Моята публикация под заглавие Истината ражда ненавист, а угодничеството - приятели (част II), както установявам едва сега, е предизвикала нещо като международен отзвук: украинският философ Константин Райда е написал кратък, ала доста многозначителен отзив, както и подобава за един философ; той с тия думи поставя един изключително важен за осмисляне проблем; та ето какво той пише, а пък по-долу ето и някои мои думи в тази връзка:
Constantine Raida каза: По всей видимости усредненное свинство в стадии своей активности предполагает и восхваление своего состояния как вещи весьма достойной и общезначимой. И это делать намного легче, приятнее и безопаснее, чем завоевывать вершины общечеловеческой морали и духовных ценностей. К моему великому сожалению наш век и наше время - еще один из вариантов доказательства тому, что технологический прогресс - это далеко не достаточное и далеко не определяющие условие морального и духовного совершенства человеческой личности. Получается, что Центр развития Личности - для самой Личности в реальной жизни - почти как передовая для солдата на фронте. И в вопросе что-же делать дальше в ситуации поголовного свинства - ответ может быть только один - либо самому превратиться в свинью, либо продолжать бороться за высокие идеалы...
Това е написал г-н Райда. Да, чудесно е! Ще трябва да го преведа и да го публикувам та да се прочете и проумее от повече хора! Г-н Райда е подел хубава тема за СВИНСТВОТО и в светлината на думите на Христос да не се хвърлят бисери на свине може да се проведе една хубава дискусия. При това свинете в тия предколедни дни присъстват така активно в общобългарския пантеон, в пантеона на най-светите български чувства. От тая тема може да стане едно чудесно есе. Ако имам време и настроение тия дни ще седна да попиша по така и така подхвърлената вече тема.
Голяма грешка е да опитваш да храниш свине с... бисери! Чупят си зъбите свинете от тях - и затова няма начин да не те мразят.
Да, въпросът е точно този: что-же делать дальше в ситуации поголовного свинства?! Какво да правим по-нататък в ситуацията на поголовно свинство (свинщина)? - нима това не е един най-актуален български въпрос?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар