Истината ни прави свободни

понеделник, 9 декември 2013 г.

Отново за същината и смисъла на философията и философстването

По публикацията Каква е работата на философите? получих един коментар, на който си заслужава да се отдели известно внимание, тъй като съдържа широко разпространени глупави и празни предразсъдъци за това що е философия и какъв е смисълът на философстването. Ето какво ми пише този човек и как се наложи да му отговоря - с оглед поне малко да миряса:

Ilyan McCann каза: Господин Ангел Грънчаров, искам да Ви попитам следното – с какво допринася тази „работа“ (сиреч философстването) за развитието на обществото и на света като цяло? Мисля, че за тази цел съществува науката (и всичко свързано с нея), а философията трудно може да бъде определена като такава (все пак нещо, което няма предмет и цели не е наука). Всъщност единствените хора, които наричат философията „наука“, са самите философи. Освен това не бих казал, че думата „философия“ трябва да се отъждествява с „разсъждение“, „осмисляне“ или „търсене на истината“. В крайна сметка не е необходимо човек да бъде философ, за да може да мисли и да разсъждава, а не бих казал, че когато мисля, то и философствам.

Твърдението, че мозъкът няма никакво отношение към идеите е просто (меко казано) абсурдно. Мисловният процес се осъществява именно в този орган, а чрез мисловния процес се раждат и самите идеи. Тоест всеки разумен и средно интелигентен човек би направил елементарното логическо заключение, че т.нар. „душа“ (психика) се намира в мозъка (разбира се ако не живеете в паралелна действителност).

Считам, че философията е просто неуспешен опит за обяснение на явленията в света, макар че често тя дори не цели това (поради което няма действително приложение, а оттам и смисъл). Обидно е човек да разсъждава върху несъщественото, да не прави нищо и да получава залата за това! Иначе казано – ако изпратим всички философи на Луната (или на Марс, няма съществено значение) едва ли това би имало какъвто и да било ефект върху света и развитието на човечеството. Ако изпратим всички учени и инженери там обаче нещата биха стояли по доста по-различен начин (предполагам, че не е необходимо да обяснявам защо, но ако искате и това мога да направя).

Поздрави, Илиян Деклан МакКан!

Драги г-н Деклан МакКан, ще Ви отговоря вкратце на коментара, ето как:

Първо, за това какво допринасяла "работата на философите", сиреч философстването, за развитието "на обществото и на света като цяло". Ами допринася за духовното въздигане на човека и човечество - и оттук на света и на обществото "като цяло". Това съвсем не е малко. Що е това "духовно въздигане", убеден съм, ще Ви е трудничко да асимилирате, ала все пак опитайте.

Второ, за "тази работа" не съществува науката, щото науката се занимава с други работи. Не обаче с тази. Тази е отредена на философията. И на изкуството в известна степен. И на религията - от друга страна погледнато. Това са три вечни духовни форми, форми на духовния живот на човека и човечеството, което нищо друго не може да замени. Сфащате ли що Ви думам?

Трето, не е вярно, че философите били наричали философията "наука". Това пък откъде Ви дойде на ума? Ако един философ, ако един човек, претендиращ, че е философ, дръзне да определи философията като наука, той с това само доказва, че не е никакъв философ. Философията е философия - нима е толкова трудно да се проумее това? Защо науката не е я определяте като "философия", а философията все пак Ви се ще да бъде "нещо като наука" - пък макар и непълноценна? Вие, разбира се, нямате претенцията да разбирате що е това философия - или имате? толкова по-зле за Вас... ако имате.

Четвърто: философията и философстването са проява на най-пълноценната, най-богатата форма на осъзнато, осмислено, същинско мислене, разсъждение, търсене на истината. Всеки трябва да може да мисли, но малцина са тези, които го правят както това подобава. Всички можем някак да... рисуваме, но не всички сме художници, нали така? Е, мисленето на философа, отнесено към мисленето на този или онзи, е същото като да отнасяме драсканиците на тоя или оня към творчеството на същинския художник. Дано сфанахте що Ви думам...

Пето, разсъжденията Ви за това дали мозъкът бил "мястото", дето се било осъществявало "боравенето с идеи", простете, е така смехотворно, че просто не ми се налага да го коментирам. Това, че не се срамувате да пишете подобни "разсъждения", нямащи никакво отношение към същинския проблем, ме освобождава от нуждата да се опитвам да Ви обяснявам как стоят нещата. Опитайте се да сфанете обаче поне това: а що е това идея? Оттук ако тръгнете, може нищичко и да Ви просветне в някой момент. Опитайте се да прочете поне една книга на истински философ. Или това за Вас е... "мисия невъзможна"? А тогава, простете, що не си гледате... "обущарството"? "Обущарю, гледай си обущата!" е призив на Хегел към дървените "философи" като Вас, които си позволяват да се изказват "компетентно" за неща, от които съвсем не разбират. Примерно за това що е, видите ли, философия.

Шесто, че душата живее "в мозъка" е твърдение, което показва, че не знаете за какво изобщо говорите. И че бъкел не разбирате от това що е душа. Плямпате си там нещо, без да мислите изобщо. Опитайте, помислете, постарайте се да проумеете що е това душа. Или Ви мързи? Много жалко...

Седмо, твърдението Ви

"... философията е просто неуспешен опит за обяснение на явленията в света, макар че често тя дори не цели това (поради което няма действително приложение, а оттам и смисъл)"

в контекста на вече казаното няма смисъл да бъде изобщо обсъждано, просто ще се задоволя да Ви повторя призива на Хегел: "Обущарю, гледай си обущата!"; апропо, Вие с какво се занимавате, та тъй "компетентно" сте се захванал да съдите и да разпореждате що е това философия? Кой Ви излъга, че изобщо разбирате що е това философия?

Осмо и последно: Твърдението Ви

"... ако изпратим всички философи на Луната (или на Марс, няма съществено значение) едва ли това би имало какъвто и да било ефект върху света и развитието на човечеството"

е просто крайно тъпо и показва, че съвсем не сте в състояние да разберете, че съвременното състояние на човека, човечеството и на света е продукт и производна на всички ония идеи, които философията им даде и завеща като най-здрав фундамент на нашето духовно, идейно, ценностно и прочие развитие. Просто прегрешавате спрямо един най-елементарен принцип: "За това, което не разбираме, е по-достойно просто да замълчим". Разбирате ли обаче що е това недостойнство?

Бъдете здрав! Не е зле за мислите преди да дръзнете да кажете или напишете това или онова, но това явно съвсем не Ви се удава...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

Този човек е напълно прав ... Философията е за бутнатите!

Ангел Грънчаров каза...

Объркал си думата; философията е за будните, не за заспалите, още по-малко за бутнати като теб самия...

Абонамент за списание ИДЕИ