Истината ни прави свободни

понеделник, 9 декември 2013 г.

Продължение на дискусията за пътя на България

От известно време в моя блог водим една дискусия по главния въпрос на нашето време, на нашите дни, който отново се появи с длъжната острота предвид усилията на дадени сили у нас да ни откъснат от Запада и да ни натикат отново в лапите на руската мечка; та този въпрос най-общо може да се формулира, да речем, ето как: какъв е пътят на България, с Европейския съюз или с Русия? Последният епизод от тази дискусия излезе в публикацията със заглавие Възходът на Западната цивилизация е най-важното историческо събитие във второто хилядолетие след Христа, в която се изказаха различни коментатори в блога. А главният ми опонент разви тезата си в публикацията със заглавие Човечеството е изправено пред смъртоносен капан: унификацията, уеднаквяването и позападняването на всичко на Земята, това стана преди около две седмици, време, в което аз изчаках да се изкажат по повдигнатите въпроси и други хора. Тази сутрин искам обаче да взема думата и аз и най-сетне да се опитам да изразя своята позиция; ето какво написах в този смисъл:

Уважаеми г-н Филипов, драги мой опоненте, ето че дойде момента да отговоря на Вашите тези. Ще го сторя, като ще се опитам да бъда пределно лаконичен и ясен, понеже въпросите, които обсъждаме, хем са сложни, хем изискват по-всестранно оглеждане, но пък в крайна сметка е важна и значима най-вече същината на работата, а не подробностите. Та затова ще се задоволя да кажа и напиша най-главното.

Ще си позволя обаче да започна по-лековато, ей-така, защото това ми се прищя като се зачетох в текста Ви. Вие твърдите, че живеете в западна страна, в Англия, доколкото ми е известно, че признавате някои предимства на западния начин на живот, че не отхвърляте постиженията на западната култура, икономика и технология и пр., но в същото време сте поклонник на "Великата руска идея" и пр., въпреки че сте наясно и с ексцесиите, които са се случвали и още се случват в руския живот и т.н. Та във връзка с това ми се ще да подхвърля: Вие на дело, на практика, със собствените си крака, тъй да се рече, сте признал предимствата на западния живот пред руската действителност - щом сте отишъл да живеете на Запад, не в Русия. Та имайте добрината, ако искате да Ви повярвам, че наистина, не само на думи, а на дело обожавате "руската идея" и "руския живот", моля, идете там, в Русия, поживейте там, откажете се от "презрения Запад", чиито плодове обаче и Вам, изглежда, се струват доста сладки - щом него сте предпочел. Надявам се ме разбрахте: неубедително звучат Вашите "теории" и "аргументи", щом сам сте ги опровергал и стъпкал, тъй да се рече, даже с краката си! Как да Ви повярвам тогава, че сте искрен в това, което на думи толкова възхвалявате?! И понеже не се усещате за фаталното противоречие, което допускате, ще Ви припомня собствените Ви твърдения; благоволил сте да напишете:

"... какво ме грее миналото (бел. моя: става дума за бляскавото българско минало, за времето на Симеона Первого и Ивана Асена Второго!), извинявам се за израза, след като в момента живеем в едно жалко настояще, толкова жалко, че сме принудени да бягаме на Запад за да търсим не реализация, а прехрана?"

Та бих Ви запитал: а защо не бягахте на Изток, в обожаваната от Вас Русия? Защо съветвате цяла България да се откаже от западния си курс и ориентация, да завие пак към Русия, а Вие там, хитреца, да си живеете на Запад - Вий нас, г-н Филипов, имам предвид тукашните българи, дето не сме избягали, за идиоти ли ни имате?! Нам искате да натресете руските порядки, а пък Вие самият предвидливо преди това сте избягал на Запад - къде дават така? Моля, моля, не ни подценявайте толкова, ний, тукашните българи, не сме дебили, ний доматите не ги ядем с колците?! Та аз бих си позволил да Ви посъветвам ето какво: моля, щом смятате, че руският живот е толкова по за предпочитане, плийз, идете сам там, в Русия, живейте си там, а нас обаче, дето не искаме да живеем по руски порядки, ни оставете да си живеем тук, в България, и то по европейските норми и правила. Така става ли? Мисля, че така е честно. А иначе Вие, при сегашното положение, простете, но постъпвате доста безчестно: нас ни тикате в устата на руската мечка, а пък сам си стоите настрана, далеч, в уюта на "презрения Запад". Повтарям, ний, тукашните българи, чак такива дебили не сме, прекалено много ни подценявате. Точка по тоя пункт. Но ме предизвиквате да вметна още нещичко, нямате обаче грешка в противоречията, които допускате; та пишете и това:

"... днес (ний, българите, бел. моя, А.Г.) сме почти незабележими и именно на Запад, а не в Русия, гледат на нас с ирония."

Значи на Запад гледали на вас, дето сте се устроили там, "с ирония", но вие пак стоите, стоически издържате на "иронията", но не се премествате в Русия, дето ще гледат на вас, предполагам, с... любов и с най-топли чувства, а нищо чудно и да вземат да ви носят на ръце, особено като се натряскате до припадък с водчица! Ами защо, позволете да Ви попитам Вас лично, драги ми г-н Филипов, защо го правите всичко това, защо стоите още в тоя пусти Запад, що не се преместите в Русия? Какво още чакате? Защото търпите игото на тия някакви си там "иронии"? Идете в Русия, там ще Ви посрещнат с хляб и сол - и с бутилки водчица дори! Ех, живот!

Тъй. Длъжен бях да Ви кажа това. Сам, дето се казва, си го изпросихте. Проблемът си е изцяло Ваш. Не мой. Аз при това съм живял в Русия, за разлика от Вас, и знам какво говоря и пиша. И знам за какво говоря. За Русия не говоря като Вас книжни приказки, а на гърба си съм преживял и изпитал сладостите на руския живот. Тъй че разумното е да се вслушате в моите думи, но това пак си е Ваш избор. Ако бях подлец, дотук щях да свърша своя коментар, щото казаното е вече предостатъчно; но не съм, затова и ще продължа още малко.

Тезата Ви за някакъв "Балкански съюз", балансиращ между "... трите фактора, които са меродавни на Балканите, това са Западният свят, Русия-Евразия и Ислямският Ориент (не включвам съвременна Турция)", е интересна, но тя означава, че препоръчвате отделянето ни от Запада, в угода на руските имперски интереси; да не говорим и за това, че самата Русия не би допуснала създаването на неутрално, на независимо от нейния контрол държавно обединение, което би означавало изпускане на контрола, който тя сега има - поне върху Сърбия и България. Ний, българите, избрахме европейския, евро-атлантическия курс на своето бъдещо развитие - който именно ще ни донесе не само така жадувания просперитет, но и достойния, свободния живот. Щото именно тези са ценностите, на които се покои западният свят на свободата и на демокрацията. Какви са ценностите, на които се крепи руско-азиатският, евразийският свят, оставям сам да определите - та в един момент да почнете да проумявате какво всъщност така несмислено искате.

По-нататък Вие прокламирате нещо, с което съм принципно съгласен: "Ние трябва да засилваме уникалното и самобитното в себе си - защото в новият глобален свят това ще бъде ценно и търсено. А уникалното и самобитното в нашата култура е свързано основно с три неща: Славянството, Православието и Кирилистичната ни култура; аз не отхвърлям Универсалното, но то може да се разкрие в самобитното". Апропо, да вметна: Полша, примерно, пък и Чехия, Словакия, Словения и пр. са още по-славянски нации от нашата, по Вашата логика тяхната "славянистичност" би трябвало още по-силно да ги дърпа към сферата на Русия; но тя, тази последната, им е органически чужда. Нашето "славянство" е доста спорно и подозрително; много е възможно чрез старобългарския език и християнската книжнина да се е оформила групата на славянските езици и нации. Тогава какво ще правим? Това, дето предлагате, е горе-долу същото като някой умник да почне да предлага днешна Италия да почне да иска да става част от... арабския свят, и то само защото, видите ли, древните римляни били имали някакво влияние върху историята на античния Египет (в даден период от неговото развитие). Да се надяваме усещате нелепостта на подобни предложения да вземем да се откъсваме от европейската сфера само заради нашия прословут "славянски корен", сродяващ ни с руснаците. Но диалектиката на универсално и "уникално" тук не ми се разисква, това е отделна тема, по която мога да отбележа само следното: "уникалното", "национално-самобитното" е формата, в която се проявява универсалното; заради "уникалното" да се пренебрегва универсалното е недопустимо, щото това последното е същност от по-висок порядък. Това, което предлагате, именно да бягаме от същината и участта си, е израз на национална комплексираност и на най-банален провинциализъм, хипертрофирали и изявяващи се под формата на балканско-българска бабаитщина.

След това се отплесвате по разговори от общ характер, с които искате, предполагам, да ме убедите в "упадъчността" на западната култура; за мен тия разговори на абстрактни теми в случая не са ми интересни, понеже сега говорим за съвсем друго. Не бива да бягаме в тия абстрактни дебри. На мен лично не ми е нужно да се крия в тях. И няма от какво да бягам. Бъдете спокоен в способността на западната култура и духовност да издържа на противоречията - което именно говори за нейната жизненост. Абстрактното единство не е признак на живост на една култура, напротив, живостта изисква раздвоености, полифонии, разнообразие и т.н. Тъй че съзнанието Ви е обременено от догми и недомислици (плод на криворазбраното и фалшиво доцентско университетско българско образование!), които тепърва ще Ви се наложи да надмогвате. Впрочем, този човешки вид, именно университетските доценти, е изключително виновен за мисловната безпътица и за мисловните дефекти, в която оковано съзнанието на по-голямата част от българската младеж с "вишо" образование. Това го казвам между другото.

Но с безплодна схоластика от най-пошъл доцентски вид съвсем не ми се занимава. Тъй че и няма да обърна внимание на подмятания от този род:

Жалко за Вас, г-н Грънчаров, че възпроизвеждате хегеловите клишета на 19 век, продиктувани от надменността и доволството на един преял западен интелектуалец, който притежава един макар и дълбок, но ограничен ум.

щото те съвсем не ме впечатляват; те по-скоро под формата на бумеранг се връщат срещу оня, който си ги е позволил. Само тъп постсоциалистически доцент от български университет е могъл да Ви научи на такива простотии по адрес на Хегел или на който и да било друг; Вие обаче ги възпроизвеждате без да Ви мигне окото. Наистина имате нужда да се захванете да учите наново, и то в западен университет, за да надмогнете някак тъпотията, провинциализма и комплексираността на българската научно-академична доцентура, на която, за жалост, сте един плод, един продукт. Казвам Ви тия неща за Ваше добро, не ме мразете. Ако осъзнаете това, един ден ще сте ми благодарен, че съм Ви го казал под тази форма. Забелязал съм, че срещу Запада мракобесничат и плюят общо взето тъкмо най-неграмотни и съвсем недоучили куриозни некадърници от рода на Сидеров и "вся остальная сволочь" (що означава туй, ще го разберете като научите руския език). Същите тия са влюбени беззаветно в "руската специфика". Защо е така, на какво се държи тази доста неизгодна за тезите Ви корелация, се опитайте да си отговорите сам.

И ето, в един момент, под влияние на вкоренени в разсъдъка Ви доцентски простотии, почвате да пелтечите пълни глупости:

"... ние не сме западняци, ако много се напъваме може и да станем, обаче трябва да се откажем от религиозната си традиция и да приемем или католицизма или някое от протестантските течения, трябва да забравим езика и азбуката си, да започнем да пишем на латиница и да говорим на някое германско наречие или защо не приемем направо английския като официален език както в Африка."

Аз пак ще Ви кажа: моля, не принизявайте разговора ни; в такива приказки могат да се вслушат полу-мъртво-пияните пияндета от някоя кръчма, но с тях точно мен не можете да ме впечатлите никак. Пък и си противоречите: нали сам по-горе "философствахте", че трябвало да има единство и субординация на "уникалното" и "универсалното". Е, ако сърбането на водка и на ракия е израз на най-голямата българо-руска специфика, тогава може би и не си противоречите толкоз. Апропо, в западния свят има интегрирани доста източно-православни и дори хора, чиито майчин език е български, сиреч, за да станеш "западняк" съвсем не е нужно да се покатоличиш и да се откажеш от езика си. Имам чувството, че ставате и лягате с "учените съчинения" на руското мекере, долнопробният ни доморасъл "фюрер" Сидеров, щото без замисляне повтаряте неговите главозамайващи простотии. Моля, не е нужно да принизяваме чак дотам нашия дебат. Това за "течащата в жилите ни славянска кръв" пък го възприемам като реверанс от Ваша страна към "модните" национал-социалистически веяния в родния ни политически живот; Вие лично да нямате политически амбиции, та така усърдно пропагандирате подобни куриозни тези?

След това Вие се пускате да ми привеждате цитати от западни учени, касаещи западната цивилизация предимно. И на основа на техните тези казвате своето разбиране за това, което във Вашето съзнание представлява Западът. За "православният свят" около Русия "забравяте" да кажете нещичко. Мен ме интересува аргументацията Ви точно по тоя пункт. Ако имате добрината да опитате да кажете какво мислите за тия неща, ще продължим разговора си и по-нататък. Толкоз засега. Всичко добро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ