Истината ни прави свободни

понеделник, 2 декември 2013 г.

Взех да се замислям дали да не се пожертвам съвсем, обявявайки гладна стачка - отчаян протест срещу безобразията в нашето училище

Тази сутрин си загубих маса време да търся един текст: мои "писмени обяснения", които съм писал по нареждане на моята така мила г-жа директорка, в която тя ме "покани" (това нещо, "поканата" към учител да пише писмени обяснения, е неин любим специалитет, дължащ се, вероятно, на това, че тя иначе е учителка по... литература!) да разкажа за хипотетични "нарушения", свързани с моята инициатива да заснемам с видео учебни часове по философия и да ги качвам в интернет. Та търсих този текст може би повече от час в архивите си, така и така не можах да го намеря, най-накрая се сетих, че го сложих в своята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"); разлистих книгата и го намерих там, на стр. 223 се намира този текст, писан на 22.05.2012 г. Минали са, виждате, повече от година и половина, уважаемата г-жа директорка онзи ден, на 28 ноември 2013 г., отново ми нареди да пиша нови "писмени обяснения" пак по съвсем същата тема; не зная дали просто е забравила, че ме е... "изпитвала" вече по този въпрос, дали прави това с оглед да се погаври за пореден път с мен, или пък понеже просто е гореща привърженичка на изпитания дидактически принцип "Повторението е майка на знанието!".

Както и да е, аз тогава, онзи ден де, отказах да пиша втори път все за едно и също нещо, е, после написах все пак нещичко, ето сега пък решавам отново да пиша, но този път не до самата директорка, а до нейното най-висше началство, именно уважаемата г-жа Министърка на образованието и науката. И до г-н Омбудсмана ще изпратя един екземпляр от писмото си, налага се, понеже в случая става дума за нова и то съвсем безцеремонна атака от страна на въпросната администраторка срещу моята преподавателска, личностна, гражданска и всякаква друга автономия ("автономия" в случая има смисъла на свобода), която на мен ми се налага да отблъсна някак и да се защитя. Аз вече писах по възникналия казус Чувствам с всичките си сетива, че съм необходим на учениците, ето това най-вече ме крепи, също така Подивете се и вие на какви шеметни подвизи е способна нашата родна бюрокрация в името на борбата ѝ за защита на презряното статукво!, а също и ето тук: Още един призив за повече човечност. А сега, както вече казах, се налага да напиша още нещичко, ето го и него:

До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката
До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми г-н Омбудсман,

Много съжалявам, че отново ми се налага да Ви занимавам с все същия епичен, дори, бих си позволил да кажа даже, и епохален административен, правен, нравствен, психологически и какъв ли не още казус около неуморната и самоотвержена дейност на г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, назначена на този пост в не по-малко паметната ера на управлението на незабравимия наш Премиер и Вожд Б.Борисов, но ето, както, надявам се, сами вече сте се убедили, изобщо не бива да се оставя без длъжното внимание феноменалната активност на въпросната административна персона понеже това ще бъде голяма и невъзвратима загуба - загуба за бъдещата история, археология и феноменология на процесите на разпад, които преживява в наши дни толкова тежко болната, поразена право в сърцето си образователна система на България. И понеже имам невероятния шанс да съм не само наблюдател, но и най-активен участник в тия същите знаменателни процеси, ето, имам възможността да допринеса, да внеса своя изследователски вклад в проясняването на тия толкова любопитни и невероятно поучителни процеси. По тази причина ми се налага именно отново да Ви пиша за най-последните активности на уважаемата г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив, която, благодарение на моите писания, публикувани в моя доста популярен блог, е на път да стане нещо като национална знаменитост.

Както е известно, поради травма и тежка операция аз бях в продължителен (8-месечен) отпуск по болест; през изминалата седмица за първи път след отсъствието си се появих на работа. Оказа се, че г-жа Анастасова, която по време на отсъствието ми, не престана да се занимава с моята скромна особа (за тия нейни не по-малко епохални подвизи аз имах честта да Ви информирам в предишните мои жалби), още от първия ден се нахвърли на мен, сякаш аз съм нещо като жертва, подлежаща на незабавно разкъсване или заколение: бомбардиран бях за тия пет дни с поредица от искания за нови и нови "писмени обяснения", за писане на други документи, връчени ми бяха съответните заповеди, като г-жа директорката най-вече внимаваше да ми дава най-кратки, спешни, пожарникарски, напълно нереалистични срокове за изпълнение на заповедите й, явно идеята й е била, както се подразбира от всичко това, да ме подложи на нова безцеремонна административна "гонка по устав"; този израз го взаимствам от богатия речник на армейските фатмаци (старшини, сержанти, фелдфебели), като целта, разбира се, е да ме смаже още от първите дни, да ме унизи, да ме подложи на оня същия терор и тормоз, който тя системно провеждаше всеки ден и преди разболяването ми. Явно за толкова старателната администраторка такива неща като известна порядъчност, човечност, деликатност (все пак на мен ми се налага да се адаптирам към нелеката си работа и пр., също така би следвало да имам все пак някакви що-годе нормални и спокойни условия - за да мога да изпълнявам добре служебните си задължения и пр.; и то по закон тъкмо тя е длъжна да ми осигури тия нормални условия на труд, а не да ми вреди, не да прави невъзможно да си гледам в такава една напрегната ситуация работата!), та явно г-жа Анастасова и тук проявява очебийна оригиналност и нестандартност, явно е твърдо решила да влезе в аналите на историята като пример за най-върл привърженик на казармения модел на образованието у нас. Та това, което г-жа Анастасова изрови този път и по което се напъна "да ми даде да разбера", беше една позабравена история за това, че преди години моя милост реши да прояви известна творческа иновативност и тогава реших да заснема на видео учебни часове (лекционни курсове, беседи, също така дискусии по различни теми в създадения от мен в нашето училище ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и пр.), именно за целите на повишаването на качеството на образованието на учениците по философия, част от които по-късно сложих, с определени познавателни и образователни цели, имайки предвид кризата в българското образование, за всеобщо ползване в интернет.

Какво е принудило г-жа Анастасова да използва тази моя иновация за обявяване на нов кръг от водената от нея "компроматна война" срещу мен е лесно да се разбере: предполагам, тя се надява да "разрови" случая, да се натъкне на някакви "нарушения", което, евентуално, може да и даде така лелеяния от нея повод да ме накаже, ако пък не успее да ме накаже, то поне да ме компрометира както пред колегите, така и пред учениците, а защо не и пред родителите, да посее нови пищни раздори, а пък, ако й се усмихне щастието - требва, таваришчи, да сме оптимисти! - и да ме уволни най-накрая, което, както е известно, е нейната "най-висша и последна цел в живота" й, ако е позволено да цитираме немския сърцевед Гьоте. Та на втория ден след завръщането ми от отпуск по болест г-жа Анастасова счете за нужно да овеси на таблото за обяви в учителската стая един ферман, в който се обясняваха някакви хипотетични "системни нарушения" от страна на "индивида Грънчаров" на "човешките права на учениците", той, видите ли - ах, колко лош и презрян е тоз човек!? - бил нарушил дори "Закона за закрила на детето" и какво ли не още. Сюблимният момент беше, че за този въпросния ферман г-жа Анастасова беше успяла да се сдобие с подкрепата и единодействието на самата началничка на РИО-Пловдив г-жа А.Пакова (sic!), да, представяте ли си, г-жа Пакова беше беше благоволила да подпише такъв един "разгромен документ", който, видите ли, бил отразявал част от резултатите на предизвикана от МОН проверка. Която пък, от друга страна погледнато, най-вероятно е предизвикана от онова същото "разгромно писмо" срещу мен, което инициативната г-жа Анастасова сама написа в отговор на моя жалба до Вас, уважаема г-жо Министър на образованието и науката! Най-вълнуващият момент беше този, че г-жа Анастасова, преди да положи въпросния "компрометиращ" документ на всеобщо обозрение за срам и резил на "индивида Грънчаров", го беше предварително подложила на собственоръчно направена цензура, т.е. беше отрязала средната част на документа, а беше сложила само неговото начало и неговия край. Излишно е да споменавам, че тя все още не е проявила добрината да ме запознае с резултатите от проведените по мои жалби проверки от страна на МОН и на РИО, аз живея в пълна неизвестност за това какво е станало и какво е установено, и, както и останалите членове на педагогическия екип, сме принудени да се задоволяваме с какви ли не, кой от кой по-чудати слухове. Ето за този документ г-жа Анастасова ми заповяда да пиша поредни обяснения, въпреки че не ми е показала документа в неговата цялост, което пък е несъмнен опит за подвеждане от нейна страна: като не съм информиран за какво именно съм "обвинен", аз как бих могъл адекватно да реагирам?!

Наложи ми се да откажа с нарочен доклад до директора писането на тия обяснения - най-малкото, понеже по този въпрос вече съм давал на г-жа директорката съответните писмени обяснения, и то година и половина преди това. А хипотетичното "нарушение" или самото деяние е извършено преди доста години, което именно и поражда въпроса защо г-жа Анастасова толкова много се е загрижила за този въпрос, какво толкова я е вдъхновил този именно стар случай, отдавна разискван и стоящ вече в архивите. Ето моята интерпретация на този така любопитен иначе момент.

Работата е там, че когато на мен ми хрумна идеята да направя такива видеозаписи на учебни часове, то аз тогава по надлежния ред уведомих директорката и получих нейното съгласие; тогава аз бях в най-прекрасни отношения с нея, тя беше току-що станала директорка, тя тогава изобщо не възрази спрямо тази моя инициатива, напротив, определи я като похвална. Даже имам чувството, че дори написах и писмен доклад, в който разказах за някои свои иновативни намерения, щото тъкмо по това време аз реших също така и да въведа експериментално една "точкова система" за оценка на постиженията на учениците в часовете по философия и гражданско образование, пък и някои други подобни инициативи, които са все по посока на либерализацията на учебния процес. Три дни търсих екземпляр от този документ в моя архив, оказа се, че хартиено копие не мога да намеря, а пък електронно копие не намерих, понеже доста време е минало, аз имах на няколко пъти в този период срив в компютъра, което е довело най-вероятно до загубата на тия файлове. А пък е възможно тогава да съм дал в канцеларията само едно копие, а на мен да ми е бил връчен само входящия номер (това е честа практика, т.е. останал съм без свое копие). Но това нещо е възможно да се провери, важното е, че аз нямам никакво съмнение относно това, че уведомих г-жа Директорката, въпросното видеозаснемане е ставало с нейното знание и съгласие, да не говорим пък за това да е имало някакво възражение от нейна страна, защото ако беше имало, то, разбира се, въпросното "нарушение" тогава изобщо не би било направено.

С течение на времето аз добре си спомням, че от един момент г-жа Анастасова започна да ми казва, че "не било желателно" да продължавам с тия видеозаписи на учебни часове, но от нейна страна дори и по това време не е имало отпор или забрана, тя ми казваше тия неща в пожелателна форма, даже ги е казвала и на заседания на учителския съвет (това може да се провери по протоколите, ако изобщо е влязло в тях, но пък за този факт все пак има доста свидетели). Та като почна да ми казва тия неща, като забелязах промяна в нейната позиция, аз тогава започнах на въпросните клипове да обръщам уебкамерата на лаптопа само към мен, т.е. фигури и лица на ученици вече изобщо не са попадали в нейния обхват. (А пък в предишния период и да са попадали лица и фигури на ученици, то качеството на заснемането е крайно лошо и тия лица са почти неразличими, при това учениците добре са знаели, че се прави запис на обсъждането на темата, пред камерата тогава са сядали само ученици, които не са имали нищо против камерата да ги "види", в никакъв случай записите не са били правени тайно, без знанието на учениците.) Но съм длъжен изрично да подчертая, че от страна на г-жа Анастасова като директор и в двата периода на нейното отношение към въпросното заснемане не е имало категорична забрана, нещо повече, не е имало и дума против, щото ако е имало, аз, разбира се, щях да се подчиня, а тези записи сега нямаше да ги има. В оня, по-раншния период г-жа Анастасова все още се опитваше да мине за съвременен ръководител, т.е. още не беше се изявила в собствената си, в присъщата си светлина като един по същество крайно авторитарен администратор.

Размишлявайки върху тези неща, аз открих следното:

1.) Сега г-жа Анастасова изважда тия "скелети от гардероба" с оглед да отхвърли своята собствена отговорност за случилото се, тъй като, както виждаме, тя не само че през цялото време е знаела за тия видеозаписи на учебни часове по философия, но и, непротивопоставяйки им се, фактически ги е покровителствала, фактически тия записи са били правени с нейната санкция, със санкцията на властта, с която тя разполага;

2.) Респективно, опитвайки се по този начин сама себе си да оневини, г-жа Анастасова е предприела въпросната кампания по моето хипотетично очерняне чрез пришиването ми на такова едно "закононарушение", понеже се опитва на мен да прехвърли пълната отговорност са случилото се, именно, да оневини самата себе си; такова нещо, както се забелязва, не е почтено, но както и да е, това е неин избор;

3.) Написал съм нарочен доклад до г-жа директорката, публикуван в моята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), там на стр. 223 се намира този текст, писан на 22.05.2012 г., и в него аз обяснявам причините и смисъла на въпросния експеримент по видеозаснемането на учебни часове по философия; сега не бих искал да се повтарям, но аз към текста на тази жалба ще прикрепя електронно копие на въпросната книга, където може да се прочете какво именно съм целял с провеждането на експеримента;

4.) Никакви "тайни", злоумишлени цели не съм имал и не съм могъл да имам, а всичко е било все по посока на повишаването на качеството на учебно-възпитателния, образователен и личностно формиращ процес на обучение по философия и по гражданско образование; тъй че да ми се пришиват сега, със задна дата, такива едни мотиви, само по себе си е проява на нескривана злоумишленост и опит за злепоставяне на мен самия като личност и като преподавател - от страна на г-жа Директорката;

5.) Управлението чрез интриги, скалъпване на компромати, на фабрикуване на някакви изсмукани от пръстите хипотетични "закононарушения", чрез репресии и административен тормоз и гаври над личността на преподавателите (и също така на учениците), грубото дискриминационно отношение към "непокорните" и възнаграждаването и облагодетелстването на един тесен кръг от приближени (включително и материално-финансово, с по-големи, с по-тлъсти суми от т.н. "диференцирано заплащане") и прочие, които са неотменна част от "управленския подход" на г-жа Анастасова, са анахронични и абсурдни рецидиви на отдавна отреченото тоталитарно минало, са прояви на груб и незаконен волунтаризъм, на потъпкване на човешките права и на личното достойнство на държащите на своята личностна автономия преподаватели - и е крайно време да бъдат пресечени от по-висшестоящите административни органи, понеже произволът от страна на въпросното административно лице стана вече нетърпим;

6.) За г-жа Анастасова насъщните и толкова належащи, горещи, даже парещи проблеми на живота в училищната общност, като проблемите на осъвременяването на преподавателските подходи, като проблема с дисциплината, с оглед спирането на симптомите на пълзящата анархия и пр. са без значение, тя дори, както забелязвате, си позволява да ги заменя с крещящо безсмислени псевдопроблеми, с подклаждане на някакви разпри, раздори, с тормоз над преподаватели, с извращения от какъв ли не род и пр.; сами си правете сметка какво означава това - и докога то може да се търпи.

Спирам дотук. Нямам думи вече. Дето се казва: "до гушата ми дойде" вече! Аман! - най-чистосърдечно ще напиша и призная. Страшна работа! Невероятно е такива неща да се правят в наше време, недопустимо е така да се отнася един администратор с хората, с подчинените си, но ето, дето се казва: невероятно, но факт! За жалост, точно това се случва. В училището витае атмосфера на пълен страх, парализиращ волята на всички. Няма потребните условия учителите да осъществяват пълноценен учебен процес. Единствен комай само аз (и още едно-две изключения) в тя нетърпими условия се осмеляваме да се обаждаме и с нещичко да се противопоставяме, всичко останало оглушително мълчи, понеже такава една нетърпима атмосфера е атмосфера на проверка на нравствените сили на всеки един от учителската колегия. А останалата работа в училищната общност си върви на самотек, понеже самовлюбената директорка се занимава предимно със своите лични страсти и капризи по отмъщение на непокорните, в случая най-вече на моя милост - дето съм й станал нещо като трън в очите.

Аз вече съм се прежалил, дето се казва. За едната чест живеем - ако искаме да сме човеци. За хляба честта си не бих продал. Предпочитам да умра, но да си остана човек. Мекотело не ща на моите години тепърва да ставам. Разбира се, г-жа Анастасова ще намери някакъв повод да ме уволни, да изпълни заветната си цел, да отстрани пречката пред своето пълно и абсолютно всевластие. Особено опасни стават напоследък недопустимите опити да се използват и ученици в тия борби за разчистване на сметки: странните опити за инспириране на режисирано "недоволство" от страна на дадени ученици срещу "преподавателските подходи" на... г-н Грънчаров (пак, на кой друг да е?!), ми говорят за една такава тенденция, като целта тук е твърде прозрачна и близка до ума. Явно провокирането на такова едно напрежение се възприема като "манна небесна" от въпросната администраторка; аз не мога да кажа дали тия напрежения се подклаждат от класни ръководители, особено усърдни да й угодят, да впечатлят с усърдието си тираничната директорка - или пък такава една подмолна и укорима дейност сред учениците би се наела да осъществи особено близка до директорката нейна помощница, аз това не мога да знам, но мога само да предполагам. Обстановката обаче е толкова абсурдна, че човек вече всичко може да предположи, пък и инструментариума на такива анахронични хора, както знаем, съвсем не е особено богат, те се движат в рамките на един до болка познат ни стереотип, ний всичко това го знаем от ония, от блажените времена на тоталитарния комунизъм - който имахме щастието да живеем, и то съвсем съвсем наскоро...

Информирам оглавяваните от Вас институции, уважаема г-жо Министър, и от Вас, уважаеми г-н Омбудсман, за случващото се с надеждата този път да ме разберете - и понеже наистина се чувствам в положението на нещо като подгонено животно, което се бори за оцеляване в ужасната и нечовешка обстановка; съвсем не мога да кажа колко време ще издържи здравето ми в тази нетърпима обстановка, но едва ли ще бъде дълго това време; силите ми са на изчерпване вече. Все по-често взех да се замислям дали да не се пожертвам съвсем и да обявя най-сетне гладна стачка като отчаян протест срещу безобразията на тази администраторка, която все пак по някакъв начин и някога следва да бъде вразумена; така повече работите не могат да продължават дълго.

Моля ръководените от Вас институции да реагират този път в спешен порядък, понеже положението, както се убеждавате, е съвсем нетърпимо. Вярвам, че ще изпълните своя дълг и ще възстановите правото, законността и справедливостта - срещу тия крайно ретроградни рекомунизационни рецидиви в поведението на въпросното самозабравило се административно лице, намиращо се все пак на достатъчно висока ръководна длъжност.

1 декември 2013 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:
(подпис)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ