Истината ни прави свободни

неделя, 22 декември 2013 г.

Някои истини за жените, които ни казва великият Шопенхауер

За новата книжка на сп. ИДЕИ - която ще трябва да излезе от печат до края на тази година, сиреч, след няколко дена - преведох от руски първата част на един чудесен автобиографичен очерк за един от моите най-любими философи, именно за Артур Шопенхауер, писан от философа от Санкт Петербург А.В.Перцев; в следващите книжки на нашето списание, живот и здраве да е, ще преведа и останалите части на този наистина превъзходен и много поучителен текст. За мен беше много вълнуващо да узная, че моят философски учител и наставник Шопенхауер (аз четох с огромна страст книгите му като студент в Санкт Петербург в далечните 1980-1983 г.) също като мен е бил съден от една жена за... обида, но при него обидата била не само с думи, а и дори с действие! Тази сутрин ми хрумва да публикувам тук един откъс от същия този текст, касаещ отношението на Шопенхауер към жените; знаете, че Шопенхауер не прощава на никой, ето, дръзнал е да напише някои истини, които така често, по съвсем глупави съображения, биват премълчавани; моля, почетете, проумейте, премислете тази истина за жените, която ни дава този толкова знаменит философ:

... Тъжният юноша, на свой ред много скептично гледал на майчиния салон, не без основания виждайки в него начин начин да бъдат хвърлени на вятъра унаследените от баща му пари, а още по-скептично гледал на литературните опити на майка си. Биографите на Шопенхауер описват сблъсък на майката и сина по този повод. В 1813 година Шопенхауер издал на своя сметка своя първи философски труд „За четиризначния корен на закона за достатъчното основание“. Него възторжено го оценили някои професори, но да бъде продаден не се удало – в тази военно-политическа ситуация, която се намирала тогава Германия, темата на книгата се сторила на публиката не най-актуална. Шопенхауер понесъл значителни загуби, но толкова по-трепетно се отнасял към своето първо философско „дете“. Когато той приподнесъл един екземпляр от книгата на своята майка, тя, прочитайки заглавието, имела несъобразителността да се пошегува: „О, да, но тук има нещо за корени! Изглежда, книгата е фармацевтична!“. Докаран да излезе извън себе си от тази насмешка Артур заявил, че неговите съчинения ще бъдат изучавани и тогава, когато за белетристичните опити на Анна Шопенхауер светът отдавна ще е забравил.

Тази оценка съответствала на общата представа на Шопенхауер за жените. От времето, в което той несполучливо ухажвал известната актриса Ягеман, за която бил готов да се ожени, отношенията му със слабия пол при него принципно не се получавали. Като всеки философ той леко намерил за това теоретично обосновка. Жената според него притежава умствено късогледство. Тя е способна да различава само близките предмети и цели, но да погледне в бъдещето и в миналото е неспособна. Видимостта на нещата тя приема за същина на цялата работа. Затова пък нейното късогледство й позволява повече от мъжете да се наслаждава на радостите на днешния ден, да бъде жизнерадостна и разточителна.

За жената Шопенхауер пише така:

„Тя инстинктивно е лукава, но заедно с това, поради неразбиране и малка съобразителност, е глупава, капризна, тщеславна, пада си по блясъка, пишността и фалша; в отношенията една към друга тя проявява по-голяма принуденост, потайност и враждебност отколкото мъжете в отношенията помежду си. На жените е чуждо истинското призвание към музиката, поезията и въобще към изкуството; даже най-бляскавите представителки на женския пол никога не са създавали нещо действително велико и самобитно в художествената област; още по-малко са способни да удивят света с научно творение с непреходни достойнства. Обяснява се туй нещо с това, че жената винаги и във всичко е обречена само на опосредствано господство чрез този мъж, когото с едно нещо тя владее непосредствено… Жените във всички отношения са втори, по-ниско от мъжете стоящ слаб пол… По самата си природа жените несъмнено са обречени на подчинение; видно е това даже от факта, че всяка от тях – стига да попадне в независимо положение – доброволно се отдава под опеката на любовника или на духовника, само и само поне някой мъж да властва над нея.”

Окончателен „мизогин”, както наричали в ония времена женоненавистниците, Шопенхауер бил направен от някоя си Каролина Маркет, позната на неговата берлинска квартирна стопанка по времето на неговото кратковременно професорство. През август 1821 година тя призовала автора на „Светът като воля и представа” на съд за оскърбление с думи и действие. Писменият отговор на Шопенхауер на жалбата на жалбоподателката изглежда така:

„Издигнатото за мен обвинение представлява чудовищно преплитане на лъжа с истина… Аз вече шестнадесет месеца наемам у вдовицата Бекер мебелирана квартира, състояща се от кабинет и спалня; към спалнята е залепена малка стаичка, от която аз отначало използвах, но после, поради това, че не ми трябваше, отстъпих на стопанката. Последните пет месеца тази стаичка беше заемана от сегашната моя обвинителка. Холът пък в тази квартира беше изключително в мое и на другия квартирант ползване и освен нас двамата и нашите случайни гости в него никой друг не следваше да се показва… Но две седмици до 12 август аз, връщайки се у дома, заварих в хола три непознати; по много причини това на мен не ми хареса и аз, повиквайки стопанката, я попитах: позволила ли е тя на госпожа Маркет да стои в моя хол? Тя ми отговори, че не е позволила, че Маркет въобще от своята стаичка в други стаи не ходи и че въобще Маркет в моя хол няма какво да прави… На 12 август, идвайки в дома си, аз отново заварих в хола си три жени. Разбирайки, че стопанката не е в къщи, аз сам и заповядах да излязат от хола. Двете от жените се подчиниха безпрекословно, обвинителката обаче това не направи, заявявайки, че тя била „прилична особа”. Потвърдих на госпожа Маркет заповедта си да се маха, аз си влязох в моите стаи. Като постоях там известно време, аз, приготвяйки се отново да излизам от къщи, отново влязох в хола с шапка на глава и с тояга в ръка. Виждайки, че г-жа Маркет все още се намира в хола, аз повторих поканата си да се маха; но тя упорито желаеше да остане в хола; тогава аз я заплаших да я изхвърля навън, и тъй като тя си стоеше на своето, то аз наистина изгоних зад вратата. Тя започна да крещи, почна да ме заплашва със съд и искаше своите вещи, които аз й ги изхвърлих; тогава, под предлог, че в хола е останал някакъв незабелязан от мен парцал, тя отново нахълта в моите стаи; аз отново я изхвърлих, независимо от това, че тя с всички сили се противеше на това и също така гръмко крещеше, опитвайки се да докара другите наематели. Когато аз вторично я избутвах, тя падна, най-вероятно умишлено; но нейните обвинения, че съм бил бутнал нейното боне (нощна шапчица) и че съм го тъпкал с крака е най-чиста лъжа: подобна дива разправа не се връзва нито с моя характер, нито с моето обществено положение и възпитание; изгонвайки Маркет зад вратата, аз повече не съм я докосвал, а само й изпратих пътьом една ругатня. За това аз, разбира се, се провиних и подлежа на наказание; във всичко останало аз само се възползвах от неоспоримото право на охрана на моето жилище от нахални посегателства. Ако тя е получила натъртвания и синини, то аз си позволявам да се усъмня, че те са получени при въпросното стълкновение, но даже и ако е станало така тя следва да вини за това самата себе си: на такива незначителни повреди рискува да се изложи всеки, който се опитва да бута чужди врати…”

На първа инстанция делото спечелил Шопенхауер. Но то се протакало още пет години и свършило с това, че Шопенхауер бил осъден да изплаща на Маркет пожизнена пенсия от 60 талера на година. Това продължило 20 години. В 1846 година философът получил свидетелство за смъртта, върху което написал на латински:

"Obit anus, abit onus" ("Отиде си старицата, отпадна бремето")

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ