсем същото в твоя нелек професионален път; ние с теб много си приличаме и неслучайно се знаем от толкова години (аз зная за твоя философски клуб СОКРАТ в Перник още отпреди 1989 г.!). Благодаря ти сърдечно за така благородния и така алтруистичен колегиален жест! Това, което направи, за мен лично много означава!
Щото в обстановката, в която се намирам, ако никой, съвсем никой не ми беше подал ръка като едното нищо за малко щях вече да си помисля, да речем, че "скверният ми характер" е единствената причина за всичките ми беди - както опонентите ми искат да го изкарат, крещейки това в един глас, съвсем хорово! А ето, ти ми показваш, че не е точно така, както те искат да го представят. И за което всеобщото хладно мълчание, в което съм обгърнат, ми намеква. В България живеем, как да е иначе у нас, та у нас е така приятно народът да гледа сеир и да се радва, че разкъсват "някаква си там личност"!
Даже само двамата с теб, Райчо, да мислим иначе, то това вече е много! То и един човек да мисли иначе, иначе да вижда нещата, е вече достатъчно, но двама вече е съвсем много - за нашите български условия. Аз знам, че има и други, че не сме малко тия, дето искрено страдаме за българското образование и се опитваме нещичко да направим за толкова дългожеланата същностна промяна. Това усещане, че не съм съвсем сам, ми дава кураж и увереност, че вървя по верния път. Това е нещото, което ме крепи - за да издържам все още. Благодаря ти и за това, че ми вдъхна още повече кураж и сила!
Това исках да ти кажа!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар